М О Т И В И
Обвинението срещу подс. П.Е.А. е по чл. 150,
ал. 1 НК за това, че на 19.10.2019г. в гр.Стара Загора извършил действие с цел
да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14 годишна възраст - С.П.Г. на 31г., чрез употреба на сила и заплашване.
Обвинението срещу подс. П.Е.А. е по чл.152 ал.ІІІ т.5 вр.
152 ал.І т.2 от НК за това, че на 19.10.2019г. в гр.Стара Загора се съвкупил с
лице от женски пол – С.П.Г. на 31г., като я принудил към това със сила и
заплашване и деянието представлява опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.І
б.“а“ и б.“б“ от НК.
Подсъдимият в
с.з. се признава за виновен и съжалява за извършеното.Защитникът му – адв. М. –
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителя на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа
обвиненията .
Граждански
иск не е предявен.
Пострадалата
С. Г. бе конституирана като частен обвинител в процеса с повереник адв. Ж,
който поддържа обвиненията.
Съдебното
следствие е проведено по преда на чл. 371 т. 2 НПК – съкратено съдебно
следствие.
От
направеното самопризнание на подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното
производство доказателства установени с доказателствени средства – показанията
на свидетелите, писмени, експертните заключения, веществени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Св. С.Г. / пострадала / и съпругът й св.. И.г имали брак от около 7
години и през 2019г. живеели в жилище на родителите на Г в гр.Стара Загора,
кв.Зора, на ул.-. По време на брака се родил сина им, който живеел заедно с
тях.
През 2018г. св.Г се запознал
случайно с подс.П.А., който по това време също работил в строителството и
поддържали приятелски отношения по между си. Двамата често излизали заедно и се
събирали по различни поводи, за да се почерпят. През месец декември 2018г. св. Г
запознал съпругата си с подс. А., който често гостувал в апартамента им, в
кв.Зора.
На 01,10,2019г. св. Г заминал да
работи в Англия, а св.Г. останала в жилището им заедно със сина им. Подс. А. продължил да ходи на гости в дома на
св.Г., за да се вижда с нея и сина й. Когато идвал на гости говорили за майката
на детето на подсъдимия, тъй като двамата с нея били разделени.
През месец октомври 2019г. подс. А.
се запознал със св.И.м на един строителен обект. В разговор между двамата
станало въпрос за св.Г. и за обстоятелството, че свид.М я познавал от много
години, но не поддържали отношения.
На 14,10,2019г. подс. Алекснадров
предложил да отидат в дома й, за да играят карти, като св. М се съгласил.
Подсъдимият се обадил по телефона на св.Г. и се разбрали вечерта да дойдат в
дома й със св.М и още един техен колега, за да играят карти. Тя се съгласила.
Вечерта, на 14,10,2019г.
четиримата играли карти до късно и пили бира, след което си тръгнали и спали в
квартирата на св. М.
На 18,10,2019г., около 21,40ч.
подс.А. се обадил по телефона на свид.Г. и се разбрали да дойде до дома й в
кв.Зора, за да види нея и детето. Малко по-късно, подс.А. пристигнал и двамата
със св.Г. седнали в кухнята, където пили бира. Подс. А. бил седнал на крилото
на ъгловия диван, където си играел с детето, а св.Г. била седнала от другата
страна на масата на една табуретка. Около полунощ, детето заспало в кухнята и
св.Г. го пренесла в другата стая, за да спи. След като се върнала в кухнята
казала на подс.А., че искала да ляга да спи, а той да си тръгва. Тогава
подсъдимият започнал да плаче за детето си и за жена си. За да го успокои, св.Г.
отишла до него и го потупала по рамото, като му казала, че всичко ще се оправи
и е време да си тръгва. В този момент, подс. А. станал от дивана, хванал за
ръцете св.Г. и като я завъртял я проснал на земята в кухнята по гръб. След това
с дясната ръка й нанесъл два последователни шамара по лицето, като й казал да
мълчи, за да не събуди детето. После я хванал за гушата с дясната си ръка и
започнал да я души, като и повтарял да мълчи, за да не стане така, че той да
бъде последното нещо, което св.Г. е видяла. След това, подс.А. сложил лакът на
шията на св.Г., като я заплашил, че ако извика и детето се събуди, то щяло да
пострада. Подсъдимият казал на пострадалата да съблича всички дрехи и да мълчи
иначе щял да ги разкъса и да стане по-лошо. Св. Г. станала от земята и
започнала да се съблича, като подс.А. също свалил всичките си дрехи. Докато св.Г.
се събличала, подсъдимият стоял срещу нея прав, като половият му член бил
възбуден. След това казал на св.Г. да
седне на дивана и да му направи „свирка“, като му лапне пениса. После св.Г.
седнала на дивана и лапнала половия член на подс.Алекснадров, като му направила
орален секс. След това изправил св.Г. от дивана, а тя му казвала непрекъснато
да спре. Въпреки това, подсъдимият блъснал св.Г. с двете си ръце и тя паднала
на дивана по гръб. Подсъдимият ударил два шамара през лицето на пострадалата Г.,
по девете бузи, като и казал да мълчи и да не приказва, иначе ще стане по-лошо.
Както била легнала по гръб, подс. А. със сила разтворил краката на св. Г. и
проникнал в нея, като вкарал половия си член във влагалището и. След около
6-7минути подсъдимият еакулирал извън половия орган на пострадала. След това,
вдигнал св. Г. от дивана, като я накарал да се наведе напред и да се подпре на
табуретката с двете си ръце. Подсъдимият минал отзад, зад св.Г. и отново
проникнал с половия си член във влагалището й. Още с проникването пострадалата прокървила от влагалището.
Подсъдимият след като видял кръвта си извадил половия орган и си облякъл
дрехите. Малко след това се обадил по телефона и си поръчал такси, като казал
на пострадалата, че ако се обади в полицията, най-ценното, а именно детето й ще
пострада.
Малко след като подс.А. излязал
от дома на пострадалата, от таксиметровия автомобил й се обадил по телефона,
като отново я предупредил да внимава и да не се обажда в полицията. Св.Г.
останала в дома си и започнала да плаче. Първоначално се опитала да се свърже
със съпруга си – свид.Г, но не успяла. Притеснена за здравословното си
състояние, около 03,20ч. на 19,10,2019г., св. Г. се обадила по телефона на св.Р.й,
който бил нощна смяна и работил, като медицинска сестра в УМБАЛ – Стара Загора.
Г. му обяснила, че подс.А. бил в дома й, като била изнасилена от него и тъй
като в резултат на половия акт имала кръвоизлив не знаела какво да прави. Св.Й
й обяснил, че трябва да намери нещо, с което да спре кървенето и да отиде
веднага до спешен кабинет, за да се прегледа и да си вземе медицинско. Св. Г.
му казала, че била много уплашена, тъй като подсъдимият я заплашил, че ако каже
на някого или подаде жалба щал да посегне на сина й. Св.Й й казал да се обади
на някой свой близък, който да отиде при нея. След това, Г. легнала при сина
си, но не успяла да заспи. На сутринта, около 09,10ч. се обадила по телефона на
св.Г и му обяснила, че била изнасилена от подс.А.. След това се обадила по телефона на св.К.ч и
обяснила за случилото се. Тъй като се чувствала уплашена и не знаела какво да
прави се обадила и на други свои познати, за да не остава сама. По същото
време, св.Г се обадил на свой познат – св.С.н и му обяснил, че съпругата му
била изнасилена от подс.А. и тъй като била много уплашена да отиде да я види.
Около 09,30ч. св. Г. се обадила по телефона на св.М.г, като й обяснила подробно
какво се е случило. После св.Г се обадила на мъжа, с който живеела на семейни
начала – св.Х.и, като му обаснила какво се е случило със св.Г.. По-късно,
двамата със св.И отишли до дома на св. Г.. Свидетелите видели, че св. Г. била
много разстоена и плачела, като тя им обяснила, че не е посмяла да подаде
жалба, тъй като се притеснявала за детето си. Междувременно в апартамента на
св. Г. пристигнал св. С.н. Малко по-късно там пристигнала и св.Р.т.
Пострадалата Г. споделила на всички, че се страхува да подаде жалба, тъй като
подс. А. можел да направи нещо лошо на нея или детето й. Св.Г я убедила, че
двамата със св. И ще й помогнат и ако е необходимо, ще дойде да живее у тях,
докато полицията залови подсъдимия. Тогава, св.Г. се решила да подаде сигнал и
св. И се обадил на тел.112 и подал сигнал за случилото се. После всички
изчакали идването органите на І-во РУ – Стара Загора.
На местопроизшествието е извършен
оглед, при който от дома на св.Г. са намерени и иззети постелка от плат от
изкуствена материя от едната страна бяла на цвят, а от другата кафява на жълти
и сини цветя, както и 2бр чаши в кафяв цвят, с грамаж около 200мл. без надписи,
като бил изготвен и фотоалбум.
На 19,10,2019г. в амбулаторията
на Съдебна медицина при УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ – Стара Загора бил
извършен преглед на св.С.Г..
Описаната фактическа обстановка, която
съответства на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт се установява от самопризнанията на подсъдимия в с.з. и
събраните на досъдебното производство доказателства приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 372, ал. 4 НПК и установени от
доказателствени средства - показанията
на свидетелите С.Г., Р.й, М.г, Х.и, С.н, Р.т, К.ч, И.г, Н.н, И.м, протокол за
оглед на местопроизшествие, съдебномедицинска експертиза на живо лице №274/2019
година, съдебномедицинска експертиза на живо лице №275/2019 година, протокол за
доброволно предаване, декларация СИС, характеристична справка, справка за
съдимост, писмо от А1 ЕАД, писмо от Виваком ЕАД, писмо от Теленор ЕАД, писмо от
Теленор ЕАД, писмо от А1 ЕАД, писмо от Виваком ЕАД, протокол за оглед на
веществени доказателства, фотоалбум, съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства №2/2020 година, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум, протокол
за извършена дактилоскопична експертиза №172/27.03.2020 година,
предавателно-приемен протокол, постелка от плат от изкуствена материя от едната
страна бяла на цвят, а от другата кафява на жълти и сини цветя, 2бр чаши в
кафяв цвят, с грамаж около 200мл. без надписи, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествието/л.4-л.5 от делото/, 1бр. сиви дънки, с надпис на заден
десен джоб „MRJ“, 1бр. сива блуза, с дълъг ръкав с висока яка и червени рози и
зелени листа в предната част на блузата и странични джобове, 1бр. бежов сутиен
и 1бр. боксерки-бели на цвят с розов ластик и розови сърчица, изцапани с кръв,
1бр. оптичен носител – СД, предаден от „Теленор България“ ЕАД- гр.София,
съдържащ информация, придобита по реда на ЗЕС, 1бр. оптичен носител – СД,
предаден от „БТК“ ЕАД – гр.София .
От заключението на СМЕ на живо
лице №274/2019г. /л.25-л.26 от делото/ се установява, че при прегледа на С.Г. е
констатирано болезнен оток на лицето, външни полови органи на раждала жена без
видими травматични увреждания по входа на влагалището. Липса на сперматозоиди
във влагалищния секрет. Описания оток на лицето е причинен от действието на
твърд, тъп предмет и може да бъде получен, по време и начин, съобщен от
пострадалата – удар или натиск с ръка. Това увреждание е причинило болка, без
разстройство на здравето и е от характер на лека телесна повреда, по смисъла на
чл.130 ал.І от НК. Липсата на сперматозоиди във влагалището не изключва
вероятността с пострадалата да е извършен полов акт, без нейно съгласие. По
входа на влагалището не са установени видими травматични изменения.
От заключението на СМЕ на живо
лице №275/2019г. /л.29 от делото/ се установява, че при прегледа на П.А. не са
установени видими травматични увреждания което не изключва вероятността същият
да е осъществил насилствен полов акт по време и начин, съобщен от пострадалата.
При прегледа са констатирани множество татуировки по тръдния кош, корема и
крайниците на А..
От заключението на СМЕ на
веществени доказателства №2/2020г. /л.79 от делото/ се установява, че при
изследване на кафеникаво-червеникавите петна по предоставените от пострадалата Г.
1бр. боксерки-бели на цвят с розов ластик и розови сърчица е доказано наличие
на кръв.
Видно от заключението на
комплексна- психолого - психиатрична експертиза /л.93-л.109 от делото/ се
установява, че подс. П.А. не боледува от от психично заболяване в смисъл на
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и слабоумие.
Интелектуалното му ниво е на нивото на възрастта му, като съответства както на
знанията, така и на придобития от него опит. Същият страда от специфицни
разстройства на личността- Диссоциално разстройство на личността. Синдром на
алкохолна зависимост. Обикновено алкохолно опиване. Подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното на 19,10,2019г. и е могъл да ръководи
постъпките си.
Същият е бил в състояние
правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Към поведението си не проявява критично отношение, с подчертана
склонност за отричане и омаловажаване на фактите. Към настоящия момент подс. А. не страда от краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието, изклюващо вменяемостта му. Психичното му състояние към настоящият момент позволява да участва в разследването и с него могат
да се извършват следствени действия.
Видно от заключението на
комплексна- психолого - психиатрична експертиза/л.112-л.121 от делото/ се
установява, че при освидетестването на постр. С.Г. се установява, че психичното и интелектуалното й развитие е в норма и
същото съответства на възрастта й. Същата е била в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата от значение по делото и да дава достоверни обяснения за
тях, както към
момента на извършване на деянието, така и към настоящия момент. Описаната
ситуация е усещана и възприемана от С.Г., като заплашваща здравето, физическата
сигурност и безопасност на нея и на детето й. Когнитивната оценка на
ситуацията, като потенциално непредвидима, опасна и животозастрашаваща. По
време на отправяне на заплахите срещу нея и детето й, С.Г. е била в състояние
на силен стрес и уплаха, преживяла е негативни емоции и чувства, усещала е
ескалиращо напрежение и тревожност. Тя е възприела, като напълно действителни,
реални и възможно реализируеми отправените закани, които са породили у нея
основателен страх за тяхното осъществяване и за интегритета на тялото й.
Резултата от преживяното е еквивалент на психотравмено провокиран стрес със
силен интензитет по съдържание и емоционална наситеност. Оценката на постр.Г.
към извършените спрямо нея насилствени действия са, че е преживяла силен стрес
и уплаха, преживявала е негативни емоции и чувства, усещала е ескалиращо
напрежение и тревожност. Тя е възприела, като напълно действителни, реални и
възможно реализируеми отправените закани, които са породили у нея основателен
страх за тяхното осъществяване и за интегритета на тялото й. Резултата от
преживяното е еквивалент на психотравмено провокиран стрес със силен интензитет
по съдържание и емоционална наситеност.
Имайки
предвид изложеното до тук и въз основа на доказателствения материал съдът
приема за безспорно установена и доказана по несъмнен начин фактическата
обстановка посочена по-горе в мотивите и обстоятелствената част на обвинителния
акт води до единствено възможния извод относно главния факт в процеса – подс. А.
е извършител на престъпленията, в които е обвинен.
Същата
дава основание да се приеме, че подсъдимият П.А. е осъществил от обективна и
субективна страна при условията на реална разнородна съвкупност състава на чл.
150, ал. 1 НК и чл.152 ал.ІІІ т.5 вр. 152 ал.І т.2 от НК .
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
По чл.152
ал.ІІІ т.5 вр. 152 ал.І т.2 от НК .
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Субект на престъплението може да бъде
всяко наказателно отговорно лице.
“Изнасилването” е двуактно престъпление и по своята конструкция се
състои от две части – физическа или психическа принуда от една страна и
съвкупление от друга страна.
За
квалифициращият признак е необходимо престъплението да извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 НК.
В
конкретният казус подсъдимият е осъществили и двете части на престъплението.
Видно от заключението на
комплексна- психолого - психиатрична експертиза /л.93-л.109 от делото/ се
установява, че подс. П.А. към момента
на деянието и след неговото извършване е вменяем.
В хода на съдебното следствие не се установиха доказателства даващи основание
да се изключи вменяемостта и с оглед пълнолетието на подсъдимия съдът приема,
че е годен субект на НО по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.
Подсъдимият П.А. е употребил сила / физическа принуда/ спрямо
пострадалата – хванал за ръцете св.Г. и като я завъртял я проснал на земята в
кухнята по гръб, с дясната ръка й нанесъл два последователни шамара по лицето,
хванал я за гушата с дясната си ръка и започнал да я души, блъснал св.Г. с
двете си ръце и тя паднала на дивана по гръб, ударил два шамара през лицето на
пострадалата Г., по девете бузи.
В подкрепа на извода за упражненото
физическо насилие спрямо пострадалата са показанията на св. С. Г., които кореспондират
с експертното заключение на на СМЕ на живо лице №274/2019г. /л.25-л.26 от
делото/ от което се установява, че
описания оток на лицето е причинен от действието на твърд, тъп предмет и може
да бъде получен, по време и начин, съобщен от пострадалата – удар или натиск с
ръка. Това увреждане е причинило болка, без разстройство на здравето и е от
характер на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 ал.І от НК. Липсата на
сперматозоиди във влагалището не изключва вероятността с пострадалата да е
извършен полов акт, без нейно съгласие.
Физическата
принуда е била насочена единствено към конкретна цел – подсъдимият да сломи
съпротивата на пострадалата и да осъществи полов акт с нея. Тази цел е
реализирана чрез обективни действия на подсъдимия.
Подсъдимият П.А. е употребил и заплашване /
психическа принуда/ спрямо пострадалата -казал да мълчи, за да не събуди
детето, повтарял да мълчи, за да не стане така, че той да бъде последното нещо,
което е видяла, заплашил я , че ако извика и детето се събуди, то щяло да пострада,
казал на пострадалата да съблича всички дрехи и да мълчи иначе щял да ги
разкъса и да стане по-лошо.
Видно от експертното
заключение на съдебно психолого-психиатричаната експертиза описаната ситуация е
усещана и възприемана от С.Г., като заплашваща здравето, физическата сигурност
и безопасност на нея и на детето й. Когнитивната оценка на ситуацията, като
потенциално непредвидима, опасна и животозастрашаваща. По време на отправяне на
заплахите срещу нея и детето й, С.Г. е била в състояние на силен стрес и
уплаха, преживяла е негативни емоции и чувства, усещала е ескалиращо напрежение
и тревожност. Тя е възприела, като напълно действителни, реални и възможно
реализируеми отправените закани, които са породили у нея основателен страх за
тяхното осъществяване и за интегритета на тялото й. Резултата от преживяното е
еквивалент на психотравмено провокиран стрес със силен интензитет по съдържание
и емоционална наситеност. Оценката на пострадалата Г. към извършените спрямо
нея насилствени действия са, че е преживяла силен стрес и уплаха, преживявала е
негативни емоции и чувства, усещала е ескалиращо напрежение и тревожност. Тя е
възприела, като напълно действителни, реални и възможно реализируеми
отправените закани, които са породили у нея основателен страх за тяхното
осъществяване и за интегритета на тялото й. Резултата от преживяното е
еквивалент на психотравмено провокиран стрес със силен интензитет по съдържание
и емоционална наситеност.
Всички тези
вербални атаки са възбудили основателен страх у пострадалата и същите са били
насочени единствено към конкретна цел – подсъдимият да сломи съпротивата на
пострадалата и да осъществи полов акт с нея. Тази цел е реализирана чрез
обективни действия на подсъдимия.
Подсъдимият
П. А. е осъществил полов акт със св. Г. като половият му член е проникнал във
влагалището на пострадалата,от където следва че е осъществено и изпълнителното
деяние “ съвкупление”. / показанията на св. Г., експертно заключение на СМЕ /.
Следователно
осъществена е и втората част на престъплението “ изнасилване” – съвкупление.
Видно от свидетелството за съдимост към
момента на деянието подс. А. е осъждан както следва :
С присъда по НОХД№2362/2011г., по
описа на РС – Стара Загора е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.152 ал.ІІІ т.5 вр. чл.152 ал.І т.2 от НК и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален
строг режим. Присъдата е влязла в сила на 07,02,2012г., а наказанието е
изтърпяно на 20,11,2015г.
С присъда по НОХД№28/2016г., по
описа на РС – Омуртаг, с което е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.131 ал.І т.4 и т.12 вр. чл.130 ал.ІІ от НК и по чл.170 ал.ІІ
вр. ал.І от НК е осъден на общо наказание ЛС за срок от 1 година и 6 месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на
05,02,2016г. Наложеното наказание е изтърпяно на 31,03,2017г.
С присъда по НОХД№1999/2018г., по
описа на РС – Стара Загора, с което е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.170 ал.ІІ вр. ал.І от НК и осъден на наказание ЛС за срок от
10 месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла
в сила на 27,07,2018г. Наложеното наказание е изтърпяно на 22,01,2019г.
Следователно към момента на извършване на процесното
престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, не е бил изтекъл
5-годишният срок по чл.30, ал.1 от НК по горепосочените осъждания , осъжданията са за тежки
умишлени престъпления и наложените наказания са повече от една година лишаване
от свобода без приложение на чл. 66 НК, което дава основание да се приеме, че
престъплението е извършно при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК и следва да се квалифицира и по чл. 152, ал. 3
т. 5 НК.
СУБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От
субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия А.
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Той е
знаел и съзнавал, че употребява сила и заплашване за да сломи съпротивата на
пострадалата,че осъществява полов акт с нея против волята и желанието и, преследвал е
конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и координирани отделни
действия е успял да реализира.
Изложените
до тук мотиви дават основание на съда да приеме, че подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.152 ал.ІІІ т.5 вр. 152 ал.І т.2 от НК, поради
което следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО ЧЛ.
150,ал. 1 НК.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Субект
на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
“Блудството ” е двуактно престъпление и по своята конструкция се състои
от две части – физическа или психическа принуда от една страна и действие на
удовлетворяване на полово желание от друга страна.
В
конкретният казус подсъдимият е осъществили и двете части на престъплението.
Видно
от заключението на комплексна- психолого - психиатрична експертиза /л.93-л.109
от делото/ се установява, че подс. П.А.
към момента на деянието и след неговото извършване е вменяем.
В хода
на съдебното следствие не се установиха доказателства даващи осонвание да се
изключи вменяемостта и с оглед пълнолетието на подсъдимия съдът приема, че е
годен субект на НО по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.
Подсъдимият
П.А. е употребил сила / физическа принуда/ спрямо пострадалата – хванал за
ръцете св.Г. и като я завъртял я проснал на земята в кухнята по гръб, с дясната
ръка й нанесъл два последователни шамара по лицето, хванал я за гушата с дясната
си ръка и започнал да я души.
В подкрепа на извода за упражненото
физическо насилие спрямо пострадалата са показанията на св. С. Г., които
коспондират с експертното заключение на на СМЕ на живо лице №274/2019г.
/л.25-л.26 от делото/ от което се
установява, че описания оток на лицето е причинен от действието на
твърд, тъп предмет и може да бъде получен, по време и начин, съобщен от
пострадалата – удар или натиск с ръка. Това увреждание е причинило болка, без
разстройство на здравето и е от характер на лека телесна повреда, по смисъла на
чл.130 ал.І от НК. Липсата на сперматозоиди във влагалището не изключва
вероятността с пострадалата да е извършен полов акт, без нейно съгласие.
Физическата
принуда е била насочена единствено към конкретна цел – подсъдимият да сломи
съпротивата на пострадалата и да осъществи действие на удовлетворяване на
полово желание. Тази цел е реализирана чрез обективни действия на подсъдимия.
Подсъдимият П.А. е употребил и
заплашване / психическа принуда/ спрямо пострадалата -казал да мълчи, за да не
събуди детето, повтарял да мълчи, за да не стане така, че той да бъде
последното нещо, което е видяла, заплашил я , че ако извика и детето се събуди,
то щяло да пострада, казал на пострадалата да съблича всички дрехи и да мълчи
иначе щял да ги разкъса и да стане по-лошо.
Видно от експертното
заключение на съдебно психолого-психиатричаната експертиза описаната ситуация е
усещана и възприемана от С.Г., като заплашваща здравето, физическата сигурност
и безопасност на нея и на детето й. Когнитивната оценка на ситуацията, като
потенциално непредвидима, опасна и животозастрашаваща. По време на отправяне на
заплахите срещу нея и детето й, С.Г. е била в състояние на силен стрес и
уплаха, преживяла е негативни емоции и чувства, усещала е ескалиращо напрежение
и тревожност. Тя е възприела, като напълно действителни, реални и възможно
реализируеми отправените закани, които са породили у нея основателен страх за
тяхното осъществяване и за интегритета на тялото й. Резултата от преживяното е
еквивалент на психотравмено провокиран стрес със силен интензитет по съдържание
и емоционална наситеност. Оценката на пострадалата Г. към извършените спрямо
нея насилствени действия са, че е преживяла силен стрес и уплаха, преживявала е
негативни емоции и чувства, усещала е ескалиращо напрежение и тревожност. Тя е
възприела, като напълно действителни, реални и възможно реализируеми
отправените закани, които са породили у нея основателен страх за тяхното
осъществяване и за интегритета на тялото й. Резултата от преживяното е
еквивалент на психотравмено провокиран стрес със силен интензитет по съдържание
и емоционална наситеност.
Всички тези
вербални атаки са възбудили основателен страх у пострадалата и същите са били
насочени единствено към конкретна цел – подсъдимият да сломи съпротивата на
пострадалата и да осъществи действие на полово удовлетворание с нея. Тази цел е
реализирана чрез обективни действия на подсъдимия.
Подсъдимият
П. А. е осъществил действия на удовлетворяване на полово желание със св. Г. -
седнала на дивана и лапнала половия член на подс.Алекснадров, като му направила
орален секс,от където следва че е осъществено и изпълнителното деяние “
действие на удовлетворяване на полово желание ”. / показнията на св. Г.,
експертно заключение на СМЕ /.
Следователно
осъществена е и втората част на престъплението “ блудство ” – действие на
удовлетворяване на полово желание без съвкупление.
СУБЕКТИВНИ
ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
От
субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл и пряка цел –
да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия А.
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.
Той е
знаел и съзнавал, че употребява сила и заплашване за да сломи съпротивата на
пострадалата,че осъществява действния удовлетворяващи полово желание без
съвкупление с нея против волята и желанието и,
преследвал е конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да
реализира.
Конкретната цел на подсъдимия е била да се удовлетвори негово полово
желание от страна на снв. Г. – да осъществи с нея орален секс.
Изложените до тук мотиви дават основание на съда да приеме, че подс. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 150, ал. 1 НК , поради което следва да бъде
признат за виновен и наказан.
Съдът не
приема тезата на защитника на подсъдимия, че съставът престъплението по чл. 152 НК поглъща съставът на престъплението по чл. 150 НК.
И двете
престъпления по своята правна конструкция са двуактни и имат една и съща обща
част – употреба на физическа или психическа принуда / сила или заплашване /
насочена към сломяване съпротивата на пострадалата.Те се различават по втората
част. При престъпленията по чл. 152 НК изпълнителното деяние е съвкупление и
същото е довършено с осъществяването на полов акт – проникване на половия член
на дееца във влагалището на пострадалата.Втората част на престъплението по чл.
150 НК е изпълнителното деяние представляващо действие на удовлетворяване на
полово желание без съвкупление и същото е довършено с извършването на тези
действия независимо дали е постигната целта.
Следователно
една и съща принуда / сила или заплашване / може да бъде насочена и да ползва
дееца при осъществяване на две различни изпълнителни деяния, какъвто е и
настоящият случай.И нещо повече. Една и съща принуда елемент от състава на
различни престъпления / чл. 152 НК, чл. 150 НК, чл. 198 НК и т.н. / може да бъде насочена към осъществяването на
различни изпълнителни деяния от състава на различни престъпления т.е. няма
поглъщане между тях.
В
конкретният случай е употребена физическа и психичека принуда и са извършени
блудствените действия / лапане на половия член на подсъдимия от пострадалата -
орален секс/, с което престъплението е довършено.
След
довършване на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК възползвайки се от сломената
съпротива на пострадалата подсъдимият е извършил нова поредица от действия на
физическо и психическо насилие / блъснал св.Г. с двете си ръце и тя паднала на
дивана по гръб, ударил два шамара през лицето на пострадалата Г., по девете
бузи, казал и да мълчи, че ще стане по-лошо / , след което е осъществил и
изпълнителното деяние на чл. 152 НК – съвкупление – и е довършил състава и на
това престъпление.
Следователно престъплението по чл. 152 НК е осъществено след като е
довършено престъплението по чл. 150 НК, което дава остнование да се приеме, че
двете престъпления са извършени при условията на реална разнородна съвкупност и
на основание чл. 23, ал. 1 НК следва да се определят две отделни наказания.
Тезата на защитника на подсъдимия би могла да се приеме ако по време на
половия акт са извършени и блудствени действия / идеална съвкупност, която е
недопустима / , когато действително съставът на престъплението по чл. 152 НК ще
погълне състава на престъплението по чл. 150 НК, но по изложените по-горе
съображения случаят не е такъв.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
За
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК.
На основание
чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК съдът няма алтернатива и следва да
определи наказанието при условията на чл. 58 А , ал. 1 НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние и процесуалното му
поведение в с.з.допринесло за разкриване на обективтната истина, а като
отегчаващи – многобройните осъжданията и недобрите характеристични данни.
Следователно съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и минималното наказание предвидено в
закона ще се окаже несъразмерно тежко и с оглед постигане целите на чл. 36 НК
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в средния размер / 4 години –
предвиденото наказание от 2 до 6 години /– четири години лишаване от свобода
при първоначален строг режим.
На
основание чл. 58 А, ал. 1 НК определеното наказание следва да се намали с една
трета и да се определи за изтърпяване наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА /
32 месеца / лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим.
За
престъплението по чл. 152, ал. 3 т. 5 във вр. с чл. 152, ал. 1 т. 2 НК.
На
основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК съдът няма алтернатива и
следва да определи наказанието при условията на чл. 58 А , ал. 1 НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – критичното отношение към извършеното деяние и процесуалното му
поведение в с.з.допринесло за разкриване на обективната истина, а като
отегчаващи – многобройните осъжданията/ извън необходимото за приложение на чл.
29 НК – чл. 56 НК / и недобрите
характеристични данни.
Следователно съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и минималното наказание предвидено в
закона ще се окаже несъразмерно тежко и с оглед постигане целите на чл. 36 НК
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК при баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в средния размер / 9 години –
предвиденото наказание от 3 до 15 години /– девет години лишаване от свобода
при първоначален строг режим.
На
основание чл. 58 А, ал. 1 НК определеното наказание следва да се намали с една
трета и да се определи за изтърпяване наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода при първоначален СТРОГ режим.
Двете престъпления са извършени при
условията на реална съвкупност , поради което на основание чл.23, ал. 1 НК
наложените наказания следва да се кумулират и да се определи едно общо
наказание до размера на най-голямото в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от
свобода при първоначален СТРОГ режим.
Съдът
намира, че за постигане целите на наложеното наказание по чл. 36 НК определеното
общо наказание не следва да се увеличава, поради което и не прилага чл. 24 НК.
На
основание чл. 59, ал. 1 НК изтърпяното до момента наказание по МН “ Задържане
под стража” , считано от 19.10.2019 година следва да се зачете при
изтърпяването на наказанието.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Веществените доказателства - постелка от плат от изкуствена материя от
едната страна бяла на цвят, а от другата кафява на жълти и сини цветя, 2бр чаши
в кафяв цвят, с грамаж около 200мл. без надписи, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествието/л.4-л.5 от делото/, 1бр. сиви дънки, с надпис на заден
десен джоб „MRJ“, 1бр. сива блуза, с дълъг ръкав
с висока яка и червени рози и зелени листа в предната част на блузата и
странични джобове, 1бр. бежов сутиен и 1бр. боксерки-бели на цвят с розов
ластик и розови сърчица, изцапани с кръв предадени с протокол за доброволно
предаване от 19,10,2019г. /л.31 от делото/- оставени на съхранение при домакин
на І-во РУ – Стара Загора/л.145 от делото/, поради своята малозначителност и
предвид направеното процесуално изявление от повереника, че пострадалата не
желае да ги получава следва да бъдат
унищожени.
Веществени
доказателствени средства – 1бр. оптичен носител – СД, предаден от „Теленор
България“ ЕАД- гр.София, съдържащ информация, придобита по реда на ЗЕС, 1бр.
оптичен носител – СД, предаден от „БТК“ ЕАД – гр.София, съдържащ информация,
придобита по реда на ЗЕС – след изтичане срока на съхранение следва да бъдат
унищожени.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 1 380, 40
лева / възнаграждение за експертите/ следва да се заплатят на ОД на МВР град
Стара Загора от подсъдимия, а на НБП за назначения служебен защитник в ДП в
размер на 300 лева също следва да се заплатят от подсъдимия.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски от частния обвинител в размер
на 1 200 лева / възнаграждение за повереника / следва да се заплатят от
подс. А..
Причини –
Незачитане правата на личността.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: