Определение по адм. дело №2208/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на М. М. Т., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], подадена чрез адв. А. – АК Бургас, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000620/11.11.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з—5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Развити са доводи, че жалбоподателят не може да осъществява своите семейни задължения, а тъй като към момента не е трудово ангажиран, отнемането на СУМПС води до невъзможност да започне упражняване на трудова дейност.

Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000620/11.11.2025г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ „дд“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за това, че на 09.11.2025г. около 15:40ч. в [населено място], на кръстовището на бул. С. С., като водач на МПС – БМВ 3 ЕР РЕИХЕ с рег. № [рег. номер] извършил маневра завой наляво в посока ПГ по туризъм “Проф. д-р Асен Златаров“, като използва пътя за обществено ползване за други цели, освен за превоз на хора и товари чрез умишлено, рязко подаване на газ и пренавиване на волана, от което задвижващите колела губят сцепление с пътната настилка (превъртат), в следствие МПС-то променя праволинейното си движение и с тези свои действия умишлено изважда МПС извън контрол, създавайки опасност за останалите участници в движението.

Според чл. 172, ал. 5 и 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите по ал. 1, между които попада и процесната, се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, което означава, че за ПАМ, наложени по реда на чл.171 от ЗДП, законът допуска предварително изпълнение.

Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта да е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

Заявените по делото обстоятелства, с които М. М. Т. аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта не обуславят неговата основателност по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. От събраните по делото доказателства не се установява нито наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта, нито конкретни вреди по вид и размер за физическото лице, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на административния акт.

Според изложеното в жалбата Т. е безработен, като е представил удостоверение от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Бургас, от което се установява, че му предстои на 20.11.2025г. да участва в Трудова борса в Дом на Народната армия (ДНА) – Бургас от 10:00 до 12:00ч. за среща с работодатели. Настоящата инстанция не счита, че за осъществяване на ангажиментите си, свързани с осигуряване на трудова заетост, на жалбоподателя е необходимо да се придвижва единствено с личния си лек автомобил. По отношение на заявеното затруднение за осъществяване на семейните задължения, жалбоподателят не представя доказателства, нито сочи конкретни задължения, които да не могат да бъдат осъществени с обичайните алтернативни транспортни средства за осъществяване на пътуване, в т. ч. автобусен транспорт.

Действително на жалбоподателят ще бъде причинени неудобства, но те не са непреодолими и не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес. Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, Административен съд – Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на М. М. Т. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], подадено чрез адв. А. – АК - Бургас, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000620/11.11.2025г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен със Заповед № 251з—5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.