№ 19748
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110146928 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД твърди, че е сключил
с ответника Д. А. Ш. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.П.,
бул.Ц.Ш. 48, ап.1 през периода май 2020 - април 2022 г. Твърди още, че е подал
заявление по чл.410 от ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу
издадената въз основа на него заповед за изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и
това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си за следните суми: 2491,66 лв. – цена на топлинната енергия за
периода май 2020 - април 2022 г. и 194,03 лв.– обезщетение за забава за
периода 2.7.2020 - 3.10.2022 г. Моли и за осъждането на ответника за
направените разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответникът Д. А. Ш. оспорва исковете по основание и размер. Отрича с
ищеца да са обвързани с договор за продажба на топлинна енергия. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
1
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №57457/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото справка от Агенцията по вписванията се вижда,
че преди началото на процесния исков период – на 10.6.2007 г., ответникът е
придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим
имот по силата на сключения на тази дата договор за дарение, като дарителят
– Н.В.А. - майка на ответницата, е запазила за себе си пожизнено правото на
ползване върху имота. От справката да наследниците на Н.В.А. се установява,
че е починала на 24.12.2021 г. и е оставила за наследници дъщерите си – отв.В.
Ш. и неучастващите по делото М.А.Х. и Н.А.Н., които на осн. чл.5, ал.1 ЗН са
наследили задълженията й по договора за продажба на топлинна енергия
разделно (т.е. несолидарно) и при равни квоти.
От приетия по делото протокол от от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че трето – Нелбо ЕАД, е избрано да извършва услугата топлинно
счетоводство. Решението е последвано от договор между представителна
етажната собственост и тора дружество за монтаж, на индивидуални
топлинни разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и Нелбо ЕАД е договорена доставка и
монтиране на елсктронни радиаторни разпределители и извършване на
услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
2
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и
за топла вода. Според вещите лица, уредите са редовно отчитани, като
изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г.
за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект
и през исковия период и лихвата се равняват на претендираните от ищеца
суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платила задълженията си.
Ето защо, на осн. чл.5, ал.1 ЗН, вр. чл.153, ал.3 от Закона за енергетиката
3
ответницата е отговорна за 1/3 от цената на топлинната енергия за периода от
началото на исковия период 1.5.2020 г. до смъртта на Н.А. и – изцяло за
периода от този момент до края на исковия период, тъй като през първата част
страна по договора за продажба на топлинна енергия по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ГПК е Н.А., чиито задължения са наследени от трите й дъщери, а
за втората част, след погасяване на правото на ползване на Н.А. със смъртта й
– чл.59, ал.1 ЗС – ответникът В. Ш.. Ищеца и наследодателя на ответницата е
действал договор за продажба на топлинна енергия до погасяване на правото
й на ползване, а след това 1/3 от задълженията й са наследени от ответницата,
а за следващия период – до края на исковия период ответницата е страна по
договора по чл.150, ал.1 ЗЕ, поради което е длъжна за целия размер на
задължения та за този период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, въз основа на приетата по делото експертиза и по реда на
чл.162 ГПК съдът достигна до извода, че да периода май 2020 – декември 2021
г. ответникът е задължена да плати сумата от 307,98 лв. (1/3 от задължението
за този период), а за периода януари 2022 – април 2022 г. – 1567,92 лв., общо за
исковия период – 1875,90 лв., в която част искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Ищецът не доказа да е
поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е изпълнил задължението си по
чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо, следва да се приеме, че
поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите условия на договора е
извършена с връчването на исковата молба за отговор – 3.6.2024 г., но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
4
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло, а законната лихва след подаване на исковата молба, поради
недоказване ищецът да е поканен преди връчването й за отговор, се дължи
именно то този момент – 3.6.2024 г., когато видно от приложената по делото
разписка от съобщение исковата молба е връчена на ответника за отговор по
реда на чл.131 ГПК.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 69,84 % от 1095,96 лв. за
разноските по настоящото дело и 103,71 лв - по заповедното, т.е. 765,41 лв. -
за разноските по настоящото и 72,43 лв.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете – 36,16 % от 650,00
лв., т.е. 235,04 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Д. А. Ш. с ЕГН ********** с гр.П., бул.Ц.Ш. 48, ап.1 дължи на
ищеца ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ********* и адрес в
гр.П., ул.Христо Данов 37, плащането на следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1875,90 лв.
- цена за периода май 2020 - април 2022 г., представляваща цената на
топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия на
собственика на топлоснабдения обект с адрес гр.П., бул.Ц.Ш. 48, ап.1 за
периода 2491,66 лв. - цена за периода май 2020 - април 2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№57457/22 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 4.10.2022г. до изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 2491,66 лв. и - изцяло иска по чл.422, ал.1 ГПК,
5
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 194,03 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за периода 2.7.2020 - 3.10.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Д. А. Ш. с ЕГН
**********, с посочените данни, да плати на ищеца ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, с посочените данни, следните суми: 765,41 лв.,
представляваща обезщетение за направените от ищеца разноски по
настоящото исково дело и 72,43 лв. – по заповедното ч.гр.д. №57457/22 г. на
СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника Д. А. Ш.
с ЕГН **********, с посочените данни, сумата от 235,04 лв., обезщетение за
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6