№ 15362
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110169706 по описа за 2024 година
Ищецът В. С. С. твърди, че на 15.05.2023 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № №7*********М. В договора страните са уговорили
основните параметри на правоотношението, съгласно което размерът на заема е 500
лева, като връщaнето следвало да се извърши с 1 месечна вноска. За предоставения
кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в размер на 41,03 % годишно,
като годишният процент на разходите в размер на 49,71 %. Сочи, че към договора за
заем бил сключен и договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като
допълнителна услуга по договора за заем, като за тази услуга била фиксирана вноска в
размер на 107,90 лева, платима заедно с месечната вноска по договора за заем, като по
този начин общо дължимата сума по договора за кредит възлизала в общ размер на
625 лева. Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор като
заплатил сумата в размер на 625 лева. Поддържа, че договорът за кредит е изцяло
недействителен, доколкото посоченият ГПР не отговарял на действително
приложимия по договора. Намира, че възнаграждението по договора за имуществено
проучване и кредитен рейтинг следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР,
тъй като било разход по кредита. Сочи, че клаузата за допълнителна услуга от
процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като сочи, че
същата е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. По изложените
съображения, ищецът моли съда да прогласи за нищожна клаузата от процесния
договор клаузата за такса – допълнителна услуга по договор за потребителски кредит
№7*********М във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг,
както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 107,90 лева –
1
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №7*********М във
връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 22.11.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
С молба от 27.05.2025 г. ищецът е направил изявление за изменение на иска по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер, като същият се счита
предявен за сумата в размер на 107,90 лева, която сума вече представлява пълния
размер на вземането. С протоколно определение от 28.05.2025 г. съдът е допуснал така
направеното изменение на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с която се признават предявените искове. Признава се, че в договора за
потребителски кредит е било предвидено заплащането на такса за допълнителна
услуга в размер на 107,90 лева, която ищецът е заплатил в полза на ответното
дружество. Признава, че ищецът е заплатил сумата в размер на 625 лева за погасяване
на задълженията по договора. Сочи, че на 27.03.2025 г. по посочената в исковата молба
сметка е преведена сумата в размер на 107,90 лева – възстановена като недължимо
платена. Твърди, че преди получаването на препис от исковата молба не е имал данни
за банкова сметка на ищеца и поради това не е извършено погасяване на сумата преди
завеждане на делото. Счита, че ищецът е имал възможност да поиска извънсъдебно от
ответното дружество да зачете наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор и да иска възстановяване на платената сума. Намира, че няма данни за
каквото и да било активно поведение от страна на ответното дружество срещу ищеца,
поради което намира, че не е станал повод за завеждане на делото и претендира да
бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на претенцията за
разноски. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Излага аргументи
за неголямата правна и фактическа сложност на делото. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително
че част от съдържанието на договора представлява клауза за такса – допълнителна
услуга по договор за потребителски кредит №7*********М във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг.
Между страните е безспорно, а и от представените по делото договор за
потребителски кредит №7*********М и погасителен план към него се установява, че
2
на 15.05.2023 г. страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 500 лева, която
ищецът следвало да върне с 1 погасителна вноска до 15.06.2023 г., при годишен лихвен
процент от 41,03% и годишен процент на разходите 49,71%. Общият размер на
дължимите суми с включена вноска за допълнителна услуга в размер на 107,90 лева е в
размер на сумата от 625 лева.
От приложения договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг се
установява, че на 12.05.2023 г. страните по делото са сключили договор, с който
ищецът, в качеството си на възложител, е възложил на ответника да му предостави
услуги по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на
оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от
страна на възложителя.
Видно от текста на договора за имуществено проучване в чл. 4, ал. 1 от договора
е предвидено, че за извършване на услугата се дължи възнаграждение на изпълнителя
в размер на 107,90 лв. В чл. 4, ал. 6 от договора е предвидено, че при сключване на
договор за кредит възнаграждението по договора се добавя към общото задължение по
договора за кредит, включително в отделните погасителни вноски.
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Сключеният между договор за кредит е договор за заем, сключен от
потребител, поради което и е договор за потребителски кредит, който не попада под
изключенията на чл. 4 ЗПК, поради което ЗПК се прилага в правоотношението.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира
такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но при две условия – първо-да не се изискват такси за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита /чл. 10а, ал. 2 и второ- за едно и също действие
да не се събира такса повече от веднъж. /ал. 3 от същата разпоредба/ Законът въвежда
правилото видът, размерът и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и
точно определени в договора.
При съвкупно тълкуване на клаузите на процесния договор за заем и на договора
за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
12.05.2023 г., съдът намери, че макар и ответното дружество формално да е обособило
дейността си по имуществено проучване на заемополучателя като допълнителна
незадължителна услуга, предмет на самостоятелен договор, последното не е от
естество да обоснове извод, че уговореното за тази му дейност възнаграждение не
представлява такса, дължима във връзка с действия по усвояването на кредита.
3
Очевидно е, че "допълнителният" договор няма самостоятелен предмет, който да може
да се предостави на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това налага
общото третиране на двата договора като един продукт и прилагане на уредба,
ограничаваща договорна свобода. Несъмнени индикации за неразривната връзка
между двата договора са обстоятелствата, че те са сключени непосредствено един след
друг, като допълнителният договор има за предмет изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг с краткосрочна валидност – само 1 месец, отделни разпоредби от
договорите препращат един към друг, дължимите по тях престации са обединени в
общ погасителен план, с един и същ падеж. При това положение и като съобрази
съдържанието на предмета на договора за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, настоящият съдебен състав намира за приложима
спрямо уговореното с него възнаграждение разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
забраняваща събиране на възнаграждения под формата на такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, когато те
представляват действия, свързани с усвояване и управление на кредита или не са ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК следва да се тълкува съвместно и със задълженията на кредитора да извърши
задълбочена оценка по смисъла на чл. 16 ЗПК за кредитоспособност на бъдещия
клиент, респ. да се въздържа да обслужва клиенти с неясни възможности да осигурят
необходими за изпълнение на задълженията си източници на приходи, както и
изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на клиента на цената на
цялостната сделка чрез унифициран показател ГПР, формиран от всички разходи,
включително и тези по съпътстващите ползването услуги и такси (§ 1, т. 1 от ДР на
ЗПК).
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен.
По иска с правно основаниие чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
ри позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за
получаване на платената от ищеца сума – наличието на валидни клаузи в процесния
договор за заем, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност,
както и че е погасил задължението.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е извършил плащане в полза на ответното дружество в
размер на сумата от 625 лева, с което е погасил в цялост задълженията по договора за
кредит, в т. ч. и 107,90 лева – възнаграждение по Договор за имуществено проучване и
4
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 12.05.2023 г.
Предвид формирания по-горе извод за нищожност на клаузата от договора,
предвиждаща заплащането на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен
заем.във връзка с Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг, съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на вземане в
размер на 107,90 лева, представляващо платено при начална липса на основание, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
С отговора на исковата молба ответното дружество навежда възражение за
извършено в хода на процеса плащане в цялост на претендираната сума чрез паричен
превод, извършен на 27.03.2025 г. по посочената в исковата молба сметка на ищеца.
С молба с вх. №183623 от 27.05.2025 г. ищецът е признал получаване на сумата,
наредена от ответника в изпълнение на задължението му за връщане на недължимо
платени суми по процесния договор.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане на дължимата сума от
ответника, предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен.
Доколкото е извършено плащане в хода на процеса, но ищецът с исковата молба е
претендирал присъждане на сумата в размер на 10 лева – частичен иск от иск в общ
размер от 107,90 лева, като извършеното увеличаване на иска е направено след
плащането, съдът намира, че на ищеца се дължи лихва за забава върху сумата в размер
на 10 лева за периода от подаване на исковата молба – 22.11.2024 г. до оконателното
плащане – 27.03.2025 г., която се равнява на сумата в размер на 0,48 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Съдът намира за
неоснователни доводите на ответника относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера
(Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, I г. о.). В случая, към
момента на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г. ищецът е бил носител на свои
ликвидни и изискуеми вземания спрямо ответника, доколкото погасявайки ги едва в
хода на процеса, последният е потвърдил дълга си към него, поради което следва да се
приеме, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото срещу
него
Ищецът претендира присъждането на разноски за платена държавна такса в
5
размер на 100 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, за
заплащането на които са представени доказателства. Ответната страна е релевирала
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Предвид неголямата
фактическа и правна сложност на делото, както и съобразно реално осъществената от
адв. М. работа по защита правата и интересите на ищеца в настоящото производство,
съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, който следва
да бъде осъден да заплати ответника е сумата в размер на 300 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от В. С. С., ЕГН: **********
срещу „А****.БГ“ ООД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД на клаузата за такса – допълнителна услуга по договор за потребителски кредит
№7*********М/15.05.2023 г. във връзка с Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг от 12.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН: ********** срещу „А****.БГ“ ООД,
ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 107,90 лева – платена без
основание, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „А****.БГ“ ООД, ЕИК: ******** да заплати на В. С. С., ЕГН:
********** сумата в размер на 0,48 лева – законна лихва за забава върху сумата в
размер на 10 лева – предявена като частичен иск от иск в общ размер от 107,90 лева за
периода 22.11.2024 г. – 27.03.2025 г.
ОСЪЖДА „А****.БГ“ ООД, ЕИК: ******** да заплати на В. С. С., ЕГН:
********** сумата в размер на 400 лева – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6