№ 77
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20253000600098 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на осъдения И. К., чрез неговия процесуален
представител-адв.К. Т.-АК-Варна за възобновяване на производството по
НОХД №241/2024г. по описа на Районен съд-Балчик и отмяна на
постановеното определение по чл.306,ал.1,т.1 от НК вр. чл.53 от НК. В
искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по
чл.422,ал.1,т.5 от НПК, във вр. с чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Осъденият оспорва
законосъобразността на постановеното определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото и на осн. чл.343б,ал.5 от НК е осъден да
заплати в полза на Държавата равностойността на МПС, послужил за
извършване на престъплението, в размер на 41 930лв.. В жалбата са изложени
подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че постановеното
определение противоречи на Конституцията на РБ, европейското
законодателство и на ЕКПЧОС. Иска се възобновяване на наказателното
производство.
В съдебно заседание осъденото лице и неговия процесуален
представител-адв.Г. поддържат искането на направените основания.
Представителят на Апелативна прокуратура- Варна излага съображения
1
за неоснователност на искането.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъденото лице, съобрази устно изразеното становище на прокурора от
апелативна прокуратура, осъденото лице и неговия защитник и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е подадено от легитимно лице и в изискуемия от чл.421,ал.3 от НПК-
шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението.
Същото има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в
чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК - определение, което не подлежи на
проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С определение №48 от 09.12.2024г. по НОХД№241/2024г. Районен съд–
Балчик е одобрил споразумение, по силата на което на И. Г. К. е било
наложено наказание по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК от три месеца „лишаване
от свобода“, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години, като
същия е лишен от право за управлява МПС за срок от 6 мес., на осн. чл.37,т.7
от НК за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
С определение №371/09.12.2024г. по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК И. К.
е осъден да заплати сумата от 41930лв. в полза на Държавата, представляваща
равностойността на МПС-л.а. „Мазда3“, с рег. №В0374ТН, послужило за
извършване на престъплението.
С разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК е въведено задължение за съда, в
случаите на чл.343б,ал.1-4 от НК, да отнеме в полза на Държавата на
моторното превозно средство- собственост на дееца, послужило за
извършване на престъплението, а когато дееца не е собственик-да присъди
равностойността му.
С посочената разпоредба, законодателят е въвел една юридическа
конструкция, по отношение на която е налице правна полемика за
съответствието й с общата част на НК, Конституцията и международните
договори, по които страна ни е обвързана. По тази причина е образувано
конституционно дело №15/2024г. по предложение на ВКС за обявяване на
противоконституционност на разпоредбата в частта, касаеща присъждане на
равностойността на превозното средство, послужило за извършване на
престъплението, когато същото не е собственост на дееца.
Изпратено е и преюдициално запитване до СЕС за приложимост на
директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
24.04.2024г., както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или
2
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. в случай на
извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, респ. при отнемане на моторното превозно средство
приложим ли е принципа на пропорционалността, съобразно чл.49 и чл.52 от
ХОПЕС.
Тъй като НПК не предвижда като основание за спиране на
производството до произнасянето на сезираните институции и в същото време
са неприложими по аналогия правилата на ГПС и АПК, то съдът дължи
произнасяне по същество.
Следва да се отбележи, че по своята правна природа, предвидената в
нормата на чл.343б,ал.5 от НК санкция, не е наказание. Аргумент в тази
насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага
независимо и отделно от наказателната отговорност, въпреки че това винаги
се осъществява само при извършено престъпление. Ето защо, същата не е
подчинена на правилата за индивидуализация на наказанието и не е
съобразена с тежестта на извършеното деяние. В този смисъл, посочената
норма е едно своеобразно продължение на нормата на чл.53 от НК, макар да
се различава и от нея. Мерките по чл.53 от НК са със санкционни последици,
които също се налагат независимо от наказателната отговорност, но имат
други предпоставки и цел. Макар да имат санкционен характер, водещ е
техния превантивен ефект- да се отнеме възможността за извършване на нови
престъпления, или да се извлича облага от престъплението. Те са своеобразен
отговор на държавата, с елемент на държавна принуда при регулиране на
определени обществени отношения.
Отнемането в полза на държавата на МПС, респ. неговата
равностойност, което е послужило за извършване на престъпление се приема
като една своеобразна гражданско-правна санкция, която се доближава най-
вече до конфискацията по смисъла на чл.44 от НК, но начина на формулировка
в НК я различава и от това наказание. Тук съдът намира за безпредметно да
изследва въпроса дали МПС в престъпленията по транспорта е предмет, или
средство за извършване на престъплението, което е изяснено по категоричен
начин в съдебната теория и практика. В този смисъл използвания от
законодателя израз „средство“ за извършване на престъплението представлява
неправилна законодателна техника, което не води априори до неяснота
досежно правната му природа.
По изложените съображения, съдът намира за безспорно, че
имуществената санкция по чл.343б,ал.5 от НК се налага при извършено
престъпление и има наказателен характер, т.к. има за цел да санкционира
извършителя за извършеното от него деяние. В подкрепа на този извод е и
нейната тежест. В този смисъл, въпреки нейния превантивен характер, същата
3
следва да се квалифицира като наказателноправна санкция/вж Решение на
Съда/голям състав/ от 20.03.2018г. по дело С-537/16/.
Съобразявайки обстоятелството, че до произнасянето на
Конституционния съд, оспорената разпоредба е част от действащото право в
страната, съдът намира, че същата подлежи на изпълнение. Правна
възможност за упражняване на контрол за конституционосъобразност на
законите има единствено Конституционния съд, съобразно чл.149,ал.1,т.1 от
КРБ, но не и съдебните инстанции. В този смисъл, такова искане е депозирано
и КС дължи отговор, като делото е висящо.
Защитата се позовава на прякото действие на конституционните
разпоредби, без обаче да ги конкретизира. Действително, съгласно чл.5,ал.2 от
КРБ същите имат непосредствено действие. Видно от искането, като
нарушени са посочени две разпоредби: чл.4 чл.17 от КРБ, но липсват
аргументи защо същите не са спазени.
Разпоредбата на чл.4,ал.1 от КРБ е обща и съдът не констатира
признаци на нейното неспазване. Регламентирането, че РБ е правова държава
се подкрепя от извода, че отнемането на МПС при извършено престъпление
по чл.343б,ал.1 от НК е предвидено изрично в закон- НК.
Съгласно чл.17,ал.3 от КРБ, частната собственост е неприкосновена.
Както е посочил и Конституционният съд в Решение №12 от 30.09.2021 г. по
к.д. № 10/2021г., това правило не е безусловно, като прогласеният в
Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост не
изключва правната възможност за нейното ограничаване. Същото е възможно,
когато ограниченията са уредени с нормативен акт с ранг на закон, преследват
легитимна конституционна цел и са пропорционални на защитата на
въздигнати от КРБ ценности, поради което и са направени с оглед постигане
на правоугодни и допустими цели /вж Решение на КС№ 12 от 30.09.2021г. по
к. д. № 10/2021 г./, като степента, в която е допустимо ограничаването на
правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също
подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение
/вж Решение №13 от 05.10.2021г. на КС по к.д.№12 от 2021г./.
Настоящият състав счита, че така приетата от законодателя
допълнителна наказателна репресия е наложителна, за да се осъществи
превенция срещу транспортни престъпления, които са с висока степен на
обществена опасност, видно и от мотивите към законопроекта, с който е
въведена тази мярка. На следващо място, тази репресия преследва легитимна
и съобразена с КРБ цел– опазване живота и здравето на участниците в
движението, която дейност поначало е с висока степен на риск. Ето защо
съдът намира, че с въвеждането на тази мярка не е нарушен конституционния
принцип за пропорционалност при ограничаване на основните права на
4
гражданите, тъй като опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата и намаляването на пътния травматизъм е цел с
голяма значимост, която позволява въвеждането на такива ограничения в
правото на собственост. Освен това, преценката за пропорционалност следва
да се прави от законодателя, така както това е сторено и в конкретния случай с
разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК.
Аргументът на защитата, че цитираната разпоредба не следва да се
прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на
извършеното престъпление, също се преценява като неоснователен. На първо
място трябва да се отбележи, че принципът на пропорционалност при
ограничаване на права е възприет в редица международни актове,
ратифицирани от страната ни, както и трайната практика на КС и Съда на ЕС.
Действително правото на ЕС налага задължение за всеки правоприлагащ
орган да провери дали предметът на делото, или приложимите вътрешно
правни норми имат връзка с ПЕС и ако установи връзка– да съобрази в
пълнота последиците от неговото действие. Ако приложимата съюзна правна
норма пряко урежда това обществено отношение, съдът е длъжен да приложи
само съюзната правна норма, независимо дали е налице противоречие между
нея и вътрешноправната норма, уреждаща същото правоотношение. А в
случаите, в които установи, че действащите норми на ЕС не са годни за пряко
прилагане, съдът е длъжен да приложи националната правна норма, но
задължително с тълкуване, съответстващо на относимата съюзна правна
норма. Ако това се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на
смисъла на нормата е налице противоречие, при което вътрешната правна
норма следва да бъде оставена неприложена. Невъзможността да се приложи
тази санкция води до неутрализиране на особената наказателно правна норма.
Недопустимо е съдът да влезе в ролята на национален законодател и да
конструира сам санкционната част на тази норма по начин, че тя да
съответства на правото на ЕС, респ. нормата да може да бъде приложена.
Правилото при установено противоречие на особена наказателно правна
норма с правото на ЕС е неутрализиране/неприлагане/ на тази нома като цяло
/вж Наказателно право на ЕС и българското наказателно право Пламен
Панайотов и особено мнение по определение за допустимост от 10.10.2024г.
на КС по к.д.№16/2024г., докладчик А.Семов /.
Настоящата инстанция счита, че цитираното от защитата Рамково
решение №2005/212/ПВР от 24.02.2005г. относно конфискацията на облаги,
средства и имущество от престъпление, заменено частично от Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС е
неотносимо към процесната разпоредба. Съгласно чл.2,параграф 1 от РР
5
„всяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи възможно
конфискуването изцяло или частично на средствата на престъплението и
облагите от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода над една година или на имущество, чиято стойност отговаря на
тези облаги“. Както беше разяснено по-горе, МПС при престъпленията по
транспорта не е нито средство, нито облага от престъплението. В този смисъл
е неприложима и разпоредбата на чл.53,ал.1,б.“б“ от НК, която указва
присъждане равностойността при липса на предмета на престъплението, но
само когато съответната вещ е принадлежала на дееца. Тук законодателната
цел е ясна-да не се допусне извличане на облаги от извършеното
престъпление, каквато е и целта на Рамковото решение.
Цитираното от защитата Решение от 14.01.2021г. по дело С-393/19/ е във
връзка с приложимостта на РР към разпоредбата на чл.242,ал.8 от НК вр.
чл.53 от НК. В него действително съдът е приел, че квалифицираната
контрабанда попада в приложното поле на това рамково решение и по-
конкретно в обхвата на понятието „конфискация“, уредено с Директива
2014/42, а именно като „окончателно отнемане на имущество, постановено от
съд във връзка с престъпление“, както и че е без съществено значение дали
конфискацията представлява наказание по наказателното право. Съгласно
Решението, прилагането на РР следва да бъде извършено с оглед съображение
3 от това РР, съгласно което, правата на третите добросъвестни лица следва да
се зачитат. Очевидно в конкретния случай не сме изправени пред такъв казус.
Вещта не е лична собственост на дееца, а чужда, поради което същата не е
отнета, а е присъдена нейната равностойност.
Предвидената наказателна мярка по чл.343б,ал.5 от НК има
своеобразната природа. Чрез нея законодателят е предвидил допълнителна
превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща
възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо
от наложеното му наказание по НК.
Няма спор, че нормата на чл.343б,ал.5 от НК е императивна и по ясен
начин е определен размера на паричната санкция. Ето защо не е възможно
тълкуване, при което съдът да се отклони от посочените параметри /извън
волята на законодателя/.
Мотивите за въвеждане на наказателната санкция са свързани с
необходимостта от увеличаване на наказателната репресия, като средство за
превенция, срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са
престъпленията по транспорта. Следователно е изпълнено изискването за
законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно то да е
необходимо за постигане на легитимна цел– опазване на живота и здравето на
участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Безспорно
6
тази цел е с голяма значимост, поради което с въвеждането на тази мярка не е
нарушен принципът за пропорционалност. В тази връзка следва да се посочи,
че отнемане на моторно превозно средство за престъпления по транспорта,
включително и за управление след употреба на наркотични вещества,
съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в
законодателствата и на други държави, членки на Европейския съюз, като
Италия, Австрия, Естония и др..
Преценката за допустимост на ограничение на правата в ЕКЗПЧ
изисква преценка дали тя е законна, да преследва легитимна цел и дали е
необходима.
Няма спор, че процесната мярка е законна, тъй като е въведена със
закон- НК. Същата преследва легитимна цел, а именно защитата интересите
на обществената безопасност, в частност последиците от транспорти
престъпления след употреба на алкохол. Тя е и необходима, защото е
предприета в изпълнение на някоя от легитимните цели, отговаря на
належаща обществена нужда и тежестта на ограничението не превишава
значимостта на защитавания легитимен интерес.
Централно място в тестът за допустимост заема преценката за
пропорционалност между тежестта на ограничението и преследваната
легитимна цел.
При ограничаването на правото на собственост, същия се свежда до
преценка дали лишаването от собствеността е в интерес на обществото, дали
мярката е съразмерна с преследваната цел и дали е предвидена в закона, или в
общите принципи на международното право.
Подобно на ограниченията по чл.8-11 от Конвенцията и тук
ограничението следва да бъде основано на закон, който е достъпен,
достатъчно точно формулиран и съдържащ процесуални гаранции срещу
произвол.
Ограничението на собствеността обаче е допустимо на по-широка
основа– винаги, когато е в интерес на обществото. Последното понятие е по-
широко от понятието за необходимост в едно демократично общество.
Общественият интерес може да наложи предприемането на ограничения,
които са просто целесъобразни. Когато лишаването представлява особено
прекомерно бреме се приема, че се поражда презумпция за несъразмерност. Тя
може да бъде оборена само, ако са съществували достатъчни средства за
защита и процесуални гаранции. Съблюдаването на принципа за
пропорционалност може да доведе до необходимост от отклоняване на
ограничителната мярка, дори тя да е предвидена в закона, или утвърдена в
задължителната практика на националните съдилища, щом като в конкретния
7
случай предприемането й не отговаря на необходимото равновесие между
интересите на индивида и интересите на демократичното общество.
Отчитайки визираните обстоятелства, настоящата инстанция намира,
че ограничението на правото на собственост в конкретния случай е въведено
със закон /чл.343б,ал.5 от НК/ и е необходимо за постигане на конституционно
легитимна цел /отнемане възможността на лицето да извърши престъпление
при управление на МПС/, като същото се явява и пропорционално средство
за защита на застрашени конституционни ценности /живота, здравето и
имуществото на останалите правни субекти/. Непримиримостта на
обществото към зачестилите престъпения по транспорта, вследствие употреба
на алкохол и/или наркотици от страна на водачите, които стават причина за
множество смъртни случаи е причината, поради която законодателят е дал
превес на правото на живот и здраве на пострадалите, пред правото на
собственост на виновните водачи. От изложеното се извежда необходимостта
от засилване на превенцията при този род престъпения, с цел тяхното
ограничаване и съхраняване живота и здравето на гражданите. Безспорно тази
цел е с голяма значимост, поради което с налагане на санкцията за отнемане
равностойността на лекия автомобил, не се нарушава принципа за
пропорционалност.
На следващо място, във връзка със своето задължение при
кумулирането на санкции с наказателноправен характер да се увери, че
общата тежест на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на
съответното престъпление /чл.49,пар.3 от Хартата на основните права на ЕС/,
настоящият състав приема, че определената санкция, в размер на
равностойността на моторното превозно средство не противоречи на ПЕС по
следните съображения.
Както беше изяснено по-горе, санкцията по чл.343б,ал.5 от НК има
наказателно правен характер. Като такава, същата следва да се преценява в
светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и
наказанието, гарантиран в чл.49, параграф 3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, а именно тежестта на санкцията трябва да съответства на
самото престъпление.
Съобразно практиката на Съдът на ЕС, кумулирането на санкции с
наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които
позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции
съответства на тежестта на съответното престъпление, като изискване
произтича не само от чл.52,пар.1 от Хартата, но и от принципа за
пропорционалност на наказанията, установен в чл.49,пар.3 от Хартата. Тези
правила трябва да предвиждат задължение за компетентните органи да следят,
в случай на налагане на второ наказание, за това, общата тежест на всички
8
наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление/вж
Решение от 20.03.2018г. по преюдициално дело С-537/16,т.56/. Съдът на ЕС е
приел, че принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието се
прилага без изключение, във всички случаи на кумулативно наложени
имуществени санкции и наказания. Така в решението си по преюдициално
дело С-570-20 Съдът на ЕС е приел, че "само по себе си обстоятелството, че
компетентните органи възнамеряват да наложат санкции от различно
естество, не би могло да ги освободи от задължението да се уверят, че
тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на
съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили
принципа на пропорционалност. "
При липса на вътрешни законодателни мерки на Съюза в областта на
приложимите санкции, държавите членки са компетентни да определят вида и
размера на тези санкции, при спазване по-специално принципа на
пропорционалност. Съгласно практиката на Съда, според този принцип,
предвидените в националното законодателство санкционни мерки не трябва да
надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно
преследвани от законодателството цели. Строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие на тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-
специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно не се
надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Когато националната
правна система предвижда кумулиране на наказателни санкции, каквото е
кумулиране на глоби и наказания, свързани с лишаване от свобода,
компетентните органи имат задължението да се уверят, че тежестта на всички
наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй
като в противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност /вж. в
този смисъл решение от 5 май 2022 г., BV, C‑570/20, EU:C:2022:348, т.49 и 50).
В светлината на дадените разяснения, съдът съобрази следното.
Престъплението по чл.343б,ал.1 от НК е регламентирано в главаXI от
НК, озаглавена "Общоопасни престъпления", раздел II, озаглавен
"Престъпления по транспорта и съобщенията" гласи: "Който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от 1
до 3 години и с глоба от 200 до 1 000лв.". Престъплението има за
непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при
управление на МПС. Изпълнителното му деяние се осъществява чрез
действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с концентрация на
алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда. Престъплението е типично формално,
или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на изпълнителното
деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.
9
Освен това законодателят в разпоредба на чл.343б,ал.5 от НК е предвидил, че в
случаите по ал.1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на
дееца, а когато деецът не е собственик– да присъди равностойността му.
В настоящия случай е установено по категоричен начин, че и двете
условия са изпълнени, тъй като реално МПС не е собственост на осъдения,
както и че същото е "послужило" за извършване на умишлено престъпление, а
именно такова по чл.343б,ал.1 от НК, за което К. е признат за виновен по
силата на одобреното от съда споразумение с определение №48 от 09.12.2024г.
