РЕШЕНИЕ

№288

гр. Перник, 05.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №03907 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства,  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, е поискало да бъде установено по отношение на К.Т.Д., че дължи сумата в общ размер на 8052.48 лева (осем хиляди петдесет и два лева и четиридесет и осем ст.), включващ главница в размер на 3000 лева (три хиляди лева), договорно възнаграждение в размер на 1451.04 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и четири ст.) и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3601.44 лева (три хиляди шестстотин и един лева и четиридесет и четири ст.), представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените разноски в настоящето и заповедното производство. 

Ответницата е подала отговорна исковата молба, чрез назначения и особен представител адв.В., като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че на 21.06.2017г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и К.Т.Д., като длъжник за срок от 24 месеца , при размер на вноската 185.46 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %;

лихвен процент на ден: 0.11 %;г както и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги : Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3601.44 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги; 150.06 лв.  Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 8052.48 лв.; Общ размер на вноска: 335.52 лв.; Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.

             Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

               Съгласно т.5 от Договора за потребителки кредит К.Т.Д. е пожелала да бъде извършено рефинансиране на нейни задължения към трети лица с част от отпуснатата сума по кредита, както следва: Задължение в размер на 2190.00 лв. към „Фератум“ ЕООД (документ за кредитен превод с референция: ****************, с дата 22.06.2017г.). Задължение в размер на 648.00 лв. към „Неткредит“ ООД (документ за кредитен превод с референция; ****************, с дата 22.06.2017г.).

               Не се спори, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнил задълженията си по договора, като на 22.06.2017г. превел остатъчната парична сума в размер на 162.00 лв. по посочена от длъжника К.Т.Д. банкова сметка (***еренция: ****************, с дата 22.06.2017г.), което се установява и от представените три преводни нареждания от 22.06.2017г., приложени по делото като писмени доказателства. Задължението по Договор за потребителски кредит № **********,  е било сключено за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 335.52 лв. и падежна дата всяко 1-во число на месеца.

              Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът К.Т.Д., дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК са се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.  

             Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 3601.44 лева /три хиляди шестстотин и един лева и четиридесет и четири ст./

              В настоящето производство „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 18.07 лева (осемнадесет лева и седем ст.), поради липса на материален интерес. Претендираме само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

 Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на сключен  договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника.

Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора и факта, че е изправната страна по него . Последното се установява с предаването на сумата, като по този начин ищеца е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил. От изложеното следва, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, относно главница и възнаградителна /договорна/ лихва, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по договора между страните. 

 Относно искането за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3601.44 лева, съдът намира следното :

 Неразделна част от Договора е и Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, в което са включени  пет допълнителни услуги, а именно:

1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит

2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски

3.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски

4.възможност за смяна датата на падеж

5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства

  Общият размер на задължението по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на   3601.44 лева., която сума е била включена в месечната погасителна вноска .

   Настоящият състав намира, че предоставянето от ищеца на така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията и на закона.

  Предоставените допълнителни услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая в Договора за потребителски кредит не са посочсни нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги само са изброени услугите.

  В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на  3601.44 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

  В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е  посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е в размер на   3601.44 лева, като  настъпва от датата на сключване на самото Споразумение. Следователно възнаграждението се дължи независимо от това дали някоя от услугите е ползвана с включването на размера му във всяка от 24- те месечни погасителни вноски по кредита, като това обстоятелство се установява от представения по делото Погасителен план.

  Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на   3601.44 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Ето защо възражението за нищожност на това споразумение е основателно и следва да бъде уважено.

  Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди и законната лихва за забавено плащане върху главницата считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –  25.01.2019г., до окончателното и  изплащане.   

Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство, както и направените разноски в настоящето производство изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на 665.52 лева, за заплатена държавна такса, и юристконсултско възнаграждение, като в настоящето производство съдът определя такова в размер на 100.00 лева. 

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  К.Т.Д. ЕГН: **********, с адрес: ***,  че дължи на  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,  сумата   в размер на 3000.00 лева (три хиляди лева) представляваща главница, договорно възнаграждение в размер на 1451.04 лева (хиляда четиристотин петдесет и един лева и четири ст.)  представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на ЗИЗИ – 25.01.2019г., до окончателното и  изплащане на главницата от 3000.00 лева, като иска за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3601.44 лева (три хиляди шестстотин и един лева и четиридесет и четири ст.),  ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  К.Т.Д. ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 665.52 лева, направени разноски по настоящето дело и  направени разноски в заповедното производство по гр.дело №  *****/****г., по описа на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.                                

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  № *****/****г.,  по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

Вярно с оригинала:С.Г.                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: