РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110105120 по описа за 2024 година
за да се произнесе, все предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца И. Т. Т. срещу
ответника „К.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за
осъждане ответното дружество да заплати на ищеца следните суми, след изменение на
исковете, посредством увеличаване на размерите на претенциите:
-сумата в общ размер от 26 702.53 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението,
представляващ дължими, но незаплатени трудови възнаграждения, на основание чл. 128, т. 2
КТ, разпределени както следва: 5277,38 лева за периода 01.02.2023 г. -28.02.2023 г.; 5 277,38
лева за периода 01.03.2023 г. - 31.03.2023 г.; 5 277,38 лева за периода 01.04.2023 г.- 30.04.2023
г.; 5 277,38 лева за периода 01.05.2023 г. -31.05.2023 г.; 3358.33 лева за периода 01.06.2023 г. -
21.06.2023 г., 1 679.17 лева за периода 23.08.2023 г.-31.08.2023 г., 555.51 лева за периода
01.09.2023 г. - 05.09.2023 г.;
-сумата 2 374.82 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 9 дни, на основание чл. 224 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на искова молба в съда до окончателното
изплащане на задължението,
-сумата в общ размер от 3 384.46 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, формирани както
следва: представляваща сбор от обезщетения за забава, разпределени, както следва: 744,40
лева за 31.03.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата от 5277,38 лева, представляваща
трудовото възнаграждение, дължимо за м. февруари 2023г.; 692,51 лева за 01.05.2023г. -
26.04.2024г. върху главницата от 5277,38 лева, представляваща трудовото възнаграждение
,дължимо за м. март 2023г.; 642.29 лева за 31.05.2023г. -26.04.2024г. върху главницата от
5277,38 лева, представляваща трудовото възнаграждение, дължимо за м. април 2023г.; 590,39
лева за 1.07.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата от 5277,38 лева, представляваща
трудовото възнаграждение, дължимо за м. май 2023г.; 338,99 лева за 31.07.2023г. -
1
26.04.2024г. върху главницата от 3358,33лева, представляваща трудовото възнаграждение,
дължимо за периода 01.06.2023г. -21.06.2023г.; 131.56 лева за 01.10.2023г. - 26.04.2024г. върху
главницата от 1 679,17 лева, представляваща трудовото възнаграждение, дължимо за
периода 23.08.2023г. -31.08.2023г.; 37.25 лева за 01.11.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата
от 555,51 лева, представляваща трудовото възнаграждение, дължимо за периода
23.08.2023г.0 31.08.2023г.; 207.07 лева за периода 06.09.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата
от 2374,82 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В исковата молба се твърди, че е имал сключен трудов договор №53/01.07.2020г. с
„К.“ ЕООД за длъжността „разработчик софтуер" с основна заплата 3192,00 лева. С
Допълнително споразумение към трудов договор № 138/01.03.2021г. основната заплата е
увеличена на 3659,00лева, считано от 01.03.2021г. С Допълнително споразумение към
трудов договор №201/28.02.2022г. е изменено БТВ като е определено на 4101,46 лева и
включва основно месечно възнаграждение в размер на 3982 лева и допълнително
споразумение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% върху
основното месечно трудово възнаграждение за всяка година трудов страж на Служителя,
което към момента на влизане в сила на настоящото споразумение е в размер на 3,0% или
119,46 лева, считано от 01.03.2022г. С допълнително споразумение към трудов договор
№238/31.03.2022г. е изменен размерът на основната заплата на 4770,00 лева, считано от
01.04.2022г. С допълнително споразумение към трудов договор №324/31.08.2022г. е
увеличен размерът на основната ми заплата на 5094 лева, считано от 01.09.2022г. Според
изнесеното, на ищеца не са му били заплатени трудовите възнаграждения от 01.02.23г. до
05.09.2023г. вкл. в горепосочените размери, както и обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 9 дни, в размер на 2374,82 лева. В трудовия договор е бил
уговорен срок за плащане на трудовото възнаграждение до 30-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнася, поради което и предвид неизпълнението на задължението си в
срок „К.“ ЕООД се настоява, че дължи на ищеца и обезщетение за забава на изпълнението
върху всяко едно брутно трудово възнаграждение в горепосочените размери. Според
изнесеното, на 17.10.2023г. между ищеца и „К.“ ЕООД е било сключено споразумение за
разплащане на задължения. В него е било посочено, че работодателят дължи на ищеца
възнаграждения, полагаеми до 30.09.2023г., в размер на 24088.18 лева. Бил е предвиден
погасителен план, по който ответникът не е заплатил нито едно плащане. На 30.01.2024г.
работодателят е следвало да заплати на ищеца сума в размер на 2007,34 лева, на 28.02.2024г.
следвало да му заплати сума в размер на 2007,34 лева, на 30.03.2024г. следвало да му
заплати сума в размер на 2007,34 лева. Предвид неизпълнението на задълженията от страна
на ответника с подаване на исковата молба ищеца заявява, че разваля постигнатото
споразумение за разплащане на задължение от 17.10.2023г., поради неизпълнение от страна
на „К.“ ЕООД, на основание чл. 87 ЗЗД от датата на подаване на настоящата искова молба в
съда. Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника.
Във връзка с депозирана молба с вх. № 73277 от 13.09.2024 г. на ищеца, с протоколно
определение от 17.01.2025 г., съдът е допуснал изменение на исковете, чрез увеличаване на
размера на същите.
В проведеното о. с. з. от 17.01.2025 г. процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В о. с. з. ответникът редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от представения трудов договор № 53 от
01.07.2020 г., се установява, че са били в трудово правоотношение, по силата на което
2
ищецът е заемал при ответника длъжността "разработчик софтуер" с място на работа в "К."
ООД. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3192 лева, платимо
до 30-то число на следващия месец. Платеният годишен отпуск е уговорен в размер на 20
работни дни. С Допълнително споразумение към трудов договор № 138/01.03.2021г.
основната заплата на служителя е увеличена на 3659,00лева, считано от 01.03.2021г., с друго
от 28.02.2022г. е изменено БТВ като е определено на 4101,46 лева и включва основно
месечно възнаграждение в размер на 3982 лева и допълнително споразумение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от 119,46 лева, считано от 01.03.2022г.
С последващо допълнително споразумение към трудовия договор №238/31.03.2022г. отново
е увеличен размерът на основната заплата на 4770,00 лева, считано от 01.04.2022г., като с
последното допълнително споразумение към трудов договор №324/31.08.2022г., считано от
01.09.2022г. основното възнаграждение на служителя е в размер на 5094 лева
Със заповед № 155 от 05.09.2023 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 05.09.2023 г. В заповедта е
вписано, че на служителя следва да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 9 дни в
размер на 2374.82 лв.
От съдържанието на представеното споразумение за разплащане на задължения от
17.10.2023 г., сключено между страните по спора, се установява, че „К.“ ООД дължи на И. Т.
сумата от 24 088.18 лева във връзка с прекратения трудов договор. В чл. 1.2.1 от
споразумението страните са уговорили погасителен план, считано до 30.12.2024 г.
В производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза заключението, по която
съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, съответстващо на останалия
доказателствен материал и неоспорено от страните. От заключението се установява, че
размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение на служителя съобразно
отработените дни е както следва: за м. февруари 2023 г. – 5277.38 лв., за м. март 2023 г. –
5277.38 лв., за м. април 2023 г. – 5277.38 лв., за м. май 2023 г. – 5277.38 лв., за м. юни 2023
г. – 3358.33 лв., за м. август 2023 г. – 1679.17 лв., за м. септември – 555.71 лв. Вещото лице в
отговор на втория въпрос е посочило, че за 2023 г. И. Т. не е използвал 9 работни дни от
платения си годишен отпуск, за който размерът на обезщетението възлиза на 2374.82 лв.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените кумулативни осъдителни искове с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ,
чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са процесуално допустими.
В разглеждания случай, изявлението на ищеца, направено в исковата молба за
извънсъдебно разваляне на сключеното между страните споразумение за разплащане на
задълженията от 17.10.2023 г. поради неизпълнение, по реда на чл. 87 ЗЗД е произвело
действие с връчване на исковата молба на „К.“ ЕООД. Затова и е отпаднало обвързващото
му действие между страните спора и същото не следва да бъде обсъждано при формиране на
крайните изводи на съда по същество на спора.
По повод на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, съдът намира
следното:
С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже наличието на валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на
задълженията си по него, прекратяване на трудовото правоотношение на соченото
основание, както и размера на претендираните трудови възнаграждения, а ответникът следва
да докаже плащане на дължимите трудови възнаграждения.
В производството се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника за процесния период, което е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че общият размер на дължимото и незаплатено трудово възнаграждение на ищеца
за месеците от м. февруари до м. септември 2023 възлиза на 26 702.53 лв., както следва: м.
февруари – 5277.38 лв., за м. март – 5277.38 лв., за м. април – 5277.38 лв., за м. май –
3
5277.38 лв., за м. юни – 3358.33 лв., за м. август – 1679.17 лв., за м. септември – 555.71 лв. С
оглед на горното и предвид направеното изменение на размера на иска в тази част, то следва
да се приеме, че искът се явява основателен в пълния заявен след допуснатото увеличаване
размер и като такъв следва да бъде уважен.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на неизползвания
отпуск за 2023 г., съдът формира следните правни изводи:
Видно от съдържанието на трудовия договор от 1.07.2020 г., служителят има право на
20 дни платен годишен отпуск. От приложеното трудово досие, съдържащо заявленията за
ползване на платен годишен отпуск, предмет на изследване от назначената съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че за 2023 г. ищецът има неизползван отпуск в размер
на 9 дни. Вещото лице в отговор на въпрос № 2 е посочило, че размерът на обезщетението за
тези дни възлиза на 2374.82 лв. С оглед на горното, следва да се приеме, че предявеният
осъдителен иск по чл. 224 КТ се явява основателен в пълния заявен от ищеца иск, порази
което и като такъв следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главниците за трудови
задължения:
Установи се по делото, че със сключения между страните трудов договор е уговорено
изплащане на дължимото трудово възнаграждение до 30-то число на следващия месец.
Затова се налага извод, че работодателят е изпаднал в забава за заплащането на всяко едно
от задълженията след изтичане на уговорения между страните падеж, дължими до датата на
исковата молба.
В разглеждания случай, след служебно извършени изчисления с програмен продукт
Апис- обезщетенията за забава върху всяка една от главниците в претендираните периоди
възлизат на 744,43 лв., 692.52 лв., 642.31 лв., 590,41 лв., 375,71 лв., 131.56 лв. и 37.25 лв.
Затова претенцията се явява основателна в пълните претендирани размери, както следва:
върху главницата от 5277.38 лева за м. февруари е дължимо обезщетение за забава за
периода от 31.03.2023 г. до 26.04.2024 г. – 744.40 лв.; - за главницата от 5277.38 лв. за
м. март за периода от 01.05.2023 г. до 26.04.2024 г. -692.51 лв.; -върху главницата от
5277,38 лв. за м. април за периода от 31.05.2023 г. до 26.04.2024 г. – 642.29 лв.; - върху
главницата от 5277.38 лв. за м. май за периода от 01.07.2023 г. до 26.04.2024 г. -590.39
лв.; -върху главницата от 3358,33 лв. за м. юни за периода от 31.07.2023 г. до 26.04.2024
г. -338,99 лв.; - върху главницата от 1679.17 лв. за м. юли за периода от 01.10.2023 г. до
26.04.2024 г. -131.56 лв; -върху главницата от 555.51 лв. за м. март за периода от
01.11.2023 г. до 26.04.2024 г. -37.25 лв..
Съобразно датата на прекратяване на трудовия договор – 5.09.2023 г., то следва да се
приеме, че заплащането на обезщетение за неизползван отпуск се явява дължимо от
6.09.2023 г. Съдът след извършени служебни изчисления, намира, че размерът на
обезщетението за забава, изчислено върху главницата от 2374.82 лева, за периода от
6.09.2023 г. до 26.04.2024 г. възлиза на 207.69 лева. С оглед на горното, искането на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за забава се явява основателно в пълния
заявен размер от 207.07 лева.
От ответника не е доказано заплащане на дължимото обезщетение за забава, поради
което следва да се приеме, че искът по чл. 86 ЗЗД се явява основателен в пълния заявен след
допуснатото увеличаване размер от 3 384.46 лева, поради което и като такъв следва да бъде
уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на ищеца. Същият претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им. Затова и в полза на ищеца следва да
се присъди сумата в размер на 2700 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
4
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на Варненски районен съд, сумата от 1522.39 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „В.
В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на И. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж. к.
„Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумите както следва:
- 26 702.53 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
представляващ дължими, но незаплатени трудови възнаграждения, на основание чл. 128, т. 2
КТ, разпределени както следва: 5277,38 лева за периода 01.02.2023 г. -28.02.2023 г.; 5 277,38
лева за периода 01.03.2023 г. - 31.03.2023 г.; 5 277,38 лева за периода 01.04.2023 г.- 30.04.2023
г.; 5 277,38 лева за периода 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г.; 3358.33 лева за периода 01.06.2023 г. -
21.06.2023 г., 1 679.17 лева за периода 23.08.2023 г.-31.08.2023 г., 555.51 лева за периода
01.09.2023 г. - 05.09.2023 г.;
- 2 374.82 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 9 дни, на основание чл. 224 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на искова молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението,
- 3 384.46 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, формирани както следва: представляваща
сбор от обезщетения за забава, разпределени, както следва: 744,40 лева за 31.03.2023г. -
26.04.2024г. върху главницата от 5277,38 лева, представляваща трудовото възнаграждение,
дължимо за м. февруари 2023г.; 692,51 лева за 01.05.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата от
5277,38 лева, представляваща трудовото възнаграждение, дължимо за м. март 2023г.; 642.29
лева за 31.05.2023г. -26.04.2024г. върху главницата от 5277,38 лева, представляваща
трудовото възнаграждение, дължимо за м. април 2023г.; 590,39 лева за 1.07.2023г. -
26.04.2024г. върху главницата от 5277,38 лева, представляваща трудовото възнаграждение,
дължимо за м. май 2023г.; 338,99 лева за 31.07.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата от
3358,83 лева, представляваща трудовото възнаграждение, дължимо за периода 01.06.2023г.
21.06.2023г.; 131.56 лева за 01.10.2023 г. - 26.04.2024 г. върху главницата от 1 679,17 лева,
представляваща трудовото възнаграждение, дължимо за периода 23.08.2023г. -31.08.2023г.;
37.25 лева за 01.11.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата от 555,51 лева, представляваща
трудовото възнаграждение, дължимо за периода 23.08.2023г. -31.08.2023г.; 207.07 лева за
периода 06.09.2023г. - 26.04.2024г. върху главницата от 2374,82 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „В.
В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на И. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж. к.
„Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата в размер на 2700 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „В.
В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд, сумата от 1522.39 лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Дължимите от ответника суми следва да се заплатят по представената банкова сметка
в банка „А. Б. Б.“ АД с IBAN: ***, открита на името на И. Т. Т..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6