Решение по дело №1576/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 821

 

гр. Пловдив , 13.08.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански  състав, в закрито   заседание   на 13.08.2020г.  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                         МИРЕЛА ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Михова  гр. дело № 1576 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Г.К.П. ,ЕГН: ********** , длъжник по изпълнително дело № 510/2019г. по описа на ЧСИ Людмила Мерджанова, с район на действие ПОС, против Постановление на ЧСИ от 26.06.2020 г., с което й е наложена глоба в размер на 400 лева за неизпълнение задължението да предаде детето Е. Ж. Д. , ЕГН:**********,  на взискателя  Ж.Т.Д., ЕГН:**********. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление за налагане на глоба. Твърди се, че обжалваното постановление е неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на което моли съда да отмени обжалваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Взискателят в изпълнителното производство Ж.Т.Д., ЕГН:**********,  изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното постановление.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложеното копие  от изп. дело № 510/2019 г. по описа на ЧСИ Людмила Мерджанова, с район на действие ПОС, на 18.05.2020г. до ЧСИ е подадена молба от взискателя за предаване на детето  Е. Д. на 06.06.2020г.  в  8 часа   на адрес: гр.Пловдив,*** на който адрес ще бъде предадено отново на майката на 07.06.2020г. в 18 часа. До длъжника е била изпратена от съдебния изпълнител  призовка с изх.№14982/29.05.2020г.  за принудително осигуряване  упражняването на режим на лични отношения на 06.06.2020г., 8 часа , връчена лично на 03.06.2020г.В депозирания по изпълнителното дело отговор от майката на 04.06.2020г., същата е  декларирала готовност  за оказване на съдействие  за изпълнение на режима на лични отношения, като е посочила, че детето може да бъде взето от взискателя на посочената дата от адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“Самуил“№4а .
          На 12.06.2020г. е подадена молба  от взискателя до съдебния изпълнител, в която е изразил несъгласие  за предаване на детето  от адреса посочен от майката в гр.Г.О..Посочил е , че местоживеенето на детето е на адрес:град Пловдив, ***,  от който адрес детето следва да се взима и връща за осъществяване на режима на лични отношения.Поискал е на длъжника да бъде наложена глоба , поради  непредаване на детето на бащата на 06.06.2020г. на този адрес.

Последвало е издаване на обжалваното Постановление от 26.06.2020 г. на ЧСИ, с което на  Г.К.П. ,ЕГН:********** й е наложена глоба в размер на 400 лева за неизпълнение задължението да предаде детето Е.Ж. Д., ЕГН:**********,  на взискателя  Ж.Т.Д., ЕГН:**********.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното постановление е незаконосъобразно поради липса на предпоставките по чл.528, ал.5 ГПК за налагане на глоба на длъжника.

Разпоредбата на чл. 528 от ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал. 1 от ГПК – съдебният изпълнител да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал. 2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528, ал. 4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 от ГПК, като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.

В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че обжалваното постановление е издадено на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК. От друга страна съдът приема, че за да наложи глоба по по посочения ред, съдебният изпълнител следва да е изпълнил процедурата по чл. 528, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение, която следва да му бъде връчена по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В случая по делото липсват доказателства на жалбоподателката да е била изпратена и връчена от страна на ЧСИ   Мурджанова покана за доброволно изпълнение в съответствие с разпоредбата на чл. 528, ал. 1 от ГПК. Налични са по делото данни за изпратена призовка с изх.№14982/29.05.2020г. за насрочено предаване на дете на 06.06.2020г. по изп. дело № 510/2019г., но същото няма характер на покана за доброволно изпълнение.Съобразно изложеното, връчването на съобщение за насрочено предаване на дете на 03.06.2020г. – три дни преди определеното време за предаване на детето/ на 06.06.2020 г. /, без до длъжника да е била изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение е незаконосъобразно, като същото обуславя невъзможността за длъжника да изпълни задълженията си предвидени в разпоредбата на чл. 528, ал. 2 от ГПК и е основание за отмяна на обжалваното постановление, само на това основание, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 528, ал. 1 от ГПК. Освен горното следва да се посочи, че  в изпълнителното производство не са събрани абсолютно никакви доказателства от страна на длъжника да е обективирано каквото и да било поведение, което може да се квалифицира като неизпълнение на задължение за изпълнение на установен режим на лични отношения между бащата и детето. По делото липсват и доказателства  да е бил съставен от съдебния изпълнител протокол за предаване на дете. Постановлението, с което на майката е наложена глоба е основано единствено и само на твърденията на взискателя, че детето не му е било предадено, като за съответствието на тези твърдения с обективната действителност няма никакви доказателства. Майката твърди, че е готова да съдейства за спазването на режима, но липсва активност от страна на взискателя да упражнява правата за контакт с детето, като се яви на адреса, на който е посочила, че то се отглежда, за да контактува с него. В тази връзка следва да се посочи, че законът не въвежда задължение родителят, който дължи да осигури детето, да полага усилия за осъществяване на режима и да е задължен да води детето на адреса на взискателя. Следва да се отбележи, че по смисъла на чл.51, ал.1 СК, местоживеенето на детето се определя при натоварения с родителските права родител и не се свързва с посочването на конкретен административен адрес. Предвид динамиката на съвременните социални и икономически условия на живот и принадлежността на Република България към Европейския съюз, е и немислимо определянето на местоживеене на дете на определен административен адрес. В тази връзка, промяната в местоживеенето на родителя, на когото са възложени родителските права, влияе и върху местоживеенето на детето, т.е. местоживеенето на детето следва това на родителя му, като се съблюдава основното правило за интереса на детето да бъде отглеждано при най-подходящите условия за личностното му, психическо и физическо развитие, без пряка опасност за живота, здравето или интелектуалното му изграждане. От представеното по делото копие от личната карта на майката е видно, че същата е   с постоянен адрес:***, от който адрес е посочила и изразила   готовност детето на бъде предадено на бащата. Липсват доказателства по делото местоживеенето й да е на адреса посочен от съдебния изпълнител в призовката  за насрочено предаване на дете на 06.06.2020г.: гр.Пловдив,ул.“*** или пък на адреса посочен в отговора на жалбата от взискателя:град Пловдив, ***.

Горното обосновава извод, че не са налице основанията на чл.528,ал.3 във вр.с чл. 527, ал. 3 от ГПК,а наложената от частния съдебен състав глоба се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на правния спор в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 48 лева.

Предвид изложените съображения, Пловдивският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, постановление от 26.06.2020г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, с рег. № 819, с район на действие ОС-Пловдив, по изп. дело № 510/2019г., с което на основание чл. 528, ал. 5, във вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК е наложена глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ на Г.К.П. , ЕГН:**********.

ОСЪЖДА Ж.Т.Д., ЕГН:**********, да заплати на  Г.К.П. , ЕГН:**********, сумата от 48 лева-разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

   2.