№ 1786
гр. Пазарджик, 14.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220103054 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
И на второ повикване в 11:35 часа, се явиха:
Молителят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г,
надлежно преупълномощена от първоначалния пълномощник адв. Б. Д. –
представя пълномощно.
Не се явява представител за заинтересованата страна Община
Пазарджик, редовно призована.
Не се явява представител за Районна Прокуратура гр. Пазарджик,
редовно призована.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. Г: - Моля да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.
Съдът, счита че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, ДОКЛАДВА делото:
Производството е охранително, образувано е по молба с правно
основание чл. 19 от ЗГР, във връзка с чл. 530 и следващите от ГПК.
В подадената молба от молителя Р. М. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес, гр. П*, чрез процесуалния представител адв. Б. Д. от АК
1
Пазарджик, с адрес за призовки и съобщения: гр. Пазарджик, ул. „* /
поправена с молба вх. № 20700/04.09.2023 г. / срещу ОБЩИНА
ПАЗАРДЖИК с адрес гр. Пазарджик, бул.’ „*, в която се твърди, че
молителят е роден през 1998г. в гр. Пазарджик в семейство от турски етнос, с
неизвестен баща, според акта му за раждане, като заявява, че познава баща си
и твърди, че и той носи турски имена. Твърди, че майка му М З Я е с
български имена, но също е от турски етнос, тъй като имената на нейните
родители са били принудително променени. Твърди, че изборът на собствено
име „Р.” от страна на майка му, не само бил нейна тийнейджърска прищявка,
предвид факта, че го била родила едва деветнадесетгодишна, но и влизал в
пълно противоречие с характерните за неговия етнос имена. Твърди, че баба
му и дядо му, които го били отгледали, се били срамували да кажат на
съседите как се казвал, и от дете го били наричали с името „Л”. Твърди, че
бил така известен в махалата, сред роднините и познатите, че така го били
наричали и в училище, както и, че приятелите му, които случайно научавали,
че се казва „Р.”, непрестанно му се подигравали, че бил супер известен
футболист и т.н. Твърди, че това име винаги му било създавало напрежение и
дискомфорт, че никога не го бил припознавал за негово име, както и, че
толкова бил сърдит на майка си, че го била кръстила така, че когато преди
година сключил граждански брак, пожелал да приеме фамилното име на
съпругата си и да спре да носи фамилията на майка си и така от „Я” станал
„С.”. Излага съображения, че не само той бил потърпевш от прищевките на
майка си, а и неговият по-голям брат, който тя била родила
петнадесетгодишна и го била нарекла „Д”, и който също като него се
срамувал от тези измишльотини – според молителя, поради което и брат му
бил сменил собственото си име на „К”, както всички го знаели и наричали от
дете, с Решение по гр.дело №2244/2022г. по описа на PC Пазарджик.
Молителят твърди, че промяната на собственото му име не само щяла да го
избави от нелепите ситуации, в които изпадал при контактите си с непознати
хора и официални институции, но и щяла да му даде възможност да не го
предаде на децата си, сега, особено, след като вече бил семеен, като заявява,
че не желае децата му да носят бащино име „Р.в”. Сочи, че разбира
изискванията на закона за наличие на „важни обстоятелства” за промяна на
името, и счита, че в неговия случай били налице такива, тъй като между
човека и името му трябвало да има вътрешна връзка, за да може винаги да го
2
казва с гордост и да се идентифицира с него. Твърди, че липсата на тази
вътрешна връзка била достатъчно „важно обстоятелство” за промяна на
името. Оформен е петитум, в който се твърди, че за него е налице правен
интерес от завеждане на настоящото производство и са налице “важни
обстоятелства” по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на собственото му
име, с който се моли съдът, след като докаже верността на твърденията си, да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
Община Пазарджик, че са налице “важни обстоятелства” за промяна на
собственото му име от „Р.” на „Л”. Моли съдът, да задължи Общината да
впише тази промяна в регистрите на населението.Предявени са и се
поддържат доказателствени искания.
АДВ. Г: - Госпожо председател, поддържаме исковата молба. Водим
допуснатите ни двама свидетели. Това са В Н С.а и А М А.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените с
молбата писмени доказателства и е допуснал гласни.
На основание чл. 157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели В Н С.а и А М
А.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНА НА МОЛИТЕЛЯ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
В Н С.А: – на 44 години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без родство с молителя по делото.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. В С.А: – Обещавам да кажа истината. Познавам Р., комшии сме, от
малък го познавам. Познавам и майка му. Р. живее в къщата с родителите си.
Баба му и дядо му починаха. По-старите, където го гледаха те починаха. Не му
викат Р.. Всеки в махалата му вика Л. От когато го захапа куче, от тогава му
викат Л. Това дето от малък го захапа, от тогава почна да не си харесва името
Р.. Сърди се все на майка си, защото го е кръстила Р., и все на всеки: „Аз съм
3
Л, Л“ и свикна цялата махала да му вика „Л, Л“ – приятели, всички – Л.
Малък беше, когато го хапа кучето, в забавачка някъде беше, може и по-
малък да е бил. Онова куче, на автомивката на Бейкови дето беше, то го хапа
– комшии сме пак с тях. Л го знаем вече ние, спряхме да му викаме Р.. Той
сега живее в Г, ожени се. Чухме, че жена му забременя, и не иска детето да е с
фамилията Р.в. Не иска, просто това име не го иска.
АДВ. Г: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА МОЛИТЕЛЯ:
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
А М А: – на 43 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с молителя.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. А А: – Обещавам да кажа истината. Познавам Р., съседи сме. Р. е
известен с името Л. Той по лична карта се води Р., обаче той просто не иска
това име, всеки му вика Л. Започна да се представя като Л, той като беше
малък, мисля, че когато беше на 5-6 години едно куче го захапа, ротвайлер
при нас комшията, и от тогава, след като минаха 10-15 дена, горе-долу се
оправи и от тогава не иска да е с това име, иска да Л. В училище, по принцип,
госпожата му вика Р., той се кара на госпожата: „Не искам това име. Искам
Л“. И всеки – от малък, започна цялата махала, всички приятели започнаха да
му викат Л, Л и така. Той се кара на всички близки, когато му викат Р., той
вика: „Аз не искам да съм Р.. Аз съм Л.“ Но майка му, тя беше млада, сложиха
Р.. Даже той в момента е сърдит на майка си, то не е от момента, а от доста
време, даже той се ожени и фамилията си смени. Майката е млада, и просто
как им идва, и така си ги кръстят, и после те като станат децата на години и
започват. Л в момента е в Г, в К. Ожени се и доколкото знам, така, от комшии
и съседи, жена му в момента е бременна на месец, два три – не знам колко е,
даже той си смени фамилията взе фамилията на жена си. Но с майка си все
още са сърдити. След като го захапа едно куче, на автомивката и от тогава е
проблемът с името Р.. А му викаш Р., той ти се кара, вика: „Аз не съм Р.. Аз
съм Л“. И ние вече не го помним като Р., викаме му Л.
4
АДВ. Г: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Г: - Моля да се приключи делото. Няма да соча други
доказателства и да правя искания.
Съдът, счита че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Г: - Уважаема госпожо председател, моля да уважите така
подадената молба от Р. М. С., за промяна на собственото му име от Р. на Л.
Видно от събраните писмени доказателства Р. има очевидно някакъв проблем
с произхода от семейството си. Видно е, че е променил и фамилното си име
сключвайки брак. Явно счита, че имената, с които се е родил по някакъв
начин възпрепятстват развитието му и още от малък се представя със
собствено име Л. Свидетелите потвърдиха това, че е известен така сред
приятели, съседи, познати, че се сърди, когато го наричат с рожденото му име
Р. и тъй като и двамата се позоваха на инцидент, случил се в детството на
момчето, когато е било 5-6 годишно, а именно сериозни физически страдания
свързани с ухапване от куче, е напълно възможно това негово нежелание да
се върне към рожденото име Р. да е свързано с усещането, че то му носи
някакво нещастие. Виждаме, че няма никакви възражения от ответната
Община Пазарджик, както и от Прокуратурата. Лицето няма забрана да
напуска територията на държавата. В момента дори живее в Г със съпругата
си, поради което считам, че усещането на едно лице лично за себе си е от
много съществено значение, и ако се възприема като Л, то е редно да се казва
именно така, и това е достатъчно основание по смисъла на закона, като важно
обстоятелство за промяна на собственото име от Р. на Л, затова, ще Ви моля
да допуснете тази промяна, ведно с всички произтичащи от решението Ви
последствия, а именно уведомяване на Община Пазарджик и промяна на
собственото име в акта за раждане молителя и в регистрите на населението.
Благодаря Ви.
Съдът обяви, че ще постанови решение по делото в установения от
закона едномесечен срок, но не по-късно от 14.12.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:48
5
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6