№ 13568
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110116811 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца М. К. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, *** срещу ответника Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.
3, предл.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което
ищецът е признат за невиновен и оправдан с Присъда № *** г., постановено по НОХД
№ 253/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол, изразяващи се в засягане на честта и
достойнството, изпитани притеснения, стрес, унижение, опетняване на доброто име и
авторитет в обществото, сред приятели и семейство, ограничаване на социални
контакти и неудобства във връзка с отсъствие от работа за участие в процеса, ведно
със законната лихва от 13.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът М. К. Г. извежда съдебно предявените си субективни права с твърдения,
че по д.пр. № 3382 ЗМИП 15127/2019 г. по описа на 07 РУ 0 СДВР и д.пр. №
18632/2019 г. по описа на СРП бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.1, пр. 1 НК. Въз основа на
внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 253/2022 г. по описа на Районен
съд – Ямбол, в рамките на което след провеждането на няколко заседания бил
оправдан с Присъда № *** г. Присъдата била протестирана от държавното обвинение,
поради което било образувано ВНОХД № 218/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Ямбол, което приключило с решение, с което била потвърдена оправдателната
присъда. Ищецът поддържа, че за времето, в което е бил обвиняем и подсъдим му се е
отразило негативно в психологически и социален аспект. Сочи, че необходимостта му
от явяване за участие в досъдебното и съдебното производства му причинило
1
неудобства в работата, предвид нуждата да оправдава пред работодателя отсъствието
си. Във връзка с обвинение преживял срам, унижение и стрес. Било поставено под
съмнение доброто му име и авторитет пред близки, роднини, приятели и колеги, и
пред обществото като цяло. Поддържа, чу в резултат на поддържаното обвинение
станал подтиснат и необщителен, ограничил контактите си и се изолирал от околните.
Изпитал силен страх, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил и като
цяло се отразило на здравословното физическо и психическо състояние. Сочи, че дори
изпаднал в депресия. Твърди, че с повдигането и поддържане на незаконно обвинение
съществено били засегнати честта и достойнството, авторитета на честен гражданин,
насадени били страх и несигурност за незаконно осъждане. Оценява претърпените
неимуществени на 20000 лв., поради което ги претендира. Претендира и законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.06.2022 г., когато е
влязла в сила оправдателната присъда, както и разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока по чл.131 ГПК е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на
претендираните неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между
незаконното обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от 20000 лв. е
прекомерно завишена по размер. Сочи, че срещу ищеца са били водени и други
наказателни производство, поради което оспорва в резултат на повдигнатото и
поддържано обвинение да е накърнено доброто му име и авторитет в обществото.
Излага съображения, че наказателното производство е продължило 2 години и 10
месеца, който срок е разумен и същевременно по отношение на ищеца не е взета мярка
за неотклонение, което обосновава по-нисък размер на вредите. Възразява срещу
началната дата на периода на законната лихва с твърдения, че оправдателната присъда
е влязла в сила на 02.11.2022 г. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално
за присъждане на по-нисък размер на неумеществените вреди.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от намиращите се в приобщеното НОХД №
253/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол документи се установява, че на 22.01.2020
г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
09.01.2020 г. по ДП № 3282 ЗМИП 15127/2019 г. по описан на 07 РУ – СДВР, пр.пр. №
18632/2019 г. по описа на СРС, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК, без към този момент да е взета мярка за
неотклонение. След това на 10.08.2020 г. с Постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение от 02.07.2020 г. по ДП № 3282 ЗМИП 15127/2019
г. по описан на 07 РУ – СДВР, пр.пр. № 18632/2019 г. по описа на СРС, е направено
ново привличане за същото престъпление, без към този момент да е взета мярка за
неотклонение.
На 20.08.2020 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем по
посоченото досъдебно производство.
2
Преди да бъде привлечен в качеството си на обвиняем ищецът е дал сведение на
31.01.2019 г., дал е обяснение на дата 04.04.2019 г. и спрямо ищецът е бил проведен
разпит на 26.06.2019 г., на 03.09.2019 г.
На 05.03.2021 г. в Районен съд - Ямбол е внесен обвинителен акт срещу ищеца
за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК, въз основа на който е
образувано НОХД № 253/2021 г. и след проведени пет заседания с Присъда № 85 от
13.06.2022 г. ищецът е бил признат за невиновен за извършено престъпление по чл.
206, ал.1, пр. 1 НК
Срещу постановената присъда е постъпил Протест от Прокуратурата, въз основа
на което е образувано ВНОХД № 218/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, по
което след проведено едно заседание е постановено Решение № 85/02.11.2022 г., с
което е потвърдена Присъда № 85 от 13.06.2022 г., постановена по НОХД № 253/2021
г. по описа на Районен съд - Ямбол.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, ищецът е осъждан
по НОХД № 2232/2009 г. по описа на СРС с влязло в определение за одобряване на
споразумение, за което е реабилитиран по право.
Представена е и справка за криминалистични регистрация на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения
иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано
срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение;
претърпени неимуществени вреди и/или имуществени вреди и наличие на причинна
връзка с проведеното наказателно преследване.
Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени
като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства
са установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи
възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република
България, предвид обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление и същият е оправдан с влязла в сила Присъда № 85 от
13.06.2022 г., постановена по НОХД № 253/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по
реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се
съобразяват установените по делото факти. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на
това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот,
на положението в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и други обстоятелства,
имащи значение към претърпените морални страдания. В практиката последователно
се приема, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива
вреди да са претърпени (в този смисъл – Решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. №
273/2009 г., ІІІ го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г., ІV го
на ВКС).
Изхождайки от горните критерии, за да определи размера на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
3
На първо място съдът съобрази времето, през което е продължило наказателното
преследване, а именно от 22.01.2020 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл. 206, ал.1, пр. 1 НК до 13.06.2022 г., когато същият е
окончателно оправдан с влязла в сила присъда. Следователно прокуратурата е
поддържала незаконно обвинение в сравнително кратък период от време - 2 години и 5
месеца. Въпреки краткия период не може да се отрече, че през този период все пак
подсъдимият е живял под страх от наказателна репресия спрямо него, притеснение за
бъдещото си, и с чувство за несправедливо отношение към него. Съдът отчете също
така нормалните неудобства, изпитани във връзка проведените разпити и дадени
обяснения. Съдът отчете и обстоятелството, че въз основа на подържаното от
прокуратурата обвинение, производството е преминало през две инстанция, като при
първоинстанционното разглеждане на делото са проведени 6 съдебни заседания, а
въззивното производство е приключило с едно съдебно заседание. Т.е. проведени са
общо 7 съдебни заседания, които ангажират участието на подсъдимия и е свързано с
типичните неудобства от участието в процес и страх от подвеждане под наказателна
отговорност и типичното чувство на притеснение.
На следващо място съдът отчете тежестта на престъплението, за което ищецът е
бил обвинен, а именно престъпление по чл. 206, ал.1, пр. 1 НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години, следователно ищецът е бил обвинен
в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът отчете
обстоятелството, че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение,
поради което същият не е изпитал ограничения и допълнителни неудобства и това
обуславя по-нисък размер на вредите.
Съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства относно
общественото положение на ищеца, неговата професия, както и с какво име се ползва
същият сред обществото и близки и приятели, поради което не се доказаха претърпени
неимуществени вреди извън нормалното злепоставяне във връзка с повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление. Доколкото обаче всяко
престъпление представлява обществено укоримо действие и като такова предизвиква
негативно отношение на обществото към извършителя, съдът отчита това като
нормално негативно преживяване в резултат на незаконното обвинение.
По делото не се доказа в резултат на повдигнатото му и поддържано
обвинение, ищецът да е ограничил контактите с близки и приятели, в това число
социална изолация, което да обуславя по-висок размер на вредите.
Не се доказа по делото и наличието на трудов договор, сключен с ищеца по
време на поддържаното обвинение, поради което съдът не би могъл да приеме, че
ищецът е претърпял твърдените вреди, свързани с необходимостта да се дават
обяснение пред работодателя си за невъзможността да се яви на работа.
Съдът взе предвид и данните за осъждането на ищеца, което въпреки
настъпилата реабилитация, сочат на човек с по-ниска оценка към обществените
правила, следователно и оценка на собствените ценности. Това неминуемо сочи на по-
нисък интензитет на негативни преживявания от повдигнатото обвинение, без да ги
изключват, доколкото те са нормална, естествена последица от воденето на незаконно
обвинение.
По делото не бяха ангажирани доказателства относно претърпените негативни
преживявания в емоционално и психическо състояние с по-висок интензитет, а
именно твърдените в исковата молба депресия и здравословни проблеми, които да
обусловят по-висок размер обезщетението.
Предвид всичко изложено съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на сумата
от 3000 лв., поради което предявеният иск се явява основателен до този размер, а за
горницата до пълния предявен размер от 20000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е претендирал и законната лихва от 13.06.2022 г., но оправдателната
присъда е влязла в сила на 02.11.2022 г., когато е постановено Решение № 85 по
4
ВНОХД № 218/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, поради което законна лихва
върху обезщетение за неимуществени вреди се дължи именно от този момент.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ищецът има право на
пълния размер на сторените по делото разноски (държавна такса и депозити), а за
адвокатското възнаграждение, съразмерно на уважената част, но същият не е направил
искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
Ответникът също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение или
адвокатско такова, но същият не е направил искане в тази насока, поради което съдът
не дължи произнасяне.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на М. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и
поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е
признат за невиновен и оправдан с Присъда № *** г., постановено по НОХД №
253/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол, изразяващи се в засягане на честта и
достойнството, изпитани притеснения, стрес, унижение, опетняване на доброто име в
обществото, сред приятели и семейство, ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 3000 лв. до
пълния предявен размер от 20000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5