№ 1008
гр. София, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000504236 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от адв. П.К. като пълномощник на Р.А. и
Й.А., ищци в първоинстанционното производство, жалбоподатели във
въззивното производство. Моли, съдът да измени постановеното по делото
решение в частта за разноските, като отмени решението си в часта, с която са
присъдени разноски на ответника по жалбата, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, или да намали пирсъдените разноски, предвид
направеното възражение за прекомерност и предвид размера на
аразноските,присъдени в първонистанционото производство.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор. Оспорва молбата.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе по искането намира
следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
допустима, подадена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от страна в
производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. Разгледана
по същество е неоснователна.
С постановеното по настоящото дело Решение №1326/10.12.2021г. е
потвърдено изцяло Решение № 3810/29.06.2020год., постановено по гр.д.№
11035/2017год. по описа на СГС, ГО, 8-и състав.
1
Въззивният съд е бил сезиран с жалба и от ищците в
първоинстанционното производство, като жалбата на ищците не е била
уважена. Обжалваемият инетрес е 240 000лв. В мотивите на решението
въззивният съд е изложил мотиви относно начина на определяне на
дължимите на въззиваематата страна разноски, вкл. и за дължимостта на
претендирания адвокатски хонорар, като изрично езаписал,че есъобразил и
направеното от жалбоподатилите възражение за прекомерност.
За яснота следва да се отбележи, че българското законодателство, което
е изцяло хармонизирано с плравото на ЕС не въвежда различнти режими за
определяне на разноските по различните видове искове.
Въззивният съд не е обвързан с изводите на първоинстанционния съд
досежно дължимите разноски във възизвоното производство и
обстоятелството, че първоинстанционният съд е присъдил на ответинка за
първата инстанция разноски в по-нисък размер не авгажира по никакъв начин
въззивния съд.
Разноските във въззивното производство са определени по следната
методология: 1. обжалваем интерес 240 000лв., 2. обуславящ дължим
минималев адвокатски хонорар, определен по Наредба №1/2004г. - 6330лв.,
3. във въззивното производсто са разгледани въззивни жалби по два
кумулативно съединени иска и частна въззивна жалба, 4.това е затруднило
производството, поради което съдът е приел, че заплатения адвокатски
хонорар от 7595лв. с начислен ДДС не е прекомерен и е присъдил същия
като разноски на въззиваемата страна в пълен размер.
Възражението за прекомерност е съобразено, но заплатената сума за
адвокатски хонорар е към минималната допустима граница, поради което не
е намалена.
Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П.К. като пълномощник
на Р.А. и Й.А., за изменение на Решение №1326/10.12.2021г., постановено
по настоящото дело, в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния Касационен
съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3