РЕШЕНИЕ
№ 22948
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ное***и през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110110480 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от О. Г. Г. срещу ***, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 78, ал. 1 *** за
заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян
психически стрес, вследствие на претърпяна от ищеца по време на изпълнение на
служебните му задължения телесна повреда, призната за трудова злополука, и сумата от
774,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 174,80 лв. –
претърпени загуби, представляващи разходи за прегледи, и 600 лв. – пропуснати ползи,
представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение и полученото
обезщетение по общественото осигуряване за периода от *** г. до *** г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от *** г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че бил в служебно правоотношение с ответника, по силата на което
заемал длъжността „***“ в *** в гр. ***. На *** г. при изпълнение на служебните си
задължения в *** при слизане по стълбите, се подхлъзнал и паднал по гръб, вследствие на
което получил контузия на главата, гърба и таза. С разпореждане № *** г. на *** град
злополуката била призната за трудова. Разпореждането било обжалвано от работодателя,
като с влязло в сила Решение № *** г. на *** разпореждането за признаване на трудовата
злополука било потвърдено. Ищецът търпи неимуществени вреди – болки и страдания,
неудобства, стрес. Търпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи на обща стойност
174,80 лв. за прегледи и такси. Освен това търпял и имуществени вреди – пропуснати ползи
в размер 600 лв., представляващи разликата между брутното му трудово възнаграждение и
полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от *** г. до *** г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ***, с
1
който оспорва иска по основание и размер. Признава, че злополуката има характер на
трудова. Възразява, че спрямо ищеца приложение намират разпоредбите на ***, а не тези по
КТ, тъй като се касае за служебно правоотношение. Посочва, че в *** е предвиден
специален ред за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова
злополука, както и специален ред за възстановяване на претендирани имуществени вреди
във връзка с оказана медицинска помощ на служител. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства –
заповед № *** г. на *** и служебна бележка, изх. № *** г., издадена от ***, се установява, че
към датата на инцидента /*** г./ същите се намирали в служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „***“ в *** в гр. ***.
Като заемащ длъжността ***, ищецът се явява *** служител по смисъла на чл. 19, ал.
1, т. 1 *** - пряко осъществяващ дейности по изпълнение на *** като съгласно ал. 2 на чл. 19
***, по отношение на тези *** служители се прилагат разпоредбите относно *** служба в
***. Според чл. 142, ал. 1 от *** служители на *** са: *** служители - *** органи и органи
по *** ***; *** служители; лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 78, ал. 1 *** за вреди от трудова злополука и професионално заболяване,
които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на ***я
служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът
по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им. Според ал. 3 на чл.
78 *** претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия
исков ред.
С оглед така очертаната нормативна уредба и фактическите твърдения в исковата
молба, съдът намира, че е сезиран с искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на претърпяна от ищеца по време на изпълнение на
служебните му задължения телесна повреда, призната за трудова злополука, с правно
основание чл. 78, ал. 1 ***. Въпреки променената правна квалификация, съдът приема, че
правата на страните не са нарушени, доколкото по същество няма разлика в подлежащите на
доказване факти и обстоятелства по делото.
Предпоставката за възникване на задължение на работодателя по трудово или
служебно правоотношение, вкл. при условията на ***, да обезщети работника или
служителя, в това число ***я служител и този по ***, е всъщност една и съща – увреждане
на здравето или живота му при или по повод изпълнение на трудовата функция. Правото да
се получи такова обезщетение има икономическа стойност, съставлява „актив“ и
представлява „притежание“ по смисъла на чл. 1 Протокол 1 от *** Поради това и
дискриминация във връзка с него, съгласно чл. 14 ***, е забранена. Разпоредбата на чл. 238,
ал. 1 *** регламентира изплащане при дадени предпоставки на служителите на *** на
еднократно определено по размер обезщетение за вреди, настъпили при или по повод
изпълнение на служебните им задължения, но не лимитира обема на отговорността на
съответната администрация за вреди, причинени на тези *** служители. Целта й е
единствено да обезпечи за тях по-бърз и лесен път, облекчена процедура за получаване на
предварително фиксирано обезпечение в хипотеза на понесени по служба телесни
увреждания /т. е. да даде привилегия/ - с оглед спецификата, значението за националната
сигурност и по-големите рискове на професията, която ***те служители по
*** Зупражняват, а не да ги лиши от възможност да получат пълна обезвреда за същите.
Подобно тълкуване /че отговорността е лимитирана/ би довело до неравно отнасяне към
еднакви в релевантните си аспекти случаи и би поставило ***те служители по *** в по-
неблагоприятно положение в сравнение с останалите *** служители, чиито статут е уреден в
2
общия закон – ***, както и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение
относно правото им на обезщетяване на вреди от трудова злополука – без за различното
отношение да е налице обективно и разумно обосноваване, респективно пропорционалност
между преследваната цел и използваните средства. Такова третиране би било недопустимо с
оглед изискванията на чл. 14 *** вр. с чл. 1 Протокол 1 - разпоредбата на чл. 14 *** не
забранява всяка разлика в отношението – обратно - задължението по тази разпоредба дори
може да изисква такава /Г. срещу ***я, *** срещу ***/, но принципът на равенство и
недискриминация бива нарушен, ако има различно отношение към еднакви / „практически
сходни“ / случаи без обективно или разумно обосноваване или ако липсва
пропорционалност между преследваната цел и използваните средства. /в този смисъл
Определение № 50693 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2022 г., III г. о., ГК, № 118 от
18.02.2021 г. по гр. д. № 2678/2020 г., ІІІ ГО на ВКС /. Предвид изложеното доводите на
ответника, че не е спазена специалната процедура по *** са неоснователни.
От представената декларация за трудова злополука № ***2 г. и протокол № *** г. за
резултатите от извършено разследване на злополука от *** г., се установява, че на
посочената дата около *** часа в *** е настъпил следния инцидент: при слизане по стълбите
в сграда на 11-та група, пострадалият О. Г., се подхлъзнал и паднал по гръб на стълбите, в
следствие на което получил контузия на долната част на гърба и таза.
С разпореждане № *** г. на *** град, на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната
от ищеца с посочената декларация и установена с протокола злополука е призната за трудова
по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В последното е отразено, че злополуката е станала през
време и по повод на извършваната работа – изпълнение на служебните задължения в ***,
като при слизане по стълбите в сградата на 11-та група пострадалият се подхлъзва и пада по
гръб, вследствие на което получава контузия и хематом /деколман/ на долната част на гърба
и таза. Разпореждането е потвърдено с решение № *** г. на директора на *** град, което от
своя страна е било потвърдено с решение № *** г., постановено по адм. дело № 11590/2022 г.
по описа на ***, което е влязло в сила.
От приетите като писмени доказателства по делото 6 бр. болнични листове се
установява, че ищецът О. Г. е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от
*** г. до *** г.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено след анализ на
материалите по делото, се установява, че в резултат на процесния инцидент ищецът е поучил
обширен подкожен флуктуиращ хематом, ангажиращ долната част на кръстната, цялостната
опашна и значителна част от седалищната области, причиняващи затруднения на
движенията на долния десен крайник и на снагата при сядане, поради изразен болков
синдром. Експертът изяснява, че това увреждане е получено на фона на дегенерация на
междупрешленен диск от преди около 2 години преди инцидента. Според експерта при
получаване на увреждането пострадалият е изпитвал силни болки и страдания, които са
продължили включително и до постъпването в рехабилитационна болница на *** на *** г.
Вещото лице е категорично, че между падането и получения хематом на кръста и
седалището съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Според експерта
поради това, че се касае за установена дегенерация на междупрешленен диск от преди 2
години преди инцидента практически болките ще бъдат с хроничен характер. Вещото лице
допълва, че самото кръвонасядане на кръста би следвало да премине без да остави
последствия за здравето на пострадалия, но дегенеративните промени в междупрешления
диск ще останат за цял живот.
В дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице д-р М.
потвърди, че травмата от процесния инцидент е обострила съществуващото при ищеца
хронично заболяване дегенерация на междупрешленен диск.
3
Съдът кредитира заключението по съдебно-медицинската експертиза, тъй като
същото е обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и
отговарящо изцяло на поставените задачи.
За установяване състоянието на ищеца след инцидента и търпените от него
неимуществени вреди в производството за събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Н. Ц. Г.а, майка на ищеца. Свидетелката разказва, че в резултат на инцидента
синът й се оплаквал от силни болки в кръста, което наложило тя да му помага при ставане от
леглото. Посочва, че ищецът сам се обслужвал – ходел, макар и трудно, хранел се сам.
Твърди, че синът й споделил, че не можел да спи. Пиел болкоуспокояващи. След злополуката
станал нервен, капризен, създавал неприятности и „от нищо се сърдеше“. Около месец и
половина се оплаквал, че го боли. Не ходил на работа. Бил и в болничен. Посочва, че
кръстът продължава да го боли. Болият го още десния крак и коляното.
Съдът, преценявайки показанията на свидетеля Н. Г.а, с оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК, кредитира същите изцяло като житейски достоверни, кореспондиращи с констатациите
на експертното заключение и възпроизвеждащи непосредствените впечатления на лице,
което е било непосредствено до ищеца в ежедневието му.
При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
настъпило, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия,
както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост.
При съобразяване на посочените по-горе критерии за определяне на справедливия
размер на дължимото обезщетение съдът взе предвид: характера и тежестта на получените
увреждания – обширен подкожен флуктуиращ хематом, ангажиращ долната част на
кръстната, цялостната опашна и значителна част от седалищните области; необходимият
възстановителен период – три месеца, съгласно представените болнични листове;
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, отражението на
инцидента върху емоционалното състояние на ищеца и създадените неудобства при
самообслужването и придвижването; обстоятелството, че към датата на злополуката ищецът
е бил в активна трудоспособна възраст (50 г.), трудово ангажиран, чието ежедневие и ритъм
на живот са били съществено променени в резултат на настъпилата травма. От друга страна
при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът взе предвид и обстоятелството, че злополуката не е довела до трайни и
необратими последици за здравето на ищеца, предвид заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, че единствено съществуващите отпреди 2 години преди
инцидента дегенеративните промени в междупрешления диск ще бъдат с хроничен
характер. Настоящата инстанция отчете и социално-икономическите условия и стандарт на
живот през 2022 г.
При съобразяване на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с
определяне на обезщетение в размер на 5000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс
между претърпените вреди и паричното измерване на нуждата от обезвреда, съобразно
принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. До тази сума искът за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи, а за горницата над
сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за 774,80 лв. съдът
4
намира, че следва да бъдат съобразени представените по делото писмени доказателства – 3
бр. фактури, № ***/*** г., № *** г. и фактура № *** г., 3 бр. фискални бонове от *** г., от
*** г. и от *** г., които доказват разходи на ищеца за медицински прегледи и такси в размер
на 174,80 лв., както и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
съгласно което размерът на разликата между нетната сума за възнаграждение, която ищецът
би получил, ако е бил на работа за периода *** г. до *** г. и обезщетението за временна
неработоспособност, което ищецът е получил за същия период е 753,87 лв.
Предвид изложеното искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 774,80
лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът О. Г. Г. претендира разноски в
размер на 1570 лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът приема за
доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от ***. /л. 6 от
делото/, имащ характер на разписка. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с
минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК, направено от ответника, е неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски в размер на 709,71 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника *** следва да се присъди сумата
от 109,59 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение (определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ),
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 231 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за
съдебно-медицинска експертиза и 400 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, или
общо сума в размер на 831 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ***“ към ***, с адрес: гр. ***, да заплати на О. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 *** сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на претърпяна от
ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, призната за
трудова злополука, и сумата от 774,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от *** г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.
ОСЪЖДА *** ***“ към ***, с адрес: гр. ***, да заплати на О. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 709,71 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА О. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на *** ***“ към ***, с
адрес: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 109,59 лв., представляваща разноски
5
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** ***“ към ***, с адрес: гр. ***, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 831 лв., представляваща
разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6