О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,19.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети
август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ:
Г. Косева
С.
Миланези
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д. № 286 по
описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по
подадена жалба от заявителя "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК***, гр. София, срещу Разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №800/10.02.2020г.- ч.гр.д. №209/2020г. на ГРС, в частта, в която
заявлението не е уважено.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумите от: 105,15 лева договорна лихва за
периода 12.10.2018г.- 09.06.2019г.; такса за експресно разглеждане на документи
283,5 лева; неустойка за неизпълнение на задължение 283,5 лева; разходи и такси
за извънсъдебно събиране 175 лева, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Правилно РС- Габрово е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор.
В чл. 411, ал.
2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор
с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента
на влизането й в сила.
В частната жалба се възразява, че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите
нрави, предвид рискът, който поема
кредитора и неговата същност- цена на услугата.
Неправилно заповедният съд, като е установил, че договорната лихва е в размер на 40,29%, е приел, че е налице
нарушение на добрите нрави /вероятно защото надвишава трикратно размера на
законната лихва/ и нищожност на тази
клауза. Въззивният съд счита, че не е
налице обоснована вероятност за неравноправие на тази клауза, както е приел
заповедният съд, за да отхвърли искането за издаване на заповед за
претендираната по нея сума. В случая се претендира договорната възнаградителна
лихва, при която е подписан договора и същата няма данни да е едностранно
изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл. 9 от ЗЗД е
уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че
размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се
направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие
на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
Съставна част в договора са включени: такса
за експресно разглеждане на документи 283,5 лева; разходи и такси за
извънсъдебно събиране 175 лева, за които кредитополучателя дължи заплащане,
включено в погасителния план. Следователно в случая се касае за уговорки по
сключения договор за заем, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната
погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни такси и
разходи. Клаузите за заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане на
документи и за извънсъдебно събиране на задължението- противоречат на добрите
нрави и на нормите на 10а, ал. 2
и ал. 4
ЗПК и чл. 33 ЗПК. С уговарянето на таксата за извънсъдебно събиране на задължението на практика се
постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза
на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК,
тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Поради това правилно заповедният съд е отхвърлил претенцията в заявлението за
същите.
Неоснователна се явява частната жалба досежно претенцията за неустойка в размер на 283,50 лева, възникнала въз основа на задължение, което не
е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, видно от разпоредбата на чл. 5 от договора. Това води до извода, че тя излиза извън
присъщата обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, което води до нищожност на клаузата и недължимост на вземането в тази му част, както правилно е приел и заповедният съд.
На
основание гореизложеното въззивният съд намира, че подадената частна жалба е
частично основателна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане обективирано в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№800/10.02.2020г.издадена по ч.гр.д. №209/2020г. на ГРС, в частта, в която е оставено
без уважение искането на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕИК***, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Д.Н.С. ЕГН:********** ***, за сумата 105,15 лева договорна лихва за периода 12.10.2018г.- 09.06.2019г., вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение в
полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕИК***- *,
ул. *** №*,
ет.*, срещу Д.Н.С. ЕГН:********** ***, за
сумата 105,15 лева договорна лихва за
периода 12.10.2018г.- 09.06.2019г., дължима по силата на договор за паричен
заем № 5468271 от 12.09.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане обективирано в
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №800/10.02.2020г. издадена
по ч.гр.д. №209/2020г. на ГРС в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: