№ 23575
гр. София, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110119337 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Д. С. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 47731/2024г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 185,03лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г.-30.09.2021 г., ведно със законната лихва от 07.08.2024г. до изплащане на
вземането, 137,94лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-26.07.2024г., 6,15лв. - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2021г.-30.09.2021г., ведно със законната лихва от
07.08.2024г. до изплащане на вземането, и 2,07лв. - мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2021г.-26.07.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ******* (надпартерен), ап. 2, аб. № ****, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Отрича да се дължи лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД
изразява становище за основателност на исковете.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за имота. Същият е подал
заявление – декларация на 27.10.2016г., с което е поискал откриване на партида за
имота на негово име, което е сторено, поради което са налице две съвпадащи
насрещни волеизявления, водещи до възникване на облигационна връзка между
страните.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че през процесния период в имота е имало индивидуален топломер и
два броя водомери за топла вода. Поради това, че исковият период касае летен сезон,
топлинна енергия за отопление от радиатори и за сградна инсталация не е
начислявана. Поради неосигурения достъп за отчет топлата вода е начислявана на база
един потребител по 140 л/денонощия съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата, като според
вещото лице, стойността на начислената топлоенергия възлиза на 185,66лв.
Съдът намира, че в случая правилно топлоенергията е начислена по
предвидените в Наредбата правила при неосигурен достъп, тъй като от представения
протокол от третото лице – помагач /л. 113/ се установява, че и на двете дати за отчет
не е бил осигурен достъп. Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването,
издадена от министъра на енергетиката, обнародвана в ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г.,
представлява подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния период и
намира приложение. Съгласно чл. 70, ал. 2 от нея, всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за
отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване
на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се
осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Тоест, задължението на лицата, които притежават имот в
топлоснабдена сграда, да осигуряват достъп за отчет на уредите произтича от
нормативен акт, а също и от общите условия към договора за доставка на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет
на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
В случая, след края на отоплителния сезон няма доказателства да е бил
осигурен достъп за отчет в процесния имот, а напротив – налице са данни за
неосигуряването на такъв, като този факт не е и оспорен. В чл. 29, ал. 2 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно делегацията по
чл. 70, ал. 3 от Наредбата, е предвидена възможността клиентите, неосигурили достъп
до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, да поискат срещу
заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки (обща и индивидуални) в тримесечен срок от датата по чл. 28,
ал. 2, като няма доказателства ответницата да се е възползвала и от този ред. Ето защо,
съдът намира за доказано, че не е бил осигурен достъп за отчет и правилно е
2
начислено потребление на база, както предвижда Наредбата. В нея е уреден начин, по
който се изчислява топлинната енергия в такава хипотеза, като при него не се търси
стойността на реално потребената енергия, а представлява компенсаторен механизъм
при неизпълнение на задължението на потребителите да осигурят достъп за отчет.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано по делото, че до имота е
доставена топлинна енергия на стойност 185,66лв.
Ответницата своевременно е направила възражение за изтекла погасителна
давност, което следва да бъде разгледано.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се
счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 07.08.2024г. Следователно,
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 07.08.2021г., биха били
погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за м.05.2021г., тъй като тяхната
изискуемост настъпва преди 07.08.2021г. На всички останали вземания изискуемостта
настъпва след този момент (за м.06.2021г. настъпва на 14.08.2021г.). Размерът на
задълженията за м.05.2021г. възлиза на 39,86лв. съгласно заключението по СТЕ (при
приложен коригиращ коефицент с оглед, че изравнителната сметка е била за
възстановяване). След като този размер бъде изваден от претендираната от ищеца сума
от 185,03лв., се получава дължим остатък от 145,17лв. До този размер предявеният
иск се явява основателен, а за разликата подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и
заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
- клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат
консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ,
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление най-малко веднъж годишно, като правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3.
Приложимата наредба е Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 70, ал. 5, 6 и 7 от нея, лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ всяка година в срок до
10 юли извършва отчет на уредите за дялово разпределение, а в срок до 15 юли
изготвя общата годишна изравнителна сметка за сградата-етажна собственост и
изготвя и предоставя на клиентите в сградата-етажна собственост индивидуалните им
3
изравнителни сметки. Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите в отношенията между
страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия
може да се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва
първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена
изравнителна сметка. Срокът за извършването на тези действия по Наредбата е до 10
юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка. От това следва, че
правилата в общите условия (чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5) следва да се тълкуват
корективно, а не напълно буквално. Както в общите условия, така и в общите фактури
ясно е определен падежът на вземанията. В издадената за процесния период обща
фактура /л. 37/ е посочен краен срок за плащането– 14.09.2022г., като този срок
съответства на правилото по ОУ за 45-дневен такъв. Начислената и претендирана от
ищеца мораторна лихва в размер на законната лихва е от деня, следващ деня на падежа
– 15.09.2022г., както изисква чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Потребителят изпада в забава след
изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл. 32, ал. 2, като в този
смисъл е и преобладаващата практика на СГС – Решение № 7526/11.12.2025г. по в. гр.
д. № 3766/2025г. по описа на СГС, Решение № 2897 от 16.05.2024г. по в. гр. д. №
7978/2023г. на СГС, Решение № 1796 от 26.03.2024г. по в. гр. д. № 8545/2022г. на СГС,
Решение № 6066 от 06.11.2024г. по в. гр. д. № 9659/2024г. на СГС, Решение № 2352 от
09.05.2023г. по в. гр. д. № 5312/2022г. на СГС, Решение № 648 от 07.02.2024г. по в. гр.
д. № 14758/2021г. на СГС и много други.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и дължи законна
лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 145,17лв. за
периода на забавата 15.09.2022г.-26.07.2024г. възлиза на 33,96лв. Ето защо, искът се
явява основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен подлежи на
отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
4
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 25-28/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. Представен е и договор за
извършване на услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното
заключение по СТЕ, това дружество е извършвало услугата и към процесния период.
Ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) цената на тази услуга. От събраните писмени доказателства, които не
са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния период м.07.2021г.-
м.09.2021г. възлиза на сумата от 6,15лв. Тези вземания не са обхванати от погасителна
давност по изложените по-горе съображения относно давността. Ето защо, този иск се
явява изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75лв., от
които следва да му се присъдят 41,95лв.
За исковото производство е сторил разноски в общ размер от 775лв., от които му
се следват 433,54лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу Д. С. Б., ЕГН: **********, с
адрес: ******** че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
47731/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 145,17лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2021г.-30.09.2021г. до имот, находящ се в *******
(надпартерен), ап. 2, аб. № ****, ведно със законната лихва от 07.08.2024г. до
изплащане на вземането, 33,96лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г.-26.07.2024г., 6,15лв. - цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-30.09.2021г., ведно със законната лихва
от 07.08.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 145,17лв. до пълния
предявен от 185,03лв и за м.05.2021г., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 33,96ЛВ. до пълния
предявен от 137,94лв., както и изцяло иска за сумата от 2,07лв. - мораторна лихва за
периода 15.09.2021г.-26.07.2024г. върху главницата за дялово разпределение.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Б., ЕГН: **********, с адрес:
******** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 41,95лв. – разноски
в заповедното производство и сумата от 433,54лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6