№ 146
гр. Тетевен, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100319 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М.
срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Изгрев“ ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис Климентов
Бонкин.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит №
max_******* от ******* г. сключен от М. Х. Г. с „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК:
*********, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на
недължимо платена сума.
Излага се в исковата молба, че на ******* год. ищцата М. Х. Ганева е сключила
потребителски договор за кредит № max_******* с „Би Енд Джи Кредит” ООД за сумата от
1300.00 лева, като в чл. 5 от договора били посочени съответно годишен лихвен процент от
38,84 % и годишен процент на разходите от 46,03 %. Сочи, че съгласно договора, след
изтичане на неговия срок ищцата е следва да върне 3223.78 лв., като в тази сума (без да са
посочени от ГПР) се включват и следните такси: „Такса за бързо разглеждане“ на искането
за отпускане на кредит в размер на 634.62 лв. и „Такса за динамично плащане“ по кредита, в
размер на 951.86 лв.
Ищцата заявява, че има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК,
доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън
рамките на своята професионална и търговска дейност. Следователно приложимият
нормативен акт е ЗПК.
На следващо място, в исковата молба, се твърди, че сключеният между ищцата и
ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно
посочване на ГПР. Сочи, че в договора изрично е посочено, че ГПР е 46.03 %, но в чл. 9 от
договора - ал. 1 и ал. 2 са включени два вида такси - такса за бързо разглеждане на искането
1
и такса за динамично плащане по кредита. Счита, че по естеството си тези две такси
представляват такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
не е допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“.
Заявява, че посочените клаузи следва да бъдат включени в ГПР, което автоматично
води до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлиза на
1586.48 лв. (при отпуснат кредит с главница от 1300 лв.). Следователно, сочи ищцата, че
може да се направи извод за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора
на всички компоненти, които го формират. По този начин за потребителя се създава
неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.
Сочи, че в константната съдебна практика на всички съдилища в Република България
и в Решение на СЕС (С 714/2022г.) изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в
договорите за потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и следователно това
влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На следващо място, се твърди в исковата молба, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише
действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите - „Бързо
разглеждане” и „Динамично плащане”, чиято обща стойност се равнява 1586.48лв., повече
от размера на отпуснатата главница по кредита.
Поради това, сочи се в исковата молба, че тези такси не са включени в размера на
ГПР и следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР,
което е създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката относно размера
на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит
има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата
кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за потребителски кредит №
max_******* от ******* г. сключен от М. Х. Г. с „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК:
*********, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на
недължимо платена сума, в размер на 264.00 лева.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Би Енд Джи
Кредит” ООД, с ЕИК: *********, в който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са
изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на
основание сключен договор за потребителски кредит от дата ******* г. и твърденията на
ищеца за това, че процесните клаузи от договора са недействителни, поради накърняване на
добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са
неоснователни. Ответникът оспорва претендираното право и предявените искове от ищеца.
Не оспорва, че ищцата е заплатила сумата от 264.00 лева за възнаградителна лихва по
процесния договор за кредит. Претендира сторените съдебни разноски.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за
признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона,
накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация
чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22
и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожни, като противоречащи на закона
на клаузи, предвиждащи такса за „Бързо разглеждане” и „Динамично плащане” по Договор
за потребителски кредит № max_******* от ******* г. сключен от М. Х. Г. с „Би Енд Джи
2
Кредит” ООД, с ЕИК: ********* и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата от 264.00 лева, представляваща недължимо платена от ищцата по процесния
договор за потребителски кредит.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Договор за кредит с № max_******* от ******* г., ответното дружество е
предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 1 300.00 лв., които последната се
е задължила да върне в срок от 14 месеца, на 14 броя погасителни вноски, при годишен
лихвен процент 38.84 % и годишен процент на разходите – 46.03 %. Съгласно клаузата на чл.
9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил
желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7. 3 от раздел V
от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в
размер на 634.62 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска по кредита.
В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е посочена такса „Динамично плащане“ в размер
на 951.86 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита.
В чл. 9, ал. 3 е посочен и погасителен план, видно от който 14-те месечни вноски са в
размер на 230.27 лв., като общата сума дължима по кредита е в размер на 3 223.78 лева, без
посочване какво включва. Първа погасителна вноска е с падеж на 20.11.2022 г., а последна
на 20.12.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.
9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това
процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на
него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД - нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави.
С подписването на договора за потребителски кредит уговорка по чл. 9, ал. 1 става
част от същия, доколкото предметът й е неразривно свързан с предмета на заемното
правоотношение между страните, а задължението, което възниква за ищцата се включва в
подлежащото на изпълнение задължение по кредита, тъй като се разсрочва и става част от
дължимите вноски по погасителния план.
Клаузата в договора за заплащане на „такса за бързо разглеждане“ на документи и
таксата „Динамично плащане“, обективирани в процесния чл. 9, ал. 1 и ал. 2, противоречат
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора, но случая тя не е приложима, тъй като таксата е начислена след като
кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне
на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Дейността, за която са
начислени тези такси, не е допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите
преди предоставянето на заетата сума, дори и бързо, безспорно е типично действие по
усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като
при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави разграничение между
3
„обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи както и межди „обикновено“ и
„динамично“ плащане. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление
на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да
събира повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксите за
„бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ противоречат и на разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит, доколкото в случая не е ясна разликата между обикновено и експресно разглеждане
на документи и обикновено и динамично плащане. Констатираното противоречие на
императивни законови разпоредби води до нищожност на договорните клаузи, предвиждащи
дължимост на „такса за бързо разглеждане“ на документи и такса „динамично плащане“.
С уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги, което се разсрочва и се
включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща размера на ГПР. Посочените суми несъмнено се явяват разход по кредита и е
следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 10,
ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон е нищожна.
Освен посоченото, в процесния случай клаузата нарушава и добрите нрави, тъй като
тя е уговорена в размер на 1586.48 лв. при размер на отпуснатия кредит от 1 300 лв. и е
четири пъти повече от уговорената възнаградителната лихва в размер на 337.30 лв. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора с чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Явно несправедливо е кредитодателят да получи освен дължимата възнаградителна
лихва друго допълнително възнаграждение за услуга, която от една страна се явява неясна
по съдържание, а от друга престациите на страните по тази клауза са явно нееквивалентни.
В случая ГПР отразява съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и
общият размер на кредита (по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПК). В настоящия случай ГПР по
договора се оказва по – висок от записаното в него 46.03 %, тъй каъто не са включени
таксите, в размер на 1586.48 лв., а съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 неточното посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което,
съгласно чл. 22 ЗПК, влече нищожност на договора, която следва да бъде прогласена. В този
смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, изразена чрез решението по дело C-
714/22, според която разходите, свързани с допълнителните услуги към договор за
потребителски кредит, които дават приоритет на разглеждането на молбата за кредит на
потребителя, купуващ тези услуги, и на предоставянето на заетата сума, попадат в
понятието „обща цена на кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Вземайки предвид цялостното съдържание на договора за потребителски кредит и на
4
общите условия при които същият е сключен, включително правния контекст и
фактическите обстоятелства, свързани с неговото сключване, настоящата съдебна инстанция
приема, че сключването му е обусловено от допълнителните услуги, доколкото фактическият
състав при постигане на съгласието, включва опция за тяхното приемане и самото им
приемане рефлектира върху неговото конкретно съдържание. От друга страна,
допълнителните услуги по конкретния договор са средство за прикриване на действителната
цена на кредита, защото чрез уговорките за тяхното установяване и заплащане, кредиторът
„изнася навън“ част от възнаграждението за заетата сума, свързано с тези допълнителни
услуги, манифестирайки го като тяхна цена, за да не попадне в понятието „обща цена на
кредита за потребителя“ или в понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Ето
защо, като част от общите разходи, възнаграждението по пакетите за допълнителна услуга
подлежи на включване в годишния процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), в
какъвто случай ГПР би многократно по-висок от обявените 46.03 %. Изключването му като
компонента от ГПР и от тяхното формиране съставлява несъответствие на договора за
потребителски кредит с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до неговата
недействителност (чл. 22 ЗПК). В този смисъл са Решение № 96 от 01.05.2025 г. по в.гр.дело
№ 102/2025 г. по описа на ОС – Ловеч и др.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, поради което и сумата от 264.00 лева, съставляваща разликата
между заплатените по договора суми и размера на предоставената главница /предявена в
исковата молба/, е платена без основание и подлежи на връщане.
С оглед всичко изложено, така предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на предявения е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 24 от ЗПК: Фактическият му състав изисква предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това
предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено
основание, като извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а
съществуването на валидно основание за нейното получаване от ответната страна.
Претендираната сума в размер на 264.00 лева, представляваща недължимо платена сума, при
липса на основание от сключен Договор за потребителски кредит № max_******* от
******* г., съдът взема предвид факта, че по установеният като нищожен договор е в общ
размер на 290.00 лв., но тъй като с исковата молба е предявен размер по-нисък от
установеният, то съда следва да присъди претендираният по-нисък размер от 264.00 лева.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена практика,
обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 264.00 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен Договор за потребителски кредит № max_******* от ******* г., сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 19.03.2025 г.
в съда до окончателното изплащане на вземането. Поради това и осъдителният иск също
следва да бъде уважен в определения размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото, изразяващи се в
заплатена Държавна такса в размер на 100 лева.
Отделно от това, в настоящото производство ищцовата страна е представлявана от
адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на
5
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за
правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани
доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък
върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.
№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г.
на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, както и с оглед проведеното едно открито съдебно
заседание, без явяване на адвоката, както и извършените от процесуалния представител на
ответника действия /изготвяне на ИМ и писмени бележки/, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Д. М. следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер
от 480 лева с ДДС по двата иска общо или по 240 лева с ДДС за всеки от исковете, което е в
границите за съответния вид дейност, определени с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС №
4/2006 г. и следва да бъде заплатено от ответника. В този смисъл са и Определение № 324 от
16.05.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 221/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение 450 от
24.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 219/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 416 от
12.06.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 255/2024 г. по описа на ОС – Ловеч и др.
Така мотивиран, и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иск на М. Х. Г., ЕГН ********** от гр. Тетевен,
ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28 срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“ ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5, представлявано от Борис Климентов Бонкин, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договор за потребителски кредит №
max_******* от ******* г., сключен между „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК: ********* в
качеството му на кредитор и М. Х. Г., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“ ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5, представлявано от Борис Климентов Бонкин да заплати на М. Х. Г., ЕГН
********** от гр. Тетевен, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28 сума в размер на 264.00
лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №
max_******* от ******* г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от „Би Енд Джи Кредит” ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“ ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5, представлявано от Борис Климентов Бонкин да заплати на М. Х. Г., ЕГН
********** от гр. Тетевен, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28 сума в размер на 100.00
лева съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата „Би Енд Джи
Кредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“ ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Борис Климентов Бонкин да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК
сумата от 480 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на
М. Г. по гр.д. № 319/2025 г. по описа на РС – Тетевен.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7