Определение по дело №1006/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 537
Дата: 24 септември 2020 г.
Съдия: Петър Гунчев
Дело: 20201000601006
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 53714.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело №
20201000601006 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от М. Х. К., чрез защитника си адв. П., срещу
определение от 31.08.2020г. на Софийски градски съд, НО, 28 с-в, по н.ч.д. №
2815/2020г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на К. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието по НОХД № 1438/17г. на Пловдивски Окръжен съд.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт
с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по
отношение на К., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.
Излагат се съображения, че осъденият е изтърпял значително повече от
половината от наложеното му наказание, като в същото време е имал
примерно поведение, работил е и е доказал поправянето си. Рискът му от
рецидив е в ниски стойности. Според защитника, неправилно и необосновано
тези обстоятелства не са преценени от страна на първоинстанционния съд и е
отказано постановяването на УПО. Моли се за отмяна на атакуваното
определение и уважаване на молбата на осъдения, тъй като са налице всички
предпоставки затова.
1

Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата
по делото, намира за установено следното:

М. Х. К. е осъден по НОХД № 1438/17г. на Пловдивски Окръжен съд,
като за извършени престъпления по чл. 354 А и чл. 242 от НК му е определено
общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ и
ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Към
31.08.20г., а именно – постановяването на атакуваното определение,
осъденият фактически е изтърпял 3 години, 8 месеца и 29 дни, от работа – 1
година и 29 дни, като е налице остатък от 8 месеца и 2 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения М. К.. Действително, налице са формалните предпоставки по
смисъла на чл. 70 от НК, като К. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, като е налице един фактически
неголям остатък, преценен съобразно срока на наказанието, определен с
присъдата. От друга страна обаче, видно от представената справка, налице е
риск от рецидив в размер на 33 точки, който, въпреки че е в рамките на
ниския, е в горната му граница и не е достатъчен да се приеме, че обуславя
постановяването на условно предсрочно освобождаване. Следва да се посочи
също така, за периода на изтърпяване на наказанието е налице минимално
смаляване на риска с 1 точка – от 34 на 33, което се явява основание да се
приеме, че работата с лишения от свобода не е довела до целения резултат, за
да бъде същият освободен преди изтичане на определения от съда срок на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Независимо, че по отношение на
осъдения не са постановявани наказания, а същият е работил и е бил
награждаван, към настоящия момент продължава да е налице риск от
извършване на друго престъпление от страна на осъдения. Видно от
представените доклади, продължават да са налице проблемни зони и
дефицити, свързани с умението за мислене и правилно решаване на
проблемите, както и с податливостта му към влияние от страна на други лица,
2
независимо от безспорното наличие на позитивни промени и развитие на
личността му. Доброто поведение в рамките на пенитенциарното заведение, в
една строго регулирана среда, не може да бъде противопоставено на
констатирания риск от рецидив, който не е снижен до степен, че да се приеме
наличието на предпоставките по чл. 70 от НК. Ето защо, преценявайки всички
тези обстоятелства, а именно – констатирания риск от рецидив, наличния
остатък, както и неизпълнението в цялост на поставения план за
превъзпитание, настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде
постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения
К.. Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява
неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на
първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по
делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното
определение следва да бъде потвърдено изцяло.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.08.2020г. на Софийски
градски съд, НО, 28 с-в, постановено по н.ч.д. № 2815/2020г., с което съдът е
оставил без уважение, като неоснователна, молбата на М. Х. К. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по НОХД №
1438/17г. на Пловдивски Окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4