Определение по гр. дело №22838/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 47829
Дата: 18 ноември 2025 г. (в сила от 18 ноември 2025 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20251110122838
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47829
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110122838 по описа за 2025 година
констатира следното:
Производството е по искова молба от В. П. Н. с ЕГН: ********** срещу „И.А.М.“ АД
с ЕИК: ХХХХХХ.
С отговора на исковата молба ответникът поддържа становище за недопустимост на
иска, тъй като го счита за обратен такъв, доколкото ответното дружество било привлечено
като трето лице-помагач на страната на ищеца по гр. д. № 19362/2023 г. с предмет на делото
действителността на процесния договор за паричен заем. В тази връзка излага, че обратният
иск е евентуален такъв и подлежи на разглеждане само и до размера, до който е отхвърлен
главния иск. С оглед предходното моли съда да прекрати делото.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази
направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на делото, тъй
като не са налице предпоставки за това, а предявеният иск е допустим.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи признава ли да
е получил плащания от ищеца и в какъв размер, съответно кои вземания твърди, че са
погасени с тези плащания.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане ССчЕ за първото по
делото открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните и изпълнение
дадените указания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за издаване на
съдебно удостоверение пред ХХХХХХХХХХХХХ, тъй като не цели изясняване на спорни и
релевантни по делото обстоятелства, за доказване на които да е необходимо съдействие на
съда.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.12.2025 г. – 11,35 часа, за когато да се
призоват страните.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от В. П. Н. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., УЛ.., № .., ЕТ.., АП.., срещу „И.А.М.“ АД, ЕИК: ХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. С.., Ж.К.., БУЛ.., №.., ЕТ.. АП...,, представлявано от Г.Т., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1 лев - предявен като частичен иск от вземане в общ размер от
67,24 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен договор за
потребителски кредит № ХХХХХХХ, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на искова молба – 22.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2021 г. ищцата е сключила договор за паричен
заем № ХХХХХХХ с „И.А.М.“ АД, като страните се уговорили отпуснатия заем да е в
размер на 600 лева, а видът на погасителната вноска – месечна, като не бил посочен
размерът на месечния лихвен процент. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се
съгласяват заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова
гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на
същия да е минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с
дружеството. Сочи, че на датата на сключване на договора за паричен наем между страните е
сключен и договор за предоставяне на гаранция с № ХХХХХХХ, по силата на който „Ф.Б.“
ЕООД е поело задължението да обезпечи пред „И.А.М.“ АД задълженията на ищцата, за
което същата се е задължила да заплати на дружеството гарант сумата от 361,76 лева, която
била разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Посочва, че
съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на
поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, като „И.А.М.“ АД единствено било овластено да приеме
плащането, респ. да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да
предаде на поръчителя. Поддържа, че с влязло в законна сила Решение № 18730/15.11.2023
г., постановено по гр. д. № 19362/23, по описа на СРС, 82 състав, съдът е признал договора
за предоставяне на поръчителство за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В
тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По тези съображения
предявява настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът взема становище за неоснователност на
предявения иск, като развива подробни съображения в насока, че процесният договор за
заем е сключен при спазване на всички законови изисквания, респ. че същият е
действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение.
Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция било отделно облигационно
правоотношение, с различни правни субекти, и възникнало след сключване на договора за
паричен заем, като възнаграждението на дружеството-гарант не било част от заемното
правоотношение и не представлявало пряк разход, който да е свързан с кредита. По тези и
останалите подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесната сума в
полза на ответника, с която сума е погасено именно задължение по нищожен договор за
паричен заем № ХХХХХХХ от 16.03.2021 г., а в тежест на ответника – че е налице валидно
основание за получаването й, съответно задържане на полученото.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за паричен заем № ХХХХХХХ от 16.03.2021 г., както и договор за предоставяне на
2
гаранция № ХХХХХХХ от 16.03.2021 г. с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3