Решение по дело №4495/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 585
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20185220104495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 03.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Росица Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4495 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Й. твърди, че ответникът А.С.Б. му дължи сумата от 710,95 лв. – главница, и сумата от 457,05 лв. – договорна лихва за периода от 05.05.2016 г. до 05.06.2018 г. на основание Договор за потребителски кредит № СRЕХ-12816891, сключен на 25.02.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на кредитор и А.С.Б. в качеството му на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя целеви кредит за закупуване на телевизор в размер на 845,79 лв., а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 30 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 44,96 лв., с краен срок на погасяване – 05.09.2018 г., вземанията по който са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Еос Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.10.2016 г. и приложенията към него, а ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

         Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът му дължи процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2287/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, и да бъде осъден ответникът да му заплати сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

         Ангажира писмени доказателства.

         С молба от 19.04.2019 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

         Ответникът А.С.Б., редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство, не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

         В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

С решението следва да бъде признато за установено, че ответникът А.С.Б. дължи на ищцовото дружество претендираните от него вземания – главница в размер на 710,95 лв. и договорна лихва в размер на 457,05 лв. на основание договор за потребителски кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

         На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в исковото и заповедното производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.1 и чл. 238, ал.1 ГПК Районен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че А.С.Б., ЕГН ********** *** дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, главница в размер на 710,95 лв. и договорна лихва в размер на 457,05 лв. за периода от 05.05.2016 г. до 05.06.2018 г., на основание Договор за потребителски кредит № СRЕХ-12816891, сключен на 25.02.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на кредитор и А.С.Б. в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Еос Матрикс“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.10.2016 г. и приложенията към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2287/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК А.С.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, разноски в исковото производство в размер на 75 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: