№ 5174
гр. Варна, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20243100502034 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 51553/25.06.2024г. от „Грийн
Марк“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
ул. „*********** чрез адв. Н. С. от АК Варна, срещу решение №
2116/07.06.2024г., поправено с решение № 3245/11.09.2024г., двете
постановени по гр. д. № 20233110111574 по описа на РС – Варна, в частта, с
която въззивното дружество е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да
заплати на С. И. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ************
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила
трудова злополука на 14.08.2023г., в размер на 22 000 лева за претърпени
физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на
главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и
негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и
самостоятелно, ведно със законната лихва върху главницата от 22000 лева,
считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до
окончателното й заплащане.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил
проявена груба небрежност от служителя и не е съобразил съпричиняване,
доколкото вина за инцидента имал и пострадалият. Твърденията за
изключителни болки и страдания през продължителен период от време не се
подкрепят от събраните доказателства, доколкото ищецът сам отказвал
лечение, а в деня на злополуката отказал и алкохолна проба. Твърди че
районният съд е допуснал грешка, като не е намалил обезщетението или
освободил длъжника от отговорност, поради забава на кредитора по смисъла
1
на чл. 83 от ЗЗД. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и за постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният
иск за обезщетяване на неимуществени вреди от трудовата злополука, като се
определи дела на съпричиняване при съобразяване на събраните
доказателства и приложимите законови разпоредби.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. И. К., чрез адв.
И. В., в който е изразено становище за допустимост на жалбата, но
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в
обжалваните му части, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
решение, с което да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба.
Производството е образувано и по насрещна въззивна жалба вх. №
63531/06.08.2024г., уточнена с молби вх. № 65541/14.08.2024 г. и вх. №
67056/20.08.2024г. от С. И. К., чрез адв. И. В., срещу решение №
2116/07.06.2024г., поправено с решение № 3245/11.09.2024г., двете
постановени по гр. д. № 20233110111574 по описа на РС – Варна, в частта, с
която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от предявения
размер от 41000 лева до уважения размер от 22000 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука - 14.08.2023г. до окончателното и заплащане.
̀
Намира, че съдът не е съобразил събраните писмени и гласни
доказателства по отношение на тежестта на търпените телесни увреждания и
страдания. Не е отчетено предстоящото повторно оперативно лечение за
премахване на поставените средства, служещи за синтез на костна тъкан на
мястото на счупване. Поради тези съображения съдът е нарушил чл. 52 от
ЗЗД, като е следвало да определи размер на обезщетение на неимуществени
вреди съобразно пълния размер на претенцията. Моли да се отмени
решението в отхвърлителната му част за разликата от присъдените 22000 лв.
до пълния претендиран размер от 41000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на трудова злополука 14.08.2023г.
до окончателното и заплащане и да бъде уважен иска в цялост. Претендират се
̀
и сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК отговор на насрещната въззивна жалба
не е постъпил.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са редовни и
отговорят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК – подадени са от
надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса, от
страната, която дължи такава.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
2
1/ въззивна жалба вх. № 51553/25.06.2024г. от „Грийн Марк“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул.
„*********** чрез адв. Н. С. от АК Варна, срещу решение №
2116/07.06.2024г., поправено с решение № 3245/11.09.2024г., двете
постановени по гр. д. № 20233110111574 по описа на РС – Варна, в частта, с
която въззивното дружество е осъдено на основание чл.200, ал.1 от КТ да
заплати на С. И. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ************
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпила
трудова злополука на 14.08.2023г., в размер на 22000 лева за претърпени
физически болки и страдания в резултат на счупване-изкълчване на
главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, психически страдания и
негативни преживявания, болка и невъзможност да се движи свободно и
самостоятелно, ведно със законната лихва върху главницата от 22000 лева,
считано от датата на настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до
окончателното й заплащане;
2/ насрещна въззивна жалба вх. № 63531/06.08.2024г., уточнена с
молби вх. № 65541/14.08.2024г. и вх. № 67056/20.08.2024г. от С. И. К., чрез
адв. И. В., срещу решение № 2116/07.06.2024г., поправено с решение №
3245/11.09.2024г., двете постановени по гр. д. № 20233110111574 по описа на
РС – Варна, в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за
разликата от предявения размер от 41000 лева до уважения размер от 22000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука 14.08.2023г. до окончателното и
̀
заплащане.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2034/2024г. на ВОС за
11.02.2025г. от 13.00ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3