Р Е Ш Е Н И Е
номер IV – 47 22.04.2019
г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осми април,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ЕВТИМОВА
ДАНИЕЛА МИХОВА
Секретар ТОДОРКА СТОЯНОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 396 по описа за 2019
година
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на М.И.П. – Я., в качеството й на майка
и законен представител на малолетното дете Никол Николаева Я., срещу Решение
№177/22.01.2019год., постановено по гр. дело №6017 по описа на Бургаски районен
съд за 2018 год., в частта, с което е отхвърлен иска на въззивницата, за
осъждане на ответника Н.М.Я. да заплаща месечна издръжка за детето, в размер
над присъдения от БРС – 180 лева, до претендирания размер от 500 лева; в
частта, с което е отхвърлен иска на въззивницата за осъждане на ответника да
заплати издръжка за минало време – за периода 14.08.17г. – 14.08.18г., над
сумата от 1760 лева, до претендирания размер от 6000 лева.
Въззивникът
изразява недоволство от обжалваното решение, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно и претендира отмяната му в обжалваната част, с постановяване
на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер.
Изложени са
съображения, че съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
обуславящи основателността на иска, но не ги е взел предвид при определяне
размера както на необходимата за детето месечна издръжка, така и на този, който
бащата следва да заплаща. Не е отчетено здравословното състояние на детето – то
страда от автоимунно заболяване – витилиго, което налага постоянно и
продължително лечение, има стоматологични проблеми и такива със ставите, което
налага отделяне на допълнителни средства.
Не са отчетени обществено - икономическите условия в страната, както и
възрастта на детето и обстоятелството, че същото ще бъде ученичка в първи клас.
Извършен е
анализ в светлината на разпоредбите на чл.143, ал.2 СК и чл.142, ал.2 СК, за да
се формира извод, че определеният от съда размер на издръжката – 180 лева и
само с 40 лева по-висок от минималния предвиден в закона. Подробно са посочени
извънкласните форми на обучение, които детето посещава, предстоящите разходи с
оглед влизане на детето в училищна възраст, необходимите средства за закупуване
на лекарства и провеждане на лечение на заболяванията, които детето има, за да
се обоснове извод, че сумата от 180 лева е твърде недостатъчна за покриване
нуждите на детето.
На следващо
място анализ е извършен на възможностите на двамата родители: установените
доходи на бащата, без допълнителните възнаграждения са в размер на 2500 лева
месечно, той е в работоспособна възраст, не страда от заболявания, няма други
задължения за издръжка, има собствено жилище; майката е с доход, в размер на
800 лева, няма собствено жилище, закупува обзавеждане, заплаща битовите
разходи, лекарствата за детето и полага ежедневните грижи за него.
Оспорват се
изводите на съда, че за минало време бащата е заплащал издръжка за детето,
извън посочените общо 400 лева.
Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника ответника Н.М.Я.
чрез
адв.Н. В срока по 263, ал.1 ГПК не е
подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
решението. Според въззивника при постановяването му съдът се е съобразил с
доходите на родителя и нуждите на децата.
Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас
не представя писмен отговор; в съдебно заседание не се явява чрез представител
и не изразява становище по депозираните жалби.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните
са съпрузи, намиращи се във фактическа раздяла. През време на брака им – на
14.03.2012г. е родено детето Никол Николаева Я.. Ищцата твърди, че ответникът
заплаща част от разходите – такси за детска градина, обучение по английски
език, за обучение по модерен балет, но всички останали разходи заплаща майката,
която до датата на съдебното заседание във въззивната инстанция е работела по
трудово правоотношение, с месечно възнаграждение, в размер на 1200 лева. Към
датата на съдебното заседание правоотношението и е прекратено. Претендира
осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за детето, в размер на 500 лева,
считано от м. август 2017г. – в т.ч. за минал период – една година преди
предяваване на иска.
Ответникът
оспорва исковете по размер. Заявява, че заплаща суми, в общ размер от 150 лева,
поради което изцяло оспорва иска за минало време.
Заявява,
че въпреки фактическата раздяла продължава да заплаща разходи във връзка със
закупуване на лекарства, посещения при лекар, дрехи, обувки, развлечения,
почивки и др.
Във
връзка с твърденията си, страните са ангажирали писмени и гласни доказателства,
обсъдени от първоинстанционния съд, поради което въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото доказателства,
намира, че същото е частично неправилно и незаконосъобразно
– досежно размера на издръжката, дължима от бащата, считано от подаване на
исковата молба.
Съгласно
нормата на чл.143 ал.2 СК, “Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си”. Съобразно разпоредбата на 142 СК, размерът на издръжката
следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки: нуждите на
издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата.
В
настоящия случай детето Никол е на 7 години. От изявленията на страните и
представените по делото доказателства е видно, че и двамата родители са
единодушни по въпроса, че възпитанието, образованието и социализацията на
детето изискват участието му в множество извънкласни форми на обучение и развлечение,
а здравословното му състояние налага високо квалифицирана медицинска помощ.
Всичко това води до разходи, по-високи от обичайните, които се заплащат
постоянно, а не инцидентно. Следователно нуждите на детето изискват издръжка в
по-висок размер. Ето защо този, определен от първоинстанционния съд – 180 лева
е недостатъчен за покриване нуждите на детето.
Ето
защо, при отчитане на нуждите на детето, възможностите на бащата и размера на
минималната работна заплата от 01.01.2019г., Бургаският Окръжен намира, че за
детето Никол въззиваемият следва да заплаща издръжка, в размер на 250 лева.
Що
се касае до претенцията на въззивницата за увеличение на сумата над тази сума, Бургаският
окръжен съд намира, че представените по делото доказателства не сочат за
съществуване на нужди за детето, обуславящи необходимост от издръжка, в размер
на 500 лева месечно. На първо място, признанията за фактите и представените
доказателства сочат, че без да е съдебно задължен, бащата участва както в
медицинските, така и в образователните и развлекателни разходи за детето. Освен
това, майката също е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние,
поради което също следва да реализира доходи и да участва в издръжката.
По
отношение на претенцията за минало време, решението е правилно и
законосъобразно. Видно от признанията на страните за фактите и представените
доказателства, бащата не е дезинтересиран, напротив – участвал е и участва не
само в разходите, необходими за издръжката на детето, но и логистично – чрез
придвижване и присъствие при осъществяване на медицински прегледи и събития от
друг характер. Поради това определеният от БРС размер от 50.00 лева месечно
заминало време е законосъобразен.
Ето
защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично – в отхвърлителната
част над сумата от 180 лева, до размер от 250 лева. В останалите части над 250
лева, до претендирания размер от 500 лева и досежно размера за минало време,
решението следва да бъде потвърдено.
Съобразно
уважената част от иска, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на БОС, в размер на 100.80 лева.
Съразмерно
с уважената част от иска, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
разноските на насрещната страна, в размер на 203 лева, освен присъдените от БРС
172 лева.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
разноските на насрещната страна, в размер на 28.00 лева, освен присъдените от
БРС 197 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№177/22.01.2019год., постановено по гр. дело №6017 по описа на Бургаски районен
съд за 2018 год., в частта, с което е отхвърлен иска над сумата от 180 лева, до
сумата от 250 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Н.М.Я. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА още 70.00 (седемдесет) лева,
представляващи разликата между присъдените от БОС 250 лева и присъдените от БРС
180 лева - месечна издръжка за малолетното дете Никол Николаева Я., ЕГН**********,
чрез нейната майка и законен представител М.И.П. – Я., ЕГН **********, двете с
адрес ***, считано от датата на предявяване на иска – 14.08.2018г., до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, видно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО за разликата над присъдения размер от 250 лева до пълния претендиран
размер от 500 лева и в частта за минало време.
ОСЪЖДА
И.П. – Я., ЕГН **********, двете с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Я. ЕГН **********,***,
сума, в размер на 28.00 лева – съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Н.М.Я. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.П. – Я., ЕГН **********, двете с
адрес ***, сума, в размер на 203.00 лева – съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Н.М.Я. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 100.80 лева,
по сметка на Бургаски окръжен съд.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.