№ 32417
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110112207 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Т. Я. срещу Агенция за събиране на
вземания ЕАД. Исковата молба отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице условия за допускането им.
Доказателственото искане на ищеца за допускане съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъдат оставени без уважение доколкото съдът намира, че не са необходими
специални знания за изследване на въпроса относно размера на приложимия ГПР по
договора за кредит.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи
намиращи се у него препис от договора за потребителски кредит следва да бъде оставен без
уважение, предвид това че към отговора на исковата молба документът е представен като
писмено доказателство.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи копие от договор за потребителски кредит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.10.2025 г., 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1
1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Ищцата твърди, че е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор да потребителски кредит
№*** от 24.11.2023г. при размер на предоставената в заем главница от 1 250 лева. При
сключването на договора ищцата подписала декларация за предоставяне на лични данни за
целите на учредяване на избрания от нея вид обезпечение, дала съгласие личните й данни да
бъдат предоставени на „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител, с цел одобрение и
предложение за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. По силата на
договор за цесия от 12.12.2024г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“, вземанията по договора срещу ищцата били цедирани на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като размерът на дълга към този момент
възлизал на сумата от 3 622,59 лева. Ищцата била уведомена за извършената цесия от
ответника с покана за незабавно изпълнение от 04.02.2025г. Ищцата заявява, че сключеният
договор имал потребителски характер, вследствие на което към него били приложими
императивните правила на ЗЗП, ЗПК и ЗПФУР. Излагат се аргументи за несъответствие на
договора за потребителски кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото уговореното
възнаграждение за поръчителя и уговорената застрахователна премия не били включени при
формиране размера на ГПР, както и в общо дължимата сума по договора за кредит. Ищцата
оспорва договора като недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК поради наличие на
неяснота относно условията за прилагане на лихвения процент по договора по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Посочва, че в договора за потребителски кредит не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР в нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Оспорва като недействителен договора за поръчителство предвид неговия
акцесорен характер и съобразно изложените аргументи за недействителност на договора за
потребителски кредит. Оспорва възникването на действие по отношение на нея на договора
за цесия доколкото съобщението на извършването на цесията било отправено от цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. При така изложените фактически твърдения и
правни доводи, моли за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит
№*** от 24.11.2023г., сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва факта на сключен договор за
потребителски кредит между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, както и поръчителя „Ай Тръст“
ЕООД, по сила на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 1 650 лева. Поради
необслужване на кредита от кредитополучателя поръчителят изплатил дължимите суми на
кредитодателя, вследствие на което встъпил в правата на удовлетворения кредитор.
Съгласно условията на договора за потребителски кредит на ищцата била предоставена в
заем главница от 1 650 лева при годишен лихвен процент на разходите 47,38%, фиксиран
годишен лихвен процент 39,42%, брой погасителни вноски – 18, дата на първата вноска –
20.12.2023г. С договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., сключен между „Ай
тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по кредита са
прехвърлени на ответното дружество, ведно със всички привилегии, обезпечения и лихви.
Оспорва твърденията на ищеца за наличие на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
посочва че приложимият ГПР по кредита бил ясно и точно определен и в договора не били
предвидени възможности за промяната му. Посочва, че към датата на сключване на договора
за потребителски кредит уговореният ГПР от 47,38 % не надвишавал петкратния размер на
законната лихва в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор
за поръчителство не представлявало задължително условие за сключване на договора за
кредит. Оспорва във връзка с процесния договор за потребителски кредит за е сключван
застрахователен договор. Оспорва доводите за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 като неоснователни и допълва, че лихвеният процент по
договора бил в размер на 39,42 % . Оспорва като неоснователни аргументите за
недействителност на договора за поръчителство и развива подробни съображения.
Ответното дружество в качеството на цесионер било надлежно упълномощено от цедента да
извърши уведомление за цесията от негово име, поради което цесията на вземанията срещу
ищцата породила действие спрямо последната. Въз основа на така изложените фактически и
правни доводи моли да отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски.
Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване
С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: 1. Факта на сключен договор за
потребителски кредит №*** от 24.11.2023г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД.
2
Разпределение на доказателствена тежест:
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването договор за
потребителски кредит №*** от 24.11.2023г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД и
съдържанието на оспорените договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени, наличието на валидно сключен договор за
цесия, по силата на който е придобил процесните вземания срещу ищцата, както и
надлежното съобщаване на цесията на ищцата, от страна на цедента.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3