Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….
гр. София, 15.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 16571 по описа за 2017 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 43979 от 22.02.2017
г. на Софийски районен съд, 28 с-в по гр.д. № 36036 по описа за 2013 г. е
отхвърлен предявеният от В.С.С. с ЕГН **********, с адрес ***
против Г.Р.Д. с ЕГН **********, В.Р.Д. с ЕГН **********, В.Й.Д. с
ЕГН ********** и тримата с адрес в с. Казичане, ул. „*******и Т.Г.Г. с
ЕГН ********** с адрес ***, р-н „Искър“, ул. „Т*******иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на недвижим имот, представляващ
дворно място от 133 кв.м., находящо се в с. Казичане, м. „Видните“, при съседи“
ул. „I-ва“, ул. „8-ма“, ул. „7-ма“
и Г. И.Г.при действащия план имот 35239.6109.139 по плана на с. Казичене, м.
Видните.
С Решение № 356597 от 08.03.2018
г. на Софийски районен съд, 28 с-в по гр.д. № 36036 по описа за 2013 г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното
по делото Решение № 43979 от 22.02.2017 г. като вместо „дворно място от 133
кв.м.“ да се чете „дворно място от 1333 кв.м.“
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5052698/06.04.2017 г. /с дата
на п.кл. 29.03.2017 г./ на ищеца В.С.С., подадена чрез адв. Н.А., в която се съдържат оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Жалбоподателят сочи, че не той е получил призовка за насроченото
открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, респективно не се е явил
и не е могъл да упражни процесуалните си права и да иска събиране на
доказателства за установяване основателността на претенцията му. Иска се
събиране на гласни доказателства пред въззивния съд, отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявения установителен иск за
собственост.
Въззиваемите
страни Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й. и Т.Г.Г. не са подали писмен отговор на жалбата.
В проведеното на 10.12.2020 г.
открито съдебно заседание въззивникът В.С.С.
не се явява, представлява се от адв. А., която поддържа въззивната жалба, иска
първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, предявеният иск
на доверителя ѝ да бъде уважен, както и да бъдат присъдени сторените
разноски.
Въззиваемите страни Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й. и Т.Г.Г. не
се явяват и не изпращат представител.
По делото е постъпила писмена
защита от В.С.С., подадена чред адв. А..
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2337/05.02.2012 г. на В.С.С. срещу Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й. и Т.Г.Г.,
с която при условията на евентуално съединяване са предявени конститутивен иск
с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения
между ищеца В.С.С. и Р.Г.Д. предварителен договор за продажба на недвижим имот,
представляващ дворно място от 1330 кв.м., находящо се в с. Казичене, м. „Видните“,
евентуално в случай, че този иск не бъде уважен, да се признае за установено
спрямо овтетниците, че ищецът В.С.С. въз основа на давностно владение е
придобил правото на собственост процесния имот. По предявената искова молба е
образувано гр.д. № 6028/2012 г. по описа на СРС, 28 с-в. Ищецът е навел
твърдения, уточнени с допълнителна молба от 12.06.2012 г., че на 05.02.2002 г.
е сключил с Р.Г.Д., действащ в лично качество и като пълномощник на Т. Р.Г.,
предварителен договор за продажба на недвижим имот, представляващ дворно място
от 1330 кв.м., находящо се в с. Казичене, м. „Видните“. Твърди, че на 06.02.2002
г. е заплатил договорената продажна цена и от тогава до предявяване на исковата
молба несмущавано владее имота. Продавачът Р.Г.Д. обаче не изпълнил
задълженията си по снабдяване с всички необходими документи за окончателно
сключване на сделката с нотариален акт, впоследствие починал, а наследниците му
по закон Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й., както и представляваната от него Т.Г.Г. също не
изпълнили задълженията си на продавачи по предварителния договор, макар да са
били надлежно поканени от купувача.
По гр.д. 6028/2012 г. по описа
на СРС, 28 с-в е постъпил отговор на исковата молба от Г.Р.Д., в който се
поддържа, че е недопустимо съединяването на процесните искове, същите са
оспорени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че не е доказано
праводателят на ответниците да е собственик на имота, оспорен е искът по чл.
19, ал. 3 ЗЗД като погасен по давност.
По делото е приложена преписката
по гр.д. 6028/2012 г. по описа на СРС, 28 с-в, от която е видно, че с Решение от 28.08.2013 г. е отхвърлен предявеният от В.С.С. против
Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й. и Т.Г.Г. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
рег. № 57 от 05.02.2002 г. по описа на нотариус И.Г.. Решението е обжалвано
пред Софийски градски съд и е потвърдено с Решение от 07.11.2016 г.,
постановено по възз.гр.д. № 6598 по описа за 2016 г., влязло в сила като
необжалвано. Като мотив в постановеното решение въззивният съд е посочил, че по
делото не се установява обещателите по предварителния договор да са собственици
на процесния имот.
Приет като доказателство е
предварителен договор за покупко-продажба /без дата/ сключен между Р.Г.Д.,
действащ като продавач в лично качество
и като пълномощник на Т.Г. Н.и В.С.С., действащ като купувач. Между
страните е договорено продавачите да продадат на купувача собственото им дворно
място с площ от 1330 кв.м., находящо се в с. Казичене, м „Видните“, при съседи:
ул. „1-ва“, ул. „8-ма“, ул. „7-ма“ и Г. И.Г.за сумата от 3000 лв. В чл. 2 на
договора е посочено, че купувачът е платил 2000 лв. на продавачите. Страните се
задължили да сключат окончателния договор след представяне на необходимите
документи от страна на продавачите. Посочено е, че при сключване на договора е
представено пълномощно и скица. От намиращия се по гр.д. № 6028/2012 г. по
описа на СРС, 28 с-в заверен препис от предварителния договор е видно, че
съшият е сключен с нотариална заверка на подписите на страните на 05.02.2002
г., удостоверена от нотариус И.Г..
Прието като доказателство по
делото е удостоверение за наследници, издадено от Столична община – Район
Панчарево, от което е видно, че след смъртта на Г. Н.Д., починал на 19.04.1994
г., същият е оставил като законни наследници дъщеря си Т.Г.Г. и сина си Р.Г.Д.,
починал на 25.07.2006 г., който е наследен от наследниците си по закон В.Й.Д. –
съпруга, Г.Р.Д. – син и В.Р.Д. - син
По делото като доказателства е
приложена скица № 26641/26.04.2012 г., издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър в гр. София на поземлен имот с идентификатор 35239.6109.139,
в която се съдържат данни, че имотът се намира в с. Казичене, район Панчарево,
кв. „********, с площ от 1321 кв.м. В скицата е отразено, че собственик на
имота е Столична община – Район Панчарево.
Прието е Удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/19.10.2017 г., от което е видно, че
данъчната оценка на недвижим имот 1532, в с. Казичене, р-н Панчарево, в ж.к.
„Видните“, кадастрален номер 139 от квартал 86, УПИ – III, с идентификатор 35239.6109.139, с площ от 1330
кв.м. е 5976, 40 лв. Като собственик на имота отново е посочена Столична
община, Район Панчарево.
Пред въззивния съд е изслушаната
съдебно-почеркова експертиза за изследване автентичността на подписа на ищеца В.С.С.
в разписка от 05.12.2016, находяща се на л. 58 от гр.д. № 36036/2013 г. по
описа на СРС.
Събрани са и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М.В.А.и И.Д.С., които живеят в с.
Казичене и са познати на ищеца В.С.С.. СвидетелкатаА.дава показания, че познава
В. С. С., както и починалият Р.Г.Д. и сестра му Т.Г.Г.. Сочи, че знае по
отношение на кой имот е процесния спор и къде се намира, а именно в кв.
„Видните‘, на ъгъла между 7-ма и 8-ма улица, като площта му е около 1300-1500
кв.м. Посочва още, че в имота има метална конструкция павилион около 120 кв.м.,
който се ползва от ищеца В. С. С. за складиране на жито и гледане на животните
му. Спомня си, че В. купил от Рангел дворното място пред 2001-2002 г., след
като го закупил В. оградил имота с мрежа, веднага влезнал във владение и към
настоящия момент също го владеел. Сочи, че в двора имало машини и към настоящия
и момент, които е забелязала, тъй като често минава покрай имота на разходка.
Познава насрещните страни Г., В. и В. като хора от селото.
Свидетелят С. е съученик на сина
на ищеца В.С.М.. Знае за кой имот се води настоящият спор и го описва като двор
от около 1500 кв.м. с изграден вътре в него павилион от метална конструкция.
Сочи, че имотът се намира в кв. Видните в с. Казичене, на кръстовището на ул.
7-ма и ул. 8-ма в кв. Казичене. Около имота има къщи, в които живеят хора.
Спомня си, че като малък си е играл със сина на В. в този имот, а понастоящем
също има преки впечатления, защото помага за определени неща в този двор и ходи
там по няколко пъти в месеца, понеже и той се занимава със земеделие. В двора
има земеделски машини – трактор и инвентар към него, които са собственост на В.С.,
виждал е там и камион. Знае, че В. е закупил имота, но не знае от кого. Сочи ,
че дворното място е оградено с ограда от телена мрежа, като дворът се ползва от
В. за складиране на фураж и гледане на животни. Сочи, че от 20 години в
Казичене всички знаят, че този двор е на В.
и не е имало спорове.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Предмет на въззивно обжалване е
решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен положителният
установителен иск, предявен от В.С.С. срещу Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й. и Т.Г.Г., за
признаване на установено спрямо ответниците, че ищецът е придобил правото на
собственост върху дворно място от 1330 кв.м., находящо се в с. Казичане, м.
„Видните“, при съседи“ ул. „I-ва“,
ул. „8-ма“, ул. „7-ма“ и Г. И.Г.при действащия план имот 35239.6109.139 по
плана на с. Казичене, м. Видните въз основа на давностно владение.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно.
Решението е и допустимо,
доколкото претенцията е предявена при спазване на всички положителни и при
липса на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на иска
за собственост. При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на
правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето - ответник. Ищецът
може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо
лице, доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или
прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или
нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира
търсената на субективното материално право съдебна защита. В исковата молба на В.С.С.
се съдържат твърдения, че е сключил предварителен договор за продажба на
недвижим имот с Р.Г.Д., действащ като продавач в лично качество и като
пълномощник на Т.Г. Н.. По същество доводите на ищеца са, че праводателят на
ответниците и представляваната от него Т.Г. Н.са се легитимирали като
собственици на имота пред него, поради което и той е сключил предварителния
договор за покупко-продажба на имота, т.е. в минал момент Р.Г.Д. и Т.Г. Н.са
твърдели, че са собственици на имота. Ето защо и претенцията му спрямо тези
ответници е допустима и за него е налице правен интерес от търсената защита /аргументи
в този смисъл се съдържат в Решение № 1
от 05.03.2015 г. по гр. д. № 5078/2014 г. по описа на ВКС, II г. о., Решение № 211/14.12.2016г. по гр.д. № 1386/2015
г. по описа на ВКС, I г.о./. Правният интерес се установява от приетия
като доказателство предварителен договор и извънсъдебното поведение на Р.Г.Д.
/праводател на част от ответниците и представител на Т.Г. Н./, който е заявил право
на собственост върху имота.
Настоящият въззивен състав
намира поставеното първоинстанционно решение за правилно макар и по различни мотиви.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона
за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да се признае
правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79
ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в
продължение на 10 /респ. 5 години в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС/ и демонстриране
по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия за себе си, а именно поведение на
пълноправен собственик, за какъвто се счита. Елементите на фактическия състав
по чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване – Решение № 836/06.01.2011 г. по гр.д. 1604/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 8/23.01.2012 г. по гр.д.
138/2011 г. по описа на ВКС, I -во
г.о. В рамките на предмета на заявения положителен установителен иск за
собственост в резултат на изтекла придобивна давност следва от страна на ищеца
- владелец да има твърдения, че е упражнената фактическа власт с намерение за
своене е насочена спрямо действителния собственик на имота,
а не срещу друго, трето на фактическите отношения лице и тези
твърдения следва да бъде установени по делото въз основа на сбраните
доказателства. За основателността на иска е необходимо владелецът, който се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, да докаже в хода на
съдебния процес, че е демонстрирал намерението си за своене на имота по
отношение на действителния собственик, тъй като само по този начин може да се
произведе ефектът на придобивната давност /в този смисъл – Решение № 3 от
20.04.2012 г. по гр.д. № 724/2011 г. по описа на ВКС, II г.о./. Владението
следва да бъде противопоставено на действителния собственик, дори когато и
независимо, че не от него владелецът е получил владението или държането, а от
трето лице – арг. от Решение № 197/27.10.2015 г. по гр.д. №2426/2015 г. по
описа на ВКС, II г.о./.
В случая липсват каквито и да
било данни, че обещателите по предварителния договор от 2002 г. - Р.Г.Д. и Т.Г.
Н.са били собственици на процесния имот. Напротив по делото са налице множество
косвени доказателства, че имотът е собственост на Столична община. Това е
удостоверено в издадената скица, както и в удостоверението за данъчна оценка на
имота. Освен това в поставеното и влязло в сила решение по иска за обявяване за
окончателен на предварителния договор са изложени нарочни мотиви, че
обещателите не се легитимират като собственици.
В показанията на разпитаните по
делото свидетели М.В.А.и И.Д.С. се съдържат данни, че действително ищецът В.С.С.
владее процесния имот – оградил го е, съхранява собствени вещи в него, използва
го според нуждите си за земеделие, монтирал е павилион, в населеното място се
знаело, че имотът е негов. Въпреки това обаче липсват каквито и да било данни,
че своенето на процесното дворно място е демонстрирано спрямо действителния
собственик и му е противопоставено по такъв начин, че упражненото владение да
произведе ефекта на придобивната давност. Ето защо и независимо от своенето,
упражнявано от В.С.С., искът му спрямо Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й. и Т.Г.Г., е
неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен. Чужд имот може да бъде
придобит въз основа на давностно владение, само когато то бъде противопоставено
на действителния собственик на имота, в противен случай е без правно значение,
в този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция, обективирана в
цитираните по-горе решения: Решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 724/2011 г.
по описа на ВКС, II г.о., Решение № 197/27.10.2015 г. по гр.д. №2426/2015 г. по
описа на ВКС, II г.о., Решение № 836/06.01.2011 г. по гр.д. 1604/2009 г. по описа
на ВКС, I г.о., Решение № 8/23.01.2012
г. по гр.д. 138/2011 г. по описа на ВКС, I -во г.о., Решение № 89/27.06.2016 г. по гр.д. №
5869/2015 г. по описа на ВКС, II г.о. и др.
Поради изложените съображения
първоинстанционното решение като краен резултат следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите Г.Р.Д., В.Р.Д., В.Й. и Т.Г.Г. имат
право на разноски. Същите обаче не са участвали в производството, не са
представили доказателства, че са сторили разноски и не са поискали такива,
поради което и разноски не им се дължат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43979
от 22.02.2017 г. на Софийски районен съд, 28 с-в по гр.д. № 36036 по описа за
2013 г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК с Решение № 356597 от 08.03.2018 г., с което е отхвърлен предявеният
от В.С.С. с ЕГН **********, с адрес *** против Г.Р.Д. с ЕГН **********,
В.Р.Д. с ЕГН **********, В.Й.Д. с ЕГН ********** и тримата с адрес в
с. Казичане, ул. „*******и Т.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, р-н
„Искър“, ул. „Т*******иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. 79, ал.
1 ЗС за признаване на установено спрямо Г.Р.Д. с ЕГН **********, В.Р.Д.
с ЕГН **********, В.Й.Д. с ЕГН ********** и тримата с адрес в с. Казичане,
ул. „*******и Т.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, р-н „Искър“, ул. „*********,
че В.С.С. с ЕГН **********, с адрес *** е придобил по давност
недвижим имот, представляващ дворно място от 1330 кв.м., находящо се в с.
Казичане, м. „Видните“, при съседи“ ул. „I-ва“, ул. „8-ма“, ул. „7-ма“ и Г. И.Г.при
действащия план имот 35239.6109.139 по плана на с. Казичене, м. Видните.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС по реда на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.