РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Пловдив, 15.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря СТЕФКА
КОСТАДИНОВА и прокурор ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от председателя на
състава административно дело № 1894
по описа на съда за 2018год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 203 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на И.С.И., ЕГН ********** с адрес ***, в момента в Затвора * подадена чрез процесуален
представител адв.В.С., уточнена с
искова молба вх.№ 14451/19.07.2018г против Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Ген.
Н. Столетов” №21 за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лева, в едно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното им изплащане, настъпили
от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за периода от 27.09.2010г. до 07.02.2012г. в затвора с в
гр.Стара Загора и от 07.02.2012г. до момента на подаване на исковата молба в
затвора в гр.Пловдив, както и задържането под стража от 24.04.2010г. в 3-то РПУ
– София, отведен в ареста в Хасково до 27.09.2010г. Посочено е, че причинените неимуществени вреди, се
изразяват в обида, огорчение, чувство на
малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.
Конкретните
оплаквания на ищеца са липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ
на човек), липсата на достъп до течаща вода и санитарен възел, мръсни и олющени
стени в килиите, покрити с мухъл, стар и скъсан балатум. Посочва, че в килиите
има гризачи, дървеници и хлебарки, както и че са без достатъчни достъп на
естествена светлина и чист въздух. Според ищеца зимно време е много студено, а
лятно – много горещо, както и че му предлагат да работи доброволен труд със
стъклена вата без предпазни маски. На следващо място ищецът посочва, че има
белодробно заболяване без да го лекуват. В първоначалната искова молба е
посочено, че храната е с лошо качество и в малко количество, но с молбата
уточнение ищецът е посочил, че оттегля този аспект на оплакването.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. оспорва основателността на предявения иск, като
претендира неговото отхвърляне.
Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура
– гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба и счита, че условията
в затворите са еднакви за всички лица, като ищецът не е поставен при
по-различни условия от тези на другите затворници.
Съдът, като се запозна със
становищата на страните и прецени събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Между страните по делото не се формира спор, че ищецът И.С.И.
е бил задържан под стража на 24.04.2010г. в 3-то РПУ – София и отведен в ареста
в Хасково за времето до 27.09.2010г.. В исковата молба ищецът сочи, че от
27.09.2010г. до 07.02.2012г. е пребивавал в Затвора - гр.Стара Загора и от
07.02.2012г. в Затвора - гр.Пловдив. Видно от представените по делото докладна
записка до Началника на Затвор - гр.Пловдив, писмен отговор на ответника и
справка от Затвор – гр.Стара Загора, ищецът изтърпява наказание в размер на
20г. лишаване от свобода, като е постъпил в затвора в гр.Стара Загора на
30.09.2010г., а в Затвора в гр.Пловдив е постъпил на 09.02.2012г.. Не е
представена изисканата справка от Началника на затвора- Пловдив, която да сочи
конкретният период на пребиваване на осъденото лице. Така
според настоящия съдебен състав, доколкото периодите се припокриват от началото
24.04.2010г. до подаването на исковата молба и са без прекъсване, а и доколкото
ищецът изрично е посочил, че неблагоприятните условия са за всички периоди и за
всички места, не е от съществено значение, датата на постъпване на конкретното
място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Същевременно към
отговора на ответника са представени Писмо от затвор гр.Пловдив с рег. №2506/15.08.2018г.,
в което е посочено, че всички спални помещения в които е бил настаняван са били
със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, като във всички има
много добър достъп до естествена дневна светлина, прозорците са ПВЦ дограма
/отваряеми/ и че проветрението зависи от желанието на самите лишени от свобода.
Изложено е още, че в рамките на деня всички лишени от свобода имат достъп до
престой на открито не по-малко от един час дневно, като отделно от това се
конвоират до затворническия магазин, библиотека, баня, храна, през който
времеви период имат възможност за достъп на открито. Изложено е, че през
светлата част на деня спалните помещения не се заключват и лишените от свобода
могат свободно да се предвижват в коридора. В писмото, началника на затвора
гр.Пловдив, сочи че имат сключен централен договор /от ГДИН гр.София/ с обезпаразитяваща
фирма, която месечно третира кухненските блокове и общите помещения, като при
постъпили оплаквания винаги са се третирали и спалните помещения на лишените от
свобода. Направено е подробно описание на затворническата кухня и лицата които
приготвят храната. Към писмения отговор е приложена докладна записка от **,
лекар – ориднатор към Медицинския център към затвора Пловдив, ведно с приложени
епикризи и докладна записка от ИСДВР Е.**. На следващо място в докладната
записка на ** ** – инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в затвор
гр.Пловдив до Началника на затвор гр.Пловдив (лист 27-28 по делото) е посочено,
че всички молби и жалби на лишените от свобода се завеждат в специален регистър
и се предвижват навреме, както и че от постъпването си до настоящия момент И.И.
е настанен в спално помещение № 82, което е с размер 53 кв.м., без да бъде включен
санитарния възел. Изложено в още, че през периода на обитаваното спално
помещение е имало пренаселеност, като са съжителствали между 11 и 23 лишени от
свобода. Посочено е, че в спалното помещение И. е имал достъп до санитарен
възел с постоянно течаща вода, както и че затвора се отоплява с централно
парно, а спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Според **, хигиената се поддържа от самите лишени от
свобода, като се изготвят месечни графици за поддържането й, както в спалните
така и в общите помещения. Посочено е, че всяка година затвор гр.Пловдив е имал
сключен договор с фирма за дератизация и дезинсекция, като са осъществявани
третирания в спалните помещения, кухненския блок и общите помещения. Относно
назначаването на работа ** е посочил, че това става по желание на лишения от
свобода с негова молба, като И. е пускал многократно молби – към докладната са
приложени: молба за работа № 3/25.01.2016г. в цех „Обособено производство
(представена и по делото на лист 29); заповед №230/10.02.2016г. на
началника на затвора гр.Пловдив за разрешаване на ищецът да полага доброволен
труд (лист 32); два броя декларации от 23.02.2016г и от 08.02.2016г. (на лист
30-31 по делот) подписани от И., че желае да работи доброволен труд. В докладна
записка от **, лекар – ориднатор към Медицинския център към затвора Пловдив
(лист 33-34) до Началника на Затвора Пловдив е посочено, че в МЦ в Затвора
Пловдив регулярно извършват прегледи външни медицински специалисти, като
лишения от свобода И.С.И. многократно е консултиран с различни специалисти по
повод на заболяванията му. Посочено е, че И.И. е постъпил в СБАЛЛС – вътрешно
отделение на 01.06.2010г. , подаден за конвой на 17.06.2010г с епикриза с ИЗ №
383/17.06.2010г. (лист 44 по делото) с диагноза: „бронхитис хроника.
пнеумофиброзис ет адхезио плеуре билатералис. статус пост тбс. пулмонум. отитис
медиа супуратива хроника декстра.“ Изписан с клинично подобрение. Посочено е,
че е преглеждан и лекуван за „Хроничен бронхит“, „Хроничен отит“, „херния
ингвиналис синистра“, „Хроничен простатит. Нефролитиаза.“, „Пресбиопия“ за
които по делото са приложени доказателсвта (медицински справки, епикризи,
амбулаторни листове, извършени изследвания и др.). Приложени са и листове от
проведени лабораторни изследвания на кръв (лист 53, 54 и 55), както и
амбулаторни листове (лист 56-59 по делото) със следните основни диагнози:
„Увреждане на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия“, „Плоско стъпало- придобито“, „Първична коксартроза –
двустранна“, „Сакроилеит“, „Невроза“. В справка от Затвор - гр.Стара Загора с
изх. № 1729/09.08.2018г. (лист 62 по делото) е посочено, че не може да се предостави точна
информация за жилищната площ на спалните помещения в затвора поради
отдалечеността във времето, както и извършвания ремонт по норвежкия финансов
механизъм. Посочено е, че не разполагат с информация в кое помещение е бил
настанен И.С.И., тъй като нямат задължение да пазят тези данни. Изложено е, че всеки
лишен от свобода е разполагал с легло, метален шкаф за лични вещи, като килиите
са били оборудвани с маси и столове, както и че за процесния период И. е
пребивавал в спални помещения с коридори, оборудвани с общи за коридора
санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, достъпът до които е бил
свободен от 6.00ч. до 20.00 ч., а в останалата част от денонощието осигуряван
при необходимост. Посочено е, че всички спални помещения са били с прозорци и
осигурен достъп на естествена светлина, възможност за проветряване и естествена
вентилация, отоплени посредством локално парно и чугунени радиатори и с
изкуствено осветление, реализирано с лампи с нажежаема жичка. Началника на
затвор – Стара Загора сочи, че поддържането на хигиената в групата се извършва
от лишените от свобода, чрез дежурства на всяка килия, като дежурството е с
продължителност една седмица, като помещенията се почистват три пъти дневно, а
надзора се осъществява от дежурния постови надзирател. Посочено е още, че
почистването се извършва с почистващи препарати, предоставяни веднъж месечно на
отговорника по чистотата, както и с осигурени стирки, метли, лопати, кофи.
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото е допуснат до разпит свидетеля Х.В.Т., който понастоящем пребивава в
Затвора Пловдив (от 2015г.). Свидетелят посочва, че познава И.И. от Затвора,
обособеното звено и че от 9 месеца са заедно. По отношение на условията сочи,
че в приемната има малки мишки, които им се качват по главата, както и че е пълно
с хлебарки и дървеници, от които не може да се спи. В съдебно заседание от
23.10.2018г. сочи, че предния ден са им раздали кофи с парцали, като от 2015
година не са им давали хигиенни средства и материали и даже са пускали молби и
са им отказвали близките им да им донесат кофи, метли и парцали. Т. сочи, че в
банята има гъбички и зелена плесен, с които се заразяват ноктите и падат, а стаите
са засечени, както е засечен и балатума на пода. За помещенията сочи, че са с
влага, от която се лющят стените. Свидетелят сочи, че И.И. отдавна е в затвора
и че се е оплаквал, че не му дават маски за работа. А по отношение на работата
на И., Т. сочи, че той духа, излиза много прах, който се вдишва - нещо като
стъклена вата, което той вдишва. Сочи,
че дори му е показвал в банята “виж какво вдишвам”. Оплаквал му се е от мухъла,
от дървениците. И. се е оплаквал от болки в кръста, като сутрешно време отивал
неразположен. Според свидетеля спалното помещение, където е И., са доста, като
във всяко едно помещение са повече отколкото трябва. За пространството сочи, че
може да се каже, че има достатъчно, като всеки си има едно кътче, но е тясно и
няма въздух. В показанията си Т. излага, че течаща вода има, но не им давали
никакъв препарат за тоалетната, само един път са им дали малко хлор. Свидетелят
сочи, че те си чистят помещенията, като си имат дежурства за почистване и всеки
месец всеки си има дежурство.
По искане на
ищеца по делото е назначена и приета без възражения от страните
съдебномедицинска експертиза (лист 92 и сл.), изготвена от вещото лице д-р М.К.Б.. В заключението е посочено, че ищецът страда от следните
заболявания: бронхитис хроника.
пнеумофиброзис ет адхезио плеуре билатералис. статус пост тбс. пулмонум. отитис
медиа супуратива хроника декстра. ингвинална херния в ляво. камък в бъбрека.
хроничен простатит. бъбречна колика, неуточнена хиперплазия на
простата.пресбиопсия. увреждания на междупрешлените дискове в поянися и други
отдели на гръбначния стълб с радиколопатия. плоско стъпало (оридобито). сакроилеит,
некласифициран другаде. първична коксартроза, двустранна. есенциална
хипертония. други уточнени невротични разстройства. Според заключението на
вещото лице изброените заболявания по никакъв начин не са свързани с условията
на живот в затвора и че са лекувани от съответните специалисти адекватно и по
правилата на добрата медицинска практика. За част от заболяванията вещото лице
сочи, че са в резултат на стари прекарани преди задържането в затвора болести,
като белодробна туберколоза и хронично възпаление на средното ухо в дясно и
същите са довели до пнеумофиброзис ет адхезио плеуре билатералис. статус пост
тбс. пулмонум. отитис медиа супуратива хроника декстра. За хроничният бронхит е
посочено, че се дължи на вредните навици на И. – тютюнопушенето, а други на
генетична предразположеност на организма (като камък в бъбрека и бъбречна
колика, неуточнена).
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на
съдебното производство доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
Искът е процесуално допустим.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 240 от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се
прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение
задържане под стража, доколкото в тази част не се предвижда друго. В общата
разпоредба на чл. 43, ал. 2 от с. з. изрично е предвидено, че всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. Следователно органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за
неотклонение "задържане под стража", са длъжни да осигурят на лицата
по чл. 241 от ЗИНЗС такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБългария, с оглед на които следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на
лицата, чиято свобода е ограничена, вкл. чрез условията, при които се изтърпява
наложената по съответния ред мярка за неотклонение "задържане под
стража".
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния
акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от
02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото
Навущаров срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу
България, Решение от 27.11.2008г. по делото Славчо Костов срещу България,
Решение от 08.07.2014г. по делото Харакчиев и Толумов срещу България, пилотно
Решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и други срещу България и др.
В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други
срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за
липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух,
ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при
използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции
срещу нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по
см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
периода от 27.09.2010г. до 07.02.2012г. в затвора с в гр.Стара Загора и от
07.02.2012г. до момента на подаване на исковата молба в затвора в гр.Пловдив,
както и задържането под стража от 24.04.2010г. в 3-то РПУ – София, отведен в
ареста в Хасково до 27.09.2010г. Предметът на делото е очертан в исковата
молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от И.И. претърпени
неимуществени вреди, като последица от: липса на достатъчно жилищна площ (под 3
кв.м. нетна площ на човек); липсата на достъп до течаща вода и санитарен възел;
мръсни и олющени стени в килиите, покрити с мухъл; стар и скъсан балатум;
наличието на гризачи, дървеници и хлебарки; липсата на достатъчно естествена
светлина и чист въздух; според ищеца зимно време е много студено, а лятно –
много горещо; извършването на доброволен труд със стъклена вата без предпазни
маски; неполагането на лечение за белодробното заболяване на ищеца.
Съгласно
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Във
връзка с жилищната площ на ищеца следва да се посочи, че видно от приложената
по делото докладна записка на ** ** – инспектор „Социални
дейности и възпитателна работа“ в затвор гр.Пловдив от постъпването си до
настоящия момент И.И. е настанен в спално помещение № 82, което е с размер 53 кв.м., и през периода на обитаваното спално
помещение е имало пренаселеност, като са съжителствали между 11 и 23 лишени от
свобода, т.е. през периода на пребиваването на Ищеца жилищната площ е била
по-малко от 4 кв.м. А видно от справка от затвор гр.Стара Загора с изх. №
1729/09.08.2018г. (лист 62 по делото) не може да се предостави точна информация
за жилищната площ на спалните помещения в затвора поради отдалечеността във
времето. За жилищната
площ, касаеща задържането под стража на 24.04.2010г. в 3-то РПУ – София и
ареста в Хасково ответника не ангажира доказателства. В тази връзка следва да
се отбележи, че по аргумент от чл. 284, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС, в случай на
неизпълнение на задължението на специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото съдът може само на това основание да приеме за доказани
съответните факти. Това законодателно решение е в синхрон със с.184 от делото
Нешков и други срещу България, в която ЕСПЧ е посочил, че тежестта на
доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Той следва да
формулира твърдения относно конкретните условия, при които е пребивавал и може
да бъде задължен да посочи в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа
на искането, но такива, до които има достъп, след това, опровержението на
твърденията се пада в тежест на властите.
Нещо повече, в случая от събраните по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира като достоверни и последователни се установява, че спалното
помещение, където е И., са доста, като във всяко едно помещение са повече
отколкото трябва, а пространството е тясно и няма въздух.
В действителност по делото не се установи
какъв е конкретния брой на задържаните лица за процесните периоди и на
процесните места, но с оглед доказателствената тежест, ответникът
е следвало да представи документи с
каква свободната жилищна площ е разполагало всяко
задържано лице. Ето защо в настоящия съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му
пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
От
свидетелските показания се установи също и, че стаите са засечени, както е
засечен и балатума на пода, както и че помещенията са с влага, от която се
лющят стените, което напълно кореспондира с твърденията в исковата молба. В
тази насока ответника дори не излага съображения. Относно достъпа на естествена
дневна светлина и проветрението, в справка от затвор гр.Пловдив
(лист 26) и гр.Стара Загора (лист 62) е посочено само, че има достъп до
светлина и възможност за проветряване, но конкретни доказателства в тази насока
не се представиха от страна на ответника. С оглед изложеното, съдът приема за
доказано, че няма достатъчен достъп на естествена светлина и чист въздух, все
условия, които са в разрез с изискванията за опазване психичното и физическото
здраве на лишените от свобода.
На следващо място следва да се отбележи, че с оглед
доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за периода на пребиваването му в 3-то
РПУ – София и ареста в Хасково. Не представи доказателства относно наличието на постоянен достъп до санитарен възел,
както и относно отоплението и предоставянето на маски за работа със стъклена
вата.
Що се касае до наличието на мухъл, твърденията на ищеца се потвърдиха
и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно постоянния
достъп до течаща вода и това, че килиите са мръсни в затвора в Пловдив,
доколкото от показанията на свидетеля се установи, че течаща вода има, а самите
лишени от свобода си чистят
помещенията, като си имат дежурства за почистване и всеки месец всеки си има
дежурство. Т.е. самите лишени от свобода са отговорни за поддържане чистотата в
помещенията. Относно оплакванията на ищеца, че има белодробно заболяване и не
го лекуват, следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвена и приета без възражения от страните
съдебномедицинската експертиза, съгласно която ищецът в действителност страда
от много на брой заболявания, но същите по никакъв начин не
са свързани с условията на живот в затвора, а са в резултат на стари прекарани
преди задържането в затвора болести, на вредните навици на И. или на генетична
предразположеност на организма. Изрично вещото лице сочи, че заболяванията са
лекувани от съответните специалисти адекватно и по правилата на добрата
медицинска практика, като това се потвърждава и от приложните по делото писмени
доказателства, а именно медицински справки, епикризи, амбулаторни листове и
листове от проведени лабораторни изследвания на кръв.
Относно наличието на гризачи, хлебарки и дървеници,
следва да се посочи, че в писмото на началника на затвор гр.Пловдив (на лист 26
по делото), както и в докладната записка (на лист 33-34) е посочено, че всяка
година затвор гр.Пловдив е имал сключен договор с фирма за дератизация и
дезинсекция, като са осъществявани третирания в спалните помещения, кухненския
блок и общите помещения, но писмени доказателства от администрацията не са представени за извършвани
периодично дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията. В подкрепа на това
оплакване на ищеца са и кредитираните показания на разпитания по делото
свидетел, който заявява, че в приемната има малки мишки, които им се качват
по главата и че е пълно с хлебарки и дървеници, от които не може да се спи.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите,
лошите битови условия в спалните помещения – наличие на мухъл, липсата на
постоянен достъп до течаща вода, както и наличието на гризачи, дървеници и
хлебарки, които водят до извода, че битовите условия в затвора Пловдив и затвора
Стара Загора създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни битови стандарти.
С оглед доказателствената тежест в
процеса, ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи
условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не само в затвора
в гр.Пловдив и затвора в гр.Стара Загора, но и в 3-то РПУ – София и вареста в
Хасково през посочените от ищеца периоди,
в които лицето е пребивавало в тях.
За пълнота съдът счита за необходимо
да отбележи, че при осъществяване на правно -
регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение
на наказанията” са нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото няма данни за извършени умишлени
действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне
на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на задържаното под стража лице и до емоционални и
физически страдания. Но липсата на подобна цел обаче не може категорично да
изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение от
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая
негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на И.И.,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на наложената мярка за неотклонение,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните под стража лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49
от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 50 000лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди
се присъжда от съда по справедливост. Справедливостта е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да се
обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер.
Размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се
е отразила на увреденото лице. Според настоящия съдебен състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
22.06.2018г., до окончателното изплащане на сумата, съобразявайки естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в
затвора в гр.Пловдив, затвора в гр.Стара Загора, ареста в 3-то РПУ –
София и ареста в Хасково от 24.04.2010г. до момента на подаване на исковата
молба (приблизително 8 години и 2 месеца). Според съда именно посоченият размер най-точно
и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. За
останалата част - за разликата над 9 000 лева до пълния предявен размер от 50
000 лева претенцията, като неоснователна, следва да се отхвърли.
На осн. чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС при частичното уважаване на иска, и
на принципа за съразмерност, ответникът следва да заплати по бюджета на съда
направените разноски по производството за възнаграждение на вещо лице в размер
на 150 лева.
При така изложеното и на осн. чл.172 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул. ”Ген.
Н. Столетов” №21 да заплати на И.С.И., ЕГН ********** с адрес ***, в момента в Затвора Пловдив сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 24.04.2010г. до
датата на подаване на исковата молба – 22.06.2018г. ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска - 22.06.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния и заявен размер от 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул. ”Ген.
Н. Столетов” №21 да заплати по бюджета на Административен съд –
Пловдив направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00
/стои петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.