№ 7014
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100109124 по описа за 2025 година
иск с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Ищецът – Г. Л. Б., твърди, че с постановление от 14.01.2015г., бил привлечен като
обвиняем по досъдебно производство № 11938 ЗМ-2/2015г. по описа на ГДКП-МВР,
прокурорска преписка (пр.пр.) № 1/2015г. по описа на Специализирана прокуратура (СП).
Бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и
пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК - за това, че:
1. За периода от неустановена дата и месец на 2012г. в гр. София и к.к. Слънчев бряг,
участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от
три лица с ръководители - М.М.Г. и М.И.Г. и участници А.А.Я., М.Х.К., М.К.Г., М.С.С.,
П.С.Ц., О.Н.П., А.И.А., Г. Л. Б., съставена с цел да върши съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години -
престъпления по чл. 115 и чл. 116 от НК - умишлени убийства, престъпления по чл. 330 от
НК - палежи, престъпления по чл. 354а, ал. 2 от НК - разпространение на наркотични
вещества, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК.
2. През периода от неустановена дата и месец на 2012г. в гр. София в условията на
продължавано престъпление - без надлежно разрешително, в нарушение на установените в
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, а именно чл. 32,
разпространявал високо рискови наркотични вещества - марихуана, кокаин и амфетамини, в
големи размери, като деянието било извършено в изпълнение на решение на организирана
престъпна група лица с ръководители - престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 1, т. 1, пр. 2, вр.
1
ал. 1, вр. с чл. 26 от НК.
С постановление от 02.02.2015г. по същото досъдебно производство отново бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с
чл. 2 от НК.
Била му наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 14.01.2015г.
С Постановление от 22.04.2015г. на СП на основание чл. 68, ал. 1 от НПК му била
наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република
България“.
С определение на Специализирания наказателен съд - закрит от 09.04.2015г. по ч.н.д.
№ 398/2015г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ била изменена в „парична
гаранция“ в размер на 10 000 лева, която останала в сила, след като била потвърдена с
определение на Апелативния специализиран наказателен съд, 3 състав от 16.04.2015 г. по
в.н.ч.д. № 84/2015г.
С молба от 11.02.2015г., на разследващия полицай били представени заверени копия
на медицински документи и етапна епикриза, от които се установявало, че страда от
увреждане на междупрешленните дискове в поясно - кръстовия отдел на гръбначния стълб и
доказана медианна дискова херния с компресия на дуралния сак и необходимост от
неврохирургично лечение. Такова лечение било организирано да бъде извършено в клиника
- Медицински център Ралгасе във Виена при д-р Прамхас на 20.07.2015г., с определен час за
00
преглед - в 16.ч.
На 03.07.2015г. по молба срещу наложената забрана за напускане на страната и
провеждане на хирургично лечение му било отказано от прокуратурата с постановление на
прокурор Цветослав Вергов от 09.07.2015г.
Постановлението на СП от 09.07.2015г. по пр.пр. № 1/2015г. било обжалвано пред
Специализирания наказателен съд.
Специализираният наказателен съд, 10 състав по ч.н.д. № 1700/2016г. отменил
мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р. България“, като
мотивацията била, че отказите били немотивирани.
На 15.01.2016г. бил привлечен като обвиняем.
С постановление от 15.07.2016г. на СП отменила наложената мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.
В Специализираният наказателен съд бил внесен обвинителен акт на 01.12.2016г. и
образувано н.о.х.д. № 3395/2016г. С Присъда от 12.04.2024г. по н.о.х.д. № 3063 по описа за
2019г. бил признат за невиновен.
Оправдателната присъда била протестирана. Делото било изпратено на Апелативен
съд - София, Наказателна колегия, 6 състав, в.н.о.х.д. № 1212/2024г. за въззивна проверка. На
проведеното съдебно заседание производството било прекратено, тъй като Софийска
апелативна прокуратура оттегли протеста.
2
Присъдата на първоинстанционният съд, влязла в законна сила на 13.11.2024г.
Претърпял негативни емоции.
Обвинението, че бил извършил престъпление било разпространено с нарочни
публикации, със снимката му и унизителни за честта и достойнството му изрази.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът, да му заплати:
- сумата от 500 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва; и
- сумата от 9 200 лева - имуществени.
