Решение по адм. дело №285/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. А. Ш. от [населено място] срещу ЗППАМ № РД-14-1898/ 09.04.2025 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Кърджали.

Заповедта се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради издаването й в противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с целта на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че жалбоподателят А. Ш. не е извършил нарушение на Закона за автомобилните превози, ЗДвП или на други закони и подзаконови нормативни актове, тъй като не е извършвал обществен превоз на пътници, нито на датата 11.03.2025 г., нито когато и да е било, както и не е получавал никакви суми, за да осъществява обществен превоз на пътници.

Посочва се, че по време на проверката управлявал собственото си МПС, което не е пригодено за извършване на обществен превоз на пътници. Твърди, че посоченият в съставения АУАН Б. О. Ч. е негов приятел и *** на семейството му, тъй като ***. А.Ш. го видял в [населено място] и го качил в автомобила, тъй като пътувал към неговия квартал. В жалбата е посочено че А.Ш. не е получавал пари от Б. Ч., нито го е уговарял да му заплаща суми, още повече, че ***. Искането е да се отмени обжалвания административен акт и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник и поддържа жалбата.

Ответникът – началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, Кърджали не се явява и не се представлява. В становище посочва доводи за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.107, ал.2 от ЗАвтП и от лице, в правната сфера на което въздейства по неблагоприятен начин.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С обжалваната ЗППАМ № РД-14-1898/ 09.04.2025 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Кърджали, на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „б“, предложение 1 и т.4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози е приложена ПАМ:

По чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „б“, предложение 1 и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част II № [номер] на лек автомобил [марка] [модел] с per. № [рег. номер]. Отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № [номер] на А. А. Ш. с [ЕГН] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Срещу А. А. Ш., за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, е съставен АУАН, № 345527/ 09.04.2025 г. за това, че на 11.03.2025 г., около *** часа, в [населено място], [улица] до хранителен магазин *** със собствения си лек автомобил [марка] [модел] извършил нерегламентиран превоз на един пътник по маршрут от [жк] до центъра на [населено място] срещу заплащане на сумата от 10 лева съгласно обяснение на пътника Б. О. Ч., без да има издадено заверено копие към лиценз на Общността, удостоверение на ППС за вътрешни обществени превози или да е включен в опис към удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз.

От обяснение с дата 11.03.2025 г., на Б. О. Ч. се установява, че на 11.03.2025 г., около *** часа извикал А. Ш. да го закара от [жк] до центъра на [населено място] за покупки. Сумата за такси е общо 10 лева за отиване и връщане. От около 2 години и половина се обажда по телефона на А.Ш., за да го кара до града и обратно, за което му плаща.

Съгласно Докладна записка на Т. У. – [длъжност] в РУ-[населено място], на 11.03.2025 г., около *** ч., в [населено място] на [улица] до хранителен магазин *** съвместно с [длъжност] Н. Р. спрели за проверка л.а. [марка] [модел] с рег.№ [рег. номер] тъй като за същия многократно постъпвали сигнали за нерегламентиран превоз на пътници. По този начин установили и пътника Б. Ч., който написал обяснение.

На л.17 от делото се намира ръкописен текст, подписан от [длъжности] Л.Д. и С. И., от който се установява, че обясненията са снети в присъствието на [длъжност] Л. Д. и [длъжност] С. И. от ОО „АА“-Кърджали. На лицето е обяснено, че може да бъде призовано в качеството на свидетел при образуване на производство пред съд.

В прокурорска преписка, вх.№ [номер]/ [година] на РП-Кърджали се съдържа обяснение (л.93 и 94 д.) на А. А. Ш., в което заявява, че били *** с Б. Ч. ***. Тъй като запазили приятелски отношения А.Ш. продължил да му помага и след това, когато отишъл *** в [жк]. Понякога карал Ч. и *** без да им взема пари за това. Б. Ч., когато реши, му давал пари за гориво. През зимата, когато било непроходимо, доставял продукти и лекарства, като представял касова бележка за закупените вещи. *** на Ч., живееща в чужбина, също го помолила да им помага, тъй като били близки и си имали доверие.

Като свидетели са разпитани полицейските служители от РУ-[населено място], спрели управлявания от жалбоподателя лек автомобил, които обясняват, че по време на проверката на водача на автомобила му станало лошо и се наложило да се обадят в Спешна помощ, [населено място], а също така, че малко по-късно той бил закаран в СП-[населено място]. Б. Ч., който установили на предната седалка до шофьора, написал обяснение, че се обадил на А.Ш. да го вземе от [жк] и да го закара до центъра на [населено място] за покупки. За транспорта платил 10 лв. От около 2 години и половина се обаждал на Ш. да го кара до града и обратно и му плащал.

Съгласно показанията на Б. Ч., пътувал в управлявания от жалбоподателя автомобил, с А. Ш. са близки от времето, когато ***. Впоследствие продължили да си помагат като А.Ш. го карал до [населено място], давал му пари на заем. Когато ги спрели полицаите Б.Ч. се изплашил, защото преди [години] имал проблеми с тях ***.

На 11.03.2025 г., когато ги спрели полицаите, напазарувал от магазин *** и видял А. Ш., който го качил, за да го закара до центъра на [населено място], където да пие кафе. Малко по-късно, до магазин ***, ги спрели полицейските служители.

От свидетелските показания на служителите в ОА „А“-Кърджали – Л. Д. и С. И. става ясно, че на 11.03.2025 г. били в РС-[населено място] на дело, когато им се обадили от РУ-[населено място]. След приключване на делото отишли в районното управление, където се намирал Б.Ч.. Пред жалбоподателя се подписали, че са запознати с обясненията на пътника.

При така установената фактическа обстановка АС-Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен административен орган по чл.107, ал.1 от ЗАвтП, предвид т.4 от Заповед № РД-01-67/ 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, с която началниците на ОА „АА“ в ГД „АИ“ са упълномощени да прилагат ПАМ по чл.106 и 106а от ЗАвтП.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП писмена форма, която съответства на принципното изискване на чл. 59, ал. 2 от АПК, за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и предвид съдържанието й е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. Продължителността на ПАМ е предвидена в чл.106а от ЗАвтП, което означава, че административният орган е обвързан с този диапазон на принудителните административни мерки, регламентиран в закона. Т.е. той действа в условията на обвързана компетентност, поради което липсата на мотиви относно продължителността на действие на ПАМ не опорочава съдържанието на акта.

При издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от такова естество, че да доведат до отмяна на същия.

При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на МПС, както и че към датата на извършената проверка управляваното моторно превозно средство няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списъка на моторните превозни средства към лиценз издаден от Министерство на транспорта и съобщенията.

Спорният въпрос е дали между водача на автомобила и пътника е договорено, съответно е извършено заплащане на превоза.

Както се установи по делото, принудителните административни мерки са приложени на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 буква "б" и чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква "б" от ЗАвтП, като в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП се посочва, че за преустановяване на административните нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в него принудителни административни мерки, поради което те са от вида на преустановяващите. Текстът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "б" ЗАвП предвижда временно спиране от движение на моторно превозно средство, което не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за собствена сметка, а този на чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква "б" от ЗАвтП посочва, че временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

За прилагане на разглежданите принудителни административни мерки е необходимо да е осъществено административно нарушение, което да е констатирано с акт за установяване на административно нарушения. В настоящия случай срещу А.Ш. е съставен АУАН за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, съгласно който Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари- лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметров превоз на пътници и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.

Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАвтП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който от своя страна представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без возач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лице, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. Като константно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във връзка с т. 4, б. "б" от ДР на ЗАвтП налага извод, че основната предпоставка, по която се различава "обществения превоза", от "превоза за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.

В случая не е доказано, че извършения превоз на пътника е срещу заплащане, защото сведението на превозваното лице Б.Ч. е дадено пред служители на РУ-[населено място], като на отделен лист е наличен ръкописен текст от двама служители на ОА „АА“-Кърджали, че това сведение е дадено в тяхно присъствие и са разяснили на Ч., че може да бъде призован пред съд като свидетел. От разпита на служителите на ОА „АА“-Кърджали се установи, че те не са присъствали при проверката на 11.03.2025 г. и даване на сведенията от Б.Ч., поради което не може да се приеме, че написаното от тях относно дадените сведения от Б.Ч. е вярно. На следващо място, това волеизявление на служителите на ОА „АА“-Кърджали не е извършено по предвидения ред в чл.44, ал.2, изр.2-ро, предл.2-во от АПК – от упълномощени служители от началника на ОА „АА“Кърджали.

Също така не може да се приеме за доказано, че за извършения превоз е заплатена цена и предвид свидетелските показания на лицето Б. Ч., който е бил установен в управлявания от жалбоподателя лек автомобил. В съдебно заседание това лице пояснява защо в писменото обяснение по време на проверката е посочило, че е заплатило десет лева, както и че А.Ш. го превозва от [жк] до [населено място] от около две години и половина. Предвид здравословното състояние на Б.Ч. следва да се съобразят дадените в съдебно заседание показания относно това къде е видял А.Ш. и дали му е заплатил за превоза. Тези показания са в съответствие и с обясненията на А. Ш. относно обстоятелствата, че се познават от преди, че той му помага заради познанството им, както и защото *** на Б.Ч. го е помолила като близък човек, на който има доверие, както и че понякога Ч. му дава пари за гориво.

При така установената фактическа обстановка следва извод, че административният орган е пристъпил към прилагане на принудителни административни мерки без да е изяснил действителните отношения, които са възникнали между жалбоподателя и лицето, посочено като пътник. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговският характер на превоза. При така очертаната законова регламентация, необходимата материална предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как обосновано да се приеме, че са налице основания а налагане на тези принудителни административни мерки.

Жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени ЗППАМ на началника на ОА „АА“-Кърджали.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя се дължат деловодни разноски в размер на 1210 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 1200 лв. с ДДС – реално заплатено възнаграждение за адвокат по ДПЗС № [номер]/ [дата], които следва да се възложат на ИААА – ЮЛ съгласно чл.2, ал. от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, АС – Кърджали

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1898/ 09.04.2025 г., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Кърджали.

Осъжда Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", град София да заплати на А. А. Ш. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], [адрес] деловодни разноски в размер на 1210 лв. (хиляда двеста и десет лева).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.