|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 64 |
||||||||||
|
гр. Видин,
27.03.2022г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Шести административен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
Двадесет и седми февруари |
|||||||||
|
през две хиляди двадесет и втора година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Борис Борисов |
|||||||||
|
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Борисов |
|
||||||||
|
Административно дело № |
240 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
||||||||||
|
Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК
във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Настоящото дело е образувано по жалба на В.А.В.-*** против
Решение № 485 от 06.10.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка
№ 284/2014 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, с което е установено,
че по отношение на жалбоподателката, ЦСМП-ВИДИН - работодател, представляван от
д-р Станислав Поломски, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация,
по смисъла на чл.4, ал.2 във вр. с чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр., на основата на признаците
„лично положение“ и „обществено положение“; ЦСМП-ВИДИН - работодател, представляван от д-р Станислав Поломски,
не е извършил нарушение на чл.14 от ЗЗДискр., при определяне на размера на допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати, в периода януари 2013 до юни 2014г.; ДИРЕКТОРА
НА ЦСМП - ВИДИН, д-р Станислав Поломски, не осъществил акт на дискриминация под
формата на тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.
на основата на признаците „лично положение“ и „обществено положение“; оставил
е без уважение жалбата ѝ с вх. № 44-00-2819/ 23.06.2014 г. по описа на КЗД,
като неоснователна и недоказана. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалноправните и процесуални норми и при непълнота
на доказателствата. Твърди се, че решението е чисто теоритично и не е съобразено
със събраните по делото доказателства,
както и с указанията на Върховния административен съд; бегло е споменато за полагания
извънреден и нощен труд и в празничните дни, спрямо смените на колегите ѝ;
при описание на фактическата обстановка не е възприета действителната такава;
оценяването на качествата на работниците и служителите се оценяват от работодателя,
което именно показва неравното третиране и негативното отношение на д-р Поломски
към В.В.-П.. Поддържат се твърденията за осъществена спрямо нея дискриминация
по признаци „лично положение“, „обществено положение” и тормоз, изложени в жалбата
до КЗД и в допълнението към нея от 03.04.2015г. (л.143) и в уточнението от 13.10.2021г.
(л.435). Иска се от Съда да отмени атакуваното решение на КЗД.
Претендира разноски. Ответната страна – КЗД гр.София, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност
на атакуваното решение, като КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на
обстоятелствата в образуваното пред нея производство и е обсъдила всички представени
по преписката доказателства. Заявява, че КЗД не е компетентна да се произнася
в решенията си нито по вътрешните правила за работната заплата, нито по методиката
за формиране и изразходване на средствата за стимулиране и оценка на служителите.
Прави искане за присъждане на съдебни разноски и претендира прекомерност по отношение
на хонорара на жалбоподателите. Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Директорът на ЦСМП-Видин д-р
Станислав Поломски и ЦСМП-Видин, представляван от д-р Станислав Поломски, чрез
процесуалния представител оспорват жалбата, излагат съображения за правилност
и законосъобразност на атакуваното решение и конкретизират, че методиката за изчисление
на ДМС не включва полагането на извънреден, нощен и труд в празнични дни, тъй
като те се плащат отделно. Иска се от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Съдът, приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката работи на длъжност „медицински фелдшер“
в ЦСМП-Видин, само в долекарски екип,
състоящ се от мед. фелдшер и шофьор. През януари 2013г., работодателят започнал
изплащане на допълнително възнаграждение на служителите (ДМС). То се определя въз основа на приети
Вътрешни правила за работната заплата, Методика за формиране и изразходване на
средствата за стимулиране и оценка на служителите в ЦСМП-Видин, Указания относно
оценяване на персонала, Степени на оценка и Записка към Методиката, след оценка,
по точкова система, от определена от Директора на ЦСМП комисия. Съгласно
правилата, конкретния размер на средствата, които се отделят за допълнително възнаграждение
и се определя ежемесечно със заповед на Директора на ЦСМП, при строго определена
методика за оценяване, след изготвяне на съответни протоколи, одобряване от финансов
контрольор и финално утвърждаване от Директора на ЦСМП. В.В.- П., се почувствала
ощетена при изплащане на ДМС и през м.юни 2014г. депозирала жалба в КЗД, в
която сочи, че работи от 20 години като мед. фелдшер при този работодател, съвестно изпълнява служебните си задължения,
поддържа нормални отношения с колегите си и няма оплаквания от пациенти.
Въпреки това, след въвеждането на системата за ДМС през януари 2013г., тя
първоначално получавала по 100 лв., а впоследствие стигнала до 37,81 лв. В
жалбата си сочи, че за периода от м.Януари 2013г. до м.Юни 2014г. е подложена
на неравно третиране, след като тя
прави три смени, а колегите ѝ по една. Също се чувствала дискриминирана
и в трудовия процес, тъй като имала
нощни смени, при които на работа били тя, още един мед. фелдшер и един лекар.
Твърди, че при дежурствата е необходимо да редуват долекарски екип, състоящ се само от мед.
фелдшер и шофьор, с реанимационен и лекарски екипи, в които има и лекар. По подадената жалба, КЗД
се е произнесла с Решение № 181/12.05.2016г., обжалвано пред Административен съд
София-град, който с Решение № 7994/ 14.12.2016г. по адм.д.№ 6014/2016г. Второ отделение,
29 състав, е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадени указания.
След възобновяването с Разпореждане № 108/ 13.02.2017г., КЗК се е произнесла с Решение №
282/25.07.2017г., обжалвано пред Административен съд Видин, който с Решение №
135/08.11.2019г. по адм.д. № 244/2019г. е отхвърлил жалбата, а решението е
обжалвано пред ВАС, който с Решение № 5036/28.04.2020г. по адм.д. №
14684/2019г., Пето отделение, е отменил решенията и е върнал преписката на
КЗД за ново разглеждане. При новото, трето поред разглеждане, КЗД се е
произнесла с обжалваното в настоящето производство решение. В хода на трите
производства, жалбоподателката е правила допълнения и уточнения на
първоначалната си жалба, включително я е допълвала с факти, след посочения от
нея за дискриминационен период от м.Януари 2013г. до м.Юни 2014г. Между страните не се спори
по отношение на факта, че В.В.-П. е работила само и изключително в долекарски
екип. Основанието за това не се обсъжда от жалбоподателката, а съгласно
свидетелските показания пред КЗК на главната сестра Славчева, която е неин
пряк ръководител, тя не е искала да дава дежурства в реанимационен и лекарски
екип, а изрично е настоявала да бъде само в долекарски. Според Славчева, това
се дължи на лошата комуникация на жалбоподателката с колегите й и честите
конфликти с тях. Често се случвало изобщо да не разговаря с колегите си и да
им обръща гръб по време на разговор, с цел да ги игнорира. По време на смяна не
стояла на работното си място и се налагало да бъде издирвана по телефона, за
да изпълнява служебните си задължения. Това се установява и при разпита на зам.директора
на ЦСМП – Видин д-р Виденов, който е завеждал филиала на СМП гр.Видин и
съответно е бил ръководител на жалбоподателката, през процесния период. Нещо
повече, той установява, че освен липсата на комуникация на работното си
място, В.- П. често пъти е искала да й бъдат предоставяни допълнителни
медикаменти, при наличието на достатъчно количество такива и съответно той й
е отказвал. Последното се сочи от В.-П., като препятстващо работата й. Заинтересованата
страна д-р Поломски потвърждава пред КЗД, поведението на тази служителка по
същия начин, по който е характеризиран от преките й ръководители. Видно от представените
заповеди за изплащане на средствата за допълнително възнаграждение за
постигнати резултати от труда за целия посочен период е, че в същия размер
като този на жалбоподателката е определяно допълнителното възнаграждение и на
други служители, заемащи длъжността “медицински фелдшер”. Така например със
Заповед № 10/ 21.01.2013 г. не само на В.-П., а и на Живко Недялков е
определено допълнително възнаграждение в размер на 72,46 лв. за един и същ
брой отработени дни – 18, със Заповед № 21/20.03.2013г. за отработени 20 дни,
както на жалбоподателката, така и на Ваня Георгиева и Живко Недялков е
определено възнаграждение в размер на 65,40 лв. Такива констатации се правят
и от Заповед № 34/19.06.2013г., № 36/22.07.2013г., № 15/24.02.2014г., №
25/19.06.2014г. Има заповеди, от които се
установява че жалбоподателката е вземала по-високо ДМС от други свои колеги,
напр. Заповед № 26/23.04.2013г., № 41/16.08.2013г. и др. Има и заповеди, от които
се установява че жалбоподателката е получавала най-нисък размер ДМС, напр.
Заповеди № 67 и 68 от 12.12.2013г. Видно от представените
заповеди е, че в месеците, в които жалбоподателката твърди, че е получила
“ниско” допълнително възнаграждение (37,81 лева), възнаграждението на
всичките ѝ колеги е в пъти по-ниско от това, което са получавали в
предходни периоди. От представените по
преписката протоколи на оценяващата комисия се установява, че единствените
по-ниски оценки, които са поставяни на жалбоподателката, са тези за
“способност за добра комуникация” и за “спазване на морално-етичните принципи
на професията”. Това е потвърдено и при разпитите на д-р Виденов и гл.сестра Славчева,
които също потвърждават, че реално съществува такъв проблемен момент в
работата на жалбоподателката, в който нежеланието й да общува със своите
колеги и със своя пряк ръководител води до това, че пречи на качеството и
резултатите на изпълняваната от нея работа. Конфликтът постоянно
ескалирал и след процесния период, като видно от преписката В.-П. е
уведомявала писмено Министъра на здравеопазването и е искала извършване на
проверка и разрешаване на проблема (л.348), съответно попълвала е самата преписка
с факти, настъпили в последствие, както и с обяснения за тях. Докладвала е пред
КЗД и случай от 16.03.2015г. (л.143), при който не е спазила указания на
работодателя си и е ангажирала единствената налична линейка, за да посети
адрес на пациент, който не е бил спешен случай, в резултат на което
достигайки до адрес извън гр.Видин, е следвало незабавно да се върне в града,
за спешен пациент, но при пристигането на адреса, само е констатирана смъртта
му. В последствие, тя е дисциплинарно наказана за това си нарушение. Работодателят е
организирал среща на 24.11.2016г. от 14.00ч., по инициатива на главната
медицинска сестра относно „начина на осъществяване на взаимоотношенията между
ръководния персонал, лекари и другия персонал и възможността за изпълнение на
служебните задължения“. На нея жалбоподателката не е присъствала, като в
изрично уведомление от същата дата (л.321) е посочила, че няма да присъства,
а е искала такава между нея, адвоката ѝ и ръководните служители. В производството В.-П. е
ангажирала писмени доказателства, под формата на благодарствени писма и
свидетелски показания на доволни граждани, които установяват нейните високи
професионални качества, което обстоятелство е безспорно в конкретния случай,
тъй като нито ответника, нито заинтересованите страни са навеждали доводи за
липсата на такива. Разпитаният в съдебно
заседание на 27.02.2023г. свидетел Ненков установява, че е работил като
шофьор в бърза помощ и се е пенсионирал през 2022г. Според него графиците се
определят от старшата сестра като на „наши“ и на „ваши“, а при определяне на
ДМС, които са били по-буйни са взимали по-малко възнаграждение, които са си
мълчали са получавали по-голямо възнаграждение. Това той е установил като е
гледал фишовете, но не сочи длъжностите или поименно по-буйните и мълчаливите
служители, нито дали е виждал фишовете на последните, нито за кой период
говори. В същото съдебно заседание
е разпитана и свидетелката Димитрова, работила като санитарка на същото
място, но вече е пенсионер. Тя установява, че графиците се определяли по
приятелски начала. „Идва си фелшера и си иска дни, които са му удобни.
Другите дни остават за В..“. По отношение на ДМС-тата заявява, че „на някой
са давани пари, на някой не им се е давало. Те са ходили да се молят, а за В.
нищо. Ние работим по празниците и не ни се дават пари.“. Свидетелката също не
сочи длъжности, имена и период, за който се отнася това. Приетата по делото икономическа
експертиза (л.526-528, 540-541) установява, че през 2013г. В.В.-П. е отработила
общо 125 дежурства, при най-много отработени 133 от друг медицински
специалист. Тя е работила най-много в празнични и почивни дни, включително
събота и неделя общо 41, в сравнение с останалия медицински персонал. През
2014г. е отработила най-много дежурства общо 107, като е на четвърто място по
отработени празнични и почивни дни, в сравнение с останалия медицински
персонал. За целия период тя е с най-много отработени – 232, от които 110
дневни и 122 нощни, както и с най-много отработени в празнични и почивни дни, включително събота и неделя,
в сравнение с останалия медицински персонал. Разпитано в с.з. на
16.01.2023г., вещото лице установява, че ДМС на всички медицински специалисти
от „този вид“ е определено по една и съща методика и фактически е станало на
основание една и съща заповед за всички, включително лекарския персонал и
директора. По делото е безспорно, че абсолютно
всички отработени от жалбоподателката дежурства са ѝ изплатени и
нейното твърдение за дискриминация не се базира на това, а поради начина на
разпределение на ДМС. Поради тази причина, съдът счита, че колкото и каквито
дежурства да е положила жалбоподателката, след като те са й изплатени, този
въпрос не следва да бъде обсъждан при разпределението на ДМС и твърдения от
нея „тормоз“. В този смисъл експертизата не установява нови факти по
съществения въпрос за наличието на дискриминация спрямо В.-П.. Също така съдът не
кредитира показанията на двамата свидетели, работели преди пенсионирането си
като шофьор, съответно санитарка в ЦСМП, тъй като те нито участват в
изготвянето на графиците, или поне не установяват да участвали през процесния
период, нито сочат конкретни факти, а съобщават своите изводи от позицията и
длъжността, която са заемали в съответния момент. При така установената фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна следното: От доказателствата по делото във връзка с оплакванията
в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия
срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата се явява неоснователна
предвид следното: Решението е постановено от компетентен орган - Комисия
за защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 635/14.05.2020г.
на председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне в изпълнение
на нормата на чл.54 ЗЗДискр. Предвид
оплакванията за дискриминация на повече от един признак, жалбата е
разпределена за разглеждане на Петчленен разширен заседателен състав. При постановяване на решението е спазена изискуемата
форма, съгласно чл.66 ЗЗДискр,
като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и
правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв
срок решението може да се обжалва. Не
са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадена жалба, вх. № 44-00-2819/23.06.2014г.
Жалбата е отговаряла на изискванията на чл.51 ЗЗДискр, не са съществували пречки по смисъла на чл.52 ЗЗДискр. За изясняване на фактическата обстановка е извършена
процедура по проучване по смисъла на чл.55 от закона. Изискани са становища и
обяснения по изложените оплаквания от ответника в производството по реда на чл.55
- чл.59 ЗЗДискр, дадена е възможност да се представят доказателства.
Съдът изцяло
споделя становището на административния орган, че той не е компетентен да
прави анализи, съответно да се произнася по отношение на критериите касаещи
професионалните качества на служителите, при оценяването на служители, при
сборуване на точките за определяне на допълнително възнаграждение, в частност
тези, свързани с поставената ниска оценка на жалбоподателката за
комуникативност и умението да общува с колегите. Безспорно е, че тези
критерии се базират на разписаните правилата за разпределение на ДМС, които
са действащи на законно основание и съответно тяхното приложение е
задължително, а не избирателно от работодателя. Поради тази причина, те дори
и не подлежат на обсъждане в това производство. Съдът изцяло
споделя изложените доводи на административния орган по отношение на разликата
между основно възнаграждение и допълнително възнаграждение
за постигнати резултати.
Първото е изцяло получено и начинът на неговото формиране не е обсъждан като
дискриминационен проблем. Но правилно АО е посочил, че то
служи като база, от която се изчисляват някои допълнителни трудови
възнаграждения или плащания по трудовото правоотношение. Не бива да се
пропуска и факта, че жалбоподателката не посочи доказателства да е възразявала
срещу изготвените графици и полаганите от нея дежурства в празнични и почивни
дни. Такива не се посочиха не само писмени, но и никой от свидетелите не
твърди подобно нещо. При обсъждане на
въпроса налична ли е дискриминация, то трябва да е нарушен принципа на
равенство на някой от посочените в чл.4, ал.1 ЗЗДискр. признаци, в частност
става въпрос за „лично положение” и „обществено положение”. В случая
жалбоподателката следва да докаже наличието на дискриминация, а конкретните
заинтересовани лица да не успеят да опровергаят твърдяното неравно третиране. Т.е. необходимо е да има причинна връзка между конкретните
действия на неравно третиране – начин на разпределение на ДМС и защитените
признаци „лично положение” и „обществено положение”. Въведената забрана
е за пряка и непряка дискриминация, основана на тези признаци. Лицата, които
са в сходно положение, следва да бъдат третирани по еднакъв начин, а не да са
обект на по-неблагоприятно третиране, поради факта, че притежават определена
характеристика, която е предмет на защита (пряка дискриминация). Лицата,
които са в различно положение, следва да бъдат третирани по различен начин,
доколкото това е необходимо, за да могат тези лица да се възползват от
определени възможности равнопоставено с другите (непряка дискриминация). Законодателят не е
дал легално определение на защитените признаци "лично положение" и
„обществено положение”, поради което те не са еднозначни, съответно налага се
установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен,
същностен за конкретната личност белег, който позволява да бъде прилаган
еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на
закона и забраната за дискриминация. В случая следва задължително да
се направи сравнение с мед.фелшер в ЦСМП - Видин, поставен в по-благоприятни
условия от В. –П.. По-точно, при изчисляване на индивидуалния размер на
отпуснатото й допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда
(ДМС) през периода от м.Януари 2013г. до м.Юни 2014г., при еднаква натовареност,
на нея да ѝ е определян по-нисък размер на ДМС. Но както вече се
установи, определянето и изплащането на ДМС в ЦСМП-Видин се извършва при спазването
на строго регламентирани и утвърдени правила, еднакви за всички работещи,
след определяне на индивидуална ежемесечна оценка на всеки работещ. Това
означава, че работодателят осигурява еднакви условия на труд и осигурява
равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд и налага извода, че
работодателят не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от
ЗЗДискр. Определянето пък
на индивидуална ежемесечна оценка на всеки работещ от 9-членна комисия в
голяма степен изключва вероятността за тенденциозност, преднамереност и
субективизъм при оценяването. При това положение
не може да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на
жалбоподателката спрямо друг служител на идентична длъжност, при сравними
сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика. Отделно, не се
установи намаляващия размер на ДМС за процесния период, който намалява и за
колегите ѝ, да се дължи на нейно лично или обществено положение. По отношение на
претендирания тормоз, като отделна форма на дискриминация, се налага
самостоятелно обсъждане: Законодателят в
чл.5 е посочил, че тормозът, основан на признаците по чл.4, ал.1, (в случая „лично
и обществено положение“) …….. подбуждането към дискриминация, ……………… се смятат за дискриминация.“. Дал е легално
определение в §1.т.1. от ДР на ЗЗДискр. и той „е всяко нежелано поведение на
основата на признаците по чл.4, ал.1, (в случая „лично и обществено
положение“) изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел
или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.“. При тези
изчерпателни законови разпоредби, за да се касае за тормоз в този конкретен случай,
следва да има нежелано поведение на заинтересованото лице д-р Поломски, в
качеството му на Директор на ЦСМП, въз основа на личното и обществено положение
на жалбоподателката, с конкретната цел ощетяването ѝ с размера на
разпределения ДМС, спрямо другите ѝ колеги на същата длъжност. Но
такова поведение на директора на ЦСМП не се установява, колкото и да се търси
в преписката. И то не само през процесния период, а дори и след него, като се
има пред вид, че за последния са посочени многобройни факти и обстоятелства
от отношенията между работодател и служител. Както е посочил и АО, забраната
за тормоз е абсолютна, което означава, че третиране, накърняващо
достойнството на човека и създаващо враждебна, обидна и унизителна среда не
може да бъде оправдано дори със законна цел - административен капацитет,
липса на такъв, липса на вътрешна организация и др. АО се е позовал на трайно
установената съдебна практика според която, фактическият състав на тормоза
включва: 1.изпълнително деяние - действие или бездействие на определено лице
спрямо друго лице; 2.защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.; 3.цел или
резултат - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна
или застрашителна среда; 4.причинно-следствена връзка между тях (казуална
връзка), при което е достигнал до извода, че поведението директора на ЦСМП,
не попада под квалификацията на тормоз. Съгласно разпоредбата на чл.9
от ЗЗДискр. в тежест на жалбоподателката е да докаже фактите, от които може да
се направи извода, че е налице дискриминация. В настоящето производство, това
не беше направено. От събраните по делото
доказателства се установява, че е налице сериозен комуникационен проблем между
жалбоподателката и колегите ѝ, който влияе негативно на работата
ѝ, съответно занижава оценката ѝ, предвидена в изискванията на
методиката за определяне на ДМС. Предвид
изложеното се налага извода, че не е налице дискриминация спрямо жалбоподателката
от страна на ЦСМП - Видин,
представляван от д-р Станислав Поломски или от Директорът на ЦСМП - Видин д-р
Станислав Поломски. Съдът
не споделя довода на процесуалния представител на В.-П., че допуснатата
фактическата грешка в името й след тирето, което е посочено като „Аспарухова“
е признак за дискриминация, тъй като очевидно се касае за техническа грешка в
мотивите и тя не дава отражения на издадения административен акт. При така наведените правни доводи и при проверка на критериите
по чл. 146 АПК, настоящият състав обосновава извод, че Решение № 485
от 06.10.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 284/2014
г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав се явява правилно и законосъобразно,
а жалбата на В.А.В.-*** срещу горното решение като неоснователна ще следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното, Административният съд Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.В.-*** против Решение № 485 от 06.10.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 284/2014 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, с което е установено, че по отношение на жалбоподателката, ЦСМП-ВИДИН - работодател, представляван от д-р Станислав Поломски, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 във вр. с чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр., на основата на признаците „лично положение“ и „обществено положение“; ЦСМП-ВИДИН- работодател, представляван от д-р Станислав Поломски, не е извършил нарушение на чл.14 от ЗЗДискр., при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, в периода януари 2013 до юни 2014г.; ДИРЕКТОРА НА ЦСМП - ВИДИН, д-р Станислав Поломски, не осъществил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „лично положение“ и „обществено положение“, като неоснователна. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните. Съдия : |
||||||||||
|
|
||||||||||