РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Перник , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЧСИ Ш. Д., подадена чрез пълномощника
адв. А.Т., срещу решение № 260099/03.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3774/2020 г.
на Районен съд-Перник, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „НД
Мениджмънт“ ООД установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 78
и чл. 80 ЗЧСИ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 54 лева, представляваща начислени по изп. д. № 401/2015 г. такси и разноски
по т. 4, т. 8 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 01802/2020 г. по описа на Районен съд-Перник.
По изложени в жалбата съображения за неправилност поради
незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение се иска
неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде
уважен. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните сметки по чл. 79 ЗЧСИ,
които намира за издадени в съответствие с императивните правни норми. Претендира
се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответната страна-„НД Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощника адв. К.Т., е
подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
1
разноски за въззивното производство.
С определение № 303, постановено на 15.04.2020 г. по настоящото дело, искова
молба с вх. № 16867/28.07.2020 г., подадена от ЧСИ Ш. Д., чрез пълномощника адв.
А.Т., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, е оставена без движение като нередовна и на
жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена
молба, с препис за насрещната страна, да уточни обстоятелствата, на които се основава
искът, а именно да посочи конкретните действия, за които са начислени таксите,
предмет на спора, като уточни за всяко едно от тях вида на действието, датата на
извършването му и размера на начислената такса, и в съответствие с направените
уточнения да конкретизира своето искане към съда.
В изпълнение на указанията и в определения от съда срок от ЧСИ Ш. Д., чрез
пълномощника адв. А.Т., е подадена молба с вх. № 1941/28.04.2021 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира следното:
С молба с вх. № 1941/28.04.2021 г., подадена в изпълнение на дадените с
горепосоченото определение № 303/15.04.2020 г. указания, ЧСИ Ш. Д. не е отстранил
констатираните от съда нередовности в предявения иск за сумите в размер на общо 30
лева без ДДС, начислени на основание т. 31 ТТРЗЧСИ по сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***
г., като не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски и куриерски услуги
твърди, че е извършил, каква информация и документи е получил по изпълнителното
дело относно длъжника, за да начисли такси от по 10 лева за всяко от тези действия.
Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на
процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като
въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното
пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, той следва да я
остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от
изпълнението на тези указания или се произнася по основателността на въззивната
жалба, или обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по
делото. Тези правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл. 269 ГПК
да извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. С оглед
неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в частта,
досежно сумата от 30 лева без ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ, начислена по сметката по чл.
79 ЗЧСИ № *** г., и съобразявайки дадените с ТР № 2/02.07.2004 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2004 г. на ОСГТК задължителни указания, настоящият състав намира
постановеното първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо–
постановено по ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 30 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му
част прекратено.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено
по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото се прекрати,
2
издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо
издадената в полза на ищеца заповед № 1012 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 11.05.2020 г., по ч.гр.д. № 01802/2020 г. на ПРС следва да бъде
обезсилена в частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното
решение.
В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с молба с вх. №
1941/28.04.2021 г., ищецът е отстранил констатираните нередовности в предявения иск
в частта, касаеща извършените действия, за които е съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ №
*** г., издадена за сумата от 24 лева с ДДС, поради което и въззивната жалба следва да
бъде разгледана по същество относно тези претенции.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 01802/2020 г. по описа на ПРС против „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл. 410 ГПК е била издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с рег.
№ ***, за сумата от 54,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно т.
4, т. 8 и т. 31 ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400401, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК- на 03.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е
депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е предявил
настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК, поради което същият се явява допустим.
От приложеното изпълнително дело се установява, че на *** г. по ч.гр.д. №
709/2013 г. на РС- П., в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с който Л. А.
Д. е осъден да му заплати сумата от 390 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от 26.11.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25 лева
за държавна такса. Въз основа на този изпълнителен лист с молба вх. № 14022 от
25.05.2015 г. на взискателя „НД Мениджмънт“ ООД срещу горепосочения длъжник
било образувано изпълнителното дело № 20157960400401 по описа на ЧСИ Ш. Д.. В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният
изпълнител да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, да му връчи
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
както и да извърши справка за открити банкови сметки на длъжниците и наложи запор
върху вземанията по тях при наличие на такива. С молбата взискателят е възложил на
ЧСИ всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че „НД Мениджмънт“
ООД е внесъл по сметка на ЧСИ на 12.05.2015 г. сума в размер на 66 лева,
представляваща такса за образуване на изпълнително дело, за която от съдебния
изпълнител е издадена фактура № *** г.
3
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил по пощата уведомление от
13.04.2020 г. до ДСИ при РС-П. за прехвърляне на изпълнителното дело, получено на
23.04.2020 г., видно от отбелязването в него, за което в сметката по чл. 79 ЗЧСИ № ***
г. е начислил такса в размер на 12 лева с ДДС по т. 4 ТТРЗЧСИ.
С оглед молбата на взискателя с вх. № 18556 от 22.07.2019 г. за служебно
прехвърляне на изп.д. № 401/2015 г. към ДСИ към РС-П., ЧСИ Ш. Д. е изготвил копие
от изпълнително дело, което се установява от приложения към изпълнителното дело
протокол от *** г., за което в сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. е начислил такса по т. 8
от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесните сметки са отразени в счетоводството на ЧСИ
Ш. Д. през март 2020 г. Осчетоводяването на фактура № *** г., издадена за сумите по
сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., е отразено в хронологичната ведомост на сметка 411
„Клиенти“, контрагент „НД Мениджмънт“ ООД. Фактурата е включена в дневника за
продажби на ищеца и за нея е внесен дължимият ДДС. Издадените сметки не са
отразени в счетоводството на ответника, като горепосочената фактура не е включена в
дневника му за покупки за съответния период и претендираната сума по сметките не е
заплатена.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, предявени пред районния съд по реда на чл. 422, вр. чл. 415
ГПК от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което същите са процесуално допустими.
Спорни по делото са въпросите, свързани с дължимостта на начислените в
процесните сметки такси и разноски и относно обема на извършените от ЧСИ
изпълнителни и технически действия в съответствие с чл. 18 ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи
на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, а именно- да
проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач
на описаното имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи
на ЧСИ извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните
процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в
посочените случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има
за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не
разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен
изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само
наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или
комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва
особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила
публичноправни функции. Ето защо в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният
съдебен изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или
комисионер на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо
възложени от държавата функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният
кредитор е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на
4
имущество, върху което е учреден особен залог по реда на Закона за особените залози
и която стои най-близо до мандатно правоотношение, отношенията между
възложителя и частния съдебен изпълнител не са равнопоставени. Макар че е налице
възлагане от взискателя и приемане от частния съдебен изпълнител да извърши
възложените действия, между тях не се поражда договорно правоотношение. Частният
съдебен изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство,
като същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените
права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на
изпълнителни действия.
Следва да се има предвид и отговорността за незаконосъобразно принудително
изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална
незаконосъобразност. Отговорността за законосъобразното предприемане и
извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи
както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят отговаря за вредите от
материално незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на
непозволеното увреждане. В случай, че частният съдебен изпълнител е приел
възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и за
материална незаконосъобразност - при насочване на изпълнение върху чуждо
имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира
отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане
като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на
несъщинска солидарност. Изложеното е в контекста на обосноваването на допустимост
на възражения от страна на взискателя като възложител за необходимост на
извършените действия от страна на ЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433
ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени. В действителност нормата на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК
регламентира възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато не
са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите
на чл. 83 ЗЧСИ, но тази законова възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с
начисляваните от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ, в т. 11 от тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен
изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено, че точното
определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни
действия съобразно тарифата по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е задължение на частния съдебен
изпълнител. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ регламентира, че за дължимите
неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от размера на вземането.
При така регламентираната от законодателя възможност следва изводът, че
законът допуска възможността, дължимите такси и разноски по образуваното
изпълнително дело да не са събрани предварително. Следва да се има предвид и това,
че в случая не се касае за държавни такси, а за такси, които се събират от ЧСИ и са
регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват възнаграждение за извършената от ЧСИ
дейност изразяваща се в събиране на паричното вземане на взискателя.
5
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ регламентира, че за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката
по чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е регламентирано в ал. 2 от чл. 79 ЗЧСИ, съгласно която в
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. При
констатиране на несвоевременно съставени сметки по изпълнението същото може да
се отрази на дисциплинарната отговорност, но не и на дължимостта на следващото му
се възнаграждение. Неотносими към задължението на взискателя да заплати
дължимите такси са и възраженията му относно съответствието на издадената фактура
с нормативните изисквания за издаването ѝ. ЧСИ носи съответна отговорност за
съответствие с изискванията на издаваните от него счетоводни документи, която няма
отношение към възникването на вземането му към взискателя. Основанието на
вземането са извършените действия по изпълнителното производство.
От материалите по делото се установява, че ЧСИ е изготвил следните сметки по
чл. 79 ЗЧСИ: 1) сметка № ***, в която е начислил такси по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане
по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа и по т. 8 ТТРЗЧСИ за
изготвяне на копие от изпълнително дело; 2) сметка № ***, в която е начислил такси
по т. 31 ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски за пощенски и куриерски услуги, за
получаване на информация и документи, свързани с длъжника и неговото имущество,
като е издал и фактура № *** г.
Установи се, че ЧСИ е извършил действията по т. 4 и т. 8 ТТРЗЧСИ, за които в
сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г. е начислил такса в размер на 24 лева с ДДС, която се
дължи. От материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело, се
установява, че ЧСИ е изпратил уведомление от 13.04.2020 г. до ДСИ при РС-П. и е
изготвил копие на изпълнителното дело. Що се отнася до това, че тези действия са
извършени след съставяне на процесната фактура от *** г., следва да се посочи, че
ЧСИ има възможност да събере авансово дължимите такси, което е сторил при
издаване на сметка № *** г.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, направено още с
отговора на исковата молба, че процесните такси са дължими от новия взискател –
„Севар Бизнес Груп“ ЕООД, поради извършена цесия с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от *** г. по процесното изпълнително дело, доколкото
уведомлението за извършената продажба на вземане е достигнало до знанието на ЧСИ
на 01.06.2020 г., която дата следва съставянето на процесните сметки и фактура от ***
г. Освен това в уведомлението не е посочено и на кого е цедирано вземането, поради
което и ЧСИ няма възможност да узнае за същото, докато цесионерът не поиска от
ЧСИ да бъде конституиран по образуваното изпълнително дело като взискател. Такова
искане няма по изпълнителното дело от страна на цесионера „Севар Бизнес Груп“
ЕООД.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при формиране на
претенцията по делото внесените от ответника такси при образуване на
изпълнителното дело в размер на 66.00 лева за образуване на същото, представляващо
по същество правопогасяващо възражение, не е заявено в срока по чл. 131 ГПК,
респективно в отговор на уточнителната искова молба, поради което е преклудирано.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е съобразил разпоредбата на чл. 427, ал.
6
1, т. 5 ГПК, определяща местната подсъдност на изпълнителното производство, е
неясно. В случая отправеното искане на взискателя делото да се премести при друг
съдебен изпълнител е удовлетворено, като разноски са възложени единствено във
връзка с преместването на делото, както предвижда и самата норма, че те остават за
взискателя. Дали забавянето може да се вмени във вина на съдебния изпълнител и
осъществява ли това състав на непозволено увреждане, от което взискателят да е
претърпял вреди, не е предмет на настоящото производство. От момента на постъпване
на молбата за прехвърляне на делото до прехвърлянето на същото ЧСИ не е извършвал
други изпълнителни действия, за които да е начислявал разноски на взискателя, в
каквато хипотеза би могло да се разсъждава дали е имал правомощие да ги извършва.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявените установителни
искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ са частично основателни за сумата от 24 лева. Поради това
решението на ПРС следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени за
тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение, и вместо него да се постанови друго, с
което да се признае за установено, че „НД Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата
в размер на 24 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на същото, представляваща непратени такси и разноски по т. 4 и т. 8
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20157960400401, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. по
ч.гр.д. № 01802/2020 г. по описа на ПРС. В останалата му част за сумата от 30 лева без
ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ, начислена по сметката по чл. 79 ЗЧСИ № *** г., както се
посочи по-горе, решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото-
прекратено като недопустимо поради нередовност на исковете.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по
производството, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба
на основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя се дължат
направените разноски съразмерно на уважената част на исковете, както следва:
разноски за въззивното производство в размер на 144.44 лева за държавна такса и адв.
възнаграждение, за първоинстанционното производство в размер на 100 лева– за
държавна такса, депозит за вещо лице и адв. възнаграждение, както и за заповедното
производство в размер на 144.44 лева за държавна такса и адв. възнаграждение.
Съобразно прекратената част на производството на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
4 ГПК ответникът има право на разноски, както следва: за въззивното производство в
размер на 166.67 лева- адв. възнаграждение, за първоинстанционното производство –
222.22 лева за депозит за вещо лице и адв. възнаграждение и за заповедното
производство в размер на 27.78 лева за адв. възнаграждение.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта за разноските, с която ЧСИ Ш. Д. е осъден да заплати на ответника разликата
над сумата от 27.78 лева до присъдения размер от 50 лева- разноски за заповедното
производство, както и за разликата над сумата от 166.67 лева до присъдения размер от
400 лева- разноски за първоинстанционното производство.
7
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260099/03.02.2021 г., постановено по гр.д. №
3774/2020 г. на Районен съд-Перник, в частта, с която са отхвърлени предявените от
ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, срещу „НД
Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и
чл. 80 ЗЧСИ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане
на сумата от 30.00/тридесет/ лева без ДДС по т. 31 ТТРЗЧСИ, начислена по сметка по
чл. 79 ЗЧСИ № *** г., издадена по изпълнително дело № 20157960400401 по описа на
ЧСИ Ш. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от *** г., по ч.гр.д. № 01802/2020 г. на ПРС, като прекратява производството по
делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от *** г., по ч.гр.д. № 01802/2020 г. на ПРС, в частта, с която е разпоредено „НД
Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, сумата от
30.00 /тридесет/ лева, представляваща неплатени такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ
по изпълнително дело № 20157960400401 по описа на ЧСИ Ш. Д., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ решение № 260099/03.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3774/2020 г.
на Районен съд-Перник, в частта, с която са отхвърлени предявените от ЧСИ Ш. Ш. Д.,
с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, искове по чл. 422, вр. чл. 415
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 24 /двадесет и
четири/ лева, представляваща начислени по изп. д. № 401/2015 г. такси и разноски по т.
4 и т. 8 ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 01802/2020 г. по описа на
Районен съд-Перник, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. №
***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, искове по чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, че ответникът „НД Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца ЧСИ Ш. Ш. Д. на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ сумата от 24 /двадесет и четири/
лева, представляваща неплатени такси и разноски по т. 4 и т. 8 ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20157960400401 по описа на ЧСИ Ш. Д., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ***
г., по ч.гр.д. № 01802/2020 г. на ПРС.
8
ОТМЕНЯ решение № 260099/03.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3774/2020 г.
на Районен съд-Перник, в частта, с която ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ
********** и адрес: ***, е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, разликата над сумата от 27.78
/двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева до присъдения размер от 50
/петдесет/ лева- разноски за заповедното производство, както и за разликата над сумата
от 166.67 /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева до присъдения
размер от 400 /четиристотин/ лева- разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 144.44 /сто четиридесет и четири
лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща сторени разноски за
въззивното производство, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, и сумата от 144.44 /сто четиридесет и четири лева
и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща сторени разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА ЧСИ Ш. Ш. Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: ***, да
заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 166.67 /сто шестдесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева - съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9