№ 10292
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110166124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявен е иск от Д. Е. Л. срещу ************, с който се иска признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 380.95лв., представляваща цедирано
вземане за мораторна лихва върху сумата от 6857.10лв. за периода от 04.09.2020г. до
22.03.2021г., за която сума има издадена заповед по ч.гр.д. № 11172/2023г. по описа на
СРС, 27 състав.
Ищцата твърди, че на 18.08.2020г. в гр.София било реализирано ПТП между
застраховано по застраховка Каско (по полица № *****/22.07.2019г.) при ответника
МПС – Фолксваген Голф, рег.№ КН ***** ВТ, на което били причинени имуществени
вреди. МПС било собственост на *******. На 26.08.2020г. във връзка с подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение бил съставен Опис на
претенция № ********** за щети, като във връзка с претенцията застрахователят
изплатил сума от 2547.41лв. на 04.09.2020г. След справка за цена на щетите ******
установила, че платеното обезщетение било в значително по-малка стойност от
действително претърпените вреди, чийто справедлив размер възлизал на още
11011.86лв. Било образувано гр.д. № 16249/2021г. по описа на СРС, 69 състав (по
повод на въззивно обжалване – в.гр.д. № 7334/2022г. на СГС), по което с влязло в сила
решение ответникът бил осъден да заплати сумата от 6857.10лв., ведно със законната
лихва от 22.03.2021г. В цитираното производство не била претендирана сума за
мораторна лихва от 04.09.2020г. (датата на която застрахователят е извършил частично
плащане) до 22.03.2021г. (датата на завеждане на гр.д. № 16249/2021г.).
1
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва
редовността, допустимостта и основателност на иска. Намира, че исковата молба била
нередовна, защото не била посочена банкова сметка. По допустимостта – оспорва
активната легитимация на ищцата, доколкото по в.гр.д. № 7334/2022г. по описа на СГС
ищцата уведомила ************, че прехвърля част от вземането си на *****, без да е
приложен договор за цесия, съответно се твърди, че ищцата няма активна процесуална
легитимация по завеждане на иска. По основателността – оспорва иска с твърдения, че
в хода на исковото производство по гр.д. № 16249/2021г. не била претендирана лихва
за забава, поради което ответникът не дал повод за завеждане на делото, защото пред
дружеството не били претендирани лихви.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 11172/2023г. се установява, че въз основа на заявление
от 01.03.2023г. на 09.03.2023г. е издадена Заповед № 7374 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
сумата от 380.95лв., представляваща вземане за мораторна лихва върху сумата от
6857.10лв., главница присъдена с решение № 20027921 по гр.д. № 16249/2021г. по
описа на СРС, 69 състав, потв. с решение № 502/31.01.2023г. по в.гр.д. № 7334/2022г.
на СГС, за периода от 04.09.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от
01.03.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25лв. за д.т. и
400лв. за адв. възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от
ответника, съдът с разпореждане от 10.11.2023г. е дал указания по чл.415, ал.1, т. 1
ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
От приетия чрез приобщеното ч.гр.д. № 11172/2023г. договор за цесия от
05.01.2021г. се установява, че между ******* и Д. Е. Л. е сключен договор за цесия, по
силата на който ****** като цедент прехвърля на Д. Л. като цесионер вземането си
спрямо ответника, произтичащо от договор за автокаско по полица №
*****/22.07.2020г., и образуваната щета № **********/26.08.2020г. заведена при
ответника за реализирано ПТП от 18.08.2020г., ведно с принадлежностите на
прехвърленото вземане. Прието е и уведомление с вх.№ при ответника № 92-
10/06.01.2021г.,с което ****** уведомява ответника за цесията.
От приобщеното гр.д. № 16249/2021г. по описа на СРС, 69 състав, се установява,
че по искова молба на Д. Е. Л. срещу ************ е поставено решение №
20027921/06.03.2022г., с което ******** е осъдено да заплати на Д. Е. Л. по чл.405, ал.1
КЗ сума в размер на 6857.10лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за вреди на л.а. вследствие настъпило застрахователно събитие ПТП от
18.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2021г. до
2
изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главница за горницата над уважената
сума до пълния размер от 7046.52лв. Решението е потвърдено с Решение №
502/31.01.2023г. по в.гр.д. № 7334/2022г. по описа на СГС, в сила от 31.01.2023г.
Прието е уведомление вх.№ 92-93/19.06.2023г. от Д. Л., с което уведомява
ответника, че съгласно договор за цесия от 18.01.2023г. прехвърлила на ***** част от
вземането си за сумата от 1500лв., за което имало заведено гр.д. № 16249/2021г. по
описа на СРС, 69 състав, преминало във в.гр.д. № 7334/2022г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.99 ЗЗД вр. чл. 409 КЗ.
С оглед предмета на спора и на основание чл. 154 от ГПК по иска с правно
основание чл.99 ЗЗД вр. чл. 409 КЗ в тежест на ищцата е да докаже, че в полза на
цедента (******) е възникнало вземане за обезщетение за настъпило застрахователно
събитие в твърдения размер, което не е било заплатено в сроковете по чл.405 КЗ, което
вземане е валидно прехвърлено по силата на договор за цесия в полза на цесионера –
ищец, за което ответникът е бил надлежно уведомен.
Зачитайки по чл.297 ГПК силата на решението по гр.д. № 16249/2021г. по описа
на СРС, 69 състав, потв. с решение № 502/31.01.2023г. по в.гр.д. № 7334/2022г. по
описа на СГС, в сила от 31.01.2023г., следва че ответникът е осъден да заплати на
ищцата сума за цедирано в нейна полза вземане в размер на 6857.10лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за вреди на л.а. вследствие
настъпило застрахователно събитие ПТП от 18.08.2020г. Не се спори между страните,
че на основание подадена от ****** на 26.08.2020г. уведомление за щета била заведена
ликвидационна преписка № ********** при ответника във връзка със застрахователно
събитие от 18.08.2020г., по което на 04.09.2020г. ответникът заплатил сума от
2547.41лв., така и че с уведомление от 06.01.2021г. ****** е уведомила ответника, че е
прехвърлила вземането си на Д. Л.. Съгласно чл. 409 КЗ „Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3“, следователно
обезщетение за забава се дължи от 04.09.2020г., като видно от приобщеното гр.д. № №
16249/2021г. по описа на СРС, 69 състав, се установява, че в същото не е включена
мораторна лихва от 04.09.2020г. до предявяване на иска (22.03.2021г.). От приетия по
делото договор за цесия се установява, че вземането на ****** по застрахователния
договор за застрахователното обезщетение (предмет на г.р.д № 16249/2021г. по описа
на СРС, 69 състав) е било прехвърлено ведно с принадлежностите, т.е. обезщетението
за забава, като за периода от 04.09.2020г. до 21.03.2021г. същото не е било в предмета
3
на гр.д. № 16249/2021г. по описа на СРС, 69 състав. Съдът определя по чл.162 ГПК, че
размерът на мораторната лихва за периода от 04.09.2020г. до 21.03.2021г. върху
вземане в размер на 6857.10лв. е 379.05 лева. Обстоятелството, че преди делото е
имало частична цесия за част от вземането по гр.д. № 16249/2021г. не води до
неоснователност на иска доколкото не касае процесното вземане за обезщетение за
забава, вкл. последващите цесии на вземането не водят до различен извод с оглед
чл.226, ал.1 ГПК.
Исковата молба следва да се върне като недопустима за сумата от 1,9лв. – лихва
за забава за 22.03.2021г., доколкото е обхваната от СПН по гр.д. № 16249/2021г.,
доколкото с влязлото в сила решение е присъдена лихва за забава считано от исковата
молба, т.е. от 22.03.2021г., а настоящият иск е за лихва за забава до 22.03.2021г. вкл. и
доколкото съдът определи по чл.162 ГПК, че лихвата за забава за периода от
22.03.2021г. до 22.03.2021г. върху сумата от 6857.10лв. е в размер на 1.9лв., то в тази
част исковата молба следва да се върне като недопустима по чл.130 ГПК вр. чл.299,
ал.2 ГПК.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат двете страни. Ищецът е доказал сторени разноски за исковото в размер на
425лв., така и в заповедното в размер на 425лв. или общо 850лв. като с оглед изхода на
делото има право на разноски в общ размер на 845,76лв. Ответникът е претендирал
присъждане на разноски за юрк. възнаграждение, които съдът определи в размер на
100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, като с оглед изхода
има право на разноски за прекратената част в размер на 0.50лв. Съдът намира, че
следва да се извърши прихващане на насрещните задължения за разноски, поради
което следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в общ размер на 845,71лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд, Първо ГО, 27 състав
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК вр. чл.299, ал.2 ГПК искова молба вх.№
346686/01.12.2023г. от Д. Е. Л., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. М. П.,
***********, срещу ********, *********, в частта, в която се иска признаване за
установено вземане в размер на 1.90лв., представляващо мораторна лихва върху
сумата от 6857.10лв. за 22.03.2021г., за която сума има издадена Заповед № 7374 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2023г. по ч.гр.д. №
11172/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
4
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 7374 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 09.03.2023г. по ч.гр.д. № 11172/2023г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за
сумата от 1.90лв., представляващо мораторна лихва върху сумата от 6857.10лв. за
22.03.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл. 409 КЗ, че ********,
*********, дължи на Д. Е. Л., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. М. П.,
***********, сумата от 379,05лв., представляваща вземане за мораторна лихва върху
сумата от 6857.10лв., главница присъдена с решение № 20027921 по гр.д. №
16249/2021г. по описа на СРС, 69 състав, потв. с решение № 502/31.01.2023г. по в.гр.д.
№ 7334/2022г. на СГС, за периода от 04.09.2020г. до 21.03.2021г., ведно със законната
лихва от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
7374 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2023г. по ч.гр.д. №
11172/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ********, *********, да заплати на Д.
Е. Л., ЕГН: **********, съдебен адресат: адв. М. П., ***********, разноски по делото
в размер на 845,71лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5