№ 12950
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110142553 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на [фирма] срещу В. П. С., с която са предявени
обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 3 165, 45 лв.
– главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 08.06.2022 г. до окончателно изплащане
на вземането и сумата от 491, 00 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2019 г.
до 23.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между ищеца и ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Ищецът поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ****, с абонатен номер ***, като тя не е изпълнила насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случаи, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат наи-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
1
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45- дневен срок от изтичане на периода, за
които се отнася, което ответникът не е сторил, поради което претендира от него процесните
суми, за които по ч. гр. дело № 30595/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. Претендира разноските, строени в
заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответната страна В. П. С.. Същата се явява лично в съдебно заседание заявява, че
отоплителните тела в имота са демонтирани и не се доставя топлинна енергия за отопление.
Поддържа направеното във възражението срещу заповедта за изпълнение възражение за
погасяване по давност на претендираните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 30595/2022г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 27.06.2022 г.
Заповедта е връчена на длъжницата и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
2
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. По делото ответницата не спори, че е
собственик на имота, находящ се ***. От приетите писмени доказателства се установява, че
на 28.08.1982 г. е сключен договор за продажба на имот от жилищния фонд при
Министерство на отбраната между С. М. С. и П. В. С. в качеството им на купувачи и
Министерство на народната отбрана в качеството на продавач. Предмет на договора е
апартамент № 1, част от военножилищния фонд, находящ в ***. По делото е приета като
доказателство справка, видно от която аб. № ***, по нотариален акт апартамент № 1 е
идентичен с апартамент № 91, а и относно идентичността на имота не се спори. Приети са
като доказателства и удостоверения за наследници на приобретателите, от които се
установява, че П. В. С. е починал на 31.05.1997 г. и е оставил като законни наследници
съпругата си С. М. С., сина си М. П. С. и дъщеря си В. П. С.. С. М. С. е починала на
12.01.2006 г. и е оставила за свои законни наследници сина си М. П. С. и дъщеря си В. П. С..
По делото е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот от 23.05.2014 г., който е сключен между В. П. С. в качеството й на кредитополучател и
[фирма] в качеството й на кредитодател, за обезпечаване на вземанията на банката по
договор за потребителски кредит. В договора за учредяване на ипотека
кредитополучателката е декларирала, че е единствен собственик на апартамент № 91,
находящ се в ****. При съставянето на нотариалния акт е представено удостоверение за
наследници на М. П. С.. С оглед представените документи и направеното изрично изявление
лично от страната, съдът намира, че ответницата В. П. С. се легитимира като единствен
собственик на процесния имот, поради което тя има качеството потребител на топлинна
енергия и тя отговаря за заплащането доставената топлинна енергия до имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответницата В. П. С. да е възразила срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално
споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките
на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави
извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
3
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: *** и
Е е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ
топломер, които е отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, а разликата се разпределя между
всички всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и битова гореща вода.
В процесната сграда няма поставени индивидуални разпределители на разхода за отопление.
Разпределението на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция се разпределя на
база отопляеми обеми на отделните имоти. За отопляемия период 2019- 2020 г. топлинна
енергия за отопление е изчислена на база отопляемия обем с корекция, а след този сезон
отоплението в сградата е спряно и се разпределя само топлинна енергия за битова гореща
вода. През периода 2019-2020 г. сградната инсталация е изчислявана по формула,
приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура.
Вещото лице е посочило, че за същият период не е осигурен достъп до имота, но не е
представен протокол за неосигурен достъп, въпреки това ответницата не е направила
конкретни възражения по отношение на количеството изчислена топлинна енергия. За
периода 2020 - 2021 г. е осигурен достъп за отчет на 13.05.2021 г. установено е, че в имота
има поставен нов водомер с показание 15 куб.м., но на вещото лице, не е представен
документ за пломбиране, от който да е видно на коя дата е узаконен водомерът. За периода
до м. 09.2020 г. има служебно начислена топлинна енергия за битова гореща вода на база 3
броя потребители при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител.
Броят на потребителите е посочен в Протокол от 18.05.2021 г. с подпис на представител на
ЕС за брой живущи. Отчетеното количество топлинна енергия за битова гореша вода е
увеличено спрямо показанията на обшия водомер в абонатната станция, разпределено само
на абонати без водомери. Според вещото лице изчисленията са извършени съобразно
нормативната уредба. Деистващата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал.
1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
4
консумация. Следователно, при определяне стоиността на деиствително потребената през
процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. Вещото лице е посочило, че за процесния период сумите за топлинна енергия са
по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
разпределение е изчислявала реалното потребление на топлинна енергия и е извършвала
изравняване между начисленсната и дължимата сума по действащите нормативни
документи. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в
края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на
ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза
на 3397, 80 лв., представляваща разлика между начислените суми по фактури (3 471,39 лв.)
и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (73, 64 лв.), като
посочената стоиност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че за първия процесен
период от 2019 г. до 2020 г. е получило данни за разпределение на 10 кубика топлинна
енергия, което според експерта означава, възможно радиаторите в имота на ответницата са
били демонтирани, въпреки това обаче няма как да отпадне задължението за плащане изцяло
доколкото доколкото дори радиаторите да са демонтирани се начислява топлинна енергия за
сградна инсталагация, освен тази за топла вода, поради което и сметките на вещотро лице
отчитат обстоятелството, че в имота няма радиатори. В отговор на поставена задача вещото
лице е посочило още, че процесният топломер е преминал проверка след 48 месеца, вместо
през 24 месеца, но през процесния период топломерът не е сменян и при проверките не е са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Ето защо, съдът приема, че въз
основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено количество
и неините стоиности за исковия период. Заключението на експерта е обосновано и изготвено
въз основа на професионалните му знания и компетентност, същото не е оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира с доверие и го поставя в основата на правните си
изводи.
По делото е изслушана и съдебно-счетводна експертиза, чието заключение като
неоспорено от страните, съдът е приел като доказателство по делото. Същото е обосновано и
професионално изготвено, поради което и съдът го кредитира с доворие. В отговор на
поставените задачи вещото лице е посочило, че размерът на неплатените от ответницата
суми за топлинна енергия за абонатен номер *** за периода от 01.05.32019 г. до 30.04.2021 г.
е 3 165, 45 лв., а размерът на лихвата за забава върху всяка една от неплатените суми по
общите фактури за периода от падежа на фактурата с отчитане на плащанията до 23.05.2022
г. е 424, 44 лв.
При преценка на събраните доказателства съдът намира, че вземанията за главница за
5
доставена, не е заплатено и е дължимо в изчисления и претендиран размер от 3 165, 45 лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
ТР №3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 08.06.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и деиствията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост е мастъшила не
след и на 08.06.2019 г., а след и на 01.04.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца
се претендират вземания за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33,
ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.
2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят, т.е. не е настъпила
погасителната давност по отношение на нито едно помесечните вземания за доставена
топлинна енергия. Първото претендирано задължение, а именно за май 2019 г. е изискуемо
на 15.08.2019 г., следователно и погасителната давност по отношение на него настъпва на и
след 15.08.2022 г. Следователно възражението за погасяване по давност е неоснователно.
Ето защо и искът за главница е основателен в пълен размер от 3 165, 45 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2023 г. до окончателното
им заплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други деиствия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава. По изложените съображения и като възприе с
доверие извода на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съдът прие, че
размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г.,
6
се равнява на сумата от 424, 44 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до
23.05.2023 г., до които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 491 лв.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. д. № 30595/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 120,89 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и на 689, 06 лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ, ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.
Ответната страна не претенидира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. П. С., ЕГН **********, с адрес в *** дължи
на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД, следните суми:
3 165, 45 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер
*** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.06.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 424, 44 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 23.05.2023 г., спрямо В. П. С., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение от
02.04.2021 г. по ч. гр. д. № 15703/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на мораторна лихва уважения размер до пълния предявен размер от 491 лв.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 689,06 лв.
- разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 120, 89 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалжа пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8