РЕШЕНИЕ
№ 978
Гр. Пловдив,
15.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Петя Добрева и прокурор Борис Мендев, като
разгледа административно дело №164
по описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Р.И.Г., ЕГН**********,***, подадена чрез процесуален
представител адв.И. М. против ОД на МВР гр.Пловдив за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 600.00
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление НП № 18-0333-000677/06.12.2018г.,
издадено от Началник РУ Стамболийски към ОД на МВР гр.Пловдив. Излагат се
твърдения относно обстоятелства, касаещи причинно – следствена връзка между заплащането
на претендираната сума за процесуално
представителство пред Районен съд гр.Пловдив по АНД № 1075/2019г. и отмененият
незаконосъобразен административен акт. Излага съображения по основание и размер
и моли да бъде изцяло уважен предявения иск, ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на решението на Районен съд-Пловдив до нейното
окончателно заплащане. Прави доказателствени искания с прилагане на Договор за
правна защита и съдействие и пълномощно от 21.01.2019г.. Претендира и
направените по настоящото производство разноски. Редовно призован, ищеца не се
явява в съдебно заседание и не се представлява, не взима становище по
съществото на спора.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР
гр.Пловдив, в писмен
отговор на упълномощения си процесуален представител главен юрк.
И. П. оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за неоснователен
и недоказан и моли той да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира направените по настоящото производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
С наказателно
постановление НП № 18-0333-000677/06.12.2018г., издадено от Началник РУ
Стамболийски към ОД на МВР гр.Пловдив, ищецът Р.И.Г., ЕГН ********** на
основание чл.638 ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ/ е санкциониран с
административно наказание глоба в размер на 400 лева за административно
нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ. Наказателното постановление е обжалвано по
съдебен ред, за което е било образувано и водено съдебно производство по АНД № 1075/2019г.
по опис на Районен съд – Пловдив- 16 н.с.. В материалите по него е било
приложено пълномощно от жалбоподателя за неговият процесуален представител адв.И.М., към което липсвал приложен договор за правна
защита и съдействие за уговореното и евентуално заплатено възнаграждение. В
хода на съдебното производство адв.М. не е участвал, не
е ангажирал доказателства и становище в подкрепа на подадената жалба. С Решение
№449/11.032019г. по посоченото съдебно производство било отменено като
незаконосъобразно атакуваното НП. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив
влязло в законна сила на 30.03.2019г. От жалбоподателя била подадена молба за
издаване на препис от него, получена от упълномощено от процесуалния
представител лице, за което е заплатена държавна такса в размер на 4.00 лева. В
последствие едва с исковата молба по настоящото дело е представено копие на Договор за правна защита
и съдействие, сключен на 21.01.2019г. /л.8 от делото/ между Р.И.Г. /клиент/ и адв.И.М., в който като основание и предмет е посочено: „процесуално
представителство; обжалване на
наказателно постановление № 18-0333-000677 на ОД на МВР РУ-Стамболийски.
Записано е, че е договореното възнаграждение е в размер на 600.00 лева, платени
в брой“. Договорът е подписан от страните по него.
Горната фактическа
обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното следствие
доказателства- материалите по АНД №1075/2019г. по опис на Районен съд-Пловдив –
ХVI н.с., копие
на договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019г. с подписи на него,
приложено по адм. дело 167/2020г. по опис на
Административен съд-Пловдив ХХVIII състав.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално
допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен по
следните съображения :
Отмяната на
НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално
правно основание по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за търсене на обезщетение за причинените от него щети, в
това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Прието е с него, че потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, е необходимо да е налице проявление на следните обективни предпоставки:
да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В случаят се
съобрази съдебната практика, обоснована в т.1 от Тълкувателно решение №6
от 6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, съгласно която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В него се отбелязва
също, че в представеният договор за правна защита и съдействие следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане
в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Така
посоченото тълкувателно решение прави извод и относно обстоятелството, че когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото, като само тогава той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
Ето
защо, съдът прецени, че следва от събраните доказателства да се установи по
безспорен начин наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство в
производството пред първоинстанционния съд. В настоящият
случай от приложените материали от производството по АНД 1075/2019 по описа на
Районен съд Пловдив се установява, че в него не е наличен Договор за правна
защита и съдействие сключен на 21.01.2019г. между Р.И.Г. /клиент/ и адв.И.М. за оказване на правна защита и съдействие при
обжалване на НП с № 18-0333-000677/06.12.2018г., издадено от Началник РУ
Стамболийски към ОД на МВР гр.Пловдив. По делото е представено единствено копие
на пълномощно от ищцата в настоящото производство за упълномощаване на адв. И.М. за процесуално представителство при обжалване на процесното НП. За първи път договорът за правна защита и
съдействие сключен на 21.01.2019г. е представен с исковата молба – повод за
образуване на настоящото дело. В хода на настоящото съдебно производство
ответникът е направил възражение, че ако
договорът за правна защита и съдействие не фигурира по приключилото пред
Районен съд-Пловдив АНД №1075/2019г., то претендираните вреди се явяват
недоказани, а последващото представяне на договор в
настоящото съдебно производство няма доказателствена
сила.
С
разпореждане от 17.01.2020г. съдът е указал на ищцата, че носи доказателствена
тежест за установяване на твърденията в исковата молба и за доказване на
исковете по основание и размер. Доказателства в
тази насока не се ангажирани. Не са ангажирани доказателства, че
на 21.01.2019г. Р.Г. е заплатила 600 лв. на адв. И.М.,
още повече, че цитирания Договор за правна защита и съдействие не е представен
и приложен в първоинстанционното съдебно производство.
С оглед установеното настоящия съдебен
състав счита, че договорът за правна защита и съдействие, независимо от
посочената на него дата 21.01.2019г. не установява, че към посочената дата е
договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лв. в брой и същият е съставен за целите на настоящото
производство.
Наличието
само на отменено НП не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита, за която защита да е
заплатено адвокатско възнаграждение. Липсата на доказателства за реално
претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото НП води до отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
При този изход на спора и съобразно претенцията за присъждане на
разноски, такива се дължат на ответника. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 144 от АПК, поради това, че
делото не е с фактическа и правна сложност и предявения иск е в размер на 600.00
лева, следва на ОД на МВР гр.Пловдив да се присъди възнаграждение
за юрисконсулт в минималния предвиден размер, определено съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП, а именно в
размер на 100.00 /сто/ лева, която сума следва да се заплати от ищцата.
В предвид на
изложеното и на основание чл.172 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Р.И.Г., ЕГН**********,***, депозиран чрез процесуален
представител адв.И.М. да бъде осъден ответника ОД на
МВР- град Пловдив да заплати сумата от 600.00/шестотин/
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено
възнаграждение за адвокат в производството по АНД 1075/2019г. по описа на
Районен съд Пловдив-16 н.с., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила
на решението на Районен съд-Пловдив до нейното окончателно заплащане.
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН**********,*** да заплати в полза на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от 100
лева /сто лева/,
представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Глава ХII АПК пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: