№ 16161
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110173319 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от И. В. В., ЕГН ********** срещу
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* конститутивен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, под евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, под
евентуалност чл. 146 ГПК за установяване нищожност на клауза за такса за
разглеждане на Договор за потребителски кредит № ****** от 22.07.2023 г.,
кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца платената сума по нищожна
клауза в размер на 437.50 лв., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 10.12.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните на 22.07.2023 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответникът е
отпуснал на ищеца кредит в размер на 1877.60 лв., като в договора бил
посочен размер на ГПР от 49.81% и фиксиран ГЛП от 22 %. Сочи се, че
съгласно договора ищецът дължи на ответника такса за разглеждане на
документи в размер на 437.50 лв. Излагат се подробни аргументи за
нищожност на клаузата, поради противоречие със закона, противоречие с
морала и като неравноправна. Релевират се доводи, че процесната такса за
разглеждане на документи е платена от ищеца на ответника без правно
основание, поради нищожност на клаузата. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът развива съображения за неоснователност на предявените искове.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото,
че между страните има сключен договор с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци, както и в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника
процесната сума.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора, въз основа на които са извършени
начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му
по договора.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, съдът
е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: че на 22.07.2023 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ******, по силата на който ответникът е отпуснал на
ищеца кредит в размер на 1877.60 лв., като в договора бил посочен размер на
ГПР от 49.81% и фиксиран ГЛП от 22 %. Съгласно договора ищецът дължи на
ответника такса за разглеждане на документи в размер на 437.50 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
При извършената проверка относно действителността на оспорената
клауза съдът констатира нарушение на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Изрично нормата на
чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и
комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на
кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята
същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на
кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на
2
съответните документи и т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по
кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В
този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща,
а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един
кредит за разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този
начин се плаща за права, които потребителят има - правото да му се разгледат
документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна
точка на принципите на добросъвестност и справедливост. Предвид изричната
забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването на кредита, съдът приема, че ответникът не е имал правото да
начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса
за разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи
на нормата на чл. 10а от ЗПК.
Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят
предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса
е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че внесените суми от И. В. В. за погасяване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № L327387 от 22.07.2023г.
са в размер на 2 808,23 лева.
С внесената сума в размер на 2 808,23 лв.
(1877,60+264,57+437,50+3,24+212,00+13,32 =2808,23) са погасени
задълженията по процесния кредит, както следва:
Главница 1 877,60 лева
Договорна лихва 264,57 лева
Такса за разглеждане 437,50 лева
Лихва за забава 3,24 лева
Обезщетение за забава 212,00 лева
Административна такса 13,32 лева
Доколкото клаузата за такса за разглеждане е нищожна, то заплатената
сума в размер на 437,50 лв. от ищеца е платена без основание и искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
3
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи да репарира направените от ищеца разноски за производството в общ
размер на 890 лв. за заплатена държавна такса, депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и адвокатско възнаграждение, доколкото съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност заради липсата на
фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 146 ЗЗП по предявения от И. В. В., ЕГН ********** срещу
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* на клауза за такса за
разглеждане на Договор за потребителски кредит № ****** от 22.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И. В. В., ЕГН ********** сумата в
размер на 437.50 лв., представляваща платена сума по нищожна клауза за
такса за разглеждане на Договор за потребителски кредит № ****** от
22.07.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
10.12.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на И. В. В., ЕГН ********** сумата в размер на
890 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4