Решение по дело №7974/2018 на Районен съд - Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 4143

 

03.12.2018г. гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 03.12.2018г.., в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Елена Лянгова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7974 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ищец „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против ответник З.Г.И. с която се иска се да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми за разпределена топлинна енергия за които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 12236/20.12.2017г., както следва:

 главница в размер на 213,59 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2015г. – 28.02.2017г. за обект находящ се в ***;

 обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.12.2015г. – 06.12.2017г. в размер на 26,93 лева;

законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда  на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 07.12.2017г., до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски по настоящото производство и по заповедното производство.

Посочва се, че основанието на вземането е продажба и доставка на топлинна енергия съгласно чл. 150 от ЗЕ и Общите условия на ищеца, както и фактът, че ответника е собственик на топлоснабден имот, поради което и има качеството клиент на топлинна енергия съгласно чл. 34, ал.1 от ОУ на доставчика. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът З.Г.И. не представя отговор на исковата молба, не взема становище по иска, не изпраща свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не се явява лично, не се ангажират доказателства и не са направени искания за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

 В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Препис от исковата молба е редовно връчен лично на ответника по делото на на дата 27.07.2018г.

Ответникът в приложеното съобщение изрично е бил уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Дадена е възможност на ответника да се яви в о.с.з., да вземе становище по доказателствата, да ангажира доказателства, да упражни процесуалните си права – това не е сторено.             Призовката за първото по делото съдебно заседание е връчена на ответника при условията на чл.44, ал.1 ГПК. По данни на връчителя ответника е търсен три пъти на адреса известен по делото, връчителят е осъществил телефонен разговор с ответника, при който последния е заявил, че не живее на адреса, отказва да даде информация за актуалния си адрес. Установява се още, че лицето е уведомен по тел. за датата и часа на съдебното заседание от призовкаря. Следователно, книжата са връчени при условията на отказ да бъдат получени, до колкото адресата не съобщава актуалния си адрес на който да му бъдат предоставени, евентуално ответникът е бил наясно с датата и часа на съдебно заседание, но въпреки това не се явява и не упълномощава представител.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 225 лева разноски по делото за настоящата инстанция и заповедното производство.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ З.Г.И. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов чрез юрк. Д.Н. следните суми за разпределена топлинна енергия за които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 12236/20.12.2017г., както следва:

 главница в размер на 213,59 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2015г. – 28.02.2017г. за обект находящ се в ***;

 обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода 02.12.2015г. – 06.12.2017г. в размер на 26,93 лева;

законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда  на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 07.12.2017г., до окончателното изплащане на главницата;

ОСЪЖДА З.Г.И. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов чрез юрк. Д.Н. сумата от 225 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

           

Препис от решението да се връчи на страните.

 

        

   СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