Р Е
Ш Е Н
И Е № 854
гр.Пещера,01.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на десети октомври, през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Севделина Пенчева
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №986 по описа на
Съда за 2018г.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Сключих с ответника Договор за потребителски кредит №478/2014г. Моите
родители сключиха също ипотечен договор за кредит с ответника.В момента на
сключване на потребителския кредит, ответникът настоя да си открия
разплащателна сметка при него,по която да получавам трудовото си
възнаграждение.Работя на трудов договор в ЦСМП гр.Пазарджик като лекар.Ако не се
бях съгласила да открия разплащателна сметка,ответникът нямаше да ми отпусне
кредита,от който се нуждаех.
В момент,в който баща ми не успя да погаси изтегления от него кредит,по
който аз и майка ми сме солидарни длъжници,ответникът,макар че моя кредит се
погасяваше редовно, заради предсрочна изискуемост на кредитните вноски на баща
ми,престана да ми изплаща трудовото възнаграждение,като посегна върху цялото ми
трудово възнаграждение, въпреки забраната на чл.446 ал.1т.1 от ГПК.
Така,за периода м.декември 2015г.,цялата 2016г.,месеците-януари, февруари, март
и април 2017г.,ответникът задържа цялото ми трудово възнаграждение, макар че
беше длъжен да ми заплаща минималното за страната трудово възнаграждение както
следва:
М .декември 2015г.-380 лева,
Цялата 2016г. за 12 месеца по 420 лв ,общо 5420 лева,
Месеците януари,февруари,март и април 2017г. по 460 лв месечно,общо 1840
лева- или за целия период,ответникът,с незаконните си действия, ме увреди
непозволено,като ми причини имуществени щети в размер на исковата сума,като не
ми остави средства за препитание,макар и да беше наясно,че няма право на тези
си действия.
Причинените ми имуществени щети
са в размер на задържаната минимална работна заплата,ведно със законната лихва
за периода както следва:
Минимална работна заплата
М.12.2015г.-380 лв,
М.01.16г.-420лв,
М.02.16г-420лв,
М.03.1бг-420лв
М.04.16г.-420лв
М.05.16г-420лв
М.06.16г-420лв
М.07.16г-420лв
М.08.1бг.420лв
М.09.16г.-420лв
М.10.16г.-420лв
М.11.1бг.-420лв
М.12.16г-420лв
М.01.17г.-460лв
М.02.17г.-460лв
М.03.17г.-460лв
М.04.17г-460лв
Законна лихва за периода:
01.12.15г.-15.07.18г-101,32лв,
01.01.16r.-15.07.18г.-108,18лв, 01.02.16r.-15.07.18г.-104,55лв, 01.03.16r.-15.07.18г.- 101,16лв, 01.04.16r-15.07.18г.- 97.55лв, 01.05.16г-15.07.18г-94.05лв, 01.06.16г-15.07.18г-90,43лв,
01.07,16г-15.07,18г.-86.93лв, 01.08.16г-15.07.18г.-83.31лв,
01.09.16г-15.07.18г.-79.69лв, 01.1016г.-15.07.18г.-79.19лв,
01.11.16г.-15.07,18г-72.58лв, 01.12.16г.-15.07.18г.-69.08лв
01.01.17г.-15,07.18г.-71.68лв, 01.02.17г.-15.07.18г.-62.72лв,
01.03.17г.-15.07.18г.-64.14лв, 01.04.17г-15.07.18г-60.18лв
Причинени ми бяха и неимуществени щети:
Останала без средства за препитание,за покриване на елементарните ми нужди
дори от хляб и вода,бях принудена да вземам в заем суми,които да ми покриват ежедневните
разходи,като тези ми действия бяха придружени от срам и неудобство пред
всичките ми приятели и близки,пострада психиката ми,започнах да не спя
нощем,което се отрази на работата ми,на отношенията ми с колегите,станах
нервна, избухлива, по най-малкия повод започвах да плача, което наложи да
потърся лекарска помощ от колега -приятел,който ми предписа медикаментозна
терапия. Липсата на средства ограничи контактите ми до минимум,не можех да
изляза с една приятелка на кафе,защото нямах пари да си го платя. Наложи се да
взема втори кредит,за да покрия заемите,които бях направила заради липсата на
средства. Родителите ми и те не можеха да ми помогнат,защото цялото им имущество беше изнесено на
публичен търг от ответника.Всичките причинени ми неимуществени щети оценявам на
сумата от 10 000 лева.
Моля, Да ни призовете на съд с ответника и след като докажа основателността
на исковата претенция,да постановите решение с което:
Осъдите ответника да ми заплати причинените ми от незаконните действия на
същия имуществени щети,в размер на 8686.74лева,от които главница-7260лв и
законна лихва в размер на 1426.74лв за периодите, посочени в исковата молба, както
и причинените ми неимуществени щети, в размер на 10 000 лева,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.Сочи доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника“ Инвестбанк“ АД, относно основателността на иска:
1. По силата на
Договор за потребителски кредит № 478/28.08.2014г.,
сключен между „ИНВЕСТБАНК" АД, като „Кредитор" или „Банката" и В.Д.Д.,
като „Кредитополучател", Банката предоставя на Кредитополучателя
кредит в размер на 10 000 евро /десет хиляди евро/, предназначен за текущи
нужди.
Съгласно раздел IV, т. 11 от
Договора Кредитополучателят неотменимо и безусловно се задължава да изплати на
банката, дължимите по настоящия договор главница, лихва, такси и неустойки,
заедно с всички разноски, с краен срок на погасяване до 28.08.2024 г. Съгласно т.11.1. от
Договора, Кредитополучателят се задължава да издължава предоставения кредит на
120 /сто и двадесет/ анюитетни вноски, /119 от тях в размер на 128,03 евро и 1
вноска в размер на 128,56 евро/, дължими ежемесечно, съгласно Погасителен план
- Приложение към настоящия Договор за банков кредит.
По силата на Договор за учредяване на залог на вземане по реда на ЗЗД от
28.08.2014 г. Кредитополучателят В.Д. Д. обезпечава всички вземания на Банката по
посочения договор за кредит, в т.ч. главница, лихви, неустойки, такси,
комисионни, разноски и др., като учредява в полза на банката първи по ред залог
по реда на ЗЗД върху:
Всички настоящи и бъдещи парични вземания на Залогодателя към ЦСМП
Пазарджик, с ЕИК *********, заедно с принадлежностите им - лихви, неустойки и
други произтичащи от сключения трудов договор № 003/28.01.2010 г.
Всички настоящи и бъдещи вземания на Залогодателя в лева, постъпващи по
банковата му сметка, открита в „ИНВЕСТБАНК" АД, финансов център
„Пазарджик", като залогът включва цялото вземане /авоар/ по сметката,
бъдещи постъпления по нея, както и начисляваните лихви.
Съгласно чл.3 от Договора за залог всички вземания на Залогодателя се
залагат в полза на банката до окончателното и пълно погасяване на всичките и
вземания към Кредитополучателя, произтичащи от Договора за кредит.
Съгласно уговореното в чл. 7 от Договора за залог, с подписването му Залогодателят
дава безусловното си и неотменимо предварително писмено съгласие за извършване
на плащане от сметката му, посочена в договора, служебно от Банката, по реда на
Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти, въз основа на
което съгласие Банката може да събира едностранно в деня на падежа или след
него изискуемите суми по Договора за кредит, като задължава служебно посочената
сметка, включително когато това е необходимо, чрез откупуване на
чуждестранна валута, съответно арбитражиране по курса на Банката в деня на
операцията.
Освен това съгласно чл. 7.4.2. от Общи условия на „ИНВЕСТБАНК" АД за
предоставяне на потребителски кредити, с които кредитополучателят се е съгласил
на осн. чл. 14.1. от Договора за кредит, в случай на просрочие, вземанията на
Банката по кредита се събират при всяко постъпване на суми по банковите сметки
на Кредитополучателя до погасяването им.
2. Наред с горното, по силата
на
Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 82 от
19.02.2008 г., сключен между „ИНВЕСТБАНК" АД, като „Кредитор" или
„Банката", Д.С.Д., като „Кредитополучател", В.Д.Д., като солидарен
длъжник и Дора Ламбрева Д., като „Солидарен длъжник", Банката предоставя
на Кредитополучателя потребителски кредит
размер на 400 000 лева
(четиристотин хиляди лева). Срокът на договора за кредит е 240 месеца.
Видно от клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора за кредит, от датата на
сключване на Договора, до момента на пълното погасяване на всички дължими суми
по кредита, Кредитополучателят и Солидарните длъжници, в това число и В.Д.Д. се задължават да издължават
ползвания кредит, лихвите, таксите, комисионите и разноските, съгласно
условията на Договора за кредит, респективно да осигурят по разплащателната си
сметка наличието на необходимите средства, с които да се погасяват задълженията
по договора и др.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора,
изплащането на дължимите по договора главница, лихви, неустойки, такси и
комисиони, ведно с всички разноски, следва да се извърши на 240 равни месечни
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 3
833, 62 лева, дължими на 26-то число, считано от месеца, следващ първото
усвояване на суми по кредита, с краен срок за погасяване 26.02.2028 г., описани
подробно в погасителен план, представляващ Приложение № 1, неразделна част от
Договора за кредит.
В тази връзка, солидарният длъжник по процесния Договор за кредит - В.Д.Д.
е подписала Съгласие за директен дебит от 05.03.2015 г., адресирано до
„ИНВЕСТБАНК" АД, с което се съгласява вноската по Договор за потребителски
кредит на физическо лице срещу ипотека № 82 от 19.02.2008 г., да се заплаща/ удържа
от нейната сметка при условията на директен дебит за срока на погасяване на
кредита.
С оглед на изложената фактическа обстановка следва да се направи обоснован
извод, че и по двата кредита, по единия от който В.Д.Д. е кредитополучател Договор
за потребителски кредит № 478/28.08.2014 г./ , а по другия солидарен длъжник
/Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 82 от
19.02.2008 г./ същата писмено е декларирала съгласието си, Банката да удържа
дължимите вноски по двете експозиции от сметките й.
С оглед заявените в исковата молба обстоятелствени твърдения и изложените
от нас Фактически обстоятелства, считам така предявения иск за изцяло
неоснователен, като съображенията ни за това са следните:
В настоящата искова молба ищецът твърди, че ответникът е настоял същата да
си открие разплащателна сметка, и че ответникът е нямало да отпусне кредит, ако
не се е съгласила да и се открие сметка.
В тази връзка следва да се има предвид, че откриването на разплащателни
сметки на името на клиент в банката, не е задължително условия за отпускане на
кредит, а по - скоро улеснява неговото по - бързо усвояване и обслужване. Нещо
повече, видно от текста на Раздел V, т. 12.1 и
т.12.2 от Договора за кредит Кредитополучателят В.Д.Д., доброволно е открила
сметките на свое име и се е задължила да учреди първи по ред залог върху
вземанията си по реда на ЗЗД за наличности и постъпления, именно по тази
сметка. От друга страна, предоставянето на обезпечение, като условие за
отпускане на кредит е стандартна банкова и търговска практика, която гарантира
интереса и на двете страни.
На следващо място ищецът излага твърденията, че в момента в който кредитополучателят по Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека № 82 от 19.02.2008 г, - Д.С.Д. е престанал да
обслужва пропесния кредит, въпреки че тя редовно е
погасявала вноските по Договор за потребителски кредит № 478/28.08.2014г.,
по който тя е кредитополучател, ответникът в настоящото производство „Инвестбанк"
АД е престанал да й изплаща трудовото възнаграждение, въпреки забраната на
чл. 446, ал.1, т.1 от ГПК.
Така за периода от месец декември 2015 г., цялата 2016 г. и месеците -
януари, март, април 2017 г. ищецът твърди, че ответникът цитирам: „е и задържал
цялото й трудово възнаграждение". По този начин на В.Д.Д. и били причинени
имуществени и неимуществени вреди, като с незаконните си действия ответникът я
е увредил непозволено.
В този смисъл е необходимо да се посочи, че до м. април 2017 г.,
по отношение на кредитните експозиция по двата кредита не са
предприемани действия по принудително изпълнение. Изпълнителните дела по двата
изпълнителни листа, издадени по двата договора за кредит, са образувано една
през м. април 2017 г., а запор на вземанията по сметки е наложен след тази
дата. Следователно през процесния период обслужването на експозициите
се е извършвало извънсъдебно - от сметките на кредитополучателя/ солидарния
длъжник, на основание уговореното в договорите за кредит и приложенията към
тях. В тази хипотеза няма как да се съблюдава дали действията на
кредитора са незаконосъобразни на осн. чл. 446, ал.1, т.1 от ГПК. Тази
разпоредба намира приложения едва при образувано изпълнително производство и в
хода на същото е насочено принудително изпълнение по отношение на трудовото
възнаграждение на длъжника. През процесния период обаче, както вече беше
посочено, по отношение на имуществото на длъжника не е извършвано принудително
изпълнение по реда на ГПК, респективно не намират приложение разпоредбите за
несеквестируемостта.
Ето защо остава неясно как ищецът формира размера на претенцията си за претърпени
имуществени вреди в размер на минималната работна заплата. В хипотезата
на доброволно изпълнение всеки правен субект може сам да прецени как и дали да
се разпорежда със средствата си, в какъв размер и в чия полза. В конкретния
случай ищецът В.Д.Д., влизайки в договорни отношения с Банката, сама е
преценила, че наличните суми по сметките й ще служат за погасяване на
формираните задължения по двата договора за кредит, като е предоставила
възможност на банката да събира наличните суми. Само в хипотезата на
принудително изпълнение, третото задължено лице, изпълняващо наложен запор на
вземане от съдебен изпълнител, има вменено задължение да съобрази разпоредбите
за несеквестируемостта, каквато хипотеза в случая не е налице.
Поради това считаме претенцията на ищеца да присъждане на имуществени вреди
за неоснователна, необоснована по размер, а освен това за прекомерна.
Предвид горното
намираме. че горепосочените твърдения на ищеца за неправилни и очевидно
неотносими към конкретиката на казуса, тъй като тезата на ищеиа е ирелевантна и
некореспондираща с изложената фактическа обстановка. Както беше посочено
по-горе, в качеството си на кредитополучател и на солидарен длъжник,
В.Д.Д. е предоставила съгласила вноските по договорите за кредит тях да се
удържат от банковите й сметки. Ето защо буди недоумение на какво правно
основание същата предявява претенции срещу „ИНВЕСТБАНК" АД, за причинени
имуществени и неимуществени вреди. Кредиторът„ИНВЕСТБАНК" АД няма за
задължение да съблюдава, произхода на средствата налични по сметката на
кредитополучателя и каква сума остава, предвид разпоредбата на чл. 446, ал.1
т.1 от ГПК в хипотеза на ежемесечно
/извънсъдебно/ обслужване на експозициите, доколкото същото не е
трето-задължено лице, което изпълнява запор,наложен от съдебен изпълнител.
В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 т.1 от ГПК е регламентирано, че ако изпълнението е насочено върху трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата,
може да се удържа само: ако
осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната
работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета
част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа.
Изпълнение по смисъла на разпоредбите на ГПК следва да се разбира като
принудително. Такова може да се предприеме в хипотезата когато е образувано
изпълнително дело от съдебен изпълнител и способът, който същия използва за
събиране на вземането по едно висящо изпълнително производство е именно запор
на трудово възнаграждение. В конкретния казус и двата кредита са обявени за
предсрочно изискуеми и съобразно извадените изпълнителни листове и заповеди за
изпълнение са образувани изпълнителни дела от ЧСИ Георги Тарльовски, с рег.№
882, с район на действие ОС - Пазарджик през м. април 2017 г. - т.е. в самия
край на процесния период.
За пълнота на изложението ще посоча, че за събиране на
вземането по договора, с кредитополучател В.Д.Д.
е образувано изпълнително дело № 20178820400321 едва на 11.04.2017 г. - в края
на процесния период.
По същото изп. дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника
със запорно съобщение с изх.№ 2757/18.04.2018 г., изпратено до работодателя -
„Център за спешна медицинска помощ" - Пазарджик. Видно от запорното
съобщение съдебният изпълнител е посочил, че при налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, работодателят следва да прави удръжките при спазване
на правилата на чл. 446 от ГПК. В тази връзка следва да се направи обоснован
извод, че предвид конкретиката на казуса, нито съдебният изпълнител, нито
взискателят по изпълнителното дело има правната възможност да съблюдава
удръжките дали съобразени с текста на чл.446 от ГПК, които при всички положения
са последващи за процесния период. Това задължение е вменено на работодателя.
По отношение на вземането по кредита с кредитополучател Д.С.Д. и солидарен
длъжник В.Д.Д., за събирането на което е образувано изпълнително дело №
20178820400320 на 11.04.2018 г., следва да се посочи, че по това дело не е
поискано и съдебният изпълнител не е използвал способ за принудително събиране
на вземането запор на трудово възнаграждение.
Следва да се посочи още, че през процесния период ищецът не е осигурявал
погасяване на задълженията по кредита по друг начин - чрез доброволно плащане
на каса, чрез банков превод и пр.
Следователно, ако В.Д.Д. е считала, че Банката не следва да събира сумите
по сметката й за погасяване на задължението й по двата договора за кредит,
остава неясно защо тя не е набавяла /изплащала/ дължимите месечни вноски по
друг начин. В случай ,че изискуемите месечни вноски не бяха събирани от
Банката, въпреки предоставените й правомощия, то задължението по кредитите щеше
да бъде просрочено и щеше да се олихви с лихва за забава, което щеше
допълнително да обремени ищеца.
Всъщност действията
на Банката ползват ищеца, защото с удържане на суми от сметките й Банката е
погасявала собствените изискуеми задължения на В.Д.Д.. Освен това, сумите по сметка на кредитополучателя не са били достатъчни за
покриване на задълженията, поради което вземанията по двете експозиции са
обявени за предсрочно изискуеми. Оказва се, че ищецът, който не е осигурил погасяването
на месечните вноски по друг ред, както и не е осигурил достатъчно средства за заплащане на пълния размер на
вноските,се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение,
което е недопустимо съгласно основен принцип, действащ в гражданското право.
С оглед на гореизложената
фактическа обстановка и изложените аргументи считам, че твърденията, че през
периода от месец декември 2015 г., цялата 2016 г. и месеците - януари, март,
април 2017 г., „ИНВЕСТБАНК" АД е причинила имуществени и неимуществени
вреди на В.Д.Д., следва да се отхвърлят като неоснователни.
Нещо повече ,считам, че не е осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане,
доколкото ищецът не ангажира доказателства нито за виновно причиняване на вреди
от страна на ответника, нито за наличие на причинно- следствената връзка между
поведението на ответника „ИНВЕСТБАНК" АД и настъпването на вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доколкото по делото не са
представени доказателства за неправомерно поведение на ответника, довело до
увреждане на ищеца, считаме, че претенцията за неимуществени вреди също се
явява неоснователна. Освен това считаме, че тя е прекомерна като размер и я
оспорваме като такава. Ответникът сочи доказателства и претендира разноски.
С Определението по чл.140 ГПК и доклада по делото Съдът е указал на ищеца,
че при условията на пълно и главно доказване трябва да установи
наличието на претендираните имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
твърдяното противоправно поведение на кредитора – по повод изпълнение на
задълженията на ищеца по двата процесни договора за кредит, както и причинна
връзка между това поведение и настъпилите вреди.
В първото по делото заседание е допуснат до разглеждане и предявен от ищеца
инцидентен установителен иск – за установяване нищожността на Договор за залог,
сключен между страните на 28.08.2014г., като накърняващ добрите нрави.В хода на
процеса е постъпил отговор от ответника на предявения инцидентен установителен
иск, със становище за недопустимост и неоснователност.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ от ГПК, от фактическа страна взе предвид следното:
Не се спори между страните и е видно от Договор за потребителски кредит №
478/28.08.2014г., че същият е сключен между „ИНВЕСТБАНК" АД, като
„Кредитор" и В.Д.Д., като „Кредитополучател", Банката е
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 10 000 евро /десет хиляди
евро/, предназначен за текущи нужди.Кредитополучателят се е задължил да
изплати на банката дължимите главница,
лихва, такси и неустойки, заедно с всички разноски, с краен срок на погасяване
до 28.08.2024 г. Приложен е и Погасителен план .
Не се спори между страните и е видно от Договор за учредяване на залог на
вземане по реда на ЗЗД от 28.08.2014 г. , че Кредитополучателят
В.Д. Д. е обезпечила всички вземания на Банката по посочения по
–горе договор за кредит, като е учредила в полза на банката първи по ред залог по реда
на ЗЗД върху всички настоящи и бъдещи парични вземания на Залогодателя към ЦСМП
Пазарджик, ведно слихви, неустойки и други произтичащи от сключения трудов
договор № 003/28.01.2010 г.; всички настоящи и бъдещи вземания на Залогодателя
в лева, постъпващи по банковата му сметка, открита в „ИНВЕСТБАНК" АД,
финансов център „Пазарджик", като залогът включва цялото вземане /авоар/
по сметката, бъдещи постъпления по нея, както и начисляваните лихви.