Претендира и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- документацията не била заверена; не била посочена и банкова сметка;
- не било ясно кога са приключили различните част от производството, а това имало
отношение към давността;
- искът бил недоказан и завишен;
- нямало доказателства относно репутацията на ищеца;
- прокуратурата не отговаряла за състоянието на местата за лишаване от свобода;
- излага и други правни доводи;
- оспорва договорите за правна помощ, а също така и тяхната дата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Ищецът е привлечен като обвиняем с Постановление от 14.01.2025г., като
обвинението е по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК (Досъдебно
производство № 11938 ЗМ-2/15г. по описа на ГДКП-МВР).
Взетата мярка за неотклонение е била „задържане под стража“, продължила около 2
месеца и половина (Молба от 02.04.2015г. – л. 39-40). Изменена е в парична гаранция от
10 000 лева с Определение от 09.04.2015г. (л. 41).
СМЕ - л. 30, е недопустимо доказателствено средство - Съдът постановява решението по
спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните.
Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго
дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. №
728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК;
Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241
от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д.
№ 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.
3
Г-н Б. е имал уговорен час в клиника във Виена на 20.07.2025г. Представена е и
допълнителна медицинска документация.
С Постановление от 09.07.2025г. е отказано на ищеца да му се даде възможност да
напусне страната, тъй като не е ясно дали евентуално ще се извърши операция и дали тя би
била спешна. Постановлението е оставено в сила с Определение от 30.07.2015г. по ч.н.д. №
254/15г. п о описа на СпНС.
Аналогично е становището прокурора по ДП № 38/15г.
С Постановление от 19.01.2016г. по ДП № 38/15г. производството е прекратено
частично, по отношение на ищеца - чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с чл. 2 от
НК (л. 74-гръб). Отпаднали са престъпленията по чл. 115, чл. 116 и чл. 330 от НК, както и
дейността в к.к. „Слънчев бряг“.
Последвала е нова Молба от 11.05.2016г. за отмяна на забраната за напускане на
страната (л. 78), която не е била уважена – Постановление от 13.05.2026г. (л. 79-80).
Постановлението е било обжалвано и с Определение от 14.06.2016г. по ч.н.д. № 1700/16г. на
СНС, е отменено.
С Постановление от 15.07.2016г. на СП по пр.пр. № 1/15г. е отменена и мярката за
неотклонение „парична гаранция“.
На 01.12.2016г. в СНС е внесен обвинителен акт по ДП № 38/2015г.
На 14.04.2024г. е постановена Присъда на СГС по НОХД № 3063/19г., като ищецът е
признат за невиновен, тъй като не е установено да е извършено деянието. Присъдата е
протестирана, но след оттегляне на протеста е влязла в сила на 13.11.2024г. Поставен е и
съответния печат.
Цялата документация, представена от ищцата е заверена от процесуалния ù
представител (според приетото в Решение № 19 от 12.02.2013г. по гр.д. № 864/2012г., IV г.о.,
по въпроса за доказателствената сила на копие на документ е прието, че съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК официално
завереният препис има същата доказателствена стойност както оригиналният документ. Компетентни да извършат
официално удостоверяване на верността на препис от документ са нотариусът на основание чл. 569, т. 2 ГПК и
помощник-нотариусът на основание чл. 40 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). При
предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по вписванията - чл. 48
и чл. 82 ЗННД, кмет, заместник-кмет, секретар на община и кметски наместник - чл. 83 ЗННД, консулските
длъжностни лица - чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗННД, и адвокат - чл. 32 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) . … Ако
документът е заверен от адвокат, искането следва да се остави без уважение, тъй като такъв препис вече е
представен - решения по гр. д. № 567/2018 г., III г. о.; по т. д. № 2800/2015 г., I т. о.; по гр. д. № 588/2011 г., III г.
о.; по гр. д. № 1590/2009 г., I г. о., и др.).
Заверяват се само копия за съда, а в случая са изпратени електронни изображения
именно на този вариант от книжата.
Прокуратурата следва да е наясно с развитието на наказателното производство, тъй
като тя го е инициирала.
Имало е съществено медийно отражение (документация – л. 119-137), но не може да с
прецени дали тя се отнася само до процесното наказателно производство.
4
По отношение на ищеца са водени още няколко производства:
- пр.пр. № 689/2016г. – 25.11.2024г. (НОХД № 3063-1/19г. СНС) за образуване и
водена на организирана престъпна група; наркотични вещества (ищецът е оправдан, като
последната посочена дата е 27.07.2022г.);
- пр.пр. № 250/2020г. за организирана престъпна въоръжена група, убийства (делото е
прекратено в края на 2022г.); вторият иск по отношение на СГП е относно това производство
– л. 159 (гр.д. № 5146/25г. по описа на СГС).;
- пр.пр. № Вх. № СП-1736/2020г. – обвиненията са подобни, като производството е
прекратено на 27.07.2022г.
Задържането под стража е продължило от 15.01.2015г. до 16.04.2015г.
И към момента ищецът е неосъждан (Справка за дела и Справка за съдимост - л. 153-
6). Предвид тази документация, трудно може да се обясни становището на ПРБ относно
доказумеността на времетраеното на процесното производство.
Във връзка с наказателното производство са заплатени адвокатски хонорари 6 200
лева + 1 000 лева + 2000 лева (л. 20– 4). Първият документ е дата 05.03.2025г.
Исковата молба е депозирана на 12.08.2025г.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са св.св. Б.а (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца) и К.. От техните
показания се установява, че:
-св. Б.а: били женени от 2017г., а преди това били близки от 2013г. Свидетелят знае за
няколко наказателни производства срещу съпруга ù, като първото било от 2015г. Делото
било кръстено „Фабрика за убийства“. Г-н Б. бил задържан 4 месеца до края на м. април
2015г. След ареста имал забрана да напуска държавата година и половина или 18 месеца,
постоянно бил привикван от прокуратурата и се налагало да ходи някъде. Имал
здравословни проблеми по време на наказателното производство. Дисковата херния,
проблемите с кръста, с гърба продължавали и до днес.
Част от показанията на свидетеля очевидно представляват преразказ на чуто от самия
ищец – т.е. това е недопустим косвен разпит на самата страна: Зная, че не му е оказвано никакво
съдействие в ареста и се е чувствал изключително безсилен в такава ситуация. Зная, че е искал да бъде прегледан
и да му се поставят инжекциите, но му е било отказано, …
Ищецът бил изключително стресиран, депресиран. Притеснението, което изпитвал се
изразявало в това, че той не спял нощем, сънувал кошмари, ставал, гледал през шпионката
дали идва някой. Така било и до момента – живеел в стрес. Хората започнали да го отбягват.
В работата си получавал много откази.
Доколкото съпругата му знае, г-н Б. не общувал с останалите подсъдими по делото, те
не са били от кръга на техните социални контакти. Имало отдръпване от нормалната им
5
среда на общуване – роднини и приятели.
-св. К.: познавал ищеца от 2007-2008г. Знае за няколко производства, но първото било
с М.И М. през 2015г. Повдигнатото обвинение било за група за убийства. Като цяло
потвърждава показанията на съпругата на ищеца.
Депозирано е заключение на СПЕ, оспорено от ответника и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:
Личностната динамика при ищеца предвид приключилото наказателно производство
касае повишени невротични изживявания с повишени нива на тревожност,
посттравматизъм, намиращи израз в конверзионни разстройства.
Актуалното психично състояние е със силно повишена емоционална динамика, която
е изводима от високи нива на стрес, граничещ до степени на клинични изяви. Изследването
оценява периода на посттравматизъм и може да се каже, че в минал период ищецът е
изживял негативни събития ако се визира процесния и ако не разполагаме с други събития,
които да са с по-висок стресогенен потенциал от процесният.
Изследването не разполага с медицинска документация, която да потвърди това.
Изследването отчита нива на посттравматизъм, което се обяснява с нива на стрес натрупани
от минал период. Не са изводими актуални или единично изводими от остра стресова
реакция.
Изследването не се е занимавало с други дела, които са водени от прокуратурата,
само с процесния период по делото.
Хора с невротично повишена емоционална динамика имат затормозени ниски нива за
понасяне на стрес, от което започват да преживяват житейските проблеми по-прекомерно.
Тези преживявания нямат външен израз, което е описано в изследването и са повече на
интерпсихично ниво, което именно прави този профил - така наречената невротична триада,
която е с високо интензивни невротични преживявания и симптоми, не дава външен израз и
обикновено в тези случаи, този профил се нарича профил на конверсията, която ще рече, че
човек не дава външен израз на преживяванията, а започва да соматизира, т.е. да преживява
едни телесни симптоми или ако няма налице диагностицирани такива е в една телесна
изчерпаност, бърза уморяемост, липса на сили, мъчителност при справяне с проблемите с
ежедневието.
Съдът кредитира изводите на експерта, като приема, че оспорването от страна на ПРБ
е некоректно. Ако се възприемат изложените в о.с.з. доводи, то това означава, че се отрича
дял от науката (психотерапия), а също така и че без медицински документи, не би могло да
се установи налично отклонение от нормалните нива на емоционалност или стрес (което
всъщност е целта на самото изследване). Това е логически абсурд. Вещото лице може и да
изследва документация, ако такава е налице, и/или да изследва сами ищец. В случая е
сторено само последното, което въобще не означава необоснованост на изводите на
експерта.
Основателни са обаче доводите на ответника, свързани с причините за стреса, но това
6
не е бил проблем на научното изследване. При тези дела, за подобни обвинения е напълно
нормално да се предположи огромен стресогенен фактор.
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ).
Прекратяването на производството, когато се установи, че няма изобщо извършено
престъпление, или че обвиняемият не го е извършил, може да стане в течение на всяка една
от фазите на предварителното производство. Тогава неоснователното обвинение дава право
на обезщетение, ако с него на обвиняемия са били причинени вреди. Доводите за обратното
на ответника, са неоснователни.
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
I. неимуществени вреди:
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV
г.о., ГК, докладчик председателят З.А., например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
7
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в
резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика".
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр.д. №
1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г.
на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът
е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Това означава, че няма търпима от закона възможност да се причинят някакви
неудобства, ненадхъврлящи определени граници на безпокойство, при повдигане на
обвинение (нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване - Решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 85/2012г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Албена Бонева). Изложеното е и във връзка с публичността на
наказателния процес.
Предполагат се някакви негативни последици, а за нещо особено (надхвърлящо
нормалната реакция) се ангажират доказателства (Решение № 3 от 29.01.2014 г. на ВКС по
гр.д. № 2477/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева). Първото решение,
посочено от ответника е на ОС и очевидно е погрешно (Решение № 328 от 24.11.2003г. на
ОС - Ямбол по гр.д. № 1174/1999г., III-та ГК, докладчик председателят Маргарита Г.ева) /
второто е изписано некоректно и не може да се провери – Р. № 977/2001г. на ВКС на РБ.
В конкретната хипотеза:
-1. Ищецът е привлечен като обвиняем на 14.01.2015г., като производството
(досъдебно и съдебно) е продължило до 13.11.2024г.
Това са общо 9 години, 10 месеца и 1 ден. Тълкувателната практика включва в него и
двете части на производство (досъдебна и съдебна). Доводът за обратното, изложен в
отговора е неоснователен (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. №
3/2004г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова и Тълкувателно решение № 5 от
15.06.2015г. на ВКС по т.д. № 5/2013г., ОСГК, докладчик съдията Марио Първанов).
8
Всъщност прокуратурата, формално погледнато, не отговаря за своето поведение в
процеса, а за това на самата държава, представлявана в наказателното производство от
държавното обвинение, част от нейната административна структура, или това е процесуална
субституция (арг. и от мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015г. на ВКС по
тълк.д. № 7/2014г., ОСГК, докладчик съдията Геника М. / Решение № 30 от 7.05.2019г. на
ВКС по гр.д. № 2125/2018г., III г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
От гледна точка на човешкия живот, период от около 10 години е дълъг срок.
Обвиненията, първоначални и остатъчни са за тежки престъпления, подсъдимите са няколко,
но такъв срок трудно може да се приеме за разумен, още повече, че е установено че деянието
всъщност не извършено.
При основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез представляващите я процесуални
субституенти за вредите от осъщественото забавяне, независимо от това дали някой, или никой от тях (като съд,
разглеждал делото, т.е. в друго качество) има, или няма причастност към осъщественото забавяне – отново,
цитираното от ответника Решение № 30 от 7.05.2019г. на ВКС по гр.д. № 2125/2018г., III г.о.,
ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков. В тази връзка – оттеглянето на съдебен
заседател води до забавяне на делото, за което ищецът няма вина, но не такава е ситуацията
относно държавата, с оглед цитираната практика.
Ищецът само следва да установи, а това е и сторено, продължителността на
производството. Ответникът трябва да наведе доводи, а след това и да установи, че е
производството е забавено вследствие на обективни причини и евентуално вследствие на
некоректното поведение на самия обвиняем (чл. 154 от ГПК).
-2. Задържането под стража е продължило 3 месеца;
-3. Не се спори, че са ползвани специални разузнавателни средства – ищецът е бил
подслушван, докато се е развивало наказателното производство;
-4. обвинението е за тежко наказуемо престъпление – арг. от чл. 93, т. 7, във вр.
с чл. 321 от НК
-5. Както бе посочено, това е деликт, доколкото невинен човек е привлечен като
обвиняем. С действията си, държавата е предопределила поведението на медиите –
Определение № 463 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4765/2017г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Геника М.; също: Решение № 233 от 18.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 104/2012г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев: Неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не
отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа,
дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея обвинение.
Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите от широкото разгласяване в
обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени; също: Р.
№ 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1916/2009г.: … има ли разгласяване чрез медиите
…; Р. № 281 от 04.10. 2011г. На ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1684/2010г.: ... до затруднения да си намери
работа по специалността, до ограничаване на социалните контакти, до негативни изживявания за опозореност ...
обвинението в тежко престъпление и неговото публично разгласяване обичайно води до стрес и промяна в
начина на живот ... и Решение № 395 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2011 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Олга Керелска.
9
Налице е хипотеза на чл. 53 от ЗЗД (става въпрос за независимо съизвършителство -
Р. на ВКС № 470/09.12.2010г. II н.о., н.д. № 453 по описа за 2010г., като отговорността е
солидарна - Решение № 52 от 28.05.2019г. на ВКС по т.д. № 1497/2018г., I т.о., ТК, докладчик
съдията Ирина Петрова.
В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-н Б. е с чисто
съдебно минало. Това означава, че стой е с добро име в обществото (например: Р. № 206 от
26.03.2019г. на ВКС, ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017г. - Правото на добро име, на свобода
(неприкосновеност) на личния живот и на свобода на религията са сред основните права на българските
граждани. … Тези неимуществени права са закрепени в нормативни актове от най-висока степен, които
регулират обществените отношения на територията на Република България – в чл. 32, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от
Конституцията (КРБ) и в чл. 8 и 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.,
ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 5 октомври 1992 г. за Република България,
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ); Решение № 104 от 14.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2722/2021г., III
г.о., ГК, докладчик председателят Емил Томов и Решение № 36 от 31.03.2022г. на ВКС по
гр.д. № 2110/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова – като това
решение, по аргумент за обратното).
-6. Относно следващия аргумента на прокуратурата – за дублаж на производствата:
съгласно Решение № 449 от 16.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1393/2011г., IV г.о., ГК,
докладчик съдията Албена Бонева, в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно
престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е
бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е
била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения.
Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в
обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са
повдигнати в едно, а в множество отделни дела. В самото решение се цитира и т. 11 от ТР № 3 от
22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова,
съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение
за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените
дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на
всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и
страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвиняемият е бил оправдан.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Юридически не може да се принуди ищецът да конкретизира исковете, в случая
неприятните емоции, свързани с отделните обвинения (по процесното дело), а и във връзка с
останалите производства: В случая, неправилно сезираният с исковата молба Софийски градски съд е
постановил разделяне на производството, като е изискал от ищеца да потърси самостоятелно обезщетение за
причинените му вреди от всяко едно обвинение поотделно. Страната не е имала друга възможност, освен да
10
потърси по 1/14 ид. ч. от общия размер на увреждането. В разглеждания казус обвиненията са по едни и същи
текстове от НК, производствата по тях са се развили в рамките на един период - Д. е привлечен като обвиняем
през юли 2003 г. по всички дела и те всички са прекратени през юли 2006 г., с изключение на производството по
сл. д. № 329/2001 г. Няма обаче процесуално изискване за наложително съединяване на
производствата. Те са допустими и поотделно: По приключилите вече други дела с влезли в сила
съдебни актове, на Д. са присъдени суми, чийто сбор надвишава 20 000 лв. - по гр. д. № 981/2010 г. по описа на
САС - 3000 лв., по гр. д. № 1546/2010 г. на САС - 2000 лв., по гр. д. № 99/11 на САС - 4000 лв., по гр. д. №
631/2010 г. на САС - 4000 лв., по гр. д. № 460/2011 г. на САС - 3000 лв., по гр. д. № 504/2010 г. на САС - 3000 лв.
и по гр. д. № 530/10 г. на САС - 3000 лв., по гр. д. № 833/2010 г. - 2000 лв. … Това обстоятелство следва да бъде
отчетено, увреденият се явява обезщетен, включително и по отношение на сл. д. № 295/2001 г. поради което, като
краен резултат, иска на Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело следва да
бъде отхвърлен.
Изложеното всъщност е и логично – прокуратурата няколко пъти е нарушила
правилото да не вреди другиму (alterum non laedere). Както бе посочено по-горе, това е
деликт. Болката и страданията, свързани с него, макар и периодично причинени, не биха
могли да се разделят, освен, ако не става въпрос за нещо крайно специфично.
Ответникът не е поискал, а е могъл, обединяване на двете граждански производства,
тъй като периодите, в които е траело разследването, съвпадат частично. В тази хипотеза е
възможно на теория да се достигне и до неоснователно обогатяване, ако двете суми
(съответно и ако по второто производство се достигне до установяване на пълна или
частична основателност) общо надхвърлят сумата, която би обезщетила ищеца за целия
период на разследване и по двете наказателни производство, като се съобразят и
съответните специфики на обвиненията. По-вероятно е обаче да не се стигне до там.
Основателен е доводът, че за основните деяния, предмет на първоначалното
обвинение е настъпила давност. Както бе посочено, за всяко обвинение по което
производството е прекратено може да се търси отговорност от държавата. Т.е., считано от
2016г. (когато е постановено частичното прекратяване), до 12.08.2025г., когато е депозиран
искът, е изминал период, който надхвърля с много 5-годишния срок, уреден в нормата на 110
от ЗЗД.
Ако би се възприело становището на ПРБ, че нямало данни за влизане в сила на акта,
с който частично е прекратено производството (и при абстрахиране от разпределената
доказателствена тежест, във връзка и с добросъвестното упражняване на процесуалните
права), то тогава доводът за давност не би бил основателен; или поне за част от периода.
Следва да се уточни, че така предметът на производство е ограничен, т.е. една негова
част е продължила за целия около 10 годишен период.
Стресът е бил изключително висок, но е следствие от 4 обвинения, а не едно. Те се
поглъщат темпорално от предмета на процесното наказателно дело, но съобразно
изложеното по-горе, имат и самостоятелно значение, тъй като ищецът е приел, че ще
предяви две претенции, които не обхващат всички обвинения. След частичното
прекратяване, притеснението (поне на теория) следствие от процесното НОХД би следвало
да е спаднало и то драстично. Най-вероятно ищецът е изпитал някакво облекчение за
11
периода до предявяването на останалите обвинения, т.е. за около 10 месеца до повдигането
на следващото обвинение.
Ако се съобрази остатъкът от първото обвинение и някакво разпределение на стреса,
вследствие на останалите производства (а те отново са с предмет тежки престъпления
спрямо личността), предвид цитираната по-горе практика, на основание чл. 152 от ГПК,
решаващият орган приема, че сумата от 25 000 лева би следвало да го обезщети.
По-точно са калкулирани следните суми:
- задържането под стража не може механично да се отдели, предвид посоченото по-
горе, като част от по-тежкото обвинение – 3 Х 5 000 лева;
- остатъкът от производството, което също е за тежко наказуемо обвинение и не е
било предмет на прекратяването – 10 000 лева.
За горницата искът е неоснователен, както и за периода след 13.11.2024г., като
съображението е поставянето на ответника в забава (практиката относно лихвата) – т.е.
приключване на деликтното поведение.
Лихвата се дължи от момента на приключване наказателното производство (т.
4, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 60189
от 04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС).
Ищецът обаче претендира такава, считана от депозирането на иска.
по отношение на останалите доводи на страните: Много е вероятно ищецът да е имал
затруднения с намирането на работа, но за това не са ангажирани каквото и да са
доказателства. Към исковата молба са приложени само материали от наказателното
производство, а би следвало да има евентуално волеизявление за прекратяване на трудово
правоотношение, от което да е видно основанието на работодателя да прекрати
трудовоправната връзка. Самата заповед може да се атакува. Свидетелите не дават
показания и за безрезултатни преговори за постъпване на работа (конкретно сочене на
работодател, който е отказал да сключи договор).
Ищецът действително е имал здравословен проблем, но не са ангажирани каквито и
да са доказателства, че е бил възпрепятстван да се лекува – непоставяне на инжекции или да
извърши, ако е необходима операция; няма доказателства, че подобна операция не може да
се извърши в страната или че качеството на хирургическата намеса би било съществено
различно в България и Австрия.
Изложеното се отнася и до хигиенно-диетичния режим. Т.е. до нуждата от такъв.
Съответно доводът на прокуратурата е неоснователен, че ако все пак хранителен
режим е бил необходим, то държавното обвинение не носело отговорност последиците от
неспазването му. По-горе бе обърната внимание, че ПРБ отговоря от името на държавата за
всички негативни последици от незаконното обвинение.
Според ВКС (Решение № 87 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5379/2007г., IV г.о.,
12
ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева), оправдателната присъда сама по себе си дава морално
обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Г-н Б. би следвало да е
почувствал облекчение, но това не означава, че държавата не дължи същинско обезщетение -
осъждането само по себе си също има ефект на репарация (Решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по
гр.д. № 85/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева), без обаче да води до
неоснователно обогатяване.
II. имуществени вреди:
Договорът от 05.03.2025г. е оспорен относно датата му. Това е без особено значение.
Дата е последваща наказателното производство и предходна или съвпадаща с това
производство.
Ищецът не ангажира доказателства, а и не твърди, уговорка да последващо
заплащане. Според Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2017 г.,
ОСГК, докладчик съдията З.А., при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес. Буквалното тълкуване ограничава момента на плащане – или наказателният процес е
рамка. Това е така и с оглед нормата на чл. 36 от ЗА. Адвокатът работи, защо му е платено
или е определен начин за плащане в бъдеще. Нито едно от тези условия не е налице, а по-
скоро е достигнато до забранен резултативен хонорар (арг. от ал. 4 на чл. 36).
Относно останалите два документа, прокуратурата не може да оспорва, че не били
ангажирани доказателства, че не били приложени в наказателното производство, тъй като е
наясно с това обстоятелство (т.е. дали са приложени или не) – арг. от чл. 131, ал. 2, т. 4, във
вр. с чл. 3 от ГПК.
Искът е основателен за сумата от 3 000 лева.
по разноските:
Хонорарът в това производство е далеч от прекомерен, с оглед размера на исковете –
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
приложима само като ориентир.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължи
сумата от 245,48 лева (която включва – 12,10 лева, държавна такса, и 335,82 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска).
На основание чл. 77 от ГПК, прокуратурата дължи сумата от 800 лева,
възнаграждение за вещо лице.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр.
София, бул. "Витоша" № 2 (ЕПЕП), да заплати на Г. Л. Б., ЕГН **********, гр. София, ул.
********, съд.адр.: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет. 2, кантора 24 адвокат С. М., тел.
********, e-mail: ********bg, следното:
- сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 14.01.2015г. до 13.11.2024г., настъпили в
резултат от наказателно преследване срещу ищцата, приключило с оправдателна Присъда от
12.04.2024г. на СГС, постановена по НОХД № 3063/19г. (предходни досъдебно, съдебно и
последващо въззивно производства), последица от неоснователно повдигнато му от
ответника обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 12.08.2025г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер от 500 000
(петстотин хиляди) лева, както и за периода от 14.11.2024г. до 12.08.2025г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 3 000 (три хиляди) лева, имуществени вреди, представляващи адвокатски
хонорари, заплатени във връзка с НОХД № 3063/19г., ведно със законната лихва, считана от
12.08.2025г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията (имуществени вреди) за горницата до пълния предявен
размер от 9 200 (девет хиляди и двеста) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
- сумата от 245,48 (двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки)
лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 800 (осемстотин)
лева, възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14