Р Е
Ш Е Н
И Е
2205/3.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 27.11.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 3663 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на „Е*" ООД, ЕИК: *********, против НП №
03-005798 от 04.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" - Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 3000
лева.
С жалбата се иска отмяната на НП. На първо място, се сочи, че НП не е връчено на
жалбоподателя по императивно установения ред, посочен в чл. 58,
ал. 1 от ЗАНН. За
съществуването му възз. разбрал от публичен
изпълнител, в НАП-Варна, когато на 30.01.2019 г., е получил препис от същото.
Нарушена била
нормата на чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗАНН, тъй като в НП не
било посочено името на актосъставителя, длъжността му и местослуженето, посочен
бил само номера на АУАН и датата му. При съставянето
на НП не били спазени и императивните разпоредби на чл. 57, ал. 5 от ЗАНН, с което се затруднява
съществено правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призована се представлява от адв.Х., който поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено. Излага аргументи за недоказаност на
нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли
НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През месец февруари 2016 год. служител на Д „ИТ“- Варна,
сред които и св.Н.И., съвместно със
служител на Инспектората на ИТ извършили проверка на строителен обект
„Ваканционни жилища" УПИ 83404.5031.556 по кадастрална карта на с.
Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, посочен от
служителя Инспектората. На място били заварени
четири лица, които не знаели за кого работят, а
посочили, че са се уговорили с човек от града. Обектът бил ограден с ограда, на
която имало поставена информационна табела, на която било отразено, че строител
е „* ЕООД, а възложител е „*“ ООД.
След проверката на място, органите на Д“ИТ“ посетили
офиса на „*“ ЕООД, като открили административно
производство на дружеството. Били снети сведения на управителя *а, която посочила, че представляваното от нея
дружество„*“ ЕООД е било на обекта до около 10.05.2015г.. Посочила още, че към момента на проверката дружеството няма
работници на обекта. Представила и договор за
строителство от 31.05.2013г. между
представляваното от нея дружество като изпълнител и „*“ ООД, като възложител. Св.И. и негов колега посетили
и офиса на „*“ ООД, където установили управителя на
дружеството - *и открили административно производство на дружеството. На 11.02.2016г. св.И. и негов
колега посетили отново горепосочения обект и установили, че там се намират две
лица, които лепели плочки на втория етаж на сградата. Тези
лица били същите, констатиани при предходната проверка. Когато видели служителите на Д“ИТ“, двете лица избягали. Впоследствие те били установени с помощта на полицията. Едно от тях било лицето *. С
постановление от 11.02.2016г. , на основание чл.405а,
ал.1 от КТ, св.И. обявил съществуването на
трудово правоотношение между въззивното дружество и работника лицето*. Постановлението не било връчено на управителя на
въззивното дружество. Проверяващите органи описали
констатациите си и в констативен протокол №ПР1605749/24.02.2016г.
В хода на проверката на строителния обект проверяващите установили, че
въззивното дружество в качеството си на раБотодател е допуснало работници да
извършват СМР в коридора на втория етаж, без да са били предприети мерки по
обезопасяване на конструктивния отвор на асансьорната шахта срещу риск от
падане от височина.
С
оглед горните констатации св.И., на длъжност инспектор в
Д“ИТ“-Варна съставил против въззивника АУАН за нарушение по чл. 40 ал. 1 от Наредба № 2/2004 г.
за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи, като приел, че
същото се състои в това, че дружеството в качеството си на работодател е
допуснал работници до - строителен обект „Ваканционни жилища" УПИ
83404.5031.556 по кадастрална карта на с. Шкорпиловци, общ. Долни
чифлик, обл. Варна, да упражняват труд без да е
обезопасен конструктивен отвор на асансьор срещу падане.
АУАН бил съставен в отсъствието на представляващия въззивното дружество
и не бил връчен. На 20.04.2016г. АУАН бил публикуван в
интернет страницата на ИА ГИТ.
АНО изцяло възприел
фактическите и правните констатации на
актосъставителя и наложил „Евразия 2013“ ООД административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за
извършено нарушение на чл. 40, ал. от
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. Н.И., депозирани в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира
писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по
делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява
чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на св.И., дадени с.з.,
АУАН, идентификационна карта,
декларации, договор, обяснения, протокол от извършена проверка и от останалите
писмени доказателства по делото.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата
е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал
доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема, че липсва спор
относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна, Приморски парк 563, №271 , ет.2 – адрес
публикуван в търговския регистър към 08.02.2017г. т.е.
към датата на изпращане за връчване на НП, съгласно приложените документи- НП е
изпратено за връчване на 08.02.2017г. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в
оригинал на НП /приложен по преписката/ не се съдържа отбелязване, че лицето
не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита
че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената
норма. На първо място, в НП не е налице отбелязване, че жалбоподателят е бил търсен на посочения
адрес за връчване на НП, както и не се съдържа отбелязване че не е открит на
адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане
на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана
върху НП доказва, че органа е
извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от
законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция.
И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от
нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила едва
след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП, че нарушителят не е открит на
посоченият от него адрес. В процесното НП не се
съдържа текст, че новият адрес на наказаното лице е неизвестен.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки
да са налице, за да се счита,
че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е
изпълнена. Липсва втората предпоставка – органа не е
извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е
неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането на едно писмо с
обратна разписка не е достатъчно за да обоснове
извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от
приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „пратката
не е потърсена“. Нещо повече, въззивното дружество бе призовано по
настоящото дело именно на тази адрес. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и
приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В случая НП е било издадено от директора
на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА
„ГИТ“.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в
отсъствието на представляващия ООД, тъй като след връчена покана същият не се е
явил за съставяне на АУАН. Последният е съставен в присъствието на един
свидетел, присъствал при
установяване на нарушението. Действително АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено,
тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.
При цялостната проверка
на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на
дружеството/, адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения.
В хода на АНП е нарушена
процедурата по връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на защита
посредством нарушеното право на участие в АНП на санкционираното лице. АУАН е връчен по реда
на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение
на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата.
Разпоредбата предвижда, че актът за
установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу
подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление,
на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото
за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред
за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя
срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е
процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния
му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение
за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в
интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и
401. Използването на последния способ е възможно само
при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване
на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление.
В случая по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че
представляващия дружеството е бил търсен, призоваван и прочие за връчване на
АУАН.. Не са представени
доказателства и че актът е изпращан по пощата за връчване, че лицето не е
намерено на посочения адрес. Приложените обратни
разписки по преписката, касаят призоваване на връчване на протокол от
извършената проверка и за съставяне на АУАН. Липсват доказателства
за призоваване за връчване на АУАН. Към момента на съставяне на АУАН – 24.03.2016г., в търговския регистър общодостъпен за всички е
бил посочен адрес на управление *** . Въпреки това липсват доказателства АУАН да е изпращан за връчване
на този адрес. Всъщност актосътавителят е нямала никакво
правомощие да предприеме връчване на АУАН чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, в интернет
страницата на ИА ГИТ преди да изчерпа възможността за лично връчване на
представляващия дружеството и изпращане по пощата срещу обратна разписка. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и
връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато
административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в
пълен обем правото си на защита. Като е предприел подобни действия по
връчване на АУАН при липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е опорочил цялото АНП. Преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не
е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо
да върне преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на
своя краен акт. При това положение е допуснато
съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване
на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от
възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига
и да организира адекватно защитата си. Всъщност
първият момент, от който наказаният субект участва в производството е в
неговата съдебна фаза. АНО е нарушил правото му на
участие, респективно правото му на защита в досъдебната фаза на процеса, като
никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че горното съставлява
съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си незаконосъобразност на
НП. В този смисъл неоснователно е твърдението на
представителя на наказващия орган относно липсата на процесуални нарушения при
издаването на НП.