Решение по дело №15485/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3132
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20215330115485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3132
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330115485 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
С искова молба вх. 55975/30.09.2021г. ЕВН България Топлфикация ЕАД чрез *****
иска да се признае за установено по отношение на отв. К. И. Ж., че последният дължи
сумите както следва:
169,85 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г.;
28,47 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2019г. до 18.05.2021г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.05.2021г. за които суми е била издадена
заповед № 4710/25.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8158/2021г. по описа на РС – П.
Ищецът заявява, че настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК тъй
като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;
Ищецът поддържа, че има качеството на енергийно предприятие по чл. 126, ал.1 и чл.
129 от Закона за енергетиката / ЗЕ/, а съгласно чл. 150 ЗЕ продава топлинна енергия на
потребители при публично известни ОУ одобрени от ДКЕВР публикувани в местен и
национален ежедневник, както и на сайта на дружество.
Твърди се че качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за
ответника произтича от факта, че същият е собственик на топлоснабдения имот съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал.1 ОУ ответникът е длъжен да заплаща както сумите за
1
доставка на 1 топлинна енергия, така и сумите за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Ищецът заявява, че претендираните суми са начислени в резултат на извършено
дялово разпределение от дружество ******, което е разпределило за имота на ответника
топлинна енергия за сградна инсталация и услуга разпределение;
Посочва, че начислената топлинна енергия е в съответствие с методиката за
разпределение на топлинна енергия съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Ответник П. Л. п. чрез ****** оспорва предявените искове и заявява, че няма
качеството на потребител, ОУ не са влезли в сила, няма договор по чл. 138, ал.1 ЗЕ, не е
налице правилно начисляване на доставени количества топлинна енергия, липсват
доказателства за изправността на средствата за измерване.
Иска се отхвърляне на предявените искове
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното
Ищецът доказва, че настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК тъй
като заповедта по чл. 410 ГПК № 4710/25.05.2021г по ч.гр.д. № 8158/2021г. по описа на РС –
П. е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Предявените искове са допустими.
Ищецът в подкрепа на твърденията си представя препис-извлечение от сметка, от
която се установява, че за процесния период са издадени съответните фактури за доставка на
топлинна енергия по партидата на ответника за процесния топлоснабден обект на
потребление, за който се установява от представеното удостоверение за наследници и
компютърна справка от Служба вписвания П., че ответника е собственик на същия по
наследяване от неговата майка – С. Щ. / починала на *******/
По делото са приети и ОУ на ищеца, публикувани в национален и местен
ежедневник.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно,
за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните до колкото ответника е собственик на топлоснабдения имот.
Доказани се явяват твърденията на ищеца за размера на разпределената топлинна
2
енергия за процесния период, и остойностяването й за което по делото е приобщена
съдебно-счетоводна експертиза с **** ****, която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна и от която се установява, че размерът за всеки един от начислените
компоненти топлинна енергия по месечни периоди и общо включително съответства изцяло
на претендираните суми.
Видно от приетата съдебно-техническа експертиза с **** ***** през процесния
период абонатната станция, която е обслужвала жилищния блок е подавала ТЕ за отопление,
всички отоплителни тела в имота на ответника са били отсъединени. През имота не
преминава щранг лира. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 вр с
т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“
приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването като
количество топлинна енергия разпределено е за сградна инсталация. Няма разлика в
количеството между определеното от топлинния счетоводител и начисленото от ищеца.
Следователно, предявените искове за главница и мораторна лихва са доказани по
основание и размер.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за
настоящата инстанция и за заповедното производство в размер на сумата от 900 лева
съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ К. И. Ж. с ЕГН ********** с адрес:
******* ДЪЛЖИ в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез
****** 169,85 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до
30.04.2020г.; 28,47 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2019г. до 18.05.2021г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК - 19.05.2021г. за които суми е била издадена заповед №
4710/25.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8158/2021г. по описа на РС – П.;
ОСЪЖДА К. И. Ж. с ЕГН ********** с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез ****** сумата от 900 лева
разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 15485/2021г. и ч.гр.д. № 8158/2021г. по
описа на РС – П.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4