М О Т И В И към Присъда № 392 от 17.12.2010
г., постановена по н. о. х . дело № 2408 по описа на Районен съд- П. за 2010 г.
Районна прокуратура- П. е
повдигнала обвинение против подсъдимите Т.И.К. *** и И.В.П. ***, и двамата
живущи в град С., за това, че на 01.05.2010 г. в град С., след като
предварително се сговорили помежду си, са отнели чужда движима вещ- 1 брой
медна пръскачка в комплект с маркуч и разпръсквач, на стойност 120 (сто и
двадесет) лева от владението на П.Г. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвоят, като случаят е немаловажен и подсъдимият К. е
извършил деянието при условията на повторност, а подсъдимият П., макар и
непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си- престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7, във връзка с
чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 28 ал. 1 от Наказателния кодекс НК)- за
подсъдимия К. и престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5, във връзка с чл. 194 ал. 1,
във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК- за подсъдимия П..
Производството по делото по
отношение на подсъдимия П. се проведе при условията на задочното производство
поради отсъствието му, който се представляваше и защитаваше в процеса от
назначен му служебен защитник. Последният не оспорва описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка и пледира за налагане на наказание „пробация” предвид
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на дееца.
Подсъдимият К. се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение, съгласява се с описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка и в последната си дума моли за условно осъждане.
Назначеният му служебен защитник също пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.
1 от НК, предвид наличните смекчаващите обстоятелства.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира,
че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установявало деянието на подсъдимите. С оглед обремененото съдебно минало на К.
пледира за постановяване на ефективна присъда, а по отношение на непълнолетния П.
намира, че са налице предпоставките за налагане на наказанието „пробация”.
В наказателния
процес не е допуснат за съвместно разглеждане предявения от пострадалия П.Г.В.
граждански иск против подсъдимия К..
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.
301 от НПК прие за установено следното:
На 01.05.2010 г. подсъдимият К.
се видял с подсъдимия П. (по прякор „***”), като му предложил да отидат и
откраднат ламарина неръждавейка от една къща, намираща се до парка в град С.. П.
се съгласил и двамата в изпълнение на своите намерения отишли до съответната
къща, нахояща се в близост до ресторант „***”, като в съответния момент
собственикът на имота- св. П.В. не бил там. В двора имало сайвант, в който
лицето съхранявало стопански инвентар и инструменти, сред които била и медна
пръскачка в комплект с маркуч и разпръсквач. Подсъдимите отишли до къщата, като
по указания на К.П. останал отвън на улицата да пази и да се оглежда за идващи
хора, а самият той (К.) проникнал през отвор на портата с липсваща мрежа,
насочил се към сайванта, влязъл вътре, претършувал складираните вещи и взел от
тях само пръскачката, която подал през оградата на П., след което излязъл от
двора и двама се отправили към къщата на К. да скрият вещта, за да не бъде
намерена от баща му.
На следващия ден двамата
подсъдими взели пръскачката, смачкали я и отишли да я предадат в пункт за
изкупуване на отпадъци в град С., стопанисван от „***С.” ООД, в който работел
св. З.Я.. Същият потвъждава, че на 02.05.2010 г. двете лица посетили пункта,
като оставили стара смачкана медна пръскачка, за която получили 10 лева. В
регистъра на покупките за отпадъци било отразено, че именно подсъдимият К. е
предал битовия отпадък.
Пострадалият В. не открил веднага
липсата на вещта, защото не използвал постоянно пръскачката си, но след няколко
дни, когато влязъл в сайванта за инструменти видял, че те са разхвърлени и
установил точно какво му липсва. За кражбата веднага съобщил в полицията.
След проведените оперативно-
издирвателни мероприятия били установени извършителите на деянието, а именно-
подсъдимите, от които били снети писмени обяснения, в които те си признали за
стореното.
От назначената по делото съдебно- оценъчна експертиза е видно, че
стойността на отнетата вещ възлиза на 120 (сто и двадесет) лева, с приспаднато
овехтяване към датата на деянието. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия К.,
показанията на свидетеля П.Г.В., четените и приобщени по реда на чл. 281 ал. 3
от НПК показания на св. З.Я. от ДП, заключениета на оценъчната експертиза на
вещото лице К., както и писмените доказателства, приложени по делото- докладна
записка (л. 2), копие от регистър на покупки и внос на отпадъци от черни и
цветни метали (л. 8- 10), справки за съдимост (л. 32- 34 и л. 36), декларация
за материално положение и имотно състояние (л. 30) справка за задрганични
пътувания (л. 51) и други.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимите К. и П. са осъществили от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на инкриминираното деяние, правилно
квалифицирано от прокуратурата по отношение на всеки един от тях, като на
01.05.2010 г. в град С., след като предварително се сговорили помежду си, са
отнели чужда движима вещ- 1 брой медна пръскачка в комплект с маркуч и
разпръсквач, на стойност 120 лева от владението на П.Г. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като случаят е немаловажен
и подсъдимият К. е извършил деянието при условията на повторност, а подсъдимият
П., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Съдът изцяло кредитира като
достоверни показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни, поради което няма
основание те да бъдат взети под внимание при изясняване на делото. От тях
категорично се установява фактическата обстановка, която напълно съвпада и със
самопризнанията на подсъдимия К. Налице са и косвени писмени доказателства чрез
отразеното записване в регистъра на продажбите на пункта за изкупени отпадъци
за това, че именно тези лица са извършили деянието.
От обективна страна с
престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Престъплението
е осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента
фактическа власт върху инкриминираната вещ, върху която дейците са установили
своя такава. Налице
са и квалифициращите състави на деянието- предварителен сговор- за двамата и
повторност по отношение на К., осъждан три пъти за престъплението „кражба” с
влезли в сила присъди.
От субективна страна подсъдимите
са действали с пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния характер на
деянието- че лишават от фактическа власт собственика на чужда движима вещ,
предвиждали са неговите обществено опасни последици- преминаването на тази вещ
в тяхната фактическа власт и са искали настъпването им- целели са
установяването на тази власт върху предмета на престъплението. Деянието е
извършено и със специално намерение от страна на подсъдимите- противозаконно да
присвоят вещта, т.е. да извършат с нея по- нататъшни действия на фактическо или
юридическо разпореждане, каквото и реално е било направено чрез продажбата й на
пункт за метални отпадъци, като лицата са съзнавали, че отнетата вещ не е тяхна
изключителна собственост и, че отсъства съгласие на собственика й за подобно
разпореждане. Макар
и непълнолетен, подсъдимият П. е могъл да разбира свойството и значението на
деянието, както и да ръководи постъпките си.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите К. и П. за
извършеното от тях деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната, а освен това и са със зачестила актуалност напоследък. Следва
да се има предвид обаче и обществената опасност на конкретното деяние, която не
е висока, като се има предвид сравнително ниската стойност на предмета на престъплението.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия П. като смекчаващи обстоятелства следва да се зачетат
чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, младата му възраст
и ниската стойност на инкриминираната вещ. Следва да се отбележи още и това, че
първоначалното намерение за отнемане на пръскачката не е било негово, а той е
бил мотивиран от другия извършител да участва в изпълнителното деяние, както и
това, че пръв е признал пред полицейските органи за извършеното. Отегчаващи
обстоятелства за него не се установяват. Предвид обстоятелството, че същият към
момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, с оглед редукцията на чл.
63 ал. 1 т. 3 от НК, наказанието, което се предвижда за него, е „лишаване от
свобода” до 3 години. Настоящият състав обаче намира, че поради изключителния
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и най- лекото предвидено в
закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко,
съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на дееца.
Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2,
буква „б” от НК, а именно- като замени наказание „лишаване от свобода” с
„пробация”. За определяне на конкретните мерки за контрол и въздействие се
взеха предвид горните обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия и
обществената опасност на деянието, като съдът прие, че, за да може да се мотивират
очаквания наказанието да постигне целените промени в съзнанието му към спазване
на закона и добрите нрави, както и предупредително- възпиращо въздействие, а и
общопревантивен ефект, следва да се определят в минималния им срок само двете
задължителни пробационни мерки по чл. 42 а ал. 2 т. 1 и 2 от НК, а именно-
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти
седмично за срок шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител също за срок от шест месеца. С това наказание е н***це възможността да
се окаже нужното въздействие върху подсъдимия чрез своеобразна форма на контрол
върху неговото поведение за съответния период от време, който е достатъчен за
постигане на целения ефект.
Различно обаче стоят нещата по отношение
на подсъдимия К.. Като смекчаващи за него обстоятелства следва да се отчетат
направените самопризнания, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното,
оказаното съдействие на органите на ДП за разкриване на деянието, както и
ниската стойност на предмета на посегателство. Отегчаващите обстоятелства тук са
свързани с обремененото му съдебно минало (трите предходни деяния на лицето са
свързани все с престъпно посегателство върху чуждата собственост) и негативните
характеристични данни. При него не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, защото в случая липсват многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко, за да се наложи такова под минималния
размер. Дори обществената опасност тук да е по- малка в сравнение с
обикновената за престъпления от този вид, предвид по- ниската стойност на
предмета на престъплението, по делото не е налице такова съществено отклонение
от това, което е имал предвид законодателят при предвиждане на наказанието за
посегателства от този вид. Липсват тези многобройни смекчаващи обстоятелства,
които в съвкупността си значително да намаляват обществената опасност на
престъплението. Н***це е обременено съдебно минало на подсъдимия и отрицателна
обществена характеристика за неговата личност. Както вече се посочи, всичките
му три предишни осъждания са свързани именно с престъпно посегателство върху
чуждата собственост, което сочи, че това поведение на лицето е своеобразна
форма за набавяне на средства по неправомерен начин, създала му трайни
престъпни навици. Точно заради обществената опасност на дееца предвиденото в
закона наказание за престъплението, в което е признат за виновен, а именно- „лишаване
от свобода” от една до десет години, не следва да бъде налагано под минимума.
Същото обаче може да бъде наложено именно в размера на този минимум от една
година, защото по делото е налице значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Затова в случая за постигане на целта на личната и
генерална превенция съдът намира, че следва да наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 (една) година, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 (три) години, за което съществуват необходимите
предпоставки за условно осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1 от НК, защото
деецът досега не е бил осъждан на подобно наказание. Така определеното по вид и
размер наказание е в състояние да въздейства предупредително и превъзпитателно,
като се мотивират и очаквания чрез него да се постигнат целените промени в
съзнанието на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави. Целта на
наказанието е с него да намери реализация идеята на законодателя за поправяне
на дееца и без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно въздействие
върху него, да се получи максимален резултат от наложената санкция. В този
смисъл определеният срок на условното осъждане се явява своеобразна форма на
контрол върху цялостното поведение на подсъдимия за осъответния период от време
и е достатъчен за постигане на очакваната цел.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на всеки един от
подсъдимите П. и К. бяха присъдени направените разноски по делото за експертизи
в размер на по 15 лева, платими в полза на ОД на МВР- П., както и сумата от по 7,
50 лева за всеки един от двамата за явяването на вещото лице в съдебно заседание,
вносими по сметка на Районен съд- П..
Причини за извършването на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимите,
трайното незачитане на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както
и желанието им за бързо и лесно облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър
Точевски/