С чл. 7 от Договора за залог страните са договорили, с подписването му Залогодателят дава безусловното
си и неотменимо предварително писмено
съгласие за
извършване на плащане от сметката му, посочена в договора, служебно от Банката, по реда на Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, въз
основа на което съгласие Банката може да събира едностранно в деня на падежа
или след него изискуемите суми по Договора за кредит, като задължава служебно
посочената сметка, включително когато това е необходимо, чрез
откупуване на чуждестранна валута, съответно арбитражиране по курса на Банката
в деня на операцията.
Следва да се посочи и обстоятелството, че е налице в Договора за залог нотариална заверка на
подписа на В.Д., от 28.08.2014г. на нотариус А.Илкова, с район на действие РС
Пазарджик.
Не се спори между страните и е видно от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 82 от
19.02.2008 г., че същият е сключен между „ИНВЕСТБАНК" АД, като
„Кредитор" и Д.С.Д., като „Кредитополучател", а ищцата по насотящето
дело В.Д.Д. е един от двамата солидарни длъжници, заедно Д.Л.Д..Кредитът
е в размер на 400
000 лева (четиристотин хиляди лева, със срок от 240 месеца.
Според чл. 6, ал. 1 от Договор за
кредит № 82 от 19.02.2008 г., , от датата на сключване на Договора, до
момента на пълното погасяване на всички дължими суми по кредита,
Кредитополучателят и Солидарните длъжници, в това число и В.Д.Д. се задължават да издължават ползвания кредит,
лихвите, таксите, комисионите и разноските, съгласно условията на Договора за
кредит, респективно да осигурят по разплащателната си сметка наличието на
необходимите средства, с които Кредиторът по служебен ред да погасява тези
задължения.
Приложено е по делото заверено копие Съгласие за директен дебит от
05.03.2015г., адресирано до „ИНВЕСТБАНК" АД, видно от което солидарният длъжник В.Д. се е съгласила
вноската по Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека №
82 от 19.02.2008 г., да се заплаща/ удържа от нейната сметка при условията на
директен дебит за срока на погасяване на кредита.
От приети по делото документи във връзка с предприето принудително
изпълнение и в частност Запорно съобщение до ЦСМП Пазарджик се установява, че
същото е изпратено от ЧСИ Г.Тарльовски
по и.д. №20178820400320 , с изх.№2757/18.04.2017г. , за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на В.Д., до размер на съответните задължения,
сд указание удръжките да се правят при спазване разпоредбите на чл.446 ГПК.
Не се спори между страните и е видно от Договор за потребителски паричен кредит № 1902622/03.07.2015г.,
че същият е сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, като „Кредитор"
и В.Д.Д., като „Кредитополучател", с чиста стойност на кредита 20 000лв.
Към този договор също е налично Съгласие за директен дебит на В.Д. от от
03.07.2015г. за погасяване на задълженията по договора, със срок до 01.07.2025г.
По делото се приеха едно
основно и едно допълнително заключение на в.л.Ц.К., които Съдът кредитира като компетентно изготвени и
неоспорени от страните.
Установило е от вещото лице
измежду поставените задачи, че предсрочната изискуемост по Договор за потребителски кредит №
478/28.08.2014г. на кредитополучателя В.Д. е предявена на 06.03.2017г., както и
ответникът, в качеството на кредитор и по Договор за потребителски кредит на
физическо лице срещу ипотека № 82 от 19.02.2008 г., сключен между
„ИНВЕСТБАНК" АД и Д.С.Д.,със
солидарен длъжник В.Д., е установил просрочие на 11 главници и лихви, към
30.03.2017г. по Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека
№ 82 от 19.02.2008 г.
В допълнителното заключение част от изводите на
вещото лице са, че въз основа на СЪГЛАСИЕ за
директен дебит на ,, ИНВЕСТБАНК „ АД клон Пазарджик от 05.03.2015г. на В.Д.Д.
от сметката й в ИНВЕСТБАНК АД с BG 43IORT6091********** да се
погасяват вноските по банков кредит № 82/19.02.2008г. на Д.С.Д. ,лихви, такси
,застраховки, в периода 25.05.2015 г. - 24.03.2017 г. при невнасяне на
дължимите вноски по Кредит № 82/ 19.02.2008 г. автоматично става погасяването
на дължимите вноски от остатъците в банкова сметка ***.
Също така , по Договор 478/ 28.08.2014 г. с Кредитополучател ищцата В.Д., в
периода 25.07.2015 г. - 25.11.2015 г. има плащания, които не са заплатени от
заплатата на В.Д.Д. , а са от вноски директно на каса от В.Д.Д., в размер на 1 226.22 EUR .
В периода 23.12.2015 г. - 24.03.2017 г. двата кредита по Договор 82/
19.02.2008 г. и Договор 478/ 28.08.2014 г. са обслужвани изключително от сумите
получени от заплатата на В.Д. в банкова сметка ***.
Разпитаният по делото св.Ж. Т. даде показания в посока на влошеното емоционално ъсстояние
на ищцата, в резултат на финансови проблеми в частност поради това, че не
получава заплата поради изтеглен кредит.
Св.Димитър Димитров – баща на ищцата
, даде показания в смисъл, че участвал и спечелил търг, като междувременно
ответната банка обещала да му отпусне
кредит за закупуване на сгради за производство.След спечелване на търга банката
обаче се забавила с отпускането на кредита, което го принудило да подпише
договор за кредит при неизгодни условия, за сумата от 400 000лв.Това
наложило и дъщеря му – В.Д., да стане съдлъжник, а впоследствие и да тегли
кредит – поради затруднението му да погасява вноските.Едно от условията било
заплатата и да минава през банката, като никой не и обяснил, че няма да
получава целата си заплата.В резултат на удръжките ищцата останала без заплта,
със сринато самочувствие и провалена лекарска специализация.
При така установените фактически обстоятелства , от правна страна Сдът
намира следното:
Предявени са от ищеца обективно съединени искове – инцидентен установителен
иск за установяване нищожността на Договор за залог, сключен между страните на
28.08.2014г., като накърняващ добрите нрави, с правно основание чл.26ал.І
предл. 3 ЗЗД, както и два иска с правно основание чл.45 ЗЗД ввъ вр. с чл.79 ЗЗД, за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени
вреди, , като пряка и непосредствена
последица от твърдяно противоправно поведение на кредитора – по повод
изпълнение на задълженията на ищеца по двата процесни договора за кредит.
Съдът на първо място намира за неоснователен предявеният от ищеца
инцидентен установителен иск за установяване нищожността на Договор за залог,
сключен между страните на 28.08.2014г., като накърняващ добрите нрави, с правно
основание чл.26ал.І предл. 3 ЗЗД.
В правната
теория е възприето, че „накърняване на
добрите нрави" е налице, когато с оглед установените в обществото норми на
поведение и общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с
тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях.
В конккретният
случай предмет Договор за залог от
28.08.2014г. е паричното вземане на залогодателя / ищеца/ , което има
към ЦСМП Пазарджик и обезпечава
вземанията на банката по Договор 478/ 28.08.2014 г. с Кредитополучател ищцата В.Д..Учреденият
залог е привилегия – призната от закона облага в полза на кредитора, която се
проявява при принудително изпълнение срещу
длъжника. Ето защо сключването на този договор не противоречи на установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал и е законово регламентирано.
На второ място , неоснователни са според Съда и двата иска с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с
чл.79 ЗЗД, за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени
вреди в общ размер от 18 686,74 лева, от които имуществени щети 8686.74 лева - главница 7260лв и законна лихва от 1426.74лева
, както и неимуществени щети в размер на 10 000 лева.
Основният довод на ищеца за основателност на исковете е, че „ в момента,в който баща ми / св.Д.Димитров/ не
успя да погаси изтегления от него кредит,по който аз и майка ми сме солидарни
длъжници, ответникът, макар че моя кредит се погасяваше редовно, заради
предсрочна изискуемост на кредитните вноски на баща ми, престана да ми изплаща
трудовото възнаграждение, като посегна върху цялото ми трудово възнаграждение,
въпреки забраната на чл.446 ал.1т.1 от ГПК“.
Чл.446 ГПКсе намира в част V ГПК „Изпълнително производство“ и касае
действия по принудително изпълнение, включително върху трудово възнаграждение и
съответният размер несеквестируем доход.Принудително изпълнение се осъществява
от съдебния изпълнител,каквото качество ответникът очевидно не притежава.
От друга страна, ищецът, в качеството на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит на физическо
лице срещу ипотека № 82 от 19.02.2008 г., сключен между „ИНВЕСТБАНК" АД и Д.С.Д., се задължила да издължава ползвания кредит, лихвите,
таксите, комисионите и разноските, като в тази връзка изрично е депозирала и Съгласие
за директен дебит на ,, ИНВЕСТБАНК „ АД
клон Пазарджик от 05.03.2015г. от сметката й в ИНВЕСТБАНК АД с BG 43IORT6091********** да се погасяват вноските по банков кредит № 82/19.02.2008г. на Д.С.Д.
– обстоятелство, установено от вещото лице и кореспондиращо с приетото копие на
цитирания документ.По този начин ищцата В.Д. се е съгласила да обезпечи
изпълнението на едно чуждо задължение.
За отбелязване е и обстоятелството, че по Договор за потребителски паричен кредит № 1902622/03.07.2015г.,
е сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, и В.Д.Д., като също
е налично Съгласие за директен дебит на В.Д. от от 03.07.2015г. за погасяване
на задълженията по договора, със срок до 01.07.2025г.Т.е . очевидно това е
практика на банките , с която се улеснява изпълнението на вече поетото
задължение от потребителя.
По настоящето дело , в Съгласие за директен дебит , дадено
от ищцата В.Д. на ,, ИНВЕСТБАНК „ АД, съответно и в Договора по банков кредит №
82/19.02.2008г. , сключен между Д.С.Д. и „ИНВЕСТБАНК „ АД липсват клаузи, които
да ограничават размера на директен дебит от трудовото възнаграждение на В.Д..
Една от предпоставките за уважаване на иск по чл.45 ЗЗД е наличието на
противоправно поведение, в случая на „Инвестбанк“ , по повод изпълнение на
задълженията на В.Д. по двата процесни
договора за кредит, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите
вреди.
При уставновените фактически обстоятелства и правни разсъждения Съдът
счита, че ищецът по делото не доказа наличието на противоправно поведение от
страна на отвеника „Инвестбанк“ АД. Поради това е безпредметно да се обсъждат и
останалите предпоставки на иска по чл.45 ЗЗД.
Предявените от ищеца искове следва да се
отхвърлят като неоснователни, като в тежест на В.Д./ освободена от такси и
разноски на основание чл.83ал.ІІ ГПК / следва да се възложат сторените от ответника
разноски в размер на 350лв. възнаграждение за вещо лице, както следва да се
присъдят и 150лв. юрисконсулстско възнаграждение, на основание чл.78ал.VІІІ ГПК.
Водим
от горното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователен иска на В.Д.Д., ЕГН ********** *** против „ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр.София Бул." България" №85 ,
представлявано от Изп. директор Пламен Йорданов Милков и Здравка Руменова
Русева за установяване нищожността на Договор за залог, сключен между страните
на 28.08.2014г., като накърняващ добрите нрави.
Отхвърля като неоснователен иска на В.Д.Д., ЕГН ********** *** против „ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр.София Бул." България" №85 ,
представлявано от Изп. директор Пламен Йорданов Милков и Здравка Руменова Русева
за заплащане обезщетение за имуществени щети в общ размер от 8686.74 лева , от които
главница в размер на 7260лв. и мораторна лихва от 1426.74лева, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Отхвърля като неоснователен иска на В.Д.Д., ЕГН ********** *** против „ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр.София Бул." България" №85 ,
представлявано от Изп. директор Пламен Йорданов Милков и Здравка Руменова
Русева за заплащане на обезщетение за
неимуществени щети в размер на 10
000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Осъжда В.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на
„ИНВЕСТБАНК"АД, ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление гр.София Бул."
България" №85 , представлявано от Изп. директор Пламен Йорданов Милков и
Здравка Руменова Русева сумата от 500лв./ петстотин лева/, представляващи
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: