№ 4022
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110175335 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на с,
ЕИК ** срещу Н. В. М., ЕГН **********, с която с е предявило срещу Н. В.
М. установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6
ЗПФУР за признаване за установено, че Н. В. М. дължи на с суми, както
следва: 1/ сумата от 1513,50 лева, представляваща незаплатена главница по
договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в
качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със
законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума на
17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО,
160 състав.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.
В. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г.,
сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на
заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането;
2/ договорна лихва в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. –
01.01.2024 г.; 3/ лихва за забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г.
1
– 01.08.2024 г.; 4/ сумата от 1186,00 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение и 5/ сумата от 600,00 лева, представляваща
неустойка за забава. На 17.09.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за
суми, както следва: 1/ сумата от 2400,00 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г., сключен между „с” о, в
качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на заемател, ведно със
законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва
в размер на 466,08 лева за периода 31.01.2023 г. – 01.01.2024 г.; 3/ лихва за
забава в размер на 463,01 лева за периода 01.05.2023 г. – 01.08.2024 г., като в
останалата част заявлението е отхвърлено. Заповедта е връчена на длъжника
на 15.10.2024 г., като в законоустановения срок от негово име е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си на 25.11.2024 г.. Исковата молба е
подадена на 18.12.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за
сигурно електронно връчване/.
Ищецът твърди, че с посочения договор за паричен заем № * от
31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в
качеството на заемател, е предоставило на Н. В. М. паричен заем в размер на
2400 лева, който следвало да бъде върнат на 01.01.2024 г. Посочва, че
ответникът не е изпълнил задължението си по договора.
Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда,
ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1513,50 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № * от
31.01.2023 г., сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в
качеството на заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане
на вземането, за която сума на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
54027/2024 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените
суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника Н. В. М.,
ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава
2
предявеният иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР.
По иска с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи следните факти:
1) наличието на валиден договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г.,
сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на
заемател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите
изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно
чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил
сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на
задълженията по договора и техният размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника Н. В. М.,
ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава
предявеният иск.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237,
ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение, съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
3
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът в отговора си на исковата молба е заявил, че признава
иска и счита, че дължи претендираната сума. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска,
което е заявено в съдебното заседание, проведено на 10.03.2025 г.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния
разноски в производството по делото, доколкото макар да признава
предявените искове, ответникът е дал повод за образуване на настоящото
производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се следва сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
4
производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ищеца сумата от 45,06 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
От името на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното
производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 18.10.2024 г., сключен между Н. В. М. и адвокат С. Д. Д., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер,
не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл.
36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на ответника безплатна
правна защита в заповедното производство, следва да се определи
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, ищецът
„с” о, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат С. Д. Д., сумата от
109,07 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна
помощ на ответника в заповедното производство пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения, по реда на чл. 422 ГПК
5
вр. чл. 415 ГПК, от името на с, ЕИК ** срещу Н. В. М., ЕГН **********, иск с
правно чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6
ЗПФУР, че Н. В. М. дължи на с сумата от 1513,50 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за паричен заем № * от 31.01.2023 г.,
сключен между „с” о, в качеството на заемодател и Н. В. М., в качеството на
заемател, ведно със законна лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането,
за която сума на 17.09.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по
описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН ********** да заплати на с, ЕИК **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производството пред СРС.
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН ********** да заплати на с, ЕИК **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 45,06 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 54027/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
ОСЪЖДА с, ЕИК ** да заплати на адвокат С. Д. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, сумата от 109,07 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответника в заповедното
производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6