по НОХД№241/2024г.на Районен съд–Балчик. С последното на К. е
определено наказание по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК от три месеца „лишаване
от свобода“, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години, като
същия е лишен от право за управлява МПС за срок от 6 мес., на осн. чл.37,т.7
от НК.
С определение №371/09.12.2024г. по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК И. К.
е осъден да заплати сумата от 41930лв. в полза на Държавата, представляваща
равностойността на МПС-л.а. „Мазда3“, с рег. №В0374ТН, послужило за
извършване на престъплението.
Настоящият състав намира, че в конкретния казус не е нарушен
принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, заложен в
параграф 3 на чл.49 от Хартата, а именно, че тежестта на наказанията не
трябва да бъде непропорционална спрямо престъплението.
Извършеното от осъдения престъпление по транспорта се отличава с
висока степен на обществена опасност, произтичаща от конкретната
концентрация на алкохол в кръвта, а именно 1,93 промила, което сериозно
засяга възможността да управлява МПС, особено в населено място и тъмната
част на денонощието, при което здравето и имуществото на останалите
участници в движението са поставени в реален риск от увреждане.
Обществената опасност на дееца също не е ниска, независимо от
обстоятелството, че същият не е осъждан. Същата е изводима от предходните
му нарушения на ЗДвП. В тази насока следва да бъде отчетена справката за
нарушител/водач от която е видно, че К. е санкциониран нееднократно за
нарушения на ЗДвП- шофиране след употреба на алкохол, за което са му
налагани и ЗППАМ. Докато първите датират от 2008-2009г., последното
нарушение е от 2017г., като с НП К. е лишен от правоуправление за срок от 12
месеца и е отнето СУМПС. В този смисъл се налага извода, че конкретният
случай на нарушение на правилата на ЗДвП не е изолиран в дейността на
осъдения.
Моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъплението не е собственост на осъдения /вж договор за лизинг на л.77 от
10
ДП/. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността
на управляваното МПС е 41930лв.
От подписаната декларация за семейно и материално положение се
установява, че осъдения не е женен и има две деца, за които няма данни да
дължи издръжка. Същият притежава ½ ид.ч. от апартамент в гр.Варна и
работи на трудов договор с възнаграждение, в размер на 3500лв.
От изложените обстоятелства съдът намира, че в конкретния случай,
наложената на осъдения мярка по чл.343б,ал.5 от НК- присъждане на
равностойността на управляваното от него моторно превозно средство, наред
са наложените му наказания в абсолютния законов минимум /наказанието
„глоба“ не е наложено/ не е непропорционално на тежестта на извършеното от
него престъпление.
Отнемане на равностойността на МПС, послужило за извършване на
престъплението, се явява пропорционално както на завишената обществената
опасност на дееца, така и на деянието, налагащо по интензивна форма на
държавна принуда, наложително за защита на обществения интерес от
последващо такова деяние.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че не е налице
противоречие както с националното, така и от гледна точка на европейското
законодателство /с чл.49&3 от Хартата и на основните права на Европейския
съюз/. В настоящия случай тежестта на държавната намеса, която като
последица има характеристиките на наказателен елемент със санкционни
последици, макар да не е наказание по смисъла на НК, е съобразено с
извършеното престъпление и се явява пропорционално, т.е. не противоречи на
ПЕС.
По изложените съображения настоящия състав намира, че
първоинстанционния съд е приложил правилно закона и не са налице
основания, налагащи възобновяване на наказателното производство и
изменение, или отмяна на постановения съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл.424,ал.1 от НПК, Варненският
апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Г. К., чрез неговия
процесуален представител- адв.К. Т. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД№241/2024г. по описа на Районен съд-Балчик и отмяна
11
на влязло в законна сила определение №371/09.12.2024г. по реда на
чл.306,ал.1,т.1 от НПК, с което И. К. е осъден да заплати сумата от 41930лв. в
полза на Държавата, представляваща равностойността на МПС-л.а. „Мазда3“,
с рег. №В0374ТН, послужило за извършване на престъплението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12