№ 75
гр. Котел, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20232210100317 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба от Ю. Х. К. против
М. Ф. К. за предоставяне на защита по реда от ЗЗДН. Твърди се, че
молителката и ответникът са майка и син и живеят в *******. Твърди, че
ответникът започнал да тормози физически и психически молителката и
цялото семейство, често употребявал алкохол и ставал агресивен, заплашвал
да запали къщата и се обръщал към близките си с обидни думи. Извършил
бил акт на домашно насилие – на 06.08.2023г. След семеен спор за ключ от
обитавана от ответника стая, който молителката отказала да предостави. След
като не получил исканият от него ключ М. се ядосал и започнал да се кара с
баща си. Молителката с цел да предотврати скандала се намесила и тогава
синът и започнал да я удря с юмруци в областта на главата. Молителката
моли съда ответника да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище и да
му бъде забранено да доближава молителката, жилището ù и местата за
социални контакти и отдих.
В съдебно заседание молителката се явява лично.
Ответникът не се явява, представлява се от адвокат М. Д. – АК Сливен
и оспорват молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителката и прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Молителката и ответникът са майка и син, живеят в *******, на адрес
*******
Ответникът не е осъждан. Ответникът не се води на психиатричен
утчет.
Спрямо ответника не са били налагани мерки по ЗЗДН.
1
При така изложената фактическа обстановка съдът направи следните
правните изводи:
Молбата е подадена в едномесечния срок от твърденият в нея
извършен от ответника акт на домашно насилие. Молителката и ответникът
са майка и син, поради което молителката е легитимирана на търси специална
защита по реда на този закон – чл.3, т.4 от ЗЗДН. С оглед на материалната и
териториална подсъдност - компетентен да разгледа молбата е РС Котел.
Изложеното води до извод за допустимост на производството по делото.
Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна и това
е така по следните съображения : Молителката не прояви достатъчна
процесуална активност, за да осигури необходимата доказателствена основа
за установяване на твърденията си – че на посочената дата, а именно
06.08.2023г., че ответникът е извършил твърденият в молбата акт на домашно
насилие. Нанасяне на удари с юмруци в областта на главата. В описаната по –
горе декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката декларира, че ответникът
е извършил тези действия, които се твърдят в молбата. Съгласно чл.13, ал.3 от
ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само
на основание приложената декларация. Това процесуално правило е
приложимо само тогава, когато е налице обективна липса на други
доказателства. С подаване на молбата от страна на К., съдът е сторил това и е
издал заповед за незабавна защита № 8 от 07.08.2023г.
Акта на насилие, който молителката твърди, че е извършен на
06.08.2023г., е бил извършен в дома им, но са изложени още и твърдения, че
молителката пострадала – е удряна от сина си, а в нейна защита съпругът и
Ф. К. ударил ответника след което позванил на 112 и последният бил
задържан от органите на МВР.
При така изложената фактология съдът стигна до извод, че е налице
обективна възможност за събиране на други доказателства, макар и косвени,
посредством които да се установят твърдените от молителката факти. От
изложеното следва извод, че декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН губи своята
доказателствена стойност тогава когато същите факти могат да бъдат
установени посредством други доказателствени източници – преки или
косвени. Когато декларацията не може да се ползва от доказателствената си
стойност, молителката следва да проведе пълно главно доказване на
твърдените от нея факти, както и бе сторено по делото, разпитаните от
страна на молителката свидетели бяха съпругът ù Ф. К. и дъщеря ù /съответно
бащата и сестрата на ответника/. В тежест на молителката е да поиска
ангажиране и на други доказателства, което не беше сторено по делото.
От страна на ответника бяха ангажирани множество доказателства,
опровергаващи извършения физически акт на домашно насилие, същите са
приложени и приобщени по делото.
Изложеното дотук води до неоснователност на молбата в тази част,
поради това, че по делото липсват доказателства ответникът да е извършил на
06.08.2023г. твърдения акт на физическо насилие.
Установи се, че ответникът системно употребява алкохол и проявява
агресия спрямо близките си. Според легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от
2
ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в семейна връзка. Съдът
възприема действията на ответника като акт на психическо насилие над
молителката, независимо от обстоятелството, че тези му действия могат да се
квалифицират и като престъпление, и като деликт, тъй като според изричната
разпоредба на чл.1, ал.2, отговорността по този закон не изключва
гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на
извършителя.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че домашното насилие
във всичките му форми, визирани в чл. 2 ЗЗДН, съставлява противоправно,
вредоносно, виновно и морално укоримо поведение, именно с оглед на
неговите последици за пострадалото лице. Това, което отличава насилието по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН и всички други прояви на деликтно, респективно
престъпно поведение, е специфичната му характеристика да засяга и да се
осъществява в рамките на семейните, или приравнени на тях отношения.
Съдът не кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото
свидетели предвид факта на емоционална и родствена обвързаност между
страните. Съпругът на молителката е очевидец на постоянния тормоз,
осъществяван от ответника спрямо молителката, съдът обсъди с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на
свидетелските показания като средство за възстановяване в процеса на
конкретни, непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие
на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може
да се засегнал в една или друга степен възприемането, запаметяването или
интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава
необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално
обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от
доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени
под страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само
ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в
процеса обстоятелство. Такива други доказателства по делото не бяха
събрани.
Отношенията на ответника и баща му не са предмет на настоящото
производство и в тази част, съдът не дължи произнасяне.
Предвид горе изложеното съдът не следва да налага комплекс от мерки
предвидени в чл.5 ал.1 от ЗЗДН.
Съдът счита, че най – подходящата мярка е именно тази по чл.5, ал.1
т.1, тъй като изложеният случай на домашно насилие не е изолиран в
отношенията между страните, затова следва да се ограничи възможността
ответникът да продължи евентуално насилието над молителката, то
наложително е спрямо него да бъде взета мярката по т. 1 - задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Предвид
занижения социален статус на ответника и липсата на данни относно
трудовата заетост на лицето – М. К., с оглед на което следва да му се наложи
глоба в размер на минималния от 200.00 лева, съгл. чл. 5, ал.4 от ЗЗДН.
3
Относно искането от страна на ответника за присъждане на разноски
направени по настоящото производство, следва да бъде отхвърлено, предвид
изхода на делото.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН във връзка с т.16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да
осъди ответника да заплати окончателна държавна такса в размер на 25.00
лева.
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА № 8 ОТ 07.08.2023 Г.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ю. Х. К., ЕГН **********, *******, ********,
за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу М. Ф. К., ЕГН
**********, постоянен адрес *******, ******** , затова че на 06.08.2023г. в
дома им в село Ябланово, извършил спрямо молителката физически акт на
домашно насилие.
УВАЖАВА молбата на Ю. Х. К., ЕГН **********, *******, ********,
за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу М. Ф. К., ЕГН
**********, постоянен адрес *******, ********, затова че на 06.08.2023г. в
дома им в село Ябланово, извършил спрямо молителката психически акт на
домашно насилие.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН М. Ф. К., ЕГН
**********, постоянен адрес *******, ********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Ю. Х. К., ЕГН **********, *******,
********
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН на М. Ф. К., ЕГН
**********, постоянен адрес *******, ********, глоба в размер на 200.00
(двеста) лева, затова че в ****** спрямо Ю. Х. К. осъществил акт на домашно
насилие.
ОСЪЖДА М. Ф. К., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и
пет) лева, представляващи държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски от страна на
ответника по настоящото производство, а именно адвокатско
възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Ю. Х. К., с посочени данни, заповед за
защита с посочената мярка.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН
Ф. М. К., с посочени данни, че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
прокуратурата.
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА № 8 ОТ 07.08.2023 Г.
ПРЕПИСИ от заповедта и решението да се връчат на страните и на
4
Началника на РУ на МВР Котел.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба
пред ОС Сливен в седемдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5