Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 24.01.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Котелски
районен съд, гражданско отделение в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Йордан Кръстев, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 615
по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по делба на съсобствен недвижим имот с
правно основание чл.34 ЗС, движи се по
реда на чл.341 и сл. ГПК и се намира във
фаза по извършване на делбата.
С Определение №
260011/23.06.2022г. /л.154 от делото/ са приети за разглеждане претенции по
сметки с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, предявени от ищците Л.Й., Я.Н., Г.Й.,
Х.Д. и В.Й. за осъждане на ответницата М.Т.
да заплати на всяка една от тях сума в размер на 983,33лв. / по 50 лв.
месечно/, обезщетение за еднолично ползване на имота за периода 01.11.2020г.- 20.06.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковете 21.06.2022г. до окончателното плащане, както
и обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 77,55 лв. за всяка една от ищците, считано от изискуемостта на
всяко от периодичните задължения, а именно първо число на месеца, следващ
месеца, за който е дължимо обезщетението до 20.06.2022г.
Ищците пледират за изнасяне на
публична продан на имота и уважаване на претенциите по сметки, а ответницата М.Т.,
чрез пълномощник иска от съда имотът да бъде поставен в неин дял, както и да
отхвърли претенциите по сметки на ищците, като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 260007/22.03.2022г.,
постановено по настоящото дело, съдът допуснал съдебна делба, която да се
извърши между страните по отношение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
39030.501.1204 с площ 280 кв.м., в който е налично следното застрояване:
еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 64 кв.м., с идентификатор № 39030.501.1204.1
и еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 19 кв.м. с
идентификатор № 39030.501.1204.2 при граници на целия имот ПИ №№
39030.501.1205; 39030.501.1206; 39030.501.1203; 39030.501.1202; 39030.501.1201
и 39030.501.2149 при квоти от правото на собственост, както следва: по 14/252
ид.ч. за Л.Й., Я.Н. и Г.Й., по 15/252 ид.ч. за Х.Д. и В.Й., 177/252 ид.ч. за М.Т.
и 3/252 ид.ч. за С.И..
От заключението на вещото лице И.Х.,
изготвило назначената от съда и изслушана в о.с.з. съдебно-техническа
експертиза се установява, че допуснатия
до делба имот като терен и сграден фонд е реално неподеляем.
Справедливата пазарна стойност на
имота е 47 500 лв., съответно стойността на дяловете на съделителите са в
размер, както следва: по 2 638,86 лв. за Л.Й., Я.Н. и Г.Й., по 2 827,35 лв.
за Х.Д. и В.Й., 33 362,73 лв. за М.Т. и 565,47 лв. за С.И..
Установява се от заключението на
експертизата, че месечната пазарна цена на имота е в размер на 160 лв. или за
целия претендиран период от 01.11.2020г.- 20.06.2022г. е в размер на 3 147
лв.
В хода на процеса са събрани и
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.
От показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че ответницата М.Т. стопанисвала къщата след
смъртта на братята й. Къщата била заключена с катинар, тъй като тя живеела в
Германия и си идвала в гр.Котел само през лятото. От скоро в имота била
настанена жена, която пазела и чистила имота. Когато М. се прибирала в страната
през лятото обитавала първия етаж от къщата, а жената, която пазела имота
обитавала втория етаж. Преди да наеме жена за опазване на имота, ключ за него
имала свидетелката К.П., сестра на М.. Преди около една-две години М. подменила
входната врата на имота, като на мястото на старата дървена врата сложила нова
метална.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена, въз основа на влязлото в сила решение по допускане на
делбата, заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира, като изготвено от вещо лице, разполагащо със специални знания в
съответната област на обществените отношения, в чиято безпристрастност и компетентност съдът
няма основания да се съмнява.
Съдът кредитира изцяло и
свидетелските показания на всички разпитани свидетели, като ги преценя, като
незаинтересовани от изхода на делото, тъй като са последователни, житейски
логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни с други, както и с
останалите писмени доказателства по делото.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По претенциите на ищците с правно основание чл.31, ал.2
ЗС.
Приети са претенции с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, предявени от
ищците Л.Й., Я.Н., Г.Й., Х.Д. и В.Й. за осъждане на ответницата М.Т. да заплати на всяка една от тях сума в размер на 983,33 лв. / по 50 лв.
месечно за всяка ищца/, обезщетение за еднолично ползване на имота за периода
01.11.2020г.- 20.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
исковете 21.06.2022г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено
изпълнение на това парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 77,55 лв.
за всяка една от ищците, считано от изискуемостта на всяко от периодичните
задължения, а именно първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо
обезщетението до 20.06.2022г.
Разгледани по същество тези
претенции са основателни, но не в пълния им предявен размер.
Всеки съсобственик може
да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Това е
част от правомощията на всеки собственик. В случаите, когато общата вещ се
ползва само от един от съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване /чл.31, ал.2 ЗС/.
В ТР № 7/2012г. от
02.11.2012г. на ОСГК ВКС се прие, че претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС ще е основателна, когато неползващия съсобственик е отправил писмено искане
и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
- той или член на
неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик;
- той или член на
семейството не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки
достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/;
- ползващия съсобственик
е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В Решение № 269/18.10.2013г., постановено по гр.д. № 1282/2012г. на IV г.о. ВКС РБ
е прието, че
неползващия вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване за да може да
претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобствениците е осъществено само от един от тях
ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва вещта според правата си. Достатъчно е неползващият вещта
съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да
възникне основание за ангажиране на отговорността на ползващия вещта
съсобственик. За да се освободи от отговорност, последния следва да предложи на
съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да
му осигури възможност реално да упражнява това свое право.
В конкретният правен
казус се установи изпращане на писмена покана с връчване на исковата молба на
ответницата М.Т., в която е инкорпорирано искане за заплащане на обезщетение от
ищците. Поканата е получена от ответницата на 30.03.2021г. в Хамбург, Германия, видно от
върнато удостоверение /л.61 от делото/ от съдебния орган, изпълнил съдебната
поръчка по връчване на съдебни книжа, съобразно Регламент /ЕО/
№1393/2007г. на Европейски парламент и
на съвета от 13.11.2007г., относно връчване в държавите членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански и търговски дела. Следователно доказа се в
процеса връчване на поканата на ответницата на 30.03.2021г., а претенцията е
заявена до 20.06.2022г., в първото заседание втора фаза на делбата, което е
било на 21.06.2022г.
Безспорно се установи, че за исковия период
ответницата М.Т. ползвала еднолично целия наследствения имот, като го заключила и ищците не са имали достъп до
него. По този начин те са били лишени от правото да ползват имота, според
притежаваните от тях идеални части в съсобствеността. Налице са всички
предпоставки за уважаване на претенциите на ищците, но не в пълния предявен от
тях размер. Претенциите са основателни от датата на получаване на
поканата/исковата молба от ответницата, т.е. за периода 30.03.2021г.- 20.06.2022г.
или за 14 месеца и 21 дни /един ден от месец март 2021г.; девет месеца
м.април-м.декември от 2021г., пет месеца м.януари - м. май от 2022г. и 20 дни
от месец юни 2022г./.
Установи се от съдебната
експертиза, че средната пазарна наемна цена на имота е в размер на 160 лв.
месечно за целия имот. Така ищците Л., Я. и Г., които имат по 14/252 ид.ч. от
съсобствеността следва да получат за един месец по 8,89 лв. обезщетение, а за
периода 30.03.2021г. – 20.06.2022г. обезщетение в размер на 130,75 лв. всяка
една от тях. Ищците Х. и В. с по 15/252 ид.ч. в съсобствеността следва да
получат по 9,45 лв. месечно обезщетение, а за периода 30.03.2021г. –
20.06.2022г. по 139 лв. обезщетение. Към всяко едно обезщетение следва да се
присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
претенциите 21.06.2022г. до окончателното изплащане.
Така исковете се явяват
частично основателни до размер на 130,75 лв. за всяка от ищците Л., Я. и Г. и в
размер на 139 лв. за всяка от ищците Х. и В., като исковете им следва да бъдат
отхвърлени над уважените части до пълните им предявени размери от 983,33 лв.,
като неоснователни и недоказани.
Основателни са и претенциите за
присъждане на обезщетения за забавено изпълнение на посочените по-горе парични
задължения. Тази претенция следва да се уважи, считано от изискуемостта на
всяко от периодичните задължения, а именно първо число на месеца, следващ
месеца, за който е дължимо обезщетението до 20.06.2022г. Така за заплащане на
обезщетението за м.март 2021г. /за един ден/, ответницата изпаднала в забава от
01.04.2021г., съответно за м.април 2021г., забавата настъпила на 01.05.2021г. и
т .н. Така за периода 01.04.2021г.- 20.06.2022г. на ищците Л., Я. и Г.
ответницата дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
/мораторна лихва/ в размер на 7,48 лв. за всяка една от тях, а на ищците Х. и В.
в размер на 7,96 лв. за всяка, като претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД биват
отхвърлени над тези уважени размери до пълните им предявени в размер на 77,55
лв.
Размерите на мораторните лихви
съдът изчисли с помощта на интернет програма calculator.bg.
По извършването на делбата.
В случая се касае за недвижим имот –терен и сграден фонд, допуснат
до делба и реално неподеляем, т.е. не могат да се образуват дялове за съделителите, съобразно квотите им.
Следователно единственият
законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху недвижимия имот е
изнасянето му на публична продан, съобразно разпоредбата на чл.348 ГПК.
Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите,
съобразно квотите им от правото на собственост, съгласно решението по допускане
на делбата.
В последното открито съдебно
заседание в хода на устните състезания, пълномощникът на ответницата М.Т.
направил искане да бъде поставен в неин дял имотът. Такова искане по чл.349 ГПК
не е било своевременно предявено в първото съдебно заседание във втора фаза на
делбата и не е било прието от съда за разглеждане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
С решението си съдът следва да
осъди всяка от страните да заплати и съответната държавна такса – 4% върху
размера на дела.
Всяка от ищците Л.Й., Я.Н. и Г.Й.
имат стойност на дела си 2 638,86 лв. / 47 500 лв. СПС на имота
разделено на знаменателя на дробта на квотите на страните 252 се получава
стойност на един дял 188,49 лв. умножено по 14, тъй като имат 14/252 ид.ч.
всяка от тях/. Те следва да платят държавна такса в размер на 105,55 лв. за
всяка една от тях. Ищците Х.Д. и В.Й. имат стойност на дела си всяка от тях в
размер на 2 827,35 лв. и следва да платят държавна такса в размер на по
113,09 лв. Стойността на дела на
ответницата М.Т. е 33 362,73 лв. и тя следва да плати държавна такса в
размер на 1 334,51 лв. Стойността на дела на ответницата С.И. е в размер
на 565,47 лв. и тя следва да заплати държавна такса в размер на 22,62 лв.
Ответницата М.Т. бива осъдена да
заплати и държавна такса в размер на 28,34
лв. върху уважените претенции по чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от
ищците / 4% върху 708,61 лв./ по сметка на РС Котел в полза на бюджета на
съдебната власт.
Разпоредбата на чл.355 ГПК
предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските в
производството, съобразно стойността на дяловете им. Всеки съделител трябва да
понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната
делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност.
В конкретния случай никоя от
страните не е заявила искане за присъждане на деловодни разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият между Л.Я.Й.,
ЕГН **********,***, Я.В.Н., ЕГН **********,***, Г.В.Й., ЕГН **********,***, Х.В.Д.,
ЕГН **********,***, В.В.Й., ЕГН **********,*** Н.И.36, вх.А, ет.4, ап.28, М.Г.Т.,
ЕГН ********** *** и С.И.И., ЕГН
********** *** И. К.14, НЕДВИЖИМ ИМОТ,
находящ се в урбанизираните територии на град Котел, заснет като ПИ №
39030.501.1204 с площ 280 кв.м, в който е налично следното застрояване :
еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 64 кв.м., заснета с
идентификатор № 39030.501.1204.1, и еднофамилна жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 19 кв.м, заснета с идентификатор № 39030.501.1204.2, при граници
на целия имот : ПИ №№ 39030.501.1205, 39030.501.1206, 39030.501.1203,
39030.501.1202, 39030.501.1201 и 39030.501.2149.
Справедливата пазарна стойност на
имота възлиза на сумата 47 500 лв. /четиридесет
и седем хиляди и петстотин лева/.
Действително получената при
проданта на имота цена следва да се разпредели между съделителите, съобразно
дела им.
ОСЪЖДА, на
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД
М.Г.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Я.Й., ЕГН **********,***,
сума в размер на 130,75 лв. /сто и
тридесет лева и 0,75 ст./, обезщетение за лишаване от право на ползване на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
урбанизираните територии на град Котел, заснет като ПИ № 39030.501.1204 с площ
280 кв.м, в който е налично следното застрояване : еднофамилна жилищна сграда
на два етажа със застроена площ 64 кв.м., заснета с идентификатор №
39030.501.1204.1, и еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ
19 кв.м, заснета с идентификатор № 39030.501.1204.2, при граници на целия имот
: ПИ №№ 39030.501.1205, 39030.501.1206, 39030.501.1203, 39030.501.1202,
39030.501.1201 и 39030.501.2149 за периода 30.03.2021г.-20.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 7,48 лв. /седем лева и 0,48 ст./, обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода на забавата
01.04.2021г.-20.06.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ
претенциите над уважения размер до пълните предявени размери от 983,33 лв. за
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС и от 77,55 лв. за претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД
М.Г.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.В.Н., ЕГН **********,***,
сума в размер на 130,75 лв. /сто и
тридесет лева и 0,75 ст./, обезщетение за лишаване от право на ползване на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
урбанизираните територии на град Котел, заснет като ПИ № 39030.501.1204 с площ
280 кв.м, в който е налично следното застрояване : еднофамилна жилищна сграда
на два етажа със застроена площ 64 кв.м., заснета с идентификатор №
39030.501.1204.1, и еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ
19 кв.м, заснета с идентификатор № 39030.501.1204.2, при граници на целия имот
: ПИ №№ 39030.501.1205, 39030.501.1206, 39030.501.1203, 39030.501.1202,
39030.501.1201 и 39030.501.2149 за периода 30.03.2021г.-20.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 7,48 лв. /седем лева и 0,48 ст./, обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода на забавата
01.04.2021г.-20.06.2022г. като
ОТХВЪРЛЯ
претенциите над уважения размер до пълните предявени размери от 983,33 лв. за
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС и от 77,55 лв. за претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД
М.Г.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Й., ЕГН **********,***,
сума в размер на 130,75 лв. /сто и
тридесет лева и 0,75 ст./, обезщетение за лишаване от право на ползване на НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
урбанизираните територии на град Котел, заснет като ПИ № 39030.501.1204 с площ
280 кв.м, в който е налично следното застрояване : еднофамилна жилищна сграда
на два етажа със застроена площ 64 кв.м., заснета с идентификатор №
39030.501.1204.1, и еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ
19 кв.м, заснета с идентификатор № 39030.501.1204.2, при граници на целия имот
: ПИ №№ 39030.501.1205, 39030.501.1206, 39030.501.1203, 39030.501.1202,
39030.501.1201 и 39030.501.2149 за периода 30.03.2021г.-20.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 7,48 лв. /седем лева и 0,48 ст./, обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода на забавата 01.04.2021г.-20.06.2022г.
като
ОТХВЪРЛЯ
претенциите над уважените размери до пълните предявени размери от 983,33 лв. за
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС и от 77,55 лв. за претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД
М.Г.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Й., ЕГН **********,***
Н.И.36, вх.А, ет.4, ап.28, сума в размер
на 139 лв. /сто тридесет и девет лева/, обезщетение
за лишаване от право на ползване на
НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в урбанизираните територии на град Котел, заснет
като ПИ № 39030.501.1204 с площ 280 кв.м, в който е налично следното
застрояване : еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 64
кв.м., заснета с идентификатор № 39030.501.1204.1, и еднофамилна жилищна сграда
на един етаж със застроена площ 19 кв.м, заснета с идентификатор №
39030.501.1204.2, при граници на целия имот : ПИ №№ 39030.501.1205, 39030.501.1206,
39030.501.1203, 39030.501.1202, 39030.501.1201 и 39030.501.2149 за периода
30.03.2021г.- 20.06.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2022г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 7,96 лв. /седем лева и 0,96 ст./, обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата
01.04.2021г.-20.06.2022г. като
ОТХВЪРЛЯ
претенциите над уважените размери до пълните предявени размери от 983,33 лв. за
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС и от 77,55 лв. за претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД
М.Г.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.В.Д., ЕГН **********,***,
сума в размер на 139 лв. /сто тридесет и девет/, обезщетение за
лишаване от право на ползване на
НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в урбанизираните територии на град Котел, заснет
като ПИ № 39030.501.1204 с площ 280 кв.м, в който е налично следното
застрояване : еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 64
кв.м., заснета с идентификатор № 39030.501.1204.1, и еднофамилна жилищна сграда
на един етаж със застроена площ 19 кв.м, заснета с идентификатор №
39030.501.1204.2, при граници на целия имот : ПИ №№ 39030.501.1205,
39030.501.1206, 39030.501.1203, 39030.501.1202, 39030.501.1201 и 39030.501.2149
за периода 30.03.2021г.-20.06.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2022г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 7,96 лв. /седем лева и 0,96 ст./, обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение за периода на забавата
01.04.2021г.-20.06.2022г. като
ОТХВЪРЛЯ
претенциите над уважените размери до пълните предявени размери от 983,33 лв. за
претенцията по чл.31, ал.2 ЗС и от 77,55 лв. за претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.Г.Т., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС Котел в полза на бюджета на съдебната
власт сума в размер на 28,34 лв. /двадесет осем лева и 0,34 ст./, държавна такса
върху уважените претенции по сметки.
ОСЪЖДА М.Г.Т., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса
съобразно стойността на дела си в размер
на 1 334,51 лв. /хиляда триста тридесет и четири лева и 0,51 ст./.
ОСЪЖДА Л.Я.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Котел в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 105,55 лв. /сто и пет лева и 0,55 ст./.
ОСЪЖДА Я.В.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Котел в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно
стойността на дела си в размер на 105,55
лв. /сто и пет лева и 0,55 ст./.
ОСЪЖДА Г.В.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса
съобразно стойността на дела си в размер
на 105,55 лв. /сто и пет лева и 0,55 ст./.
ОСЪЖДА В.В.Й.,
ЕГН **********,*** Н.И.36, вх.А, ет.4, ап.28 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса
съобразно стойността на дела си в размер
на 113,09 лв. /сто и тринадесет лева и 0,09 ст./.
ОСЪЖДА Х.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса
съобразно стойността на дела си в размер
на 113,09 лв. /сто и тринадесет лева и 0,09 ст./.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** *** И. К.14 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Котел в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса
съобразно стойността на дела си в размер
на 22,62 лв. /двадесет и два лева и 0,62 ст./.
Решението може да бъде обжалвано
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: