Р Е Ш Е Н И Е
№ ..6../ гр. Шумен, 26.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар:
Д. Андонова
Прокурор:
Д. Димитров
като
сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВЧНД № 22 по описа за 2020 г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 317 и сл. от НПК.
С определение № 126/27.12.2019
г. по ЧНД № 330/19 г. на ВПРС е оставена без уважение молбата на Н.Е.Н. за
реабилитация по отношение наказанието наложено по НОХД № 398/2014 г. по описа
на ВПРС.
Срещу определението е депозирана жалба от Н..
В жалбата се сочи, че молителя е представил всички необходими документи. Прави искане
за отмяна на определението и уважаване на депозираната жалба.
В съдебно заседание представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Според прокурора правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че не
е налице една от законовите предпоставки, а именно, че не е изтекъл три
годишния срок по чл. 87 ал. 1 от НК. Предлага определението на ШРС да се
потвърди.
Жалбоподателя
Н. редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.
В рамките на своите правомощия във
въззивното производство ШОС установи следното:
Жалбоподателя Н.Е.Н.: По НОХД № 1823/2010 г. по описа на ШРСна лишаване от свобода в размер на три месеца, чието
изпълнение, на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години,
за четири отделни документни престъпления, извършени в периода от 05.01.2006
г., до 23.01.2007 година. За това му осъждане, Н. Н. е реабилитиран по право,
на осн. чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК, считано от 18.03.2014 г. С определение №
90/24.11.2014 г. за одобряване на споразумение постановено по НОХД № 398/2014
г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 24.11.2014 г., Н. е осъден на десет
месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, извършено от
06.04.2014 г. до 07.04.2014 г., и на осн. чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от 3 г. Изпитателния срок е изтекъл на 25.11.2017
г.
За съдебна реабилитация по чл. 87 ал. 1 от НК следва
на първо място да е изтекъл срок от три години от изтърпяване на наказанието. В
случая – следва да са изтекли три години след изтичане на изпитателния срок, т.
е. право на съдебна реабилитация възниква за жалбоподателя Н. след 25.11.2020
г.
Предвид изложеното въззивния съд приема, че в случая
не е налице първата предпоставка за съдебна реабилитация на Н., поради което
атакуваното определение е правилно и законосъобразно. По отношение другите
предпоставки за допускане на съдебна реабилитация – в този три годишен срок
лицето да не е извършило друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода или
друго по – тежко наказание, лицето да е имало добро поведение и трето – при
умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди, въззивния съд не
следва да обсъждат. Това е така защото не е налице първата предпоставка.
Обстоятелството, че лицето не е извършило престъпление в тригодишния срок се
установява както със свидетелство за съдимост, така и с удостоверение от
прокуратурата. Обстоятелството за наличие на добро поведение освен с горните
доказателства, се установява и със съответни характеристики от кметство, от
месторабота или от други лица които познават молителя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение
№ 126/27.12.2019 г. по ЧНД № 330/19 г. на ВПРС е оставена без уважение молбата
на Н.Е.Н. за реабилитация по отношение наказанието наложено по НОХД № 398/2014
г. по описа на ВПРС.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се
изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
Председател: Членове: 1.
2.