№ 586
гр. Шумен, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20253630100395 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове,
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба, ищецът И. К. С., ЕГН **********, адрес: ***, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Б. от ШАК, излага, че на 27.09.2012 г. между
него и ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти. Срокът на погасяване на задължението му бил 12
месеца, считано от датата на изтичане на предвидения в договора гратисен
период, обхващащ периода от 27.10.20212 г. (датата на първото усвояване на
кредита) до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Ищецът
приключил обучението си през 2015 г., като до датата на подаване на молбата
не бил плащал суми по кредита. На 27.11.2024 г. подал до ответника писмено
заявление, в което направил възражение за погасяване на задълженията му
договора по давност и молба за отписване на задълженията от Централния
кредитен регистър (ЦКР) към БНБ. Направил и искане личните му данни да
бъдат заличени в банката, както и в ЦКР. По това искане липсвал отговор,
което ищецът възприемал като мълчалив отказ, поради което счита, че е
налице насрещно оспорване, което му давало основание да предяви
1
претенциите си по исков път.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника следните
суми: 1 418, 09 лева (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и девет
стотинки)- главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 27.09.2012 г.; 168,88 лева (сто шестдесет и осем
лева и осемдесет и осем стотинки)- просрочени лихви и други периодични
вземания за периода от 27.08.2016 г. до 31.08.2017 г.; 1 167,28 лева (хиляда сто
шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки)- лихва за периода от
01.09.2017 г. до 17.02.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба).
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище за
основателност на исковете, като излага аргументи. Изрично заявява, че
признав атака предявените искове. Моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК
разноските да бъдат възложени върху ищеца, тъй като ответникът не бил дал
повод за завеждане на делото. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че между ищеца и ответното дружество, на
27.09.2012 г. е сключен Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти, по силата на който банката предоставила на ищеца
паричен целеви кредит в размер на 1 500.00 лева. Видно от представения по
делото заверен препис от горецитирания договор, срокът на погасяване на
задължението на ищеца, страните са определили на 12 месеца, считано от
датата на изтичане на предвидения в договора гратисен период, обхващащ
периода от 27.10.20212 г. (датата на първото усвояване на кредита) до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност. Ответникът изрично призна настъпване
изискуемостта на вземанията му договора през 2015 г. и липсата на
2
възникнали юридически факти, обуславящи спиране и/или прекъсване на
предвидения в закона давностен срок след 2017 г., когато същият се е снабдил
с изпълнителен лист за принудително осъществяване на вземанията му.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно
право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това. В случая
ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът е носител
на вземания по сключен между страните договор, като се позовава на изтекла
в негова полза погасителна давност. Действително изтичането на
погасителната давност няма за последица погасяването на самото вземане, а
на възможността за принудителното му събиране. Субективното право
продължава да съществува като естествено, но възможността за реализирането
му е ограничена до доброволното му изпълнение /чл. 118 ЗЗД/. При
разглеждания казус съдът стига до извода, че в случая за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на иск за признаване недължимост на сумите
независимо от основанието за това (в случая изтекла погасителна давност). С
уважаването на такъв отрицателен установителен иск се признава, че
субективното право не се ползва с правна защита, т. е. с възможността за
принудителното му изпълнение, като без правно значение е в случая
твърдението и обещанието на кредитора (ответник), че няма да предприема
действия за събиране на вземането си.
По основателността на претенцията, съобрази следното:
В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в
негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок,
като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага
служебно. От посочените материално правни норми се стига до извода, че
погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на
определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното
3
право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е
станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва
при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на
помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Разпоредбата на
чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността започва да
тече нова давност. В конкретния случай ответникът изрично призна исковете,
като заяви, че не оспорва, че всички вземания по договора са погасени по
смисъла на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Това признание съдът възприема
като годен факт, установяващ от своя страна настъпване на фактите, водещи
до погасяване на процесните вземания по давност. Ето защо счита, че
вземанията, предмет на Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 27.09.2012 г. са погасени по давност и не подлежат
на принудително изпълнение.
Поради изложеното заключава, че така предявените искове са
основателни и доказани, и следва да се уважат.
Относно разноските в производството, съобрази следното:
Ответникът оспори дължимостта на разноските, като заяви, че не е дал
повод за завеждане на делото и признава изцяло исковете. Съдът счита това
възражение за неоснователно. Видно от представеното по делото Заявление, с
вх.№16-10-18201 от 27.11.2024 г., се установи, че преди предявяване на
настоящите искове, ищецът изрично е направил възражение за погасяване на
задълженията му договора по давност, като е отправил и молба за отписване
на задълженията от Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ. В
заявлението се съдържа и молба за преустановяване ползването от страна на
банката на личните му данни. Видно от представената по делото справка от
ЦКР към БНБ от 05.07.2024 г., се установи, че към 30.04.2024 г. ответникът е
отразен в регистъра като кредитор на ищеца. Ответникът въведе възражения
за липса на поведение от негова страна, даващо основание за предявяване на
настоящите искове, като заяви, че изрично е отговорил на искането на ищеца
за отписване на задълженията му договора, че последните са отписани от
банката с решение от 13.05.2024 г., като подаването на информация към ЦКР е
преустановено, считано от 31.05.2024 г. За доказване на тези си твърдения,
4
ответникът представи писмо, адресирано към ищеца, носещо дата на
съставяне 08.11.2024 г. От съдържанието на това писмо се установява, че
банката дава отговор на ищеца по негово Заявление, с вх.№16-10-18201 от
28.10.2024 г. Ответникът представя и препис от Заявление, с вх.№16-10-18201
от 28.10.2024 г. В съдебно заседание представителят на ищеца представи
същият документ в оригинал. От последният става ясно, че заявлението на
ищеца е подадено пред представител на банката на 27.11.2024 г., а не както е
отбелязано в представеното от ответника копие- 28.10.2024 г., от което е видно
и, че датата на подаване на заявлението е подправена. Горното предизвиква
основателни съмнения в истинността на въведените от ответника твърдения за
наличие на отговор по заявлението, респ. искането на ищеца за отписване на
процесните му задължения от ЦКР преди предявяване на настоящите искове.
Безсъмнени доказателства за някакъв отговор от банката към ищеца са
представеното от ответника на хартиен носител електронно писмо,
адресирано до ищеца, но с дата 27.03.2025 г., т.е. след образуване на
настоящото производство, ден след получаване на исковата молба от
дружеството. Тези факти съдът приема, че съставляват поведение на
ответника, което да стане повод за предявяване на нарочен иск за признаване
правото на ищеца, че вземанията по процесния договор за кредит са погасени
по давност и не подлежат на принудително изпълнение. Ето защо заключава,
че в случая, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, извършените от ищеца
разноски следва да се заплатят от ответника.
Ответникът направи и възражение за прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар, което съдът счита за неоснователно. В случая
ищецът претендира заплащане на платеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева. За разглеждания казус, съобразно
материалния интерес и броя на исковете размерът на минималното
възнаграждение, предвидено в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията на адвокатската работа надвишава заплатения по делото от
ищеца адвокатски хонорар. Ето защо, на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 664.00 лева (заплатени от ищеца държавна такса и
адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. К. С., ЕГН **********, адрес: ***,
със съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Б. от ШАК, НЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, следните
суми: 1 418, 09 лева (хиляда четиристотин и осемнадесет лева и девет
стотинки)- главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 27.09.2012 г.; 168,88 лева (сто шестдесет и осем
лева и осемдесет и осем стотинки)- просрочени лихви и други периодични
вземания за периода от 27.08.2016 г. до 31.08.2017 г.; 1 167,28 лева (хиляда сто
шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки)- лихва за периода от
01.09.2017 г. до 17.02.2025 г. (датата на депозиране на исковата молба), поради
изтичане на предвидената в закона давност, отнасяща се до възможността на
кредитора принудително да осъществи вземането си.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на И. К. С., ЕГН **********, адрес: ***, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Б. от ШАК, сумата от 664.00 лева (шестстотин
шестдесет и четири лева), представляваща извършените по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6