Решение по КНАХД №2242/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. С. В., [ЕГН] с адрес [населено място], община „Марица“, [улица], чрез пълномощник адв. Х., против Решение № 1012/04.09.2025 г., постановено по АНД № 3966/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV наказателен състав.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени издаденият електронен фиш. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Предмет на производството пред ПРС е бил Електронен фиш Серия К № 10893288 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (TFR1-М 511) на 25.05.2025 г. в 11,35 часа в област Пловдив, община Калояново, с. Долна махала, [улица]до № * с посока на движение север-юг при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на водача, В., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС лек автомобил Пежо 2008 с рег. № [рег. номер], е бил санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева за това, че в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 9392071 на 07.08.2024 г., управлява МПС със скорост от 77 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч - нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение ПРС е потвърдил ЕФ. За да стори това, съдът е приел, че обжалваният ЕФ е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е приел от доказателствата по делото, че е доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от С. С. В.. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са идентични с тези, направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като е формирал правилно вътрешно убеждение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

По отношение на повторността обаче, към настоящия момент, е настъпила законодателна промяна. Така, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Казано по друг начин, отпаднала е повторността при нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (за превишаване от 11 до 20 km/h извън населено място - глоба 50 лв.).

Предвид настъпилата законодателна промяна, и спазвайки принципа на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието да измени издадения електронен фиш на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното по т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. на ОСС, І и ІІ колегия. Съгласно т. 2 от диспозитива на Тълкувателно решение № 8, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно дадените указания.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски, следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХIХ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012/04.09.2025 г., постановено по АНД № 3966/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV наказателен състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.