№ 80
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева
Димитрина А.
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Михаела Николаева
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600162 по описа за 2025 година
Производството е по глава трета „Признаване,изпълнение и изпращане на
решения за налагане на финансови санкции „ на Закона за признаване ,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане за налагане на финансови санкции
Образувано по жалба на Д. А. – Г. против решение от 23.01.2025 г., по частно
наказателно дело № 316/2025 г., по описа на Софийски Градски съд.
С обжалваният съдебен акт съдът е признал решение на несъдебен орган на
Република Австрия от 19.08.2024 г., влязло в сила на 14.09.2024 г. С решението
на жалбоподателката е наложена финансова санкция в размер на 400 евро за
извършено административно нарушение.Според приложените документи е
нарушен Раздел 20 (1) във вр. с раздел 10(1) и 11(1)на Федералния закон за
пътно таксуване от 2002 г.
В жалбата Д. А. – Г. сочи,че решението е неправилно,постановено при
съществени процесуални нарушения и необосновано.Излагат се съображения,
че съдът не е установил дали решението е валидно.Също така се упреква съда,
че не е проверил обстоятелства отнасящи се до мястото на нарушението, а
именно дали е било „указано с пътни знаци или указателни табели, какъв е
видът и размера на таксите„. Оспорва се пълнотата на изпратеното
удостоверение от властите на Република Австрия поради липса на описание
на характеристиките на автомобила и за това ,че не са конкретизирани
нарушените разпоредби и няма превод на български език.Според жалба
1
съдът е трябвало ,на основание чл.4 ЗПИИРКОРНФС да изиска допълнителна
информация от молещата държава.Оспорва се обстоятелството, че лицето е
било уведомено за извършеното нарушение. Защитата счита се,че взаимното
доверие не е достатъчно,след като има „непълноти“, които пораждат съмнение
в съдържанието на удостоверението.
Моли да бъде отхвърлена наказателната заповед от Република Австрия
като се откаже нейното изпълнение и да бъде отменено обжалваното
решение.
В съдебно заседание лицето Д. А. – Г. редовно призована не се явява
лично.Явява се защитника и.
Моли , жалбата да бъде уважена и да бъде отхвърлена издадената
наказателна заповед от Република Австрия.
Представителят на АП – София изразява становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Счита,че са налице
предпоставките на чл.5 ЗПИИРКОРНФС,защото удостоверението съдържа
изискуемите реквизити.Поради,което изразява становище ,че не са налице
основанията за отказ от признаване на решението издадено от несъдебен орган
на Република Австрия. Постановеното решение от СГС, според държавното
обвинение, е правилно и законосъобразно.
Предлага да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази становищата на страните намери следното :
Жалбата подадена от Д. А. – Г. против решение от 23.01.2025 г.,по частно
наказателно дело № 316/2025 г., по описа на СГС е неоснователна.
В производство по Закона за признаване , изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане за налагане на
финансови санкции съдът има право да откаже да изпълни решението за
налагане на финансови санкции при наличието на предпоставките на чл. 35 от
същия закон. По делото не са събрани доказателства за наличието на
посочените предпоставки,които са и основание за прекратяването на делото на
основание 37 от този закон. Също така следва да се посочи ,че съгласно чл. 34
ал.2 от този закон,че решението за налагане на финансови санкции и
основанията за неговото издаване подлежат на отмяна само от съд на
издаващата държава в съответствие с националното и законодателство.
Българският съд провеждайки процедурата по ЗПИИРКОРНФС няма
процесуална възможност да събира доказателства и обсъжда посочените от
жалбоподателката обстоятелства относими към пътната обстановка, при която
е била санкционирана на територията на Република Австрия. Неоснователно е
възражението ,че в удостоверението не е посочено вида на превозното
средство.Посочен е регистрационният номер на превозното средство ДК №
******** в приложеното решение от 19.08.2024 г.,по дело № BNS2 – V- 24
53016/3, за налагане на административното наказание „глоба“ в размер на 400
евро на л. 3 от съдебното дело.Правилно решаващият съд е посочил ,че
номера на превозното средство е „уникален“ и не може да се сбърка
превозното средство,независимо ,че не е посочено. В издаденото
2
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 / ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови сделки e
посочен номера на делото, а в част б.ж.,т.2, е дадено обобщено представяне
на фактите и описание на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, като е изписано „управлявали сте въпросното превозно
средство,на горепосоченото място“, като е ясно ,че се имат предвид тези
обстоятелства описани в решението на несъдебния орган ,по посоченото
дело.Пак там е посочена правната квалификация и законовите разпоредби на
нарушението,по начина описан в решението. На последно място е
неоснователно възражението,че лицето не е било уведомено. По делото е
приложена обратна разписка,от която е видно ,че наказаното лице само не е
потърсило съобщението за издаване на решението за налагане на
административно нарушение на правилата за пътното таксуване в Република
Австрия.Уведомлението е било изпратено на обявения адрес в Република
България, град София, от Д. А. – Г..
При извършената проверка на решението на Софийски Градски Съд
въззивният съд установи ,че то е правилно и законосъобразно.
Решението е правилно,защото съдът е провел производство по чл. 32 ал.1
вр.чл. 16 на глава трета „Признаване ,изпълнение и изпращане на решения за
налагане на финансови санкции по Закона за признаване , изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане за
налагане на финансови санкции. Съдът е бил компетентен да разгледа делото
въз основа на получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции
по отношение на българската гражданка.Съдът правилно е приел ,че
финансовата санкция е била наложена заради неспазване на задължение за
плащане на изминато разстояние,на място,за което се събира такса за
изминато разстояние в Република Австрия.За тези нарушения се носи
административна отговорност изразяваща се във финансова санкция и
съгласно българското законодателство.Правилно е отчетено,че се касае за
нарушение, за което не изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30 ал.2 т.1
ЗПИИРКОРНФС и не са налице предпоставките на същия закон предвидени в
чл.32 ал.2 за намаляване на размера на финансовата санкция.
При спазване на изискванията на закона и всестранно обсъждане на
предпоставките за признаване на решение за налагане на финансова санкция
на българската гражданка е постановено правилно и законосъобразно
решението , което следва да бъде потвърдено .
Ето защо и на основание чл. 34 Закона за признаване , изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане за
налагане на финансови санкции. Апелативен съд – София ,9 въззивен състав
РЕШИ:
Потвърждава решение от 23.01.2025 г. на СГС , по н.ч.д № 316 по описа на
съда за 2025г .
3
Препис от решението да се изпрати на Министерството на Правосъдието на
Република България .
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4