Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 02.12.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря В.А. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8153 по описа за 2016 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Дани лукс“ЕООД-гр.Стара
Загора против „Хоризонт-И.“***, в която се твърди, че ищецът е продал на
ответника гориво на обща стойност 1218,67лв. , фактурирано с две
ф.№**********/19.03.2016г. на стойност 1019,91лв. с ДДС и
ф.№**********/25.03.2016г. на стойност 198,76лв. с ДДС.Твърди се, че
търговските отношения между страните са от началото на 2016г.Твърди се, че
страните са подписали договор за издаване и ползване на карти ***.Посочва се, че в процеса на търговски отношения, се е наложило
практиката да не се ползват посочените карати, а да се зарежда на
бензиностанция на * в с.* и водачите на автомобили да подписват „Зарядка“, който се представял на ответника в оригинал с
фактурата.Твърди се, че за всяко зареждане се издавал фискален бон, който се
изпращал , заедно с фактурата и се описвал в нея.Твърди се, че плащането е
следвало да става по банков път, въз основа на издадените фактури, които се
изплащали на ответника по електронната поща. Посочва се, че търговските
отношения продължили до края на месец март 2016г., като за последните
зареждания са издадени посочените фактури, в които подробно са посочените продадените стоки.Твърди се, че тъй
като ответникът нямал представител в района, тъй като бил приключил обекта си,
се разбрали фактурите да бъдат изпратени по куриер.Твърди се, че цената не е
заплатена. Излага се становище, че у, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ ,купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката.Посочва се, че в случая
страните са се разбрали това да става по
банков път в тридневен срок от издаване на фактурите.Посочва се, че тъй като не
е платена цената се дължи и лихва за забава Твърди се, че въз основа на заявление, депозирано от ищеца
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника е
образувано ч.гр.д.№4410/2016г. по описа на съда, като е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 1218,67лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 17.06.2016г. Сочи
се, че от страна на длъжника е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК за
недължимост на сумата. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск, като признае съществуването на
вземането на ищеца спрямо ответника по издадената заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№4410/2016г. по описа на ПлРС, както и направените в заповедното и настоящето дело разноски.
Ответникът е оспорил предявения иск.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.№4410/2016г. по описа на РС-Плевен
е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2813 от 20.06.2016г., за сумата1218,67лв.,
представляваща неплатена сума по фактура, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.06.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
25лв. - внесена държавна такса и 300лв. – адвокатски хонорар. Вземането
произтича от следните обстоятелства: Паричното вземане от 1218лв., представлява неплатена цена на продадени
стоки /гориво/ по договор за покупко-продажба, фактурирани с две данъчни
фактури №№**********/19.03.2016г. на стойност 1019,91лв. с ДДС и
№**********/25.03.2016г.на стойност 198,76лв. с ДДС.
Правната
квалификация на предявената искова претенция е по чл.124 от ГПК-положителен установителен иск за установяване, че се дължи сумата, за
които е издадена заповед по чл.410 по ч. гр.д.№4410/2016г. на РС-Плевен.
Не е спорен въпроса относно
наличието на договорни отношения между страните.
Спорен е въпросът, дали е доставено
твърдяното количество гориво и дължи ли се претендираната сума.
По делото е приложен договор за
ползване на ВИА КАРТ от 06.01.2016г. и фактури, ведно със „Зарядка“
, които доказват търговските отношения между страните за процесния период .Това
обстоятелство не е било и спорно. В хода на процеса е заплатена дължимата сума-
главница в размер на 1218,67лв., което обстоятелство по своето
естество представлява извънсъдебно признание на иска, поради което съдът
приема, че е доказан предявения установителен иск.Тъй
като сумата е заплатена, следва да се отхвърли иска като погасен чрез плащане.
Не следва да обсъжда останалите
доказателства и възражения, като неотносими към спора.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за изплащане на
покупната цена и с поведението си е
станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело,
които следва да заплати на ищеца. Съобразно т.12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 325лв.- разноски по ч. гр.д.№ 5623/2015г. по описа на ПлРС.
Отделно се
дължат и разноски за исковото производство, поради което следва на осн чл.78,
ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата 325лв.
разноски по настоящето дело.Изрично в Наредба№1/2004г. е предвидено, че се
дължат разноски и за двете производства, като исковият съд се произнася за разноски и в двете производства.Не на последно място е и обстоятелство, че
заплатените адвокатски възнаграждения са определени по минимума по посочената Наредба.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от кредитора “ДАНИ
ЛУКС“ ЕООД гр. СТАРА ЗАГОРА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Стара Загора, ж.к. „Три чучура юг“ бл.57, ап.83 против „ХОРИЗОНТ – И.“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: ***, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК,за
сумата 1218,67лв., представляваща неплатена сума по договор за
покупко-продажба, фактурирани с две данъчни фактури №№**********/19.03.2016г.
на стойност 1019,91лв. с ДДС и №**********/25.03.2016г.на стойност 198,76лв. с
ДДС. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 17.06.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК №2813/20.06.2016г. по
ч.гр.д.№4410/2016г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „ХОРИЗОНТ
– И.“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на“ДАНИ ЛУКС“ ЕООД гр. СТАРА ЗАГОРА, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ж.к. „Три
чучура юг“ бл.57, ап.83, сумата общо 325лв., направени деловодни разноски, по
настоящето дело.
ОСЪЖДА ХОРИЗОНТ – И.“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на“ДАНИ ЛУКС“ ЕООД гр. СТАРА ЗАГОРА, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ж.к. „Три
чучура юг“ бл.57, ап.83 , сумата общо от 325лв.- разноски по ч.гр.д.№4410/2016г.
по описа на ПлРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :