Номер 27904.11.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204000500274 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. Във вр. с чл. 248 ал. 3 от ГПК.
С Определение № 260052/27.08.2020 год. по в. гр. д. № 130/2019 год. Плевенският
окръжен съд оставил без уважение като неоснователно искането на М. Г. Г. , С. Г. Ц. , И. Г.
Н. , И. С. Г. и Ц. Н. Н. за изменение в частта за разноските на Определение № 331/19.03.2019
год. на ПлОС по в. гр. д. № 130/2019 год.
Частна жалба против това определение е подадена от М. Г. Г. , С. Г. Ц. , И. Г. Н. , И.
С. Г. и Ц. Н. Н. чрез адв. М. М.. Моли съда да отмени обжалваното определение като
неправилно и да остави без уважение искането на наследниците на починалия Т. М. Ц. за
присъждане на разноски по в. гр. д. № 130/2019 год. на ПлОС, като измени Определение №
331/19.03.2019 год. в частта за разноските. Неправилно съдът е посочил, че жалбоподателите
са осъдени за разноски с определението на ВКС по ч. гр. д. № 3222/2019 год., тъй като то е
изменено в частта за разноските с определение от 21.11.2019 год. Плевенският окръжен съд
не е следвало да присъжда разноски, тъй като производството пред него няма характер на
самостоятелно такова, а е свързано с искане по чл. 248 от ГПК. В жалбата искането за
отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските е поставено на първо място.
Съдът е бил длъжен, след като приеме, че жалбата представлява молба по чл. 248 от ГПК, да
прекрати производството поради липса на предмет. Съдът е изменил волята на
жалбоподателя и е разгледал първо подадената жалба, считайки я за недопустима.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба М. Т. Ц., заместила в процеса
починалия Т. М. Ц., чрез пълномощника си адв. Т. Г., заема становище за неоснователност
на жалбата. Разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, са присъдени по повод
подадената въззивна жалба, която е върната, а не във връзка с производството по
1
разноските. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:
С Решение № 447/01.11.2018 год. на ЛРС по гр. д. № 923/2018 год. е отхвърлен като
неоснователен предявения от Т. М. Ц. против М. Г. Г. , С. Г. Ц. , И. Г. Н. , И. С. Г. и Ц. Н. Н.
иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът няма изискуемо задължение
към ответниците по изп. дело № 111/2018 год. по описа на ДСИ при ЛРС в размер на
1 203.22 лв. Отхвърлил искането на Т. М. Ц. за присъждане на разноски. Осъдил го да
заплати на ответниците разноски в общ размер на 314 лв., като отхвърлил искането за
присъждане на разноски до претендирания размер от 2 100 лв. поради прекомерност.
Против това решение е подадена въззивна жалба вх. № 12431/27.11.2018 год. от М. Г.
Г. , С. Г. Ц. , И. Г. Н. , И. С. Г. и Ц. Н. Н. чрез адв. М. с искане същото да бъде обезсилено,
тъй като е постановено по недопустим иск и да бъде отменено в частта за разноските.
С Определение № 331/19.03.2019 год. на ПлОС по в. гр. д. № 130/2019 год., на който
делото е било изпратено по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК, съдът върнал жалбата против
решението в частта, с която се иска обезсилване на решението на ЛРС като недопустимо и
прекратил производството в тази част. Приел, че жалбоподателите нямат интерес от
обжалване, тъй като с решението на ЛРС искът срещу тях е бил отхвърлен. Осъдил
жалбоподателите да заплатят на ответника по въззивната жалба сумата 350 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение. В останалата част - относно присъдените разноски, съдът приел,
че се касае за искане по чл. 248 от ГПК и изпратил жалбата на първоинстанционния съд за
произнасяне по него, като прекратил производството и в тази му част.
С Определение № 136/20.05.2019 год. на ВТАС по в. ч. гр. д. № 155/2019 год.
определението на ПлОС е било потвърдено в обжалваната част, с която въззивната жалба е
била изпратена на ЛРС за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК и производството в тази
част е било прекратено, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Т. М. Ц. разноски в
размер на 280 лв. Производството по делото в останалата част - относно присъдените с
определението от 19.03.2019 год. разноски, е прекратено и частна жалба вх. №
3885/03.04.2019 год., в която е направено искането за изменение, е изпратена на ПлОС за
произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.
С Определение № 176/11.12.2019 год. на ПлОС по в. гр. д. № 130/2019 год. искането
по чл. 248 от ГПК е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Това определение е отменено от ВТАС и делото е върнато на ПлОС за произнасяне.
С обжалваното в настоящото производство Определение № 260052/27.08.2020 год.
ПлОС оставил без уважение като неоснователно искането на М. Г. Г. , С. Г. Ц. , И. Г. Н. , И.
С. Г. и Ц. Н. Н. чрез адв. М., направено в частна жалба вх. № 3885/03.04.2019 год., за
2
изменение на Определение № 331/19.03.2019 год. по същото дело в частта за разноските.
Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане,
но е неоснователна по съществото си.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Както е посочено в предходното определение на ВТАС по в. ч. гр. д. № 155/2019 год.,
във въззивната си жалба срещу решението на ЛРС жалбоподателите М. Г. Г. , С. Г. Ц. , И. Г.
Н. , И. С. Г. и Ц. Н. Н. чрез пълномощника си адв. М. изрично са направили искане за
обезсилване на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск.
Изложили са пространни мотиви за недопустимост на иска, предявен срещу тях от Т. М. Ц.,
предвид което, напълно несъстоятелни са доводите им за неправилно тълкуване или
изопачаване на волята им относно предмета на обжалване. Ето защо, безспорно е, че
предмет на обжалване пред окръжния съд е било решението на ЛРС, с което искът срещу
ответниците е бил отхвърлен. Въззивната жалба на жалбоподателите-ответници е била
недопустима поради липса на правен интерес и като такава е върната от въззивния съд с
определението от 19.03.2019 год. Предвид неоснователно предизвикания правен спор,
жалбоподателите дължат разноски на другата страна на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК. С отговора
на въззивната жалба въззиваемият е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 350 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, за което са
представени доказателства (договор за правна защита и съдействие), освен списък по чл. 80
от ГПК. Съдът правилно е уважил искането, съответно - не са налице основанията по чл. 248
от ГПК за изменение на определението в частта за разноските, до какъвто правилен извод е
достигнал и ПлОС в обжалваното определение.
Въззивната жалба е съдържала и искане за изменение на решението на ЛРС в частта
за разноските, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. Затова
въззивната инстанция е постановила изпращане на делото на този съд за произнасяне по
реда на чл. 248 от ГПК. Без всякакво значение е обстоятелството, че доводите за неправилно
разпределяне на отговорността за разноските са изложени на първо място, преди тези за
недопустимост на разгледания иск, защото съдът дължи произнасяне по въведените в
жалбата оплаквания независимо по какъв начин са структурирани те. Отделно от това, двете
искания са отделни и не се намират във връзка на зависимост помежду си.
Производството по ч. гр. д. № 3222/2019 год. по описа на ВКС е неотносимо,
доколкото същото е по реда на чл. 248 от ГПК и постановените от касационната инстанция
актове са посочени от окръжния съд само като част от производството по делото.
С оглед на всичко изложено, обжалваното определение се явява правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260052/27.08.2020 год. по в. гр. д. № 130/2019 год.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4