РЕШЕНИЕ
№ 2650
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110169031 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против Л. АМ. Г. и Н. Г. Г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумите както
следва: 4993.93лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м. 04.2020г., за жилище с абонатен № 254016, представляващо ап. № 56,
находящ се в /жилищен адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 980.34лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 24.08.2021г., 52.07лв. – стойността на
услуга дялово разпределение за периода м.08.2018г. – м. 04.2020г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на сумата и 10.50лв. – мораторна лихва за периода 01.10.2018г. – 24.08.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 52950/2021г., по описа на СРС,IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на
10.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не са заплатили дължимите се
суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответниците са изпаднали
1
в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в
индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е
извършвано от дружеството /фирма/, която фирма е изготвяла и изравнителните
сметки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от двамата ответници, чрез
процесуалния им представител, с който същите не оспорват исковите претенции, като
единственото правят възражение, че част от задълженията са погасени по давност.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Ответниците не оспорват качеството потребител, като същото се установява и от
приложеното на л. 23 по делото копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
2
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 91, томI-1, рег. № 1002, дело №
55/2021г.
Не е спорно и обстоятелството, че ответниците са придобили процесния
апартамент в режим на СИО, поради което същите, на основание чл. 32, ал. 2 СК,
отговарят солидарно за задължения, предмет на настоящото производство.
С доклада по делото, неоспорен от страните съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че за
процесния период двамата ответници имат качеството „потребител“ на топлинна
енергия за жилище с абонатен № 254016, представляващо ап. № 56, находящ се в
/жилищен адрес/, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот е била
присъединени към топлопреносната мрежа, че имотът е бил топлофициран, че за
исковия период е доставена топлинна енергия в количество и качество, посочено в
исковата молба на стойност 4993.93лв., че стойността на извършената услуга дялово
разпределение за исковия период е 52.07лв., че дяловото разпределение е извършено от
дружеството /фирма/, както и че е налице забава в плащането на претендираните суми,
както и че размерът на лихвата е този, индивидуализиран в исковата молба за
посочените периоди.
По гореизложената аргументация следва извода за основателност на заявените
претенции, поради което следва да се разгледа релевираното от тях възражение, че част
от претенциите на ищеца са погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността
започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 10.09.2021г., респективно всички
вземания станали изискуеми преди 10.09.2018г. са погасени по давност, в случая
погасено по давност е вземането за топлинна енергия за периода м.05.2017г. –
м.06.2018г.вкл., доколкото вземането за месец юни 2018г. е станало изискуемо на
3
15.08.2018г., респективно по изложените съображения същото е погасено по давност,
като погасени по давност са и вземанията преди м.06.2018г.
За останалата част от периода м.07.2018г. – м. 04.2020г., видно от заключението
на вещото лице по изготвената ССчЕ, непогасеното задължение за топлинна енергия е
в размер на 3358.75лв., до който размер претенцията следва да бъде уважена като
основателна, като над тази сума до максимално претендирания размер от 4993.93лв.
или в частта за сумата от 1635.18лв. искът за топлинна енергия следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Размерът на дължимото се възнаграждение за извършеното дялово
разпределение за периода м.08.2018г. – 30.04.2020г. е 52.07лв., респективно
претенцията се явява изцяло основателна, доколкото няма част, която да е погасена по
давност.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва върху задължението за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.07.2018г. до 30.04.2020г. за исковия период
15.09.2018г. – 24.08.2021г. е 528.63лв., за която част акцесорната претенция следва да
бъде уважена, като над тази сума до максимално претендирания размер от 980.34 лв.
или в частта за сумата от 451.71лв. – искът се явява неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва за сумата от
10.50лв. за периода 01.10.2018г. – 24.08.2021г., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 6036.84лв., уважената част е
3939.45лв., респективно отхвърлената част е 2097.39лв.
Ищцовото дружество е сторило разноски в общ размер 749.75лв., от които
120.74 лв. – разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 629.01лв. – разноски за държавна такса, депозит вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответниците следва да заплатят на
ищцовото дружество разноски в размер на 489.26лв. или всеки един по 244.63лв.,
доколкото съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност в задължението възниква по силата на
закона или когато е уговорено. При присъждане на разноски по реда на чл. 78 ГПК не е
налице нито едно от посочените основания за възникване на солидарна отговорност,
поради което разноските се понасят при условията на разделност.
Неоснователно е възражението, че ответниците не са дали повод за завеждане на
4
делото, респективно искането да не се присъждат разноски за юрисконсулт в полза на
ищеца, доколкото приложения платежен документ към отговора на исковата молба е за
период, различен от исковия такъв.
Ответниците са сторили разноски за адвокат в размер на 300.00лв., като видно от
приложения на л. 50 договор за правна защита и съдействие в същия е отразено, че
сумата е заплатена в брой, респективно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2013г. в тази му част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане
на уговореното възнаграждение.
С оглед отхвърлената част на исковите претенции, ищцовото дружество следва
да заплати на всеки един от ответниците разноски в размер на 52.11лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. АМ. Г.,
ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** , двамата с адрес: /жилищен
адрес/дължат солидарно на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 3358.75лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2018г. – м.04.2020г., за
имот с абонатен № 254016, представляващ ап. № 56, находящ се в /жилищен адрес/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.09.2021г., до окончателно изплащане на сумата, 528.63лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2018г. – 24.08.2021г. и 52.07лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.08.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.09.2021г., до окончателно изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52950/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО
ОТВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИИТЕ , в частта, за сумата от 1635.18лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия / разликата над уважената част до максимално
претендирания размер /, в частта за сумата от 451.71лв. – мораторна лихва върху
цената на доставена топлинна енергия /разликата над уважената част до максимално
претендирания размер/ и в частта, за сумата от 10.50лв. – мораторна лихва върху
цената за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018г. – 24.08.2021г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л. АМ. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 244.63лв. – разноски с оглед
уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА Н. Г. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 244.63лв. – разноски с оглед
уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Л. АМ. Г., ЕГН **********, сумата от 52.11лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Н. Г. Г. , ЕГН **********, сумата от 52.11лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
5
на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6