Решение по дело №2484/2021 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Ривер Плейс ООД, ЕИК:*********, с адрес гр.София, район Оборище, ул.Янко Сакъзов 32. Жалбоподателят участва в производството чрез управителя на дружеството, както и чрез пълномощник – адвокат М.М. ***.

Ответник по жалбата началника на СГКК Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Ц.В.от АК Бургас.

Предмет на оспорване е отказ на началника на СГКК Бургас, обективиран в писмо № 24-24842/10.09.2021г., с който е отказано изменение в кадастралния регистър, поискано със заявление вх. № 01-406325/22.07.2021г., изразяващо се в заличаване на вписано ограничение относно описани 16 поземлени имота.

В жалбата се оспорват фактическите и правните основания на органа за постановения отказ, като се излагат подробни мотиви за наличието на предпоставки за уважаване на направеното искане. Иска се съдът да отмени отказът като незаконосъобразен. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Чрез процесуалния си представител излага подробни съображения за липсата на основания за оспорване на отказа. Иска присъждане на разноски и намаляване на разноските на жалбоподателя в частта относно евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срок от лице, явяващо се адресат на отказа, поради което е допустима.

За да се произнесе по същество на така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно с направените от страните искания, възражения и доводи, както и със събраните по делото доказателства. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

От фактическа страна съдът прие за установено следното.

Представен е заверен препис от нотариален акт № 127/03.04.2007г. по н.д. № 116/2007г. на нотариус Димитър Чалъков гр.Царево, въз основа на който Ривер Плейс ООД е закупило и станало собственик на поземлен имот с идентификатор 44094.2.4, намиращ се в м.Караагач, в землището на с.Лозенец, с площ 29.117 дка,, с трайно предназначение горска, с начин на трайно ползване поляна.

Представен е препис от заповед № 223/06.12.2007г. на председателя на Държавната агенция по горите, с която поземлен имот с идентификатор 44094.2.4 е изключен от горския фонд.

Представен е препис от заповед № РД-01-558/16.07.2009г. на кмета на община Царево, с която е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 44094.2.4, като от последния се обособяват седем подробно описани УПИ, като 6543 кв.м. от бившия ПИ 44094.2.4 се отреждат за инфраструктура на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ. От приложените като доказателства по делото доказателства (справки по кадастралната карта и др.) се установи, че към настоящия момент площта на бившия ПИ 44094.2.4 е разделена между шестнадесет актуални имота, съответно с идентификатори по кадастралната карта 44094.2.947, 44094.2.948, 44094.2.949, 44094.2.950, 44094.2.951, 44094.2.952, 44094.2.953, 44094.2.954, 44094.2.955, 44094.2.956, 44094.2.957, 44094.2.958, 44094.2.959, 44094.2.960, 44094.2.961 и 44094.2.962. Направените от ответната страна възражения за липса на идентичност между посочените шестнадесет имота и първоначалния ПИ 44094.2.4 са неоснователни, тъй като събраните доказателства сочат именно такава идентичност и не са направени искания за събиране на допълнителни доказателства в тази насока.

Относно посочените по-горе шестнадесет поземлени имоти като доказателства по делото са представени заверени копия от справки по кадастралната карта и схеми, в които е посочено, че спрямо всеки един от тези имоти в кадастралния регистър е вписано „ограничение §3 от ПЗР на ЗГ“.

По делото е приложено и копие от стр.72, 79 от бр.58/2011г. на Държавен вестник, от които се вижда, че под позиция № 242 ПИ 44094.2.4 е включен в списъка по §3 ал.4 от Закона за горите. Представено е заверено копие от решение № 5489/26.09.2022г. по а.д. № 11437/2021г. на АССГ, с което е обявена нищожността на „Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от ФЛ, ЮЛ и общини в резултат на извършени замени по реда на чл.15б от ЗГ през периода 2003 – 2009 година, както и имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им“, публикуван от МЗХ на осн. §3 ал.4 от ПЗР на ЗГ в ДВ бр.58/29.07.2011г. – относно позиция № 242 (ПИ 44094.2.4 по КККР с площ 29.117 дка в с.Лозенец, община Царево, по жалба на Ривер Плейс ООД. Решението е оставено в сила с решение № 7675/11.07.2023г. по а.д. № 10556/2022г. на ВАС, ІІ о., с което първоинстанционния съдебен акт е влязъл в сила.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от орган, който е компетентен съобразно чл.51 и сл. от ЗКИР. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспореният отказ е издаден в писмена форма, като са изложени фактически констатации и правни изводи, явяващи се мотиви на органа. Производството пред административния орган е надлежно образувано въз основа на заявление от собственик и внесен проект, съгласно чл.56 ал.1 и чл.58 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Не са събрани данни за трети заинтересовани лица, на които следва да е надлежно съобщено внесеното искане в изпълнение изискването на чл.26 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон е основателно. Поисканото от Ривер Плейс ООД изменение на КР е с правно основание чл.53 от ЗКИР. Касае се за данни, които са били въведени в КР въз основа на специален закон, а именно въз основа на §3 ал.5 от ЗГ, съгласно която в 14-дневен срок от обнародването на списъка по ал. 4 Агенцията по геодезия, картография и кадастър отразява ограниченията по ал.1 в кадастралните карти. От тази гледна точка правилно ответникът в оспорения отказ се е позовал на обстоятелството, че ПИ 44094.2.4 е включен в списъка по §3 ал.4 от Закона за горите и това, предвид горните обстоятелства, създава за СГКК Бургас задължение да поддържа в регистъра информация относно процесните шестнадесет имота, че същите са с ограничението по §3 от ПЗР на ЗГ.

С обявяването по съдебен ред на нищожността на вписването на ПИ 44094.2.4 в списъка по §3 ал.4 от Закона за горите обаче следва да се приеме, че е настъпило ново значимо за спора обстоятелство, тъй като е отречен с обратна сила правопораждащия юридически факт, послужил като основание за издаването на оспорения отказ. Този факт, макар настъпил след издаването на отказа и след образуването на настоящото дело, следва да се вземе предвид от съда на основание чл.142 ал.2 от АПК. Нищожността на писването на ПИ 44094.2.4 в списъка по §3 ал.4 от Закона за горите означава липса на такова вписване, съответно и липса на основание СГКК Бургас да поддържа в регистъра информацията за процесните имоти, чието заличаване е било поискано от жалбоподателя. От тази гледна точка заявлението за заличаването и е било основателно, а оспорения отказ е постановен в нарушение на материалния закон – основание за оспорването му по чл.146 т.4 от АПК.

Предвид основателността на жалбата и въз основа на служебно извършената от съда проверка относно наличието на основания за оспорване на заповедта, на основание чл.172 ал.2 АПК оспореният отказ следва да се отмени, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК АГКК София следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, включващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат. По делото е представено пълномощно (преупълномощаване от упълномощеното от жалбоподателя адвокатско дружество) за двама адвокати, но на практика страната е била представлявана само от адвокат М.М. от АК, поради което съдът приема, че заплатената по договора с адвокатското дружество сума 3600лв. представлява възнаграждение за един адвокат. Що се отнася до направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Делото е с ниска сложност както от фактическа, така и от правна страна. Спорът се свежда до това дали поземления имот на жалбоподателя (съответно имотите, които са образувани от него), е включен в списъка по §3 от ЗГ, което обстоятелство е било установено по съдебен ред в отделно производство. Затова следва възнаграждението за адвокат да се намали до съответния минимум от 900лв., съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ривер Плейс ООД, ЕИК:*********, с адрес гр.София, район Оборище, ул.Янко Сакъзов 32, отказ на началника на СГКК Бургас, обективиран в писмо № 24-24842/10.09.2021г., с който е отказано изменение в кадастралния регистър, поискано със заявление вх. № 01-406325/22.07.2021г., изразяващо се в заличаване на вписано ограничение относно описани 16 поземлени имота.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на началника на СГКК Бургас за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА АГКК София да заплати на Ривер Плейс ООД 950лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.

	Съдия:
	Членове: