РЕШЕНИЕ
№ 14955
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110153114
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
236, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за ползване на
недвижимия имот, както и заплащане на разходите, свързани с ползването на недвижимия
имот след прекратяване на договора, както и неустойка за забава.
Ищецът твръди, че между страните е било налице правоотношение по договор за
наем, по силата на който е предоставил на ответника ползването на недвижим имот срещу
задължението за заплащане на наемна цена в размер на 2 500 евро. Поддържа, че последният
е прекратен на 20.04.2020 г. поради неизпълнение на задължения по договора от страна на
ответника, като с допълнителна молба в открито съдебно заседание на 3.11.2022 г.,
уточнява, че договорът е прекратен на 20.03.2020 г. Сочи, че ответникът е продължил да
ползва наетия имот до 23.07.2020 г., поради което претендира обезщетение в размер на 4
354,84 евро за периода 01.6.2020 г. – 23.7.2020 г. Твърди, че за периода 01.12.2019 г. –
23.7.2020 г. ответникът му дължи и сторените разходи за ползвана в имота ел. енергия, вода,
данък недвижими имоти и такса смет в общ размер на 2 132,57 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Твърди, че договорът за наем не е прекратен, тъй като забавянето в плащането на
наемната цена се дължи на форсмажорно събитие. Поддържа, че доверителят му е заплатил
депозит в размер на два наема, равняващ се на сумата от 9 447,50 лева, който е послужил за
погасяване на дължимите разходи за консумативи. Сочи, че остатъка, след приспадане на
консумативните разходи служи за погасяване на дължимия наем, поради което признава
дължимостта единствено на сумата от 913,30 лева.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За да бъде уважена исковата претенция, в тежест на ищцовото дружество е докаже по
делото следните обстоятелства: 1/ че между страните е било налице облигационно
1
правоотношение по договор за наем; 2/ че е предал на ответника фактическата власт върху
наетия имот; /3 че за последния е възникнало задължение да заплаща наемна цена в размер
на 2 500 евро на месец; 4/ че договорът е развален, считано от дата посочена в исковата
молба; 5/ че в процесния период ответникът е продължил да ползва имота със знанието и
противопоставянето на ищеца; 6/ както и че е сторил разходи за ползване на имота в
претендирания размер.
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 01.12.2019 г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот,
представляващ апартамент № 15, находящ се в /адрес/, състоящ се от три спални, две бани,
всекидневна, кухня и кабинет, със срок на договора една година. Установява се и това, че
наемодателят – ищец, е предоставил вещта на наемателя – ответник.
Видно от представеното по делото копие на договора, страните са уговори, че наемът
е дължим от 1-во до 5-то число на текущия месец. В чл. 3.2, предложение първо от договора,
страните са уговорили, че последният се прекратява автоматично без предизвестие и без
връщане на предоставения депозит, в случай че наемателят е просрочил заплащането на
месечния наем с повече от 15 дни от датата на падежа. Видно от представеното по делото
извлечение от сметката на ищцовото дружество, ответникът е заплатил наемната цена за
месец март на 31.03.2020 г., т.е налице е забава повече от 15 дни от датата на падежа –
05.03.2020г., поради което съдът намира, че с оглед уговореното между страните договорът
се счита едностранно прекратен от 20.03.2020 г.
Между страните не е спорно, че ответникът е продължил ползването до 23.07.2020 г.,
вкл., поради което последният дължи на ищцовото дружество, обезщетение за ползване на
наетия имот до този период. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът е заплащал обезщетение за ползване на наетия имот от март 2020
г. до май 2020 г., като в периода от 01.06.2020 г. до освобождаване на имота 23.07.2020 г.,
ответникът не доказа погасяване на задълженията, поради което исковата претенция е
основателна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за
ползването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той трябва и да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор.
В чл. 5 от договора, страните са уговорили, че такси за консумативи като
електричество, студена и топла вода, включително такси за управление и поддържане на
общите части, както и такса смет, ще бъдат заплащани от наемателя. Видно от събраните по
делото доказателства, ищцовото дружество е заплатило такси за управление на етажната
собственост за периода от 01.12.2019 г. до 30.07.2020 г. в размер на 1 238,23 лева, като
ответникът е заплатил 40 лева ( в периода от 21.03.2020 г. – 30.06.2020 г., съгласно
представеното от ищцовото дружество извлечение от сметка). Заплатени са и консумативни
разходи за електричество в наетия имот за периода от 11.05.2020 г. – 10.07.2020 г. в размер
на 227,85 лева, както и такса в размер на 38 лева. Представени са и доказателства за
заплатени разноски в размер на 175,15 лева за водоснабдителни услуги, както и заплатена за
имота такса битови отпадъци в размер на 453,34 лева, дължи за процесния период.
Възражението на процесуалния представител на ответника, че вземането за
консумативни разходи е прихванато или следва съдебно да се прихване с платения от
наемателя депозит е неоснователно. Видно от уговореното в договора, при едностранно
прекратяване на договора по вина на наемателя, поради забавено плащане на наемните
вноски, съгл. чл. 3.2, предл. първо от договора, депозитът не следва да бъде възстановен.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не доказа пълно погасяване
консумативните разходи, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на сумата от
2 132,57 лева, следва да бъде частично уважена до сумата от 2 092,57 лева, като за
2
погасените от ответника такси за поддържане на общите части в размер на 40 лева, следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Доколкото
ответникът не е извършил разноски, такива не му следват. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ищцовото дружество е сторило разноски в размер на 2255,50 лева, от които съразмерно с
уважената част следва да му бъдат присъдени – 2 247,03 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. З., ЕГН **********, с адрес в /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, сумата от 8 517,33 лева –
обезщетение за ползване на недвижим имот представляващ апартамент № 15, находящ се в
/адрес/, за периода 01.06.2020 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.09.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Т. Н. З., ЕГН **********, с адрес в /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, сумата от 2 092,57 лева –
консумативни разходи за недвижими имот, представляващи разходи за електрическа
енергия, за вода, за управление и поддържане на етажната собственост, както и такса смет за
периода от 01.12.2019 г. до 2307.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над пълния предявен размер
от 2 132,57 лева до 2 092,57 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Н. З., ЕГН **********, с адрес в /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление в /адрес/ сумата от 2 247,03 лева
–разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3