№ 32917
гр. София, 14.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110131802 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „ЗД Б. И.“ АД срещу М. Г.
М., с която срещу ответника е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че постоянният и настоящ адрес на ответника са в с. Б.......
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./ исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае
именно за предявен иск срещу потребител по смисъла на по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, тъй като искът с правно основание чл. 500 КЗ е насочен срещу лице, което се ползва от
застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по-
специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования
платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана
в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II ТО, според която понятието
„потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местна подсъдност по
чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни
услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на
платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. (така и Определение №
179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г.
по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др).
Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата по реда на
Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен
съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
1
07.08.2018 г./ настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да
го изпрати на компетентния съд Районен съд – гр. Лом.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 31802/2024 г., по описа на
Софийски районен съд, 151 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Лом.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2