Решение по адм. дело №146/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на М. И. С., [ЕГН], [населено място], ул. Е.“ №*вх.* ет.* ап.* срещу Заповед № 18623-341/28 май 2025г. на началника на РУ- Смолян, с която е наложено наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец за нарушение по чл. 200 ал.1 т.11 ЗМВР. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на заповедта, в жалбата се иска нейната отмяна.Твърди се, че е нарушено изискването на чл. 210 ал.1 ЗМВР; не е извършена преценка по чл. 206 ал.2 ЗМВР; липсва обсъждане на формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на неговата служба; наказанието не съответства на целта на закона. В жалбата се сочи, че не е извършено дисциплинарно нарушение и изводите на органа не се базират на доказателства. Иска се отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от пълномощник, който пледира за уважаване на жалбата. Излагат се доводи, че неразпитването на искания свидетел е довело до неизясняване на това какви точно са били функциите на всеки един от двамата служители в хода на проверката. Твърди се, че при започване на производството ДНО не е посочил в заповедта за какво точно нарушение се образува то. Претендират се разноски. В подробни писмени бележки вх.№2090/ 10.11.25г. се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, като се твърди главно, че по делото липсва представена заповед 8121З-1739/24.10.2023г. на министъра, както и указанията за работа, ДНО не е направил преценка по чл. 206 ал.2 ЗМВР, наказанието не съответства на целта на закона.

Ответникът по жалба – началник на РУ-Смолян в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Излагат се доводи за законосъобразност на заповедта, доказаност на нарушението и правилно прилагане на материалния и процесуалния закон.Претендират се разноски. В подробни писмени бележки вх.№2095/ 11.11.2025г. се развиват доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът счита, че жалбата е допустима, по същество неоснователна, поради следното:

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

Със Заповед № 1862з-71/04.02.2025г. на началника на РУ – Смолян, изменена със Заповед 18623-81/ 11.02.25г. /л.32/ и със Заповед № 18623-173/ 13.03.2025г. /л.37/ е възложена проверка и е назначена комисия, която да изясни обстоятелствата по данните в писмо № 1862р-1836/ 27.01.2025г. и писмените обяснения към него /л.26, л.28/. Проверката е за евентуално извършено нарушение от М. С. за това, че на 25.01.2025г. около 15,30ч. в [населено място] при първоначалните и действия да подсигури КО С. не е била със закачена ППК към униформеното облекло по време на проверката на л.а. Ауди А6 № [рег. номер]. Срокът на проверката е до 13.04.2025г. /л.37 гръб/.

Установява се от графика за изпълнение на ППД за м.януари 2025г. /л.65/ и от Ежедневната ведомост /л.69 гръб/, че на 25.01.2025г. С. и С. били дневна смяна /от 6,30ч. до 18,30ч./ по участък 1-3. От Специален дневник /л.67 гръб/ за получаване и използване на нестационарно техническо средство за явно наблюдение, става ясно, че С. е получила 1 бр.бодикамера.

От Дневника за получени сигнали при РУ- Смолян /л.73/, от Доклада за проверени лица /л.77/, от писмените обяснения на св.К., по сигнал на който е образувана проверката, от обясненията на С., Д. и Г. се установява следната фактическа обстановка: На 25.01.2025г. К. подава сигнал на тел.112 за управление на л.а. в гр.Смолян на бул. „България“ с висока скорост, който не спира на пешеходна пътека. На същата дата, мл.инспектор М. С.-старши полицай в група ППД в сектор Охранителна полиция е назначена в наряд по ППД по АПУ 1-3 за времето от 6,30ч. до 18,30ч. заедно с мл.инсп. С.; на двамата е разпоредено установяване на водача и извършване на проверка, включително за алкохол и наркотични вещества. От Докладна записка № 18620р-17130/ 27.01.2025г. /л.27/ и Докладна записка № 1862р-1711/ 27.11.2025г. /л.29/, и двете изготвени от жалбоподателката става ясно, че полицай С. спира автомобил „Ауди“; водачът представя документи и пита за причината за спиране; докато С. обяснява на водача, че имат сигнал за рисково шофиране с л.а. „Ауди“ жалбоподателката се връща до служебния автомобил и си слага жилетката с боди камерата и включва светлините на автомобила; връща се при С.; установява самоличността на пътничката в спрения автомобил. Става ясно също, че междувременно С. спира още един л.а. марка „Ауди“; в това време пристига К., който обяснява, че водачите и автомобилите не отговарят на този, за който е подал сигнала, след което водачите са освободени. Установява се, че К. дава писмени обяснения, след което двамата служители тръгват по друг сигнал - за побой над малолетен в [жк], гр.Смолян. От обясненията на св. Д. /л.47/, който е бил дежурен в ОДЧ при РУ- Смолян става ясно, че той приема сигнал чрез ЕЕН 112 около 15,26 ч. от лице с имена К. К., сигналът е за това, че на бул.“България“ на пешеходната пътека л.а. „Ауди“ черен на цвят е отнел предимство на пешеходец, управлявал е рисково и с висока скорост в посока кино „Дружба“. Дежурният уведомява наряд №854 в състав С. и С. да извършат проверка на водача, който според сигнала е бил с очила, като К. е и казал, че ще отиде до партулния автомобил за уточняване на обстоятелствата и водача. Междувременно дежурният Д. получава разпореждане от директора на ОДМВР да предаде на патрула да остане на място до пристигане на директора и той предава, но след това получава и сигнал за побой над малолетен в кв.Устово и уведомява директора, който разпорежда наряда да посети сигнала за побоя, а С. да изготви докладна за проверката на бул.“България“. Установява се, че след това пристига К. на място, който казва на наряда, че спрените водачи нямат съпричастност към сигнала за рисково шофиране.

От обясненията на св.С. става ясно, че при спирането на л.а. Ауди водачът се представил като полковник, представил служебна карта, попитал за причината за спиране и заявил, че ще се обади на директора на ОДМВР и се обадил. През това време С. отишла до патрулния автомобил, запалила светлините, сложила жилетка, върнала се при пътничката, представила се и поискала документи; междувременно С. спрял друго Ауди; пристигнал К., който казал, че двете коли не отговарят на описанието и водачите били освободени. Според обясненията на св.С. други автомобили със същата марка не са минавали в хода на тази проверка.

Писмените обяснения на С. съставляват сведения по смисъла на чл. 44 АПК и отговарят на изискванията на ал.1 и ал.2 на посочената разпоредба. Поради това са годни доказателства, дадени от неучастващо в производството трето лице и установяват съществени факти по проверката, които са от значение за дисциплинарното производство. Съдът ги кредитира като достоверни, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал. Полицай С. е бил пряк очевидец на действията на С., поради това сведенията му са непосредствени относно фактическата обстановка на място. По отношение на обясненията на Д. и К., то същите се потвърждават от обясненията на С. и С., поради което същите се кредитират от съда също като достоверни.По отношение на оценката, дадена от Г. /л.46/, че ситуацията по спирането била „комична“, че служителите на РУ не следва да диктуват данните по мобилни телефони, а по радиостанция, съдът счита тези оценки на ситуацията за ирелевантни, тъй като не съставляват възпроизвеждане на факти, които да са от значение за изясняване на обективната истина по предмета на делото. Обяснението на Д. /л.45/, че в хода на тази проверка преминали и „още няколко Аудита“ и че проверка за алкохол и наркотици е „странна“, тъй като от 6 месеца не употребявал алкохол, също са ирелевантни.

На 11.04.2025г. /л.39-л.41/ е изготвено предложение от председателя на комисията, според което при получаване на сигнала от гражданин, същият е предаден на наряда с указание да спрат водача и да го изпробват за алкохол и наркотици; снети са сведения от водача и пътника в първия спрян автомобил – Д. и Г., според които С. била без шапка и жилетка, не се представила и оставила впечатление за „неадекватно поведение“ /л.40/; направена е беседа и с водача на втория спрян автомобил „Ауди“, който заявил, че проверката продължила не повече от 2-3 минути, жената полицай била усмихната и учтива.

От Протокол от 05.11.2023г. /л.80, л.81/ става ясно, че жалбоподателката е запозната с указанията за носене на униформено облекло и делови външен вид на служителите на МВР. Видно от Протокол от 26.11.2024г. /л.82/ М.С. е запозната със Заповед № 345з-165/ 25.11.2024г. за разпределение и реда за използване на техническите средства от АИС ВОДПК – видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол, за което е положила подпис до датата 26.11.2024г.

На 12 април 2025г. на С. е връчена покана за даване на писмени обяснения.

На 28 април 2025г. е изготвена справка /л.23/ от председателя на Комисията, според която при проверката С. е била охраняващ /подсигуряващ/ служител, тъй като С. е спрял МПС и е поискал документите на водача на л.а. Ауди А6 [рег. номер]; С. не е била със закачена ППК към униформеното облекло в момента на първоначалните действия по подсигуряване на проверяващия служител, с което се пропускат първоначалните действия на наряда и на проверяваните лица. Комисията приема, че тъй като двете проверявани лица не са били заплаха то поради това С. се е върнала до патрулния автомобил, за да се оборудва и приведе във форма. Комисията счита, че нарушението е маловажно и предлага да се наложи наказание „Мъмрене“ по чл. 197 ал.1 т. 1 ЗМВР за срок от 1м.

На 7 май 2025г. С. дава писмени обяснения /л.20/ по посочената по–горе справка, в които сочи, че в хода на проверката на л.а. Ауди А6 [рег. номер] е спазила тактическите действия, разписани в Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. и не е извършила дисциплинарно нарушение; проверката е извършена от двамата служители – от нея и от С., и основната задача на служителя по пътен контрол е да следи за спазване на правилата за движението, сигурността и безопасността.

На 12 май 2025г. на жалбоподателката е връчена покана за изслушване и запознаване с материалите по дисциплинарното производство за датата 14 май 2025г. /л.22/. Според Протокол от 14 май 2025г. /л.21/ С. не се явява, като заявява по телефона, че е служебно ангажирана и няма какво да добави.

На 28 май 2025г. е издадена обжалваната заповед на началника на РУ - Смолян, с която е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец за нарушение по чл. 197 ал.1 т.1 и чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР. Заповедта е връчена на 28 май 2025г. и е обжалвана в законоустановения срок.

От кадровата справка се установява, че С. има професионален стаж в системата на МВР 15 години, с 2 писмени похвали, една парична награда, без наказания.

Правни изводи.

Видно от кадровата справка на л. 52 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателката е заемала длъжност старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор Охранителна полиция в РУ- Смолян. ДНО в качеството си на началник на РУ- Смолян заема ръководна длъжност и съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР в това качество е компетентен да налага наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР за служители в ръководеното от него управление. Предвид това заповедта е издадена от компетентен по степен, място и материя орган.

Дисциплинарното производство е започнало със заповед на ДНО, с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, а именно Заповед от 04.02.2025г./л.30/. Заповедта е издадена от материално компетентен орган /чл. 205, ал. 2 от ЗМВР/, възложената проверка е извършена от колективен орган – комисия, сформирана като дисциплинарно разследващ орган, приключила работата си с обобщена справка след извършване на проверка и събиране на относими доказателства, за които процесуални действия жалбоподателката е уведомена. В хода на проверката последната е имала възможност да представя сведения и писмени обяснения, да иска събиране на доказателства и представя такива /вж. писмени обяснения от 07.05.2025г. на л.20, покана от 12.05.2025г. на л. 22, протокол от 14.05.2025г. на л. 21, покана от 30.04.2025г./. Оспореният акт е издаден след изчерпване на предоставената на служителя възможност за депозиране на писмени обяснения, респ. възражения, съобразно нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.

Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващата е "открито" по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на датата 28.04.2025г., на която Справка №1862р-8091/ 28.04.25г. е постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ се съдържат данни относно извършеното от страна на служителя. Оспорената заповед е издадена на 28.05.2025г., поради което е издадена в двумесечния законов срок, като същевременно към датата на издаването и – 28.05.2025г. не е изтекъл едногодишният срок от извършване на описаното в заповедта действие.

Спазено е изискването на чл. 206 от ЗМВР. Видно от протокола от 14.05.2025г. и поканата от 12.05.2025г. служителя е бил поканен на изслушване, но не се е явил като е заявил по телефона, че няма какво повече да добави /л.21/.

Съдът счита, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основания за отмяна. Посочена е нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, също така, че става дума за неизпълнение на разпоредбите на раздел трети точка 5 от Указанията за работа на полицейските органи с технически средства, утвърдени със заповед 8121з-1739/ 24.10.23г. от министъра на вътрешните работи. Според т.5 на раздел трети от Указанията, персоналната полицейска камера се закрепва/закачва посредством прилежащите аксесоари /магнитна щипка или обикновена щипка/ на униформеното облекло или върху оборудването. Получава се и се използва от старшия на наряда, а в случаите, когато е и водач на служебното МПС, се използва от втория или третия член от наряда /л.107 от делото, точка 5 от раздел трети от Указанията/. Посочената норма указва задължителност на поставянето на камерата, сочи къде се закрепва, кой я ползва и именно тя е нарушена от страна на жалбоподателката. Нормата на т.8 от Указанията регламентира, че при осъществяване на правомощията на обществени места и извършване на контрол по ЗДвП, полицейският орган задължително привежда ППК в режим на видеозапис, като през останалото време тя е в режим на готовност. Според т. 10 преди прилагане на полицейските правомощия полицейските органи, уведомяват лицата, спрямо които се прилагат, че действията им се записват и са в обхват на зоната за видеонаблюдение и аудиозапис. В случая дисциплинарното обвинение е за това, че тя не е била със закачена ППК, за да се фиксират първоначалните действия на наряда и на проверяваните лица /вж. стр.2 от заповедта/, с което е нарушила раздел трети т.5 от указанията /стр.5 от заповедта/. В случая, жалбоподателката е била подсигуряващ служител и при осъществяване на нейните правомощия трябва да е била с включена камера. Това произтича от цялостния прочит и целта на Указанията.

Според чл. 62 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, проверка на водач и ППС се извършва най-малко от двама полицейски служители – проверяващ и охраняващ /подсигуряващ/. Според чл. 62 ал.3 т.2 от Инструкцията, охраняващият /подсигуряващ/ служител от наряда осигурява безопасното извършване на проверката, като: а) преди започване на проверката застава на подходящо място, осигуряващо добра видимост към обекта на проверката и визуална комуникация с останалите служители; б) води наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица; в) при извършването на проверката следи за изхвърляне на вещи и предмети от проверяваните лица; г) при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация; д) до приключване на проверката непрекъснато изпълнява задълженията си по осигуряване на безопасност.

В случая, с непоставянето на камерата е препятствано безопасното извършване на проверката.Установено е, че камерата е била в изправност, нямало е технически проблем с устройството и това, че проверяваните лица от л.а. АуидиА6 не са били заплаха, не освобождава служителя от задължението му по раздел III т.5 от Указанията за робата на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение-персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства /докингстанция“ /л. 106 и сл.от делото/. Правилото не допуска изключения. Поради това, обстоятелството, че преди това жалбоподателката е връчвала призовки, заради което била без униформа, не я освобождава от задължението да бъде с ППК към униформеното облекло, за да може да се фиксират първоначалните действия на наряда и на проверяваните лица. Служителят е бил охраняващ, или т.н. подсигуряващ служител по см. на чл. 62 ал.3 т.2 от Инструктцията от 20.10.2014г., тъй като спирането е извършено от С.. Охраняващият /подсигуряващ/ служител от наряда осигурява безопасното извършване на проверката. Неговите задължения в тази насока бяха посочени по-горе. Установява се, че след спиране на автомобила жалбоподателката е предприела действия за подсигуряване на колегата и С., но не е била с ППК /персонална полицейска камера/, като малко по-късно тя се връща при патрулния автомобил, където си слага жилетката и бодикамерата. Тя е изпълнила тактическите действия по чл. 62 ал.3 т.2 от Инструкцията, но при първоначалното спиране е била без бодикамера и наказанието правилно е наложено именно заради това. Според чл. 49 ал.4 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, действаща към момента на нарушението, не се разрешава изпълнение на ППД с униформено облекло, отличителни знаци, средства и оборудване, които не са служебно разпоредени и предоставени за ползване. В случая служителят в началото на проверката е бил без жилетка с бодикамера, което се доказва от обясненията на проверяваните лица и от обясненията на С., според който след спиране на автомобила, тя се върнала да сложи ППК и да пусне светлините на МПС.

Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като за проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Административният орган доказа по делото, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина под формата на вина - небрежност, тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. Установява се, че при спирането на автомобила, подсигуряващият служител е бил без жилетка и без шапка, освен без ППК. Неизползването или неправилно поставените атрибути, които са част от полицейската униформа, лишават носителя им от идентификация, като полицейски служител. Полицейската униформа е емблема на държавността и символизира функцията и принадлежността към структурите на МВР, които са олицетворение на организираност, ред и дисциплина.

Налице е маловажност по см. на чл. 198 ЗМВР, доколкото отклонението от изискванията е било незначително и не са настъпили вреди. Липсата на ППК е траяло съвсем кратък период от време и е обхващало част от периода на проверката; водачът и пътничката му не са представлявали заплаха; в края на проверката служителят е бил с ППК. ДНО е взел предвид обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР като е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Установява се, че вреди липсват, налице е добро цялостно поведение на служител по време на службата, отклонението от изискванията е било минимално, поради което деянието правилно е определено като „маловажно“. Дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение, като са съблюдавани и целите на наказанието. В случая, липса на ППК у служителя за част от времето на проверката, не е препятствало заснемането на проверката, тъй като другият служител е бил с ППК през цялото време и предвид всички обстоятелства по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, ДНО правилно е наложил минималния размер наказание - мъмрене за срок от един месец и е предупредил служителя по чл. 198 ал.3 от закона.

Предвид изложеното заповедта е законосъобразно издадена, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, в полза на ОДМВР Смолян следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 200лв. по чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното Административен съд Смолян

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. С., [ЕГН], гр.*, ул. Е.“ №* вх.* ет.* ап.* срещу Заповед № 18623-341/28 май 2025г. на началника на РУ- Смолян.

ОСЪЖДА М. И. С., [ЕГН], гр.*, ул. Е.“ №* вх.* ет.* ап.* да заплати на ОДМВР Смолян разноски в размер на 200лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.211 ЗМВР